ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500438 по описа за 2023 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД –
гр.София, против Разпореждане №724/01.02.23г., обективирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение №289/01.02.23г., постановено по ч.гр.д.№515/23г. на Бургаски районен
съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника М. Р. П., за сумата: 20.25 лв. – договорна лихва
за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за
времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г., на основание сключен на 24.03.2021г. договор за
паричен заем №509024 между “Сити кеш” ООД и М. Р. П. и Приложение №1 от 15.08.2022г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., сключен
между „Сити кеш“ – ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 27.01.23г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу М. Р. П., за следните суми: 527.85 лева –
главница; : 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. –
обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г.,
Излагат се твърдения за сключен договор за паричен заем №509024 между “Сити
кеш” ООД и М. Р. П. и Приложение №1 от 15.08.2022г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., сключен между „Сити кеш“ – ООД и
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Твърди се изпадане на длъжника в забава и се
претендират процесните суми. Представят се договор за кредит, Общи условия,
пълномощно.
По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №289/01.02.23г., за сумата 527.85 лева, както и за 19.69 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено
заявлението за сумата за сумата 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. –
30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до
1
27.01.2023г., като е прието, че размерът на договорната лихва – 40.05% е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави, като надвишаващ трикратния размер на законната лихва; не
е ясен механизма на формиране на „неустойка“, която не е включена в ГПР.
В частната жалба се излагат съображения, че договорът не противоречи на
разпоредбите на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен
съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по отношение
на договорната лихва и обезщетението за забава.
Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили
предоставената сума в размер на 500 лева да бъде върната на 14 седмични вноски, при ГПР
– 49.87% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05% Така уговорения годишен
процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер
на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице
ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в
полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на
40.05 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 49.87 %. Поради това уговорката,
касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер
на 20.25 лева, начислена за периода от 07.04.2021г. – 30.06.2021г.
Основателна е и претенцията за обезщетение за забава на главницата, в размера на
законната лихва за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г., в размер на 122.27 лв.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно
досежно договорната лихва.
Разноски не се претендират от жалбоподателя и не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №724/01.02.23г., обективирано в Заповед за изпълнение
на парично задължение №289/01.02.23г., постановено по ч.гр.д.№515/23г. на Бургаски
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед на осн.
чл.410 ГПК срещу длъжника М. Р. П., за сумата: 20.25 лв. – договорна лихва за периода
07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от
08.04.2021г. до 27.01.2023г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис4, заповед за изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК, против длъжника М. Р. П., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
2
***, за сумата 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27
лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г. - двете на
основание сключен на 24.03.2021г. договор за паричен заем №509024 между “Сити кеш”
ООД и М. Р. П. и Приложение №1 от 15.08.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., сключен между „Сити кеш“ – ООД и “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3