№ 1775
гр. Плевен, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430102109 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.
М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Н. К. от АК-Плевен, против „ЕОС
Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”,
жк.“***“, ул.“***“ №***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***.
Твърди се, че въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр. д. № 1483 /
2011 г. по описа на Районен съд - Плевен ищецът е осъден да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД ЕИК ********** следните суми –
5036,52лв. главница, 2839,94 лв. договорна лихва от 10.07.2008 г. до
10.02.2011г., 1500,47 лв.- законна лихва за забава за периода от 08.08.2008 г. до
11.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 08.03.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски- 187,54 лв. държавна такса и 100лв. адв.
хонорар.
Сочи се, че е образувано е изп. дело № 2864/2011г. по описа на *** Т.
***. Твърди се, че по него ищецът е плащал различни по размер вноски до
17.05.2018 г. Твърди се, че въпреки извършените плащания, ищецът не е
1
платил дължимата сума. Твърди се, че *** Т.*** е прекратила делото на
18.05.2023г., поради неизвършване на действия от кредитора.
Твърди се, че на 19.05.2023г. е образувано със същия изп. лист изп. дело
№ ***/ 2023г. по описа на *** Т. *** по молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ,
като цесионер по договор от 13.07.2020г., видно от уведомление за цесия,
представено с исковата молба. Твърди се, че е изпратена покана за
доброволно изпълнение от 2023г. до ищеца.
Ищецът счита, че вземането срещу него е погасено по давност, като има
правен интерес да заведе настоящото дело.
Посочва, че от 17.05.2018 г. до 19.05.2023г., повече от 5 години, няма
извършване на действия от кредитора за събиране на вземането по изп. дело.
Сочи, че в този период е налице изтекла погасителната давност върху
вземането, съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД.
Отправя искане, на основание чл.439 от ГПК, във връзка с чл.124 от
ГПК, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева /
главница, представляваща частичен иск от главница -5036 лв. по незаплатено
задължение по договор за кредит, съгласно заповед по ч. гр. д № 1483/ 2011 г.
по описа на Районен съд - Плевен, за която сума е бил издаден изпълнителен
лист, поради погасяването по давност след приключване на производството.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез *** ***. Излагат се доводи, че искът
е недопустим, тъй като бил предявен пред некомпетентен съд. Отправено е
искане производството пред РС-Плевен да бъде прекратено, и да бъде
изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
По отношение на основателността, ответникът излага доводи, че
претенцията е неоснователна и недоказана.
По същество излага доводи, че е спорен въпросът единствено за
изтичане на давностния срок за периода 17.05.2018г.-19.05.2023г.
Посочва, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за
кредит е инициирано заповедно производство и е издаден Изпълнителен лист
2
по ч.гр.д. № 1483/2011 г. по опис на PC-Плевен, въз основа на който е
образувано изпълнително производство под номер на дело № 2864/2011 г. по
описа на *** *** ***, с peг. номер *** при К***, по което твърди, че още с
образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети
изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.
Излага съображения, че предвид посоченото от другата страна като
начален срок на давността - 17.05.2018 г., до когато са правени плащания по
изпълнителното дело от страна на длъжника, счита за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличие на изпълнителни действия, прекъсващи
давността преди тази дата. След тази дата твърди, че има и други действия,
прекъснали давността, а именно наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД на 09.03.2020 г.
Твърди, че след прекратяване на делото на основание чл. 433, т.8 ГПК
поради перемпция, делото е преобразувано под нов номер, а именно изп.дело
№ 373/2023 г. по описа на *** *** ***, с peг. номер *** при К***. Излага
съображения, че по същото са предприети незабавно изпълнителни действия,
които също са прекъснали давността за вземането. Твърди, че още с молбата за
образуване на изпълнителното дело от 19.05.2023 г. е поискано и налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника. Твърди, че освен това, с молба от
20.02.2025 г. отново е поискано налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. Счита, че давността не е изтекла.
В първото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява
се от адв. Д. Н., която поддържа исковата молба. Във второто открито съдебно
заседание ищецът не се явява, не се представлява, като адв. Д. Н., е
представила Молба Вх. №33137/20.10.2025г., с която поддържа исковата
молба. Излага доводи, че през периода 17.05.2018г.-19.05.2023г., повече от пет
години, не са извършени изпълнителни действия.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от копие на изпълнителен лист от 02.09.2011г. на Районен
съд – Плевен, издаден по ч.гр.д.№1483/2011г. по описа на Районен съд-
Плевен, че ищецът В. Д. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба
3
Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 5036,52 лева главница, 2839,94 лева
договорна лихва за периода 10.07.2008г. до 10.02.2011г., 1500, 47 лева
законна лихва за забава за периода 08.08.2008г. до 11.02.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на 08.03.2011г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски в размер на 187,54 лева за държавна такса и 100 лева за адвокатски
хонорар.
