№ 1746
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169828 по описа за 2022 година
Предявени са от К. П. К. срещу Й. Ж. С. и П. С. С., кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца сумата в размер на 3000 лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в претърпени от него болки и
страдания, в резултат на инцидент, настъпил на 07.06.2022 г., както и психически стрес от
образуваните съдебни производства срещу ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 07.06.2022г. прибирайки се вкъщи ищецът се
заговорил с ответника П. С. С., със съпругата на когото (втората ответница) живеели в една
къща, но на различни етажи, по повод счупена от последния вещ, а ответницата Й. Ж. С.
чула разговора и го заляла с вода. Поддържа, че след случката се опитал да се прибере
вкъщи, но бил нападнат физически от ответниците, които му нанесли удари в областта на
главата, вследствие на които бил повален на земята. Посочва, че в резултат на ударите и във
връзка с придружаващото му заболяване – тумор на вестибуларния нерв вляво и проведената
оперативна интервенция, се наложило да посети *******************, където при преглед
било установено охлузване вляво, оперативен цикатрикс вляво ретромастидно. Посочва, че
вследствие на инцидента получил и психически стрес. Твърди, че ответниците образували и
съдебни производства срещу него, което уронвало авторитета му пред обществото и
близките му. Така посочва, че на 09.06.2022г. ответницата С. подала молба за защита от
домашно насилие, въз основа на която била издадена заповед за незабавна защита с
Определение № 14769 от 10.06.2022г. по гр.д. № 30665/2022г. по описа на СРС, ГО, 117-ти
състав, като производството завършило с решение, с което съдебният състав обезсилил
издадената заповед за незабавна защита. Моли за уважаване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. С. С. и Й. С. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Посочват, че на
процесната дата между страните е имало конфликт, но първоизточникът му бил ищецът,
който сипел обиди и закани спрямо Й. Ж. С., в присъствието на малолетните деца на
1
двамата ответници. Твърдят, че саморазправата от страна на ищеца продължила като след
като К. видял ответницата й нанесъл няколко удара, в резултат на което същата загубила два
зъба, а за случилото се сигнализирала на тел: 112, а в резултат на сигнала била образувана
пр.пр. № 28015/2022 г., която впоследствие била прекратена. Посочват, че виновното
поведение за конфликта било на самия ищец. Молят за отхвърляне на исковите претенции.
Претендират разноски.
В съдебно заседание, ищецът К. П. К., редовно призован, не се явява лично,
представлява от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание, ответниците Й. Ж. С. и П. С. С., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адвокат Д. С., която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност с оглед изискванито по чл.
235, ал.2 от ГПК, както и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по чл. 45 ЗЗД на доказване
подлежи осъществяване фактическия състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк
изпълнител на деянието с необходимите елементи /деяние – в случая действие, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 399/2022г., издадено от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при *********************, се установява, че
на 08.06.2022г. на ищеца е извършен преглед, при който са установени охлузвания на
дясната му предмишница; охлузване на трети пръст на лявата ръка, като е посочено, че тези
травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди предмети и могат
да се получат по начина, който е съобщил К., а именно, че на 07.06.2022г., около 17:00 –
17:30 часа е станал жертва на домашно физическо насилие от страна на племенника му и
неговата съпруга – ответниците. Отделно в деня на твърдения инцидент – 07.06.2022г. е
издаден лист за преглед на пациент в КБД/СО № 108170/07.06.2022г., като в 20:43 часа е
отразено, че при преглед на К. К. в Спешен кабинет по Неврохирургия на ************** е
поставена диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата“; посочено е „по-
рано през деня му е нанесен побой от познато лице. Ударен е с юмрук в лявата част на
челото. Не е губил съзнание. Има ясен спомен за случилото се. Оплаква се от лека болка в
главата /в мястото на удара и в дясната ръка/.“ Също така е посочено обективното състояние
на пациента- „обективно-охлузване в ляво челно. Оперативен цикатрикс в ляво
ретромастоидно“.
