№ 122
гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20215220201468 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:58 часа се явиха:
Частният тъжител А.Г. не се явява лично. За него се явява адв.Р.П.,
редовно упълномощен да го представлява като негов повереник.
Подсъдимият В. ИВ. Ш. се явява лично и с адв.Т.В. редовно
упълномощен да го представлява.
Явяват се свидетелите Д. П. К., Р. Сл. П. – редовно призовани.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на допуснатите свидетели, както следва:
Д. П. К. – на 24 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Р. Сл. П. – на 23 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелите се разясниха правата.
Свидетелите обещаха да кажат истината и св.П. напусна съдебната зала.
1
Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
СВ. К.: Ние бяхме изпратени на сигнал с колегата П. на възникнал
скандал. Пристигнахме на ул.Дойран мисля, че беше и там установяваме
двете страни – двамата мъже с жените им. В разговор установихме, че е
възникнал скандал, който е прераснал във физическа саморазправа, но не мога
да кажа кой, кой е ударил. Съставихме протоколи за предупреждения. Снехме
им писмените обяснения.
Не си спомням някой от участниците да се е легитимирал пред мен като
служител от МВР.
Подробности кой какво е споделил не мога да кажа.
Съдът, предявява на свидетеля докладна записка вено с приложените
към нея протоколи и обяснения л.35 и сл.
СВ. К.: Докладната аз съм я написал. Това, което съм написал, е по
твърдения на страните – че Ш. е казал, че е пазарувал в магазина и след което
излязъл и жена му казала, че пътник от преминаващ автомобил докоснал
страничното им огледало от което децата се изплашили, Ш. видял, че на
огледалото му няма нищо, но тъй като децата плачели търсил другия
автомобил и като го открил намерил Г., попитал го защото е ударил
автомобила и след това му нанесъл удари в лицето.
Аз говорих и с двете страни. В докладната съм приел това което са ми
казали и двете страни.
Обяснението на л.41 от София съм го снел аз. Тя е завила, че на
ул.Завоя на черна е преминал друг автомобил Тойота Ярис и мъж посегнал и
ударил страничното им огледало, след което продължил към ул.Дойран,
тръгнали след него и приятелят й потърсил отговорност от господина, който
ги ударил, след което твърди, че се сдърпали и си разменили по няколко
шамара. Това съм го снел аз това обяснение, а от другите трима участника –
обясненията ги е снел колегата.
Мъжете нямаха видими белези от наранявания. Аз лично не съм
констатирал такива белези. Питали сме ги за медицинска помощ, но отказаха.
В залата влиза св.П..
СВ.П.: Сещам се за инцидента. Спомням си, че получихме сигнал за
възникнал инцидент, улицата не помня. На место се намираха двете страни.
2
Бяха двама мъже и две жени – господинът /сочи подсъдимия/ с жена му и от
другата страна по същия начин.
Подробности кой какво ми е казал не помня. Взехме обяснения и
написахме протоколи за предупреждения. За друго не се сещам. Не помня
конкретно кой какво ми е казал. Не този човек /сочи подсъдимия/, а другият
се легитимира като служител на МВР. Каза, че е показал служебна карта
защото възникнал конфликт, защото се скарали нещо. И от двамата снехме
обяснения, мисля че и от жените снехме обяснения.
Съдът, предявява на свидетеля докладна записка вено с приложените
към нея протоколи и обяснения л.35 и сл.
СВ.П.: Погледнах обясненията. Това, което са написали, е така. Аз съм
снел обяснения от Ш., от жена му и от жената на тъжителя.
Човекът с ударената кола и неговата жена казаха, че жена му е била в
колата пред магазина, някой ударил страничното огледало, децата се
разплакали и тя после му казала и отишъл да се саморазправя, а жената на
тъжителя каза, че Ш. е ударил Г. в лицето.
Ш. е заявил в обясненията си пред мен, че си разменили по един шамар.
Не помня докато разговаряхме устно какво ми заявиха участниците.
Докладната е съставена въз основа на писмените обяснения.
Никой нямаше от двамата мъже следи от наранявания.
До 10 минути след сигнала сме отишли на мястото на инцидента.
АДВ.П.: Нямам доказателствени искане. Представям извлечение от
карат на Пазарджик, с оглед на това къде се намира ул.Дойран и магазин
Тарита, с оглед, че не случайно са намерили Ш. на ул.Дойран **, а че
умишлено са отишли да се саморазправят. Това не е като доказателство, а
като улеснение.
