№ 308
гр. Плевен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря Е.Я М. Р.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20244400100907 по описа за 2024 година
Настоящото гр.д.№907/2024г.по описа на ПОС е образувано на
основание постъпила искова молба от М. Г. С. от с.К.,чрез пълномощника й
адвокат Т. К. от ПАК срещу Е. Т. Д. от с.с.
С исковата молба ищцата твърди,че на 12.12.2019г. в клон на „Банка
ДСК“АД гр.С. е прехвърлила от личните си спестовни сметки като заем за
срок от една година сумата общо 31 113лв.по сметката на нейния роднина Е. Т.
Д. от с.К., Пл.обл., ул. “М.“ ***. Твърди се,че след изтичане на срока,уговорен
с ответника Д. за връщане на заема,последният е спрял да комуникира с
ищцата,избягва всякакви срещи и разговори с нея,за което ищцата е
потърсила съдействие от Прокуратурата,но е постановен отказ за разглеждане
на случая.Ищцата счита,че за нея е налице правен интерес от завеждане на иск
против ответника Е. Т. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ТПК,като моли
съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 31 113 лв., ведно със
законна лихва върху нея от датата на завеждането на иска до окончателното й
изплащане.
С ИМ е направено искане делото да се разглежда в отсъствие на
ищцата,тъй като е трудно подвижна, поради инвалидност.В случай,че са
налице условията на чл.238 и следв.от ГПК по отношение на ответника , има
искане за постановяване на неприсъствено решение.
На основание разпореждане на ПОС за оставяне на ИМ без движение,
от ищцата е депозирана уточняваща молба,съгласно която същата е
посочила,че живее в с.К., обл. Плевенска,по професия е медицинска сестра,а
от 2020г. с експертно решение № 0669/26.02.2020 г. на ТЕЛК й е призната 95
% инвалидност, пенсионирана е като такава, без чужда помощ.Твърди се,че
1
впоследствие,след влошаване здравословното й състояние и
хоспитализацията й в болнично заведение за времето от 05.07. 2022г. до
11.07.2022г.,с ЕР на ТЕЛК № 91464 /21.05.2024 г.й е призната 100 % постоянна
нетрудоспособност, с чужда помощ.Посочено е,че в момента ищцата не
ползва такава и не е ползвала, тъй като в населеното място,където живее няма
подходящ и желаещ да работи като домашен асистент и тя е принудена да
ползва услугите на жена срещу заплащане от личните й средства -
пенсия.Ищцата живее сама,няма роднини по права линия, родителите й са
покойници,не е встъпвала в брак и няма родени деца.С оглед влошеното й
здравословно състояние,ищцата твърди, че е разчитала на роднините си
живеещи в същото село,респ.на семейството на нейния първи братовчед - Е.
Т. Д. от същото село, с когото са били в добри отношения,той често е
посещавал домът й в с. К., откликвал е на нуждите й,чували са се по телефона
и тя му е имала пълно доверие.
Твърди се,че в края на 2019г.ответникът е поискал в заем пари от
ищцата,тъй като тя е имала спестовен влог в банка ДСК в размер на около
30 000 лв.Към този момент ищцата не се е нуждаела от тези
средства,имала е желание да помогне финансово на Е.,с оглед намерението му
да закупи жилище в гр. Плевен,което да се ползва от децата му.Уговорката
между двамата е била дадените в заем пари да се върнат в срок от 1 година,
като ответникът е очаквал да бъде одобрен за кредит,но за закупуване на
жилище с ипотечен кредит се е изисквало и самоучастие с известна сума.
В ИМ се твърди,че на 12.12.2019г.ищцата и ответникът заедно са
посетили клон на Банка ДСК - АД в гр. С., обл. Плевен и от личните си
спестовни сметки в същата,като заем за срок от една година ищцата е
прехвърлила сумата от общо 31 113 лв. по сметката на нейния роднина Е. Т.
Д..Не е оформян писмен документ във вид на договор,а се касае за устен
договор,тъй като ищцата е имала пълно