№ 21386
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110132414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление на ЮЛ с
ЕИК: *** срещу длъжника М. Д. М. с ЕГН: **********.
На 28.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
редовен от външна страна документ по чл.417, т. 3 ГПК, представляващ Нотариален акт №
***, том XII, рег. № ***, дело №***/2020 г. по описа на И.Д., нотариус № ***, вписан в
книги на СВ, гр. София,под № ***, том CLXV, вх. рег. № ***, дело № 50577, а
изискуемостта на вземането е удостоверена с представен по делото документ по чл. 418, ал.
3 ГПК- Акт Образец 15.
Постъпило е възражение с вх. №166271/09.08.2022 г. както и молба с вх.
№166274/09.08.2022 г., с която е направено и искане за спиране на изпълнението по
изпълнително дело №320/2022 по описа на ЧСИ А.Б..
Молителят счита, че не дължи вземанията по заповедта, като сочи, че с платежни
нареждания/приложени към молбата/ майката на молителката- длъжник по делото е
заплатила сумата от 118 480 лева – повече от посочената като продажна цена в нотариалния
акт. Твърди се и, че сумата от 14 590.95 лева вече е събрана по изпълнителното дело и се
намира по сметка на съдебния изпълнител. Сочи се, че това е достатъчно да служи за
обезпечение в полза на взискателя и в случай, че докаже претенцията си той и могъл да се
удовлетвори.
С разпореждане от 11.08.2021 г. от дежурен съдия е указано на длъжника в
едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи доказателство
относно момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 320/22
г. по описа на ЧСИ Б..
С молба от 22.08.2022 г. длъжникът е представил покана за доброволно изпълнение с
отбелязване на лицевата й страна/т.е. не от длъжностно лице по връчванията/, че същата е
връчена на 02.08.2022 г.
1
Делото е докладвано на съдията-докладчик на 23.08.2022 г.
Съдът отчита, че видно от приложената покана за доброволно изпълнение, същата
има изходящ номер от 21.07.2022 г., съответно молбата от 09.08.2022 г. за спиране на
изпълнението е била в срок и не е било необходимо да бъде обездвижвана, тъй като
21.07.2022 г е най ранният ден, съдебният изпълнител би могъл да връчи на длъжника
покана за доброволно изпълнение за да започне да тече едномесечния срок по чл. 414, ал. 2
ГПК.
Депозираното възражение от длъжника е с дата 09.08.2022 г . поради което със
сигурност е спазен срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, депозирано е с възражение
срещу вземанията по заповедта, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното изпълнение
при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното изпълнение се
спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и длъжникът е подал
възражение или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, а ал. 2 урежда възможността съдът, постановил незабавното
изпълнение, да спре изпълнението, ако в срока за възражение е направено искане за
спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства.
За да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за
изпълнение с убедителни писмени доказателства, трябва представените доказателства по
делото да са такива, въз основа на които да може да се приеме, че посочената в заповедта
сума не се дължи. /Определение № 453 от 25.06.2010 г. по ч.т.д. № 478/2010 г. на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, II т. о./
В процесният случай по делото са приложени платежни нареждания от трето по
делото лице А.Т.Т.- майка на длъжника/видно от приложения акт за раждане/, с които
платежни нареждания в периода от 01.06.2019 г. до 06.11.2020 г. А.Т.Т. е заплатила на
заявителя сума в общ размер 118 480 с основание за преводите „Плащане по предварителен
договор за продажба на апартамент *** и гараж *** от 20.06.2019 г.“.
Настоящият съдебен състав счита, че не са представени убедителни писмени
доказателства във връзка с твърденията на длъжника, че към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК процесните суми не са дължими.
За да съставлява убедително писмено доказателство водещо до спиране на
изпълнението по реда на чл. 420 ГПК, това доказателство следва да е допустимо, относимо и
необходимо за провежданото производство. /Определение № 440 от 17.07.2009 г. по ч. пр. д.
№ 353 / 2009 г. на Върховен касационен съд/.
Платежните нареждания от трето по делото лице до заявителя, предхождащи датата
на документа по чл. 417 ГПК не доказват правопогасяващ юридически факт. Макар и
вероятно същите да се отнасят за част от продажната цена по предварителен договор между
страните по делото, то към датата 11.11.2020 г. страните ЮЛ и М. Д. М. тепърва са
2
договорили в нотариалния акт дължимостта на сумата от 10 950 лева. Именно нотариалния
акт, обективиращ договор за покупко-продажба е правопраждащият юридически факт, а и
представлява документ по чл. 417 ГПК въз основа на който документ се е претеднирала
сумата в заявлението. Плащанията с платежните нареждания са по предварителен договор,
чието съдържание е неизвестно на съда, а претенцията по заповедното производство е въз
основа на нотариален акт/окончателен договор/, приложен по делото. Ето защо
представените писмени доказателства не са годни такива по смисъла на чл. 420, ал. 2, т.1 от
ГПК.
Не е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1, а именно, че съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не
се дължи.
Следва и да се посочи, че обезпечението по чл. 420, ал. 1 е такова по смисъла на чл.
180 и чл. 181 от ЗЗД. Със сигурност не е налице обезпечение в посочения смисъл при
изложените твърдения, че съдебният изпълнител по образуваното изпълнително дело е
събрал сумата от 14 590.95 лева. Дори и да бъде приведена сумата на взискателя пътят на
защита не е водене на друго дело, а намира своето основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 3
във вр. чл. 245, ал. 3 ГПК
Молителят не е изразил готовност за представяне на залог на парична сума или на
държавни ценни книжа или ипотека/чл.180, ал.1 ЗЗД/ поради което няма основание за
спиране на изпълнението и по ал. 1 на чл. 420 ГПК.
Ето защо, на основание чл.415 чл. 420, ал.1 и ал.2 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на принудителното изпълнение на
заповед от 28.06.2022 год., издадена по ч.гр.д. № 32414/2022 год. на СРС, въз основа на
която е образувано изпълнително дело №20228500400320 по описа на ЧСИ А.Б..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3