Изслушаната съдебно медицинска експертиза е констатирала противоречието в
горепосочените документи, първият издаден на датата на твърдения инцидент, а втория на
следващия ден, като вещото лице е уточнило, че при съдебномедицинското освидетелстване
не е установено охлузване на челото. При неврохирургичния преглед не са описани
уврежданията по ръцете. Вещото лице е посочило, че голата човешка ръка свита, или не в
юмрук няма охлузваща повърхност, което означава, че удар с юмрук по глава с гола
човешка ръка не може да причини охлузване, като е допълнило, че охлузване може да се
причини, ако ръката държи твърд предмет с охлузваща повърхност, или има пръстен. С
оглед констатираното противоречие експертизата не дава еднозначно и категорично
становище за причинна връзка с процесния инцидент. Допълва, че при констатирани
охлузвания болката е в първите часове след получаване на травмата и охлузванията
преминават за около две седмици, без да оставят последствия за здравето на пострадалия. В
о.с.з. вещото лице уточнява и че охлузвания могат да се получат и при контакт със земната
2
повърхност и налични предмети върху повърхността и контакт с тях.
Разпитана на страната на ищеца, съпругата му – свидетелката Н. К.а, в показанията си
възпроизвежда, че е била свидетел на инцидента. Поддържа, че се прибирали с ищеца в
къщи, като той отишъл до къщата за да вземе нещо, а тя останала в колата, защото отново
им предстояло излизане. Когато ищецът влязъл в двора там били П. и децата му и свекърва
й, като между тях започнала кавга по домашни, битови въпроси, след което свидетелката
възприела, че съпругата на П. – ответницата Й. С. хвърля леген с вода. Ищецът тръгнал да
влиза в къщата, а П. тръгнал след него, като в същото време Й. слязла отгоре. Възприела,
как П. блъснал ищеца в стената, съпругът и се ожулил, паднал на земята, а Й. С. го ударила
в главата. Посочва, че мъжа и бил опериран от тумор в главата, в която част показанията на
свидетелката кореспондират на приетите от л.6 до л.10 от досието по делото епикризи на
****************. След като възприела това свидетелката се обадила на полицията, но
съпругът и през това време влязъл в колата и те заедно отишли в ************ и след това
до *************. Съпругът и не се чувствал добре, ризата му била скъсана и имал кръв по
ръцете, след което се прибрали в къщи. Посочва, че между роднините, които живеели в една
къща датират свади от 2018г., откакто ответницата Й. С. се нанесла в къщата, в която дошла
с едно дете, от предишна връзка. Ищецът бил опериран през 2019г., а ответниците
постоянно блъскали и тропали от горния етаж на къщата. След побоя ищецът започнал да
вдига кръвно, губел равновесие, започнал да повръща. Два, три месеца след това ищецът не
се чувствал добре, не искал да излиза сам навън, станал по-раздразнителен, имал постоянно
главоболие. Между страните се водили и съдебни дела, в каквато връзка показанията на
свидетелката кореспондират с приетата по делото Заповед за незабавна защита, издадена по
гр.д. № 30665/2022г. по описа на СРС, 117-ти състав и решение № 1-228/20.09.2022г.,
постановено по същото дело, с което в крайна сметка молбата на ответницата С. за издаване
на заповед за защита срещу К. е отхвърлена. Допълва, че по време на инцидента К. не е
удрял П..
Разпитана на страната на ответника е и майката на ищеца – свидетелката Й. К.а. За
инцидента споменава, че е присъствала лично, като е била в двора на къщата, когато синът и
К. влязъл в двора, а внука й - ответникът П. бил там и децата му, които си играели на двора.
Ищецът започнал кавга с майка си, след което отишъл при ответника, нахвърлил се върху
него, хванал го за ръцете и започнал да го дърпа, насам, натам, децата, когато забелязали
какво се случва с баща им, започнали за викат, като ответницата Й. С. чула какво се случва
отгоре, и хвърлила едно „канче“ с вода, след което слязла отгоре, започнала да вика „какво
правите“, „П. къде ти е телефона“, той казал „в джоба ми“, тя взела телефона и се обадила в
полицията, като след като ищецът чул това, веднага излязъл и казал „отивам в
************“. Свидетелката посочва, че не е имало бой и нанасяне на удари, както твърди
ищеца.
Настоящата съдебна инстанция не намира за установено наличието на всички елементи
от фактическия състав на основанието, пораждащо в полза на ищеца претендираното
вземане срещу ответниците. На първо място не се установи в детайли и с точност часа и
начина по който се твърди да е осъществено деянието. Съдът приема за установено, че
между страните датират напрегнати отношения, че същите обитават една къща, на първи,
съответно на втори етаж, като приема за безспорно установено единствено, че процесният
инцидент се е случил в къщата. В същото време останаха недоказани твърденията на ищеца,
че същият докато се е качвал по стълбите в къщата е бил нападнат физически от двамата
ответници. В тази връзка показанията на свидетелката Н. К.а са нелогични. Първо, никъде в
исковата молба не се твърди тя да е присъствала на инцидента, като показанията и са в
диаметрално противоречие с показанията на Й. К.а, майка на ищеца, за която и свидетелката
Н. К.а твърди, че със сигурност е присъствала на инцидента. От показанията на Й. К.а се
установява, че К. е започнал физическа разправа с П., между които е станало
съприкосновение, породило впоследствие страха на децата и действията на ответницата Й.
