Решение по дело №343/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 528
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Радостина Данаилова
Дело: 20231100900343
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично при закрити врати
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100900343 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 625 и сл. ТЗ във вр. с чл. 608 ТЗ.

Подадена е молба по чл.625 ТЗ от КБ П.С. ООД за откриване на
производство по несъстоятелност на „Х.“ ООД, ЕИК ******* на основание
неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Молителят твърди да има по отношение на ответника изискуеми и
непогасени парични вземания, произтичащи от договор за наем, които
ответникът не изпълнил, като молителят счита, че в състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост, тъй като е спрял плащанията и от
учредяването си не е обявявал годишни финансови отчети.
Ответникът не е подал отговор и не взема становище по делото.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1, 3 и 4 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е
предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има
изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/
или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната
действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по
делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои
1
изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни
държавни вземания или задължения за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не са
изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява
презумпции за наличие на състоянието при спиране на плащанията на
задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на
годишни финансови отчети за период от три години преди датата на подаване
на молбата за откриване на производство, както и в случаите, в които
вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали
частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано изпълнително
производство за принудителното им събиране в продължение на повече от 6
месеца. Съответно свръхзадължеността като основание за откриване на
производство по несъстоятелност предполага установяване по делото, че
активите на длъжника са недостатъчни за покриване на паричните му
задължения, без значение дали последните са изискуеми или не.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта
да докаже по делото, че затрудненията му са временни.
Съгласно вписванията в търговския регистър ответникът е търговско
дружество с правноорганизационна форма на дружество с ограничена
отговорност.
По делото е представено договор за наем от 01.10.2022 г. , по силата на
който молителят се е задължил да предостави на ответника за временно
възмездно ползване за срок до 31.12.2023 г. десет броя паркоместа на открит
паркинг зад бл.61 в гр.София, район Триадица, ж.к.Манастирски ливади –
изток, поземлен имот с идентификатор № 68134-1006-775 срещу задължение
за заплащане на месечна наемна цена от 1000 лв., платима до 5-о число на
текущия месец, като договорът удостоверява и предаването на наетите обекти
за ползване на датата на сключването му.
Въз основа на договора съдът приема, че по делото се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по двустранна търговска
сделка – договор за наем, по който ищецът е изпълнил основно като до датата
на подаване на молбата по чл.625 ТЗ е настъпила изискуемостта на
задълженията за заплащане на наемната цена за месеците октомври 2022 г. –
февруари 2023 г.в общ размер на 5000 лв. Ответникът, който носи тежестта,
не е доказал изпълнение на задълженията си, поради което и съдът приема
същите да не са погасени, респективно молителят за легитимиран да поиска
откриване на производство по несъстоятелност.
Установяването на активна легитимация на молителя налага съдът да
обсъди останалите предпоставки за основателност на искането за откриване
на производство по несъстоятелност, а именно - налице ли е състояние на
2
неплатежоспособност или свръхзадълженост и кога е настъпила.
Установява се от справка в търговския регистър, че от учредяването си
през 2008 г. ответникът никога не е заявявал за обявяване годишни
финансови отчети, поради което и са налице предпоставките за приложение
на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ.
От служебно събраната информация за имущество, сметки, публични
задължения както и заключението на експертизата се установява, че
ответникът по молбата не притежава недвижими имущество, подлежащи на
регистрация пътни превозни средства, не е подавал годишни данъчни
декларации за периода от 2017 г., не е регистриран по ЗДДС, няма непогасени
публични задължения, нито данни за извършвани плащания към НАП, нито
данни за регистрирани и/или прекратени трудови договори, нито има
информация за открити банкови сметки.
Въз основа на тези данни съдът приема, че извън сключването на
сделката за наем с молителя, ответникът не е извършвал и не извършва
никаква друга търговска дейност, като единствените данни относно
имущество са вписаните в регистъра относно внесения при учредяването му
капитал от 5000 лв.
Тъй като няма доказателства, че този капитал е наличен, съответно
трансформиран в активи – дълготрайни и/или краткотрайни, при
установените факти за наличието на предпоставките на презумпцията за
неплатежоспособност, съдът приема, че ответникът се намира именно в
такова състояние, тъй като не е оборил презумпцията, поради което и съдът
не възприема вариантите, дадени от вещото лице и основаващи се на
предположение за съществуването на активи, равностойни на първоначално
внесения капитал.
Съответно ответникът е и в състояние на свръхзадълженост с оглед
извода за липсата на каквито и да било активи и установяване
съществуването на задълженията към молителя.
Предвид липсата на каквато и да било дейност и активи, съдът приема
да се касае за трайно състояние, като началната дата на
неплатежоспособността и свърхзадължеността съвпадат помежду си, както и
с падежа на първото месечно задължение за наемна цена – 05.10.2022 г., което
е останало непогасено, към който момент не се установява ответникът да
разполага с активи, които да го покриват по стойност.
Не се установява наличността на каквото и да е бързоликвидно
имущество, което да послужи за покриване на разноските по
несъстоятелността, поради което с определение, постановено осн. чл.629б, вр.
чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът е указал на ответника и кредиторите му за
необходимостта от предплащане на сумата от 6 000 лв. по депозитна сметка
на съда, необходима за покриване на началните разноски по производството
по несъстоятелност, в едноседмичен срок, считано от вписване на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ. В указания срок не са представени
3
доказателства за изпълнение на това изискване, поради което по отношение
на ответника следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съдът намира, че доколкото с решението за откриване на производство
по несъстоятелност то не приключва, а приключва само една от неговите
фази, а именно началната, като възможността за индивидуално принудително
изпълнение е изключена, съответно удовлетворението на направените в това
производство разноски се извършва в хода на несъстоятелността при спазване
на правилата за предявяване, осребряване и разпределение, то и с решението
за откриване на производството за несъстоятелност не следва да се присъждат
разноски. Аргументи за това следват и от разпоредбите на чл.722 и 723 ТЗ,
уреждащи изрично тези разноски като „разноски по несъстоятелността“ и
съответен ред за удовлетворението им, поради което налице специален ред, в
отклонение от общия режим на разноските по делото по ГПК, като
специалните правила, изключват приложението на общите. На следващо
място съдът по несъстоятелността следва да вземе отношение по
претендираните разноски при одобряване на списъците с приетите вземания и
сметки за разпределение, поради което и е недопустимо да изразява
предварително становище във връзка с тези вземания на етапа откриване на
производството. Същото становище е застъпено и в определение
№774/13.11.2013г. по ч.гр.д.№ 3802/2013г., І т.о. на ВКС, макар и същото да
няма характер на задължителна съдебна практика.
По изложените съображения съдът намира, че разноски следва да се
присъждат само в случай на отхвърляне на молба по чл.625 ТЗ, поради което
и искането на молителя за присъждане на разноски към настоящия момент не
следва да се разглежда изобщо.
Поради гореизложеното, и на основание чл.632, ал.1 ТЗ във вр. с чл.
630, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на Х. ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул******* – Бизнес център Сердика и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА05.10.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ , на
основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на Х. ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул******* – Бизнес център
Сердика.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Х. ООД, ЕИК ******* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул******* – Бизнес център
Сердика.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
Х. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
4
ул******* – Бизнес център Сердика.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на Х.
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул******* – Бизнес център Сердика.
СПИРА производството по т.д. № 343/2023г. по описа на СГС, VI-21
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и може да
се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред
Софийския апелативен съд, на основание чл.633, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание
чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5