РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Търговско дело № 20215300900561 по описа за 2021 година
Иск по чл.274, ал.1,т.1 от КЗ/отм/ във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ.
Ищецът ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А,
моли съда да осъди ответника И. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.“****“№**, да му заплати чрез превод по банкова сметка
при ****** АД-кл.****, с IBAN: **** *****, сумата от 400000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Искът му е основан на обстоятелствата, че :
На *****г., около ****ч., на пътя между гр.******* и с.****, при управление на л.а. „****“ с рег.№******, водачът му И.П.,
предприемайки маневра обратен завой, не забелязал движещия се на пътя мотоциклет „****** с рег.№******, управляван от Н. М. К.,
при което настъпил сблъсък между двете мпс, вследствие който водачът на мотоциклета починал.
С Присъда №12/30.01.13г. по нохд №1984/12г. на ПОС, И.П. бил признат за виновен в причиняване на смърт по
непредпазливост на Н. К., като деянието било извършено в пияно състояние, при установено с химическа експертиза наличие на
алкохол в кръвта с концентрация от 1.61 промила.
Към датата на птп автомобилът, управляван от И.П., имал валидна задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, обективиран със застрахователна полица №*****, със срок на действие 22.11.11г.-21.11.12г., при ищцовото
дружество.
По предявени от наследниците на Н. К.- майка, съпруга и дъщеря претенции по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, било образувано гр.д.
№8502/13г. на СГС, в производството по което ответникът участвал като трето лице- помагач на застрахователя, а последният бил
осъден с Решение №8394/08.12.15г. да заплати на увредените лица обезщетения от съответно 100000лв. за майката и по 150000лв. за
съпругата и дъщерята на починалия, ведно със законната лихва от 30.06.12г. до окончателното им изплащане.
Въз основа на постановеното въззивно решение №1899/12.10.16г. от САС, с което решението на СГС било потвърдено, бил
издаден изпълнителен лист и образувано изп.дело №****** по описа на Р. М., с район- ОС-*****, по което, след получена покана за
доброволно изпълнение и въз основа на наложен върху банковите му сметки запор, ищцовото дружество заплатило на увредените
лица сума в общ размер от 796 290.29лв., от която 400000лв.- съставляващи присъдени главници на обезщетения, на дати и в размери,
съгласно подробно описаното в исковата молба /виж л.2гръб-л.3 от делото/.
С това той придобил срещу виновния водач правото на регрес до размер на заплатеното обезщетение от общо 400000лв. за
главниците, за което претендира осъждане на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 26.07.21г. /виж:
исковата молба на л.2-л.4; молба вх.№7449/04.08.21г. на л.61; изменение на иска, допуснато в с.з. от 11.01.22г.-л.112-л.113/.
С подаден в срока по чл.367,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№8666/24.08.21г. /виж отговора на л.67/, ответникът е
оспорил иска изцяло, тъй като: не били налични основания за ангажиране на отговорността му във връзка с изплатените от ищеца
обезщетения; от представените документи не се установявало по безспорен начин ищецът да е извършил плащанията, чието
репариране претендира и че сумите са получени именно от претърпелите вреди лица. Повдига възражение за погасяване на
претенцията по давност, за което не сочи конкретни факти.
С подадена в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба с вх.№10792/27.09.21г. /виж на л.72/, ищецът взема
становище, че възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност е неоснователно, тъй като първото извършено
1
от него плащане е от 06.12.16г., а исковата му молба е заведена в съда на 26.07.21г.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, изтекъл на 18.10.21г., допълнителен отговор от ответника не е подаден, с което размяната на
книжа между страните е приключила.
Със становище вх.№6690/14.03.22г. /л.124/ ищецът пледира по същество за уважаване на иска изцяло с присъждане на
разноските по списъка, приложен към това становище /л.125/.
Ответникът не пледира по същество. С отговора на исковата молба моли да му се присъдят разноските в производството.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество
е изцяло основателен, тъй че следва да бъде уважен, при следните съображения:
І.По допустимостта.
Фактите, на които ищецът е основал иска си, го поставят в хипотезата на чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм/ и го правят допустим.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 11.01.22г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение
№511/22.10.21г., който е изменил с определение в с.з. от 15.03.22г., отчитайки допусната грешка в правната квалификация, която е
дал, без това да е променило очертаните релевантни за иска факти, поставени в тежест на ищеца /виж : определението от 22.10.21г. на
л.77-л.79; протокола от с.з. на 11.01.22г. на л.112-л.113 и протокола от с.з. на 15.03.22г. на л.127-л.128/
2.Установи се в производството от фактическа страна, че:
С влязла в сила на 22.10.13г. Присъда от 30.01.13г. по нохд №1984/12г. на ПОС, И. Й. П., ЕГН **********, е признат за
виновен в причиняване на смърт по непредпазливост на Н. М. К., вследствие птп от *****г. на пътя с.*****- посока гр.*****, като
деянието е било извършено в пияно състояние, за което му е наложено наказание по НК, като от мотивите на присъдата личи, че при
тестване с техническо средство след произшествието концентрацията на алкохол в кръвта на Й. П. е била 2.37 промила, а съгласно
извършеното медицинско изследване в определения за това срок след птп- 1.61 промила /виж присъдата и решенията по инстанциите
на л.7-17 от делото и протокола за птп на л.26/.
Към датата на птп автомобилът, управляван от И.П., с рег.№******, е имал валидна задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, обективиран със застрахователна полица №******, със срок на действие 22.11.11г.-21.11.12г., при
ищцовото дружество /виж полицата на л.98/.
