РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Бургас, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500069 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
7204/04.12.24г. на ЯОС от М. Т. С. от гр. Н. З., ул. „Б. Б.“ № **, ЕГН:
**********, против решение № 158/20.11.24г. по гр.д.№ 169/2024г. ЯОС, с
което е отхвърлен предявеният против Окръжен съд – Сливен иск за
заплащане на обезщетение в размер на 200 000лв. по реда на чл.2в, ал.1, т.2
ЗОДОВ, вр.чл.6, § 1 и чл.13 ЕКЗПЧОС за претърпени неимуществени вреди, в
резултат от постановен порочен съдебен акт – Определение № 112/17.03.2016г.
Твърди, че решението не е правилно, като постановено при противоречие с
материалния и процесуалния закон. Заявява, че при разглеждането на делото
от ЯОС са допуснати следните процесуални нарушения: отговорът срещу
исковата молба, депозиран от Окръжния съд, му бил връчен, възпроизведен на
хартиен носител. Видно от него – бил объркан номерът на образуваното по
неговата искова молба дело; отговорът не бил подписан; представлявал
препис на електронен документ, но не заверен; ЯОС допуснал молба от
въззиваемия за прекратяване на производството по делото, обаче без личното
1
явяване на страната в откритото съдебно заседание; решението било
постановено от командирован магистрат, без да е изяснено дали заповедта на
Председателя на Апелативен съд – Бургас за командироване с цел формиране
на два състава в ЯОС е спазена.
Твърди неправилност на постановеното решение, т.като била извършена
неправилна преценка на събраните доказателства, в съвкупност с неговите
аргументи. Заявява, че у него будел недоумение фактът, че съдията,
постановил акта, е бил дежурен съдия в този ден, защото Заповедта за
определяне на график на дежурствата касаел граждански дела. Още нещо –
разпределяне на делата „по дежурства“ бил в отклонение от принципа на
случайното разпределение на делата.
Липсата на ежемесечните заповеди на Председателя на ЯОС за
утвърждаване на месечните графици за дежурства на съдиите, правел
приложените графици негоден доказателствен материал.
Задава въпроса: Защо съдия Дражева е подписала определение, което не е
изготвила? Твърди несигурност на системата за случайно разпределение на
делата и поддържа искане за ангажиране на отговорността на СлОС за
липсващите реквизити на постановения съдебен акт: Определение №
112/17.03.2016г. Моли за отмяна на постановеното решение като
конформистко и уважаване на предявения от него иск. Няма доказателствени
искания.
Въззиваемата страна – Окръжен съд – Сливен, представляван от Зам.-
председателя на съда, оспорва въззивната жалба. Излага аргументи за
правилност на постановеното първоинстанционно решение. Моли за неговото
потвърждаване. Няма искания по доказателствата.
Окръжна Прокуратура Ямбол не изразява становище по въззивната
жалба. Няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е
допустима.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ,
вр.чл.6, § 1 и чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
2
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М. Т. С.
против Окръжен съд – Сливен. Въззивникът твърди, че за извършено
престъпление бил осъден с присъда по НОХД № 243/2018г. по описа на СлОС.
Твърди, че в досъдебното производство, преди внасяне на обвинителен акт, по
искане на Окръжна прокуратура Сливен било разрешено по реда на чл.161,
ал.1 НПК - при условията на неотложност, претърсване и изземване от дома
му на движими вещи. Разрешението било дадено със съдебно определение №
112/17.02.2016г., без да е посочено по кое частно наказателно дело е
постановено. Липсвали задължителни реквизити, а именно: наименование на
съда, издал акта и номера на делото. Също се оплаква, че в акта на съда била
посочена една докладна записка, приложена към искането на прокуратурата, а
всъщност записките били две. Искането на Прокуратурата било без изходящ
номер, а съответно – и без входящ номер на СлОС. Още по-смущаващо било
несъответствието между приложеното от Прокуратурата Постановление за
образуване на досъдебно производство – без посочени законен повод и данни,
въз основа на които се образува и съдебния акт (визира се съдебно
определение № 112/17.02.2016г.), постановен от съдия Р. Дражева. Според
въззивника, този акт представлява неистински официален документ, понеже
му бил придаден вид, че изхожда от лицето, посочено за негов автор.