АДВ. В.: представям договор за правна защита. Аз нямам
доказателствени искания. Тази карта не е годно док. средство.
Подсъдимият ще даде сега обяснения.
Пристъпва се към даване на обяснения от подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз не помня точната дата, но беше събота. Всяка
събота ходим в Пловдив и на връщане децата заспиват в колата. Спряхме в
3
магазин Тарита и децата спяха на задната седалка. Обяснявам по карат, която
за улеснение представи адв.П..
Тогава не бяхме паркирали на пешеходната пътека, а бяхме паркирали
след нея. Тя се явява в уликата между Тарита и училище Васил Друмев и е на
ул.Беласица, която образува кръстовище с ул.Завоя на черна, точно там
където ние завихме и паркирахме след пешеходната пътека. Аз като се върнах
от магазина децата ревяха и жена ми каза, че някой ударил огледалото от вън,
децата се стреснали и заплакали. Дъщеря ми беше тогава на 1 година и 8
месеца, а синът ми на 3 години и 2 месеца. Трябваше да занесем един подарък
на баща й на ул.Стефан Караджа, където той живее. Децата се хранят в 7 часа
вечерта, а беше 18.30 часа и за това решихме да отидохме първо до баща й и
да се приберем след това.
Ние тръгнахме да отиваме към баща й, но вместо да излезем на Фурната
на ул.Пловдивска, където знам, че през почивните дни има паркирали много
автомобил и това ще ни затрудни, и аз я посъветвах да мине в предната улица
и трябваше да излезе при банката там срещу уличката в която се влиза за
църквата Света Петка. Докато отивахме на там случайно видяхме автомобила,
жена ми видя Тойота-та. Като видя автомобила ме накара да отидем до
колата. Отидохме до колата, слезна жената и я попитах дали това е нейния
автомобил и тя каза „да” и аз я попитах къде е мъжът й. Тя ми отговори, че
съпругът й идва след нея. Моята жена обърна колата и слезна. Двете жени
останаха, а аз отидох при входа. Аз видях един много голям, здрав мъж и го
питах той ли е големият мъж да блъска огледалото на колата. Прецених, че
ситуацията ще се развие в силова саморазправа. Аз посегнах и той посегна.
Аз посегнах с шамар, а той посегна с юмрук. Не успяхме да се ударим,
защото бяхме много близко един до друг. Аз като му посегнах с шамар той ми
парира удара и ми посегна с юмрук и ме удари, но не силно, защото се
вкопчихме, ние буквално си посегнахме едновременно. След което
започнахме да се боричкаме. Боричкаме – значи държим се и се бутаме. И
излезнахме на улицата и жена ми се намеси между нас и ни разтърва. След
като ни разтърва – разбута ни и ни раздели и застана между нас и той си
извади полицейската карата и започна да ми крещи – „боклук мръсен, какъв
си ти, ще ти разбия живота, сега ще видиш какво те чака тебе”. Накара жена
му да се обади на 112. Идването на полицията ми се стори цяла вечност, а не
10 минути. През цялото това време се опитваше да ме избута в безистена и да
4
ми чупи ръката зад гърба с полицейски прийом да ми слага белезници. Аз
многократно му се извинявах, включително и пред полицаите, като му казах,
че това е в афект от това, че децата са ми стресирани. След което исках жена
ми да си прибере с децата, защото мина 19 часа, а ние стояхме до 21 часа.
Полицаят Г. не пусна жена ми да си тръгне с децата.
След като дойдоха полицаите и аз изпаднах в такава ситуации и не
знаех какво се прави и полицаят ми каза какво да напиша в докладната. Той
ми каза – напиши това, напиши онова, че утре може да се стигне до съд.
Полицаят ми каза, че трябва да напиша обяснения. Буквално полицаят не е
настоявал това, което съм написал вътре, да го напиша. Аз исках да напиша
нещо и да приключи всичко и да се прибера с децата си. Това, което съм
написал, не е така, ние дори не сме се ударили. Аз го написах, защото исках
да си ходя. След което той започна да се държи много надменно с единия
полицай – защо са щели да ме пуснат да си ходя. И това е случката.
Като Г. си показа служебната карта аз вече само му се извинявах.
