№ 371
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100900926 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.**“ ЕООД , ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****, представлявано от управителя К.А. М.
против „Б.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.“****,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала АС. М. М., за разваляне
на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от
23.12.2020г., обективиран в НА №106 том III, рег.№8825 дело №434 от 2020г. на нотариус
С.М. с район на действие СРС, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника
собствеността върху описания в акта недвижим имот.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът твърди, че на 23.12.2020г. прехвърлил на ответника собствеността върху
недвижим имот сграда с идентификатор 68134.305.503.8 по КККР на гр.София, област
София, одобрени със Заповед №РД-18-32/01.04.2016г. на ИД на АГКК, последно изм.на
КККР, засягащо сградата е от 30.11.2020г., адрес на сградата гр.София, район Възраждане,
жк“Сердика“ ул.“****, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.305.503 със застроена площ 2656 кв.м., брой етажи 2, предназначение – друг вид
обществена сграда, за който поземлен имот е отреден УПИ – IX-146,149, кв.28 м.“НПЗ
Средец“, район Възраждане, съгласно влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен
със Заповед №РА50-131/19.02.2019г. на Гл.архитект на Столична община и кадастрална
карта, одобрена със заповед №РД-18-32/01.04.2016г. на ИД на АГКК при съседи на ПИ :
поземлени имоти с идентификатори 68134.305.137; 68134.305.145; 68134.305.502;
68134.305.505.
Ищецът твърди, че съгласно клаузите на договора за покупко-продажба продажната
цена на имота е в размер на 120 000лв., която купувачът е следвало да заплати в срок от два
месеца от подписването му, като за всеки ден просрочие купувачът дължи неустойка в
размер на 0,2% върху дължимата сума.
Ищецът поддържа пълно неизпълнение на договора, поради което претендира
неговото разваляне.
Твърди, че на 12.03.2021г. е получил писмо от ответника, с което го уведомява, че е в
1
невъзможност да изпълни договора поради липса на парични средства на каса или по сметки
на дружеството.
В законов срок е постъпил писмено отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва предявения иск като излага доводи за неговата основателност.
Преписи от отговора на исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ищеца.
В законоустановения двуседмичен срок ищецът е упражнил правото си да депозира
допълнителна искова молба.
Ищецът поддържа изцяло изложеното в първоначалната искова молба.
Депозиран е в законов срок отговор на допълнителната ИМ. Поддържат се идентични
твърдения като с първоначалния отговор. Не са направени допълнителни доказателствени
искания.
Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.
От представения по делото НА акт №106 том III, рег.№8825 дело №434 от 2020г. на
нотариус С.М. с район на действие СРС, се установява, че на 23.12.2020г. страните са
сключили договор за покупко-продажба на описания в акта недвижим имот при продажна
цена от 120 000лева. Било договорено, че купувачът – ответник ще заплати на ищеца цената
в двумесечен срок, считано от подписване на договора.
Не се спори, че ответникът не е заплатил продажната цена нито в уговорения срок,
нито към момента на депозиране на исковата молба.
От представеното писмо от 12.03.2021г., изходящо от ответника, се установява, че
последният е заявил на продавача, че не би могъл да заплати продажната цена в уговорения
срок поради липса на приходи от търговска дейност.
Представени са като доказателства по делото скица на процесния имот и данъчна
оценка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Според ал.2, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да
даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. Нормата на чл.87 ал.3 от ЗЗД сочи, че развалянето на
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, става по съдебен ред.
Съгласно общоприетото в правната доктрина и съдебната практика схващане искът
по чл.87 ал.3 от ЗЗД е този конститутивен иск, с който изправната страна по двустранен
договор с вещно- транслативно действие по отношение на определен недвижим имот цели
прекратяването на облигационното правоотношение по съдебен път поради виновно
неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Следователно уважаването на
посочения по-горе иск предполага наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки,
а именно: следва да съществува валидно облигационно отношение между страните,
произтичащо от двустранен договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижим имот, трябва да е налице неизпълнение на
задълженията по договора от насрещната страна и това неизпълнение да е виновно, като в
същото време ищецът - кредитор трябва да е изправен, т. е. да е изпълнил своите задължения
или най- малкото да е проявил готовност да ги изпълни. В конкретния случай всички тези
2
основни законоустановени предпоставки са налице. На първо място в тази връзка следва да
се отбележи, че няма съмнение, че сключеният между страните договор за покупко-
продажба е действителен и е породил целените с неговото създаване правни последици:
същият е сключен в изискваната от закона нотариална форма и отразява постигнатото
от съдоговорителите съгласие по всички необходими елементи от съдържанието на
облигационното отношение. Двустранността на сключения договор произтича от
предназначението му да свърже задължението на прехвърлителя прехвърляне правото на
собственост върху недвижимия имот с насрещното задължение на купувача - да заплати 120
000лв., което последният не е сторил в уговорения в нотариалния акт срок. Според съда, са
налице условията на чл.87 ал.3 от ЗЗД и следва да се допусне разваляне на покупко-
продажбата така, както е поискано от ищцовата страна.
С исковата си молба ищецът е поискал и реституция на процесния недвижим имот.
По силата на чл.88 ал.1 от ЗЗД развалянето на договора прекратява облигационната връзка
между страните като развалянето има обратно действие, т.е. договорът се заличава с обратна
сила. Страните по разваления договор са длъжни взаимно да върнат това, което
са престирали: приобретателят връща отстъпения с договора имот,
а прехвърлителят изплаща това, което е получил. В случая продавачът не е получил
договорената сума.
Съдът намира, че предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските.
При този изход на спора, ответникът „Б.“ ЕООД следва да заплати на ищеца,
сторените от него разноски за държавна такса по делото в размер 4048,31лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ поради неизпълнение на основание чл.87 ал. 3 от ЗЗД - сключения на
23.12.2020г. между С.** ЕООД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“****, представлявано от управителя К.А. М. и „Б.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Кърджали, ул.“****, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала АС. М. М., и отразен в Нотариален акт №106 том III, рег.№8825
дело №434 от 2020г. на нотариус С.М. с район на действие СРС, Договор за покупко-
продажба на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор 68134.305.503.8 по КККР
на гр.София, област София, одобрени със Заповед №РД-18-32/01.04.2016г. на ИД на АГКК,
последно изм.на КККР, засягащо сградата е от 30.11.2020г., адрес на сградата: гр.София,
район Възраждане, жк.“Сердика“ ул.“****, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.503 със застроена площ 2656 кв.м., брой етажи 2, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение – друг вид обществена
сграда, която сграда съгласно документ за собственост, представлява част от централна
сграда Хлебозавод №1, за който поземлен имот е отреден УПИ – IX-146,149, кв.28 м.“НПЗ
Средец“, район Възраждане, съгласно влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен
със Заповед №РА50-131/19.02.2019г. на Гл.архитект на Столична община и кадастрална
карта, одобрена със заповед №РД-18-32/01.04.2016г. на ИД на АГКК при съседи на ПИ :
поземлени имоти с идентификатори 68134.305.137; 68134.305.145; 68134.305.502;
68134.305.505.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали,
ул.“****, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала АС. М. М. да
3
заплати на „С.**“ ЕООД сторените от него разноски за държавна такса по делото в размер
4048,31лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4