Като бил използван в наказателното производство, актът пряко засегнал
законните му права и интереси. Също, в приложеното на стр. 8 по гр.д.№
160/24г. СлОС писмо от Председателя на ОС – Сливен, думата „искане“ на
Прокуратурата била поставена в кавички. Релевира нарушения на чл.9, ал.1
ЗСВ: „Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт
се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно
разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване
изискванията на чл.360 б" и на чл.54, ал.4 ПАС (вероятно има предвид чл.35,
ал.4 ПАС), във връзка с решение на КПКИТС към ВСС от 12.08.2015г. Моли
да бъде изискан протокола от случайното разпределение на делата, от който да
е видно че ЧНД № 151/2016г. е разпределено именно на нея.
Заявява, че всички гореописани нарушения на закона и
административните правила за образуване на дела и разпределението им в
3
СлОС е довело до нарушаване на справедливостта по водените спрямо него
наказателни производства. Моли за решение в горния смисъл. Прилага
писмени доказателства и в хода на производството са ангажирани по негово
искане и други такива.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Сливенски окръжен съд в
срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Твърди се, че изложеното
в исковата молба не отговоря на фактическото положение и всички извършени
процесуални действия по ЧНД № 151/2016г. на СлОС са законосъобразни и
съобразени с правилата за вътрешно разпределение на делата в съдилището,
както и с ПАС. Моли за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.
Също ангажира доказателства.
По съществото на спора настоящият състав на Апелативен съд Бургас
приема следното:
От приложения на стр.23 и сл. График за дежурствата на съдиите при ОС
– Сливен, изготвен на основание Заповед № РД-13-67/03.07.2012г. на
Административния ръководител на СлОС, се установява, че на 17.03.2016г.
съдия Радка Дражева е била дежурна, съответно на това основание й било
разпределено ЧНД № 151/2016г., видно от приложената на стр.35 по гр.д.№
169/24г. ЯОС разпечатка от деловодна система „САС – съдебно деловодство“.
Графикът е за дежурства на съдиите, а не само на гражданските съдии, видно
от заглавната му част и е изготвен при съобразяване с приложените на стр.17 и
сл. по гр.д.№ 169/2024г. ЯОС „Вътрешни правила за организацията и
дейността по случайното разпределение на делата в Окръжен съд – Сливен“.
Липсват доказателства относно нарушения при случайното
разпределение на делото, не са приложени и доказателства, опровергаващи
извършването на случайно разпределение, още повече, че това разпределение
съвпада с цитирания по-горе график за дежурствата на съдиите в СлОС. На
това основание настоящият състав приема, че зададеният в исковата молба
въпрос от страна на въззивника относно спазването на правилата в тази връзка
и явно насочен към проверка, води до убеден извод за неоснователност на
оплакването. Затова Апелативен съд - Бургас приема, че ЧНД № 151/2016г. по
описа на СлОС е било редовно образувано и съответно на вътрешните
правила на съда разпределено на дежурния за този период съдия – съдия Радка
Дражева.
4
Безспорно е, че по искането на Прокуратурата с правно основание чл.161,
ал.1 НПК за разрешение за претърсване и изземване от жилищата на посочени
в искането адреси, един от които - този на въззивника, е постановено
Определение № 112/17.02.2016г., без да е посочено по кое ЧНД е актът.
Определението е подписано от съдия Р.Дражева и безспорно съставлява
официален документ, доколкото по делото не се оспорва качеството на лицето
– негов автор, не се оспорва авторството му, а също и че е изготвен в рамките
на компетенциите на съдия Дражева.
Твърди се в исковата молба, че са налице противоречия между искането
на Прокуратурата за образуване на досъдебно производство и цитираното
Определение № 112/17.02.2016г. По-конкретно се релевира липса на цитиран
законен повод и посочване на данни, послужили за изготвяне на
Постановлението. Противоречието, според С., се състои в това, че при липса
на посочените реквизити , било уважено искането на Прокуратурата за
снабдяване с разрешение за извършване на претърсване и изземване в дома
му.