Когато Г. излизаше от блока и идваше към мен носеше една чантичка и не
носеше нито яке, нито ръкавици. Аз съвсем случайно се оказа с колата там.
Нямам спомням съпругата ми да е отправяла предложени на Г. да ме
удари за да сме квит.
Не помня поведението на жената на Г., но тя стоеше много в страни от
нас.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания. Моля да продължим с
пледоариите и нека това да стане към 16.00 часа
Съдът обявява, че разглеждане на делото ще продължи към 16,00 часа.
В 16.20 часа продължава разглеждане на делото, като в залата
присъстват подсъдимият, адв.В. и адв.П..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания
Съд
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА писмени доказателства СМУ л.4, лист л.5, свидетелство за
съдимост, справка л.24, постановление л.34 , протокол л.37.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
5
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ.П.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите присъда с
която да признаете подс.Ш. за виновен в извършване на престъпление по
чл.130 ал.1 от НК - причиняване на лека телесна повреда на Г..
От събраните доказателства се установи, че на 11.09.2021г. около 19.15
часа - 19.30 часа на ул.Дойран ** пред блока подсъдимият Ш. е предприел
саморазправа с Г., като му е нанесъл няколко удара в областта на главата и
което му е причинена разкъсно контузна рана в тилната област на главата и
травматичен оток на лявата лицева област на бузата. Установи се, че това
агресивно поведение на подсъдимия било „провокирано” от предполагаемото
закачане на страничното огледало на автомобила, който се ползвало от
семейството на Ш., който известно време преди това бил спрял на
кръстовището на ул.Беласица и ул.Завоя на черна, което затруднявало
движението на останалите МПС. В резултат на нанесените удари и
причинената телесна повреда има и реплики разменени между тях, които са
прекратени след момента в който Г. е извадил служебната си карат и е
показал, че е служител на МВР. Действително последвало е извинение от
страна на Ш. и предложение от свидетелката – съпругата му за това Г. да го
удари и той за да бъдат квит. Св.Н., с която Г. живее на семейни начала, се
обадила в 19.43 часа на тел.112 и след около 10-15 минути са пристигнали на
место двамата полицаи – П. и К., които са снели устни и писмени обяснения
от всички участници в инцидента и свидетелите след което са съставили
докладна записка и са издали протоколи за предупреждение и за двете
страни. Установи се, че след инцидента около 22.30 часа А. посетил спешна
медицинска помощ, тъй като не се чувствал добре – което се потвърждава от
приложения лист за преглед на пациент в 22.39 часа. Направена му е
рентгенова снимка дали няма повреда на челюстта и се оказало, че няма
такава и след което частният тъжител решил да потърси правата си по
законов ред.
Тази фактическа обстановка се установява и от гласните доказателства
и въпросът е на кои от тях следва да дадете вяра и кредитирате и кои да
приемете, че са изложени с пристрастност, с оглед близостта със страните и
6
да обсъдите обясненията на подсъдимия, дадени в СЗ, като аз твърдя, че не
следва да бъдат кредитиране, не само с оглед на заемането на защитна
позиция, а и с оглед несъвпадането с останалите гласни доказателства,
включително и с показанията на съпругата му по следните съображения:
Св.Н., нейните показания, се потвърждават от това, че и от листа за преглед и
от СМУ се установява по безспорен начин, че са нанесени леки телесни
повреди – това не е нанесено от един удар, а от няколко удара и това се
обяснява с факта, че Г. при излизането е носил чанта и ръцете са му били
заети, както се призна и от самия подсъдим. Действително всичко се е
развило за секунди и Ш. е разбрал грешката си, с увертюрите на съпругата му,
че не е казвал, че е ударил, изкривил огледалото, нанесъл повреди на
автомобила, като такива не са уствановени.
