№ 4152
гр. Варна , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503378 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 59146/20.10.2020г., депозирана от
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника на
дружеството адв. В.Г., срещу Разпореждане №31000/28.09.2020г., постановено по ч.гр.д. №
10801/2020г. по описа на PC-Варна, 48-ми състав, с което е отхвърлено подаденото от
частния жалбоподател заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, против А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ********, за сумата
от 225,45 лв., от които 143,68 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 81,77 лв. – незаплатени лизингови вноски, вземанията за
които произтичат от договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
16.10.2017г. със сключено към него допълнително споразумение от 25.01.2018г., договор за
лизинг от 25.01.2018г. и договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
01.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението
– 02.09.2020г. до окончателното им изплащане.
Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане. Оспорва се изводът на заповедния съд относно това, че в
дадения му тридневен срок, заявителят не е отстранил нередовностите по подаденото
заявление, като се сочи и че указанията на ВРС в тази връзка са били неясни и объркващи.
Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на атакуваното
разпореждане и произнасяне по същество, с което да се уважи подаденото заявление,
съответно да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Б. А. за посочените в
заявлението суми.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК производството по настоящото дело е
едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
След запознаване с писмените доказателства, представени в заповедното
производство и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление, подадено от
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника А. Б. А., ЕГН **********, за сумата в общ
размер на 225,45 лв., от които 143,68 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и 81,77 лв. ¬– незаплатени лизингови вноски,
вземанията за които произтичат от договор за мобилни услуги за мобилен номер **********
от 16.10.2017г. със сключено към него допълнително споразумение от 25.01.2018г., договор
за лизинг от 25.01.2018г. и договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
01.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението
¬– 02.09.2020г. до окончателното им изплащане. Претендирани са и сторените в
заповедното производство разноски, както следва: заплатена държавна такса в размер на 25
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева.
В обжалваното разпореждане съставът на ВРС е приел, че с постъпилата по делото
уточняваща молба с вх.№ 58213/23.09.20г. не са отстранени нередовностите в депозираното
заявление, доколкото липсва ясно посочване по всеки един договор каква сума, за какъв
период и за каква услуга се претендира, с оглед на което остава неяснотата във връзка с
основанието, размера и периода на всяко от отделните самостоятелни главни задължения. С
тези мотиви заповедният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление.
Настоящият състав на ВОС не споделя извода на първоинстанционния съд за
неяснота, касаеща задълженията за лизингови вноски. Още с депозираното заявление те са
индивидуализирани в достатъчна степен, поради което указания във връзка с тях не е
следвало да бъдат давани. В т.9 от процесното заявление е посочена като обща сума 81,77
лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.01.2018г., а в т. 12 е
конкретизиран обектът на лизинга, месечната лизингова вноска /6,29 лева/, броят на
незаплатените вноски, ведно с периода, за който се претендират, както и основанието за
начисляване на допълнителната сума от 6,29 лева. Поради изложеното, за претендираните
2
лизингови вноски, Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде.
Въззивната инстанция обаче се солидаризира с извода на ВРС, че въпреки дадените
указания и депозираната уточняваща молба, заявлението е останало нередовно в частта,
касаеща вземанията на заявителя за месечни абонаментни такси.
Съгласно чл. 410, ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за
редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез
точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо за
преценката на длъжника дали да възрази по заповедта за изпълнение. В разглеждания
случай съдът намира, че претендираните вземания не отговарят на посочените изисквания.
В уточняващата молба сборното вземане от 143,68 лева е разбито на две, съответно по двата
договора за мобилни услуги, т.е. уточнено е до конкретни договори, но не и по месечни
вноски – обстоятелство, което е необходимо в случая, доколкото сумите, които се
претендират по отделните фактури не са еднакви. Нещо повече, период за който се
претендират вземанията, е посочен единствено досежно първия договор и сумата от 116,20
лева. Доколкото се претендира сбор, следва да се посочи по какъв начин е формиран той, но
в случая отсъства надлежна индивидуализация по компоненти. По изложените
съображения, съставът на въззивния съд приема, че в тази му, останала нередовната част,
заявлението подлежи на отхвърляне.
С оглед на всичко изложено, настоящият състав намира, че обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която заявлението на „Теленор България"
ЕАД е отхвърлено за сумата от 81,77 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода м.
януари 2019г. – м. януари 2020г. и допълнителна сума в размер на месечната вноска по
договор за лизинг от 25.01.2018г., съответно да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за посочената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението ¬– 02.09.2020г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 52,59 лева –
разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от заявлението. В
останалата част, касаеща отхвърлянето на заявлението за сумата от 143,68 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 16.10.2017г.
със сключено към него допълнително споразумение от 25.01.2018г. и договор за мобилни
услуги за мобилен номер ********** от 01.02.2018г., обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото липсва
отправено искане от частния жалбоподател в този смисъл.
По аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
настоящото определение, като постановено при осъществен инстанционен контрол в
заповедно производство, не подлежи на обжалване.
3
По изложените съображения, на основание чл. 413, ал. 2, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №31000/28.09.2020г., постановено по ч.гр.д. № 10801/2020г.
по описа на PC-Варна, 48-ми състав, в частта, в която е отхвърлено депозираното от
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Б. А., ЕГН **********, с адрес:
********, за сумата от 81,77 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода м. януари 2019г.
– м. януари 2020г. и допълнителна сума в размер на месечната вноска по договор за лизинг
от 25.01.2018г.
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление на
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, срещу А. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: ********, за сумата от 81,77 лв. – незаплатени лизингови вноски за
периода м. януари 2019г. – м. януари 2020г. и допълнителна сума в размер на месечната
вноска по договор за лизинг от 25.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението ¬– 02.09.2020г. до окончателното изплащане, както и за
сумата от 52,59 лева – разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част
от заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №31000/28.09.2020г., постановено по ч.гр.д. №
10801/2020г. по описа на PC-Варна, 48-ми състав в останалата му част.
ВРЪЩА делото на РС - Варна за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5