№ 348
гр. Перник, 30.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500120 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя Б.Л.И.,
чрез пълномощника му адв. А. К. П. – САК срещу Решение № 1149 от 07.11.2022г.,
постановено по гр. дело № 2870/2022г. по описа на Районен съд – Перник, с което
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, е осъдено да заплати на „Форс
1990“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Рудничар, ул. 2-ра, № 48 Б, сумата от общо 15 590.35 лева с ДДС, представляваща
стойността на доставени от ищцовото дружество „Форс 1990“ ЕООД на ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник горива по договор, сключен на
02.03.2017 г. в гр. Перник, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/ и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017 г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник между ищеца като изпълнител и
ответника като възложител с предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД
гр. Перник по обособена позиция № 2 „Доставка на горива за служебни автомобили
чрез зареждане от бензиностанции на изпълнителя –район Перник“ като сумата е
формирана от задълженията по фактура № **********/11.02.2019 г., фактура №
**********/21.02.2019 г. и фактура № **********/11.03.2019 г, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2022
г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата от 2 лева с
ДДС, представляваща разликата над уважената част до пълния размер на претенцията,
поради неоснователност на иска в тази част, като сумата е начислена във фактура №
**********/21.02.2019 г.
Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по
отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, поради което се иска
изменение на решението и в частта за разноските, съобразно изхода на делото.
1
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно.
Сочи се, че неправилно и необосновано първоинстанционния съд е приел, че ищецът е
доказал изпълнението на процесния договор, като за неправилен извода на съда, че
щом приложените по делото фактури са осчетоводени, то това обстоятелство
представлява потвърждение от „ВиК“ ООД за изпълнение на задълженията на
продавача, за съществуването на дълга, съответно и неговата стойност. Въззивния
жалбоподател счита, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно
реалното изпълнение на договора, а представените от страна на ищеца доказателства
са вътрешно противоречиви. На следващо място се сочи, че неправилно и
необосновано е прието в първоинстанционното решение, че вземанията на ищеца не са
погасени по давност, като жалбоподателя счита, че предявените вземания са изтекли
по давност към момента на подаване на исковата молба, доколкото в случая е
приложима кратката погасителна давност за периодични плащания по чл. 111 б. „в“,
предл. ІІІ-то от ЗЗД. В тази насока се излагат доводи, въз основа на които
жалбоподателя не се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че уговорените
и реализирани доставки нямат характера на периодични такива по смисъла на ТР
3/18.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2011г. Изразява несъгласие и с приетото от
районния съд, че давността се счита за прекъсната с извършеното признание на дълга,
обективирано в приложените молби за потвърждение. По изложените съображения
жалбоподателят иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново, с което предявения от ищеца иск бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 04.05.2023г. от 11.25 часа, за която дата и час страните
2
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3