Показанията на свидетелката – съпруга на Ш. следва да бъдат прецизно
обсъдени, защото има противоречие в тях, както със СМУ и показанията на
Н., така и с последващото поведение. Имайки предвид къде се намира домът
на Г.и ул. Дойран ** по никакъв начин пътят на Ш.и не е предполагал да
преминат по ул.Дойран и случайно да видят автомобила. Всички данни сочат,
че афектиран от думите от препредаденото от съпругата си, те са тръгнали да
търсят автомобила, който е собственост на Н.. И еднопосочността на улицата
и това, което описа Ш., че са отивали в посока ул.Стефан Караджа и са
излезли на бившата банка Моллов, не предполага движение в обратната
посока за да стигнат до кръстовището с ул. Дойран и още повече, че домът се
намира по-навътре по Дойран. Ул.Дойран е сляпа в края си и няма за какво да
минават случайно и за това аз твърдя и се доказа, че подсъдимият умишлено е
тръгнал да се саморазправя с този който е обезпокоил по някакъв начин
предполагаемо семейството му. Наличието на две рани на глава, което говори
за повече от удари, и дори и да се приеме, че е отговорил с шамари, имайки
предвид написаното в обясненията, макар, че в СЗ Ш. твърди, че даже не са
се ударили, но той пръв е посегнал да се саморазправя, не може да намери
приложение разпоредбата на чл.130 ал.3 за реторсия, защото телесните
увреди не са от един и същи вид - на Г. са по чл. 130 ал.1, а дори и да
предположим, че е ударил шамари на Ш. те са по ал.2
Свидетелите К. и П. по косвен начин установяват горната фактическа
обстановка. В докладната записка те са възпроизвели казаното от всеки един
от участниците и Г. и Ш., а отделно са приложени по делото и обяснения от
7
всички участници, които са си изложили собствена версия на станалото. И К.
и П. потвърждават, че в докладната са възприели казаното им устно на место
и доказват, че Ш. пръв е тръгнал и пръв е ударил и след това в обясненията си
развиват защитна си позиция и стигайки до там, че твърдят, че не е имало
удари изобщо. Имайки предвид този начин на преценка на свидетелските
гласни доказателства аз считам, че е доказано престъплението извършено от
Ш. по чл.130 непредизвикано от Г.. При преценката на обясненията на
подсъдимия за това, че той е демонстрирал, че е служител на МВР и му
сложил и белезници едва ли не, но св. К. даже не си спомнял някой да се е
представил на служител на МВР.
Относно обстоятелството, че за това престъпление е предвидено
наказание до ЛС: подсъдимият не е осъждан и считам, че са налице условията
на чл.78а от НК и след като го признаете за виновен го освободите от нак.
отговорност и му наложите адм. нак. глоба от 1000 до 5 хил. лева. Аз считам,
че глобата не би следвало да е в минимален размер за да подейства
възпитателно.
Моля да постановите присъдата в този смисъл. Моля да ми присъдите
деловодни разноски – 12 лева ДТ, 5 лева за удостоверение и 5 лева за
свидетелство за съдимост, както и адв. възнаграждение.
АДВ. В.: Уважаема госпожо съдия, аз ще моля за вашия справедлив
съдебен акт.
По делото са събрани доказателства, като на първо място ще моля да
признаете подсъдимия за невиновен в така повдигнатото обвинение.
Основните насоки чрез, които черпим нашите изводи са следните: при
създадена една фактическа обстановка от обвинението не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Доказателствата не сочат към несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил твърдяното престъплението. Аз считам, че
дори е оборена обвинителната теза.
Събрани са свидетелски показания, които се разделят на две – една
обвинителна и една защитна. Обвинителната теза се подкрепя единствено от
свидетел, който не посочва в яснота и с точност какво се е случило и какъв е
механизма. Дали, както обвинението твърди, че Ш. е търсил целенасочено Г.
и това не е вярно. Обвиняемият и съпругата му обясниха защо се е стигнало
до този маршрут и това е логично предвид факта на къде са тръгнали и те
8
няма как да знаят кои са тези хора, които са минали покрай тях с автомобил,
къде живеят, а и автомобилът е с чужда регистрация – благоевградска. От
къде ще знаят и предполагат Ш. и съпругата му, че този автомобил с
благоевградска регистрация е паркиран в някоя от съседните улица и да
тръгнат д го търсят. Просто са минавали и са го видели. Св. Караминева
сподели, че й е направило впечатление чуждата регистрация и някакво
огъване по автомобила по което е познал автомобила.
Тук говорим за един пол. служител, който е подготвен и за нападение и
атака. При такъв човек няма изненада и да започне да го бие един гражданин.
Имаме основание да се усъмним в представената фактическа обстановка.
Свидетелката - съпруга на тъжителя заяви, че А. е държал якета и се опитвал
да изблъска Ш., той замахвал към него и г о удрял и в един момента А.