Описаното, според съда и според правната теория, не прави
постановеното Определение № 112/17.02.2016г. неистински документ.
Документът е официален диспозитивен, т.е. материализира изявление на
орган на власт, в рамките на неговата компетентност, извършено от
посоченото за автор лице. Ето защо за неистинност може да се говори в
случай, че бъде оборено авторството му, а това не е сторено. Подписът на
съдия Дражева не е оспорван и не е установено да не е положен от нея, затова
оплакването по исковата молба е неоснователно.
Необосноваността на твърденията за допуснати пропуски и нарушения в
разпределението на ЧНД № 151/2016г. СлОс и за съставяне на неистински
официален документ от страна на съдията, водят до заключение, че описаните
горни действия не накърняват правото на справедлив процес по отношение на
въззивника, като съдът посочва, че опасенията на С. за тенденциозност от
страна на представителите на СлОС и СлОП при извършване на
коментираните по-горе процесуалните действия по образуваното по
отношение на него наказателно производство, не намират опора във фактите,
на които е основал иска, а по-скоро се основават на негови вътрешни
убеждения.
5
На следващо място трябва да се посочи, че в самото определение са
посочени два броя докладни записки, на които е основано искането на
Прокуратурата, а не само една, както се твърди в исковата молба, затова
оплакването в тази връзка също се явява необосновано.
По отношение на липсата на реквизити на Определение №
112/17.02.2016г., Апелативен съд - Бургас се запозна внимателно с акта и
установи следното:
В определението е посочен авторът – съдия в Окръжен съд – Сливен,
затова не може основателно да се твърди, че не е ясно на кой съд е актът.
Действително, липсва посочване на номер на ЧНД по което е постановен, но
определението категорично се съдържа в кориците на образуваното ЧНД №
151/2016г. по описа на СлОС, затова настоящият апелативен състав споделя по
реда на чл.272 ГПК мотива на ЯОС, че в случая се касае за технически
пропуск, а не за особено съществено процесуално нарушение, довело до
несправедлив процес.
Безпристрастното отношение на съда и осигуряването на справедлив
процес се разбира от европейските институции като осигуряване на
възможност за страните да бъдат равнопоставени и да не бъде толерирана
една от тях за сметка на противната. В конкретния случай става въпрос за
определение, с което е разрешено извършване на процесуално-следствени
действия. При положение, че в самата искова молба въззивникът посочва, че с
влязла в сила присъда е осъден за престъпление за нарушение на Закона за
културното наследство, настоящият състав приема, че изземването на вещи от
дома му е преценено като законосъобразно извършено от Върховния
касационен съд, т.е. липсата на номер на ЧНД в определението, с което е
разрешено действието, не е счетено за особено съществено нарушение.
При всичко така установено се налага извод за правилност на
обжалваното решение на ЯОС.
По отношение на изложените във въззивната жалба оплаквания относно
връчването на отговора срещу исковата молба като хартиено копие на
електронен документ, без подпис, неявяването на страната в откритото
съдебно заседание по делото и прочее – това са оплаквания, неизложени в
исковата молба и които няма как да бъдат изложени, защото искът не се
основава на тях, следователно въобще не подлежат на обсъждане в
6
настоящото въззивно производство. Само за сведение на въззивника съдът
разяснява, че съгласно разпоредбата на при съобразяване с разпоредбата на
чл.102а, ал.4 ГПК: „Съдът издава актовете и извършва всички други
предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията
на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е
невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг
начин.“ От разпоредбата следва, че официален е електронният документ,
който се подписва с електронен, а не физически подпис, а изготвеният въз
основа на него хартиен документ е препис и той не се заверява от страната, а
от служител на съответния съд, за да има характер на официален препис.
Също така в гражданските производства страните не са задължени да се
явяват в съдебно заседание, освен ако няма изрично разпореждане за това от
съда.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/20.11.24г. по гр.д.№ 169/2024г. ЯОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7