По искове по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, предявени от П. И. К., Ж. П. К. и П. Н. К., като майка, съпруга и дъщеря на Н. М. К., срещу
застрахователя „Лев инс“ АД, е било образувано гр.д. №8502/13г. на СГС, в производството по което И. Й. П. е взел участие като
трето лице- помагач на ЗК „Лев инс“ АД, като застрахователят е бил осъден с Решение №8394/08.12.15г. да заплати на увредените
лица обезщетения от съответно 100000лв. за майката и по 150000лв. за съпругата и дъщерята на починалия, ведно със законната лихва
от *******г. до окончателното им изплащане, потвърдено с решение по в.гр.д. №2498/16г. на САС /виж: решението на СГС и
решението на въззивната инстанция на л.18-л.25; удостоверението за родствени връзки и удостоверението за наследници на л.104 и
л.105/.
Въз основа на потвърдителното въззивно решение №1899/12.10.16г. на САС, в полза на наследниците на Н. К. срещу ЗК „Лев
инс“ за вземанията им е издаден изпълнителен лист от 31.10.16г. /виж на л.29/.
Въз основа на издадения на ******г. изпълнителен лист е образувано изп.дело №**** по описа на ЧСИ Р. М., с район- ОС-
******, по което изпълнително дело, в периода 06.12.16г.-29.12.16г., ЗК „Лев инс“ е заплатил за обезщетяване на наследниците на
пострадалото лице сумата от общо 796 290.29лв., от която 400000лв.- присъдени на тримата наследници обезщетения за
неимуществени вреди /виж : поканата за доброволно изпълнение на л.30; операционните бележки и преводните нареждания на л.32-
л.52 и л.100-л.103; заключение на допуснатата по делото ССЕ на л.118-л.123/.
Преведените по сметка на ЧСИ М. по изп.дело№****** и/или удържани от длъжника ЗК „Лев инс“ АД по силата на наложени
запори на ЧСИ парични суми, в това число и за присъдените главници, съставляващи обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, са били изплатени от ЧСИ на всяко едно от увредените лица, по посочена от него на ЧСИ банкова сметка при Банка ДСК ЕАД,
на 11.01.2017г. /виж заключение на допуснатата по делото ССЕ на л.118-л.123/.
3.При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора.
Предявеният от ищеца иск е основателен и като такъв следва да се уважи, защото в производството се установиха всички
предвидени от закона за това релевантни предпоставки, поставени в тежест на ищеца.
Застрахователят има право да получи от застрахования платеното на увредените лица по преки техни искове срещу
2
застрахователя обезщетение, когато при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е управлявал мпс след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма /чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм/.
В конкретния случай се установи, че: състоялото се птп, довело до смърт на Н.К., е било причинено от И.П. в пияно състояние,
което, като съставомерен признак на престъпното деяние, за което е осъден, означава при управление на мпс след употреба на алкохол
с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма; че към датата на птп И.П. е бил застраховано при ЗК „Лев инс“ АД лице; че
застрахователят е заплатил на увредените лица обезщетения за вредите, които са последвали от причиненото в пияно състояние
деяние на застрахования.
Оспорванията на ответника, щото твърдените от ищеца плащания са били реално извършени и са достигнали до увредените
лица, са категорично опровергани от събраните по делото доказателства, с които се установи, че главниците, предмет на предявената
претенция, в размер на общо 400000лв., са изцяло изплатени от застрахователя на увредените лица на 11.01.17г., по реда на
осъщественото срещу него принудително изпълнение.
При горните събрани данни, искът е изцяло основателен, а повдигнатото от ответника възражение за погасяване на вземането
на ищеца по давност е неоснователно, защото давността по регресните искове тече от датата на извършеното на увредените плащане и
срокът и е пет години, тъй че в случая би изтекла на 11.01.22г., а искът е предявен на 26.07.21г.
Затова, като основателен, искът следва да бъде уважен, като възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна
давност за претендираното вземане е неоснователно.
В частта за разноските.
И двете страни претендират разноски в производството, като с уважаване на иска изцяло, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
разноски се следват само на ищеца.
Ищецът е направил в производството разноски в размер на общо 16 300лв., от които: 16000лв.- държавна такса за
производството /л.5 и л.107/; 300лв.- депозит за вещо лице /л.97/.
Ищецът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, има право да
получи, тъй като е бил представляван в производството от юрисконсулт /виж пълномощно на л.6/. Доколкото спорът не бележи правна
или фактическа сложност, при граници от 100-360лв. на възнаграждението, което се дължи за защита по граждански дела с
материален интерес, съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплакщането на правната помощ, към която ЗПП препраща в случая, съдът
намери, че на ищеца следва да се определи като платимо юрисконсултско възнаграждение от 100лв.
Предвид казаното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в производството от общо 16 400лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда И. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул.“******“№**, да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, чрез превод по банкова сметка при ***** АД-кл.*****, с IBAN:
**********, сумата от 400 000- четиристотин хиляди лева, ведно със законната лихва от 26.07.2021г. до окончателното и плащане,
съставляваща изплатени на 11.01.2017г. от ЗК „Лев инс“ АД главници- обезщетения за претърпени неимуществени вреди на
наследниците на Н.М. К., вследствие на смъртта му, настъпила при птп от ******г., причинено от И.П. при управление на
застраховано към тази дата при ЗК „Лев инс“ АД мпс в пияно състояние, за което е осъден с влязла в сила присъда по нохд №1984/12г.
на ПОС, а повдигнатото от ответника възражение за погасяване на претендираното вземане на ищеца по давност отхвърля като
неоснователно.
Осъжда И. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул.“*****“№***, да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, чрез превод по банкова сметка при *****-кл.****, с
IBAN: ******, сумата от 16 400- шестнадесет хиляди и четиристотин лева- разноски в производството, в това число и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3