С.. Показанията на свидетелката Н. К.а са съотносими единствено на твърденията в исковата
молба, че ищецът е бил опериран от тумор в главата, в която част кореспондират на
3
приетите от л.6 до л.10 от досието по делото епикризи на ****************. Следва да се
посочи и че в листа КБД/СО № 108170/07.06.2022г., изготвен в деня на инцидента, е
посочено, че при ищеца е налице охлузване в ляво челно и оперативен цикатрикс в ляво
ретромастоидно, което освидетелстване не съответства на твърденията, че ищецът е бил
удрян в главата и това е причина за охлузването, както изясни и вещото лице. От друга
страна показанията на свидетелката Й. К.а, като сигурен свидетел на инцидента, са с много
по-голяма достоверност откъм случилото се на процесната дата, поради което съдът ги
кредитира.По изложеното съдът намира, че ищеца не установи със сигурност извършването
на деянията, така, както са описани в исковата молба, извършени от всеки един от
ответниците и какъв е приноса на всеки един от тях в твърдените за настъпили вреди у
ищеца. От тук съдът е възпрепятстван да разсъждава и откъм тяхната противоправност. Не
се установи и наличие на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, като съдът
намира, че не се установиха безспорно уврежданията и връзката им с твърдения инцидент.
Както бе посочено по-горе изслушаната съдебно медицинска експертиза е констатирала
противоречие между посоченото в приетото по делото съдебномедицинско удостоверение №
399/2022г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при
********************* и в листа КБД/СО № 108170/07.06.2022г. Вещото лице е уточнило,
че при съдебномедицинското освидетелстване не е установено охлузване на челото. При
неврохирургичния преглед не са описани уврежданията по ръцете. Вещото лице е посочило,
че голата човешка ръка свита, или не в юмрук няма охлузваща повърхност, което означава,
че удар с юмрук по глава с гола човешка ръка не може да причини охлузване, като е
допълнило, че охлузване може да се причини, ако ръката държи твърд предмет с охлузваща
повърхност, или има пръстен, каквито индикации не се установиха в производството. С
оглед констатираното противоречие експертизата не дава еднозначно и категорично
становище за причинна връзка с процесния инцидент.
Съдът намира, че при неустановяване в цялост на елементите от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, които обуславят ангажиране солидарната деликтна отговорност на двамата
ответници, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
Твърдението на ищеца, че с образуваните съдебни производства срещу него, уронващи
авторитета му пред обществото и близките му, ответниците осъществили състава на
деянието по чл. 147 от НК, съдът също не намира за основателно. Право на всяко лице е да
отправи просба /молба/ до съда, когато счита, че са накърнени негови законни права и
интереси. Действията на ответниците по образуване на дело по реда на ЗЗДН не
представляват разгласяване на клеветнически, позорящи твърдения относно личността на
ищеца, а са израз на правото им на защита, предоставено им със закон. При клеветата не се
дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства
или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в
обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития
или факти от миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за
дееца отпада при установяване на нейната истинност". В Решение № 75 от 12.03.2012 г. по
н.д. № 3142/2011 г., II н. о., НК, ВКС се казва "... позорното обстоятелство е твърдение на
дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на
морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в
обществото..... е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско... ". От приетите по
делото заповед за незабавна защита не се установява изнасяне на такива факти, позорящи
ищеца, както и от приетото по делото решение на СРС, 117 с-в.
По всичко гореизложено, съдът намира, че така предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, поради и което съдът не следва да обсъжда по същество характера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и определянето на техния размер по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответниците на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. На ответниците следва да им се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и
4
съдействие от 20.05.2023г., сключени с всеки един от тях, като на всеки един от тях следва
да се присъди сумата от 650,00 лева, която съгласно договорите е реално заплатена,
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. К., ЕГН ********** срещу Й. Ж. С., ЕГН **********
и П. С. С., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата
в размер на 3000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания, в резултат на инцидент,
настъпил на 07.06.2022 г., както и психически стрес от образуваните съдебни производства
срещу ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж. С., ЕГН **********,
сумата в размер на 650,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. С. С., ЕГН **********,
сумата в размер на 650,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5