Решение по дело №430/2024 на Административен съд - Пазарджик

Образувано е по касационна жалба на “Липа Инвест” ЕООД гр. Пловдив чрез управителя срещу Решение № 89/20.02.2024 г., постановено по НАХД № 13/2024 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-2300518/30.11.2023 г., издадено от директора на ДИТ – гр. Пазарджик /НП/, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1700 лева.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на наказателното постановление не са спазени изискванията за неговото съдържание- посочен бил различен номер на АУАН. Навеждат се доводи, че касатора не притежава качеството работодател, с оглед на което не е налице съществен елемент от фактическия състав на вмененото нарушение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – директора на Д"ИТ"-гр. Пазарджик редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 30.06.2023 г. екип инспектори от ДИТ Пазарджик – свидетелите Т. и Дъбова извършили проверка на лозов масив в землището на село Лесичово, местност Слатина. На мястото имало лица, които извършвали различни дейности, свързани с подмяна на конструкцията на лозовия масив и поддръжката му- опъване и привързване на телове, закрепване към бетонови колове и укрепване на насажденията и др.

Инспекторите предоставили на лицата декларации, в които да отразят условията, при които полагат труда си. Едно от лицата на място било С. В. Г.. В попълнената и подписана от него декларация на основание чл.402 от Кодекса на труда било посочено, „работи ", от „днес", на длъжност „работник", с работно време „06-14“, почивки в работния ден „12:30", почивни дни „неделя", трудово възнаграждение 50 лв на ден", и че не е получил копие на хартиен носител от заверено 'уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Изискани били документи във връзка с осъществяваната на място дейност и така се установило с представянето им на 07.07.23г., че тя се извършва от дружеството-жалбоподател. Затова от него били изискани документи относно условията, при които се полага труда на място. Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, представените документи и изготвените справка относно действащи трудови договори , актосъставителят Д. приела, че между „Липа Инвест" ЕООД и завареното да работи лице няма сключен трудов договор към момента на проверката на място в обекта.

По тези съображения, против дружеството бил съставен процесния АУАН за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса. Актът е съставен в присъствието на законовия представител на дружеството, предявен му е надлежно и му е връчен препис. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. РС посочил, че против дружеството са съставени 15 НП-ия за извършено нарушение от същия вид относно положения труд от други заварени лица.

Съгласно чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 414, ал. 3, предл. първо от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички елементи на правоотношението между “Липа Инвест” ЕООД и С. В. Г. от които може да бъде направен несъмнен извод, че е налице такова с характер на трудово.

Формирането на извод за наличие на трудово правоотношение следва да бъде направено след преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, от събраните от инстанцията по същество доказателства, включително писмена декларация от С. Г. от 30.06.2023 г., се установява, че лицето е работило за касационния жалбоподател, като отношенията между тях разкриват особеностите на престиране на работна сила по трудово правоотношение. Районнит съд е направил ясно и точно разграничение между трудовото правоотношение и договора за изработка и правилно е обобщил, че с последния се уговаря трудов резултат. От показанията на св. Г. се установява, че на обекта е вършил всякаква работа, каквато са му давали и е работел като общ работник. Посоченото се изключва от гражданския договор, както правилно е посочил и районния съд. Освен това, видно от представения договор № 4/25.07.22 г. договор за изработка е сключен между “КАИ Мениджмънт” ЕООД и “Липа инвест” ЕООД, а последното дружество е изпълнявало дейностите по договора за изработка със свои работници.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Следователно, работодател е всяко лице, което наема работници по трудово правоотношение. Както се посочи по-горе безспорно е установено, че С. георгиев е нает от “Липа Инвест” ЕООД като работник на обекта при определено работно време и срещу договорено месечно трудово възнаграждение, т. е. в условията на трудово правоотношение.

След като между касатора, в качеството му на работодател, и С. Г., в качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ същото следва да бъде оформено в писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Като не е сторил това касационният жалбоподател е осъществил състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание "имуществена санкция". Въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, съответно правилно АНО е приложил санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ.

Настоящата касационна инстанция не споделя и доводите на касационния жалбоподател за неправилно и неясно посочен в НП номер на АУАН и НП, което евентуано да поставя под съмнение законосъобразността на проведената административно- наказателна процедура Няма никакво съмнение, че се касае за техническа грешка, а сгрешения номер на АУАН не влече незаконосъобразност на НП, предвид, че нарушението е описано идентично и в двата документа и е ясно че касаят процесния казус.

При вярно установена фактическа обстановка, контролираният съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Настоящия съдебен състав се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Първоинстанционният съд не е допуснал и твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/20.02.2024 г., постановено по НАХД № 13/2024 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА “ЛИПА ИНВЕСТ” ЕООД гр. Пловдив да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.