От изисканото копие на изп.дело № ***/2011г. по описа на *** *** ***,
рег. *** К***, с район на действие ОС-Плевен, се установява, че е образувано
на 28.11.2011г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, против длъжника В. Д., за събиране на задълженията по
горецитирания изпълнителен лист. Видно от отбелязванията на гърба на изп.
лист, са постъпвали суми, като първото отбелязване за постъпила сума е на
08.05.2012г., а последното на 18.05.2018г. Има отбелязване, че ПДИ е връчена
на длъжника на 20.04.2012г., както и че делото е прекратено на осн. чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК на дата 18.05.2023г. На л. 7 от заверените копия от изп.дело №
***/2011г. е направено отбелязване за запор на МПС, от дата 15.12.2011г.,
запорно съобщение Изх. № 22649/19.12.2011г. на л. 13 от същото дело,
касаещо л.а. „***“ с посочен регистрационен номер; изпратена покана за
доброволно изпълнение Изх. № 22648/19.12.2011г. на л. 17 от същото дело,
касаещо л.а. „***“. На л. 47 от същото изп. дело е призовка за принудително
за насрочване на извършване на опис на недвижими имоти на територията на
с. Писарово. На л. 48 от същото изп. дело е налице молба от *** *** *** до
Съдия по вписванията при РС-Кнежа, Изх. № 32704/16.06.2015г. за вписване
на възбрана на недвижими имоти на територията на с. Писарово. На л. 148 от
същото изп. дело е налична молба от дата 11.02.2020 г. от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД за налагане на запор на сметките на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Изпратено е запорно
съобщение Изх. № 9460/21.02.2020г. до длъжника за наложен запор, л. 151 от
изп. дело. Изпратено е запорно съобщение Изх. № 9459/21.02.2020г. до
длъжника за наложен запор, л. 152 от изп. дело. На л. 155 от същото дело е
налице Молба от 19.01.2021г. от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
конституиране като взискател по същото дело, като е приложено копие на
договор за цесия. Върху молбата е извършено отбелязване от *** *** *** за
конституиране на взискател на осн. чл. 429 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На
л. 176 от същото изп. дело е налице Молба Вх. № 22014/18.05.2023г. по описа
на *** *** ***, от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за прекратяване на изп. дело на осн.
чл. 433, ал.1, т.2 ГПК и връщане на изп. лист. Върху молбата е налице
отбелязване за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.
От изисканото копие на изп.дело № ***/2023г. по описа на *** *** ***,
рег. *** К***, с район на действие ОС-Плевен, се установява, че е образувано
на 19.05.2023г. по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, против
4
длъжника В. Д., за събиране на задълженията по горецитирания изпълнителен
лист. С молбата е поискано да бъде наложен запор. Изпратено е запорно
съобщение Изх. № 31144/31.05.2023г. до длъжника за наложен запор, л. 38 от
изп. дело. Изпратена е покана за доброволно изпълнение Изх. №
31143/31.05.2023г. до длъжника за наложен запор, насрочен е опис на
движими вещи на дата 26.06.2023г., л. 42 от изп. дело. Изпратено е запорно
съобщение Изх. № 12086/24.02.2025г. до длъжника за наложен запор, л. 49 от
изп. дело
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка
за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт
е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д.№1483/2011г. по
описа на РС-Плевен. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост
на въведената като предмет на делото сума е процесуално допустим, а по
същество е неоснователен.
Давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС подробно са описани действията, които не
представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността. Сред тях са
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В същото
Тълкувателно решение е дадено разяснение, че давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Правният интерес от водене на настоящото производство се обосновава
с твърдения за факт, възникнал след издаване на изпълнителен лист,
съобразно предвидените в чл.439 от ГПК предпоставки, като ищецът се
позовава на изтекла в негова полза обща петгодишна погасителна давност. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието.
Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска
принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до
5
погасяване на искането за принудително осъществяване. Периодът от време,
през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото
принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице
да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.
Следователно погасителната давност е свързана с бездействието на носителя
на едно субективно право и води до загуба на право. Всъщност не се погасява
самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на
правото, тоест погасява се само възможността за правна защита. В основата на
погасителната давност, като правен институт, стои предположението, че
носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му
/отказал се е от него/, щом като в продължителен период от време не търси
помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е
средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнението,
породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните
изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за
допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването
на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на
изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков
ред. Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може
да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на
изпълнителен лист.