извадил служебната си карата по време на ударите. От една страна Г. държи и
ръцете са му заети и се опитва да се предпази, а в един момент успява да
извади служебната си карат и да се легитимира по време на ударите. Аз
считам, че в тази част показанията не следва да с кредитират, а и в цялост.
Както стана ясно от останалите доказателства по делото са си разменяли
удари и кой колко е спял да удари другия това вече въпрос на преценка на
доказателствата ударил . Г. е имал възможност да се защитава. Имало е
размяна на реплики. Тъжителят не остава безнаказано нещо към което някой
му е направил. Предвид този модел на поведение едва ли Г. би останал
длъжен ако някой тръгне да го нападне. Тя е в пристрастно положение и
разбираемо е видяла нещата и така ги пресъздава тук.
Ние изслушахме записа от тел.112 и не прави впечатление св. Н. да е
силно притеснен и афектирана от случилото се. В СЗ тя каза – Той му нанесе
няколко удара. При това възприемане на фактическата обстановка от нейна
страна, че са му нанесени няколко удара, а в записа заяви – той беше
нападнат. Н. би съобщила, че бил пребит мъжът й при така създадената
фактическа обстановка.
Видяхме от показанията и на пол. служители, колко и врем да са се
бавили по разследване на обстановката и снемали обяснения от участниците,
те не са забелязали нищо притеснително и по двамата по външния им вид.
Ако Г. е бил удрян, както заяви св.Н., по главата, по лицето, по лявата буза би
се стигнало до видими отоци по време на проверката. Тази проверка е траела
9
поне около 2 часа и тези отоци биха настъпили, а те не са забелязали
абсолютно нищо. Знаем един удар по главата как предизвикват отоци веднага.
Всеки един от нас е гледал боксов мач и как изглеждат боксьорите след мача.
По същия начин би следвало и тук да е.
А.Г. посещава веднага мед. заведение. В листа за преглед медиците
също не са установили зачервявания. Медиците са доктори и могат да видят
тези белези и могат да установят веднага дали това се е случило в часа в
който се твърди. Самият пострадал се е подписал на листа и с което изразява
своето съгласие с констатираните травми, или с не констатиране на такива.
Самото СМУ е издадено два дни след това и е възможно всичко да се случи
през това време. За травмите описани в СМУ не е виновен Ш., защото някои
от белезите са щели да проличат веднага и да се забележат от медиците.
Аз считам, че следва да се кредитират показанията на свидетелката -
съпруга на подсъдимия и обясненията на самия подсъдим. В самите
обяснения приложени по делото и докладната записка има данни за
наличието и на това че и двамата са си разменяли удари.
Моля да оправдаете подсъдимия и признаете за невиновен в
извършване на престъплението за което му е повдигането обвинение.
Ако съдът приеме, че е имало удари, аз считам, че са налице
обстоятелствията за прилагане на института на реторсията. Ако все пак
приемете, че е имало нещо подобно моля да приложите реторсия.
Ако съда прием, че Ш. е виновен, моля да го освободите от нак.
отговорност с налагане на минимална глоба, като претендираме и
направените разноски.
АДВ.П.: Явно в защитната си позиция подсъдимият, респективно
адвокатът не четат документите приложени по делото. Относно
обстоятелството, че не са забелязали видими следи непосредствено след
инцидента полицаите - при прегледа разъсно контузната рана се намира в
главата с размери 0,4 на 0,7 се намира основната част на главата и не е могла
да се види. Второ при удар в зависимост от неговата сила не се проявяват в
момента синини да се получи външно да се отбележи. Моля да обърнете
внимание в мед. лист в раздела обективно състояние, където е записано –
цитирам. Лекарите са установили, че има в лявата буза при опипване, че има
болезненост, което съответства на неговите твърдения, че има болки в
10
челюстите. А относно това защо между 11-ти и 13-ти – това е станало в събота
и в първия работен ден в понеделник е представен листа за преглед на съд.
лекар.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата: Аз смятам, че не съм
виновен. Не съм нанесъл телесните повреди, които каза адвоката, на полицая.
Нямаше удари и не се чувствам за виновен. Г. е доста едро момче, ниско, но с
много мускулна маса. Беше тогава лято и бяхме с къси ръкави.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата: Искам от съда да бъде обективен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни възможностите, сроковете и реда за
обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 17,24 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11