Погасителната давност е юридически факт, който включва
волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл
в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е
бездействал. Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се
позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се
упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага
служебно, не настъпва и по право. Това означава, че правозащитният орган не
може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя
собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на
изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение:
пред съд – при предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети
от кредитора действия по принудително изпълнение /привеждане в
изпълнение на изпълнителен лист/. По изключение правото на длъжника
6
може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439
от ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство,
при наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в
частност след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, тоест
влизане в сила на заповедта за изпълнение/.
В общия случай, когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече
нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното
производство започва да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително
основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение
и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов текст, който изрично
да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила
на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към
принудително изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство
нова давност почва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.
Продължителността на новия давностен срок по правило е съответен на
предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид, че
правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща
/пет години/.
Съобразно разясненията дадени в ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д.
№2/2013 г. на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/. Изпълнителният процес не може да съществува
сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на
чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко
такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Хипотезата на „прекъсване на давността с
7
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от
ЗЗД“, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е
уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебното
решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални
пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което
признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в
началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я
прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Следователно в изпълнителното производство за събиране на
8
парични вземания предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на *** по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от З***/.
Изпълнителни действия, които прекъсват давността са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на
кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело;
изпращането и връчването на ПДИ; проучването на имущественото състояние
на длъжника; извършването на справки; набавянето на документи, книжа и
др.; назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга; извършването на разпределение; плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Ако обаче в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД, а прекъсването на давността има за последица
нова давност. В този смисъл са разясненията в т.10 на ТР №2/26,06,2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С предприемането на всяко валидно
действие за принудително изпълнение започва да тече „нова давност“. От
правилото, че когато започва да тече „нова давност“ се възстановява
съответният давностен срок – общ, специален или особен, и в предвид, че се
прекъсва давностен срок, установен със съдебно решение /доколкото влязлата
в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание/, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като
съответна, също е обща – петгодишна.
Настоящият съдебен състав намира, че давностния срок за погасяване
на вземането, не е изтекъл.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че в периода 17.05.2018г.-
19.05.2023г. не са извършвани изпълнителни действия. Както бе обсъдено по-
горе, налице са извършени изпълнителни действия:
Във връзка с молба от дата 11.02.2020 г. от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД по изп.дело № ***/2011г. за налагане на запор на сметките на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД, такъв е
наложен, изпратено е запорно съобщение Изх. № 9460/21.02.2020г. до
9
длъжника за наложен запор, л. 151 от изп. дело. Изпратено е запорно
съобщение Изх. № 9459/21.02.2020г. до длъжника за наложен запор, л. 152 от
изп. дело. На л. 155 от същото дело е налице Молба от 19.01.2021г. от ищеца
„ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател по същото дело, като
е приложено копие на договор за цесия. Върху молбата е извършено
отбелязване от *** *** *** за конституиране на взискател на осн. чл. 429 ГПК
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Във връзка с молба от дата 19.05.2023г. на взискателя „ЕОС Матрикс“
ЕООД, против длъжника В. Д., за събиране на задълженията по
горецитирания изпълнителен лист е образувано изп.дело № ***/2023г. С
молбата е поискано да бъде наложен запор. Изпратено е запорно съобщение
Изх. № 31144/31.05.2023г. до длъжника за наложен запор, л. 38 от изп. дело.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение Изх. № 31143/31.05.2023г. до
длъжника за наложен запор, насрочен е опис на движими вещи на дата
26.06.2023г., л. 42 от изп. дело.
Видно е от изложеното по-горе, че в сочения от ищеца период са били
извършени изпълнителни действия, като има налаган запор на 21.02.2020г.,
конституиране на взискател на 19.01.2021г., налагане на запор във връзка с
искане на взискателя от 19.05.2023г., налагане на запор на 24.02.2025г.
Гореизложеното се потвърждава и от копията на дневниците на *** *** *** по
двете изп. дела.
Горното налага извода, че предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 439 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищеца дължи на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. Д., ЕГН **********, от гр.Плевен,
жк.“***“ бл.***, чрез адв. Д. Н. К. от АК-Плевен, против „ЕОС Матрикс”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“,
ул.“***“ №***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***, ИСК с правно
основание чл.439 от ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
10
размер на 1000 лева, част от цялата главница в размер на 5036 лева, за която е
издаден изпълнителен лист от 02.09.2011г. на Районен съд – Плевен, издаден
по ч.гр.д.№1483/2011г. по описа на Районен съд-Плевен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В. М. Д., ЕГН **********,
от гр.Плевен, жк.“***“ бл.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“,
ул.“***“ №***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***, сумата от 100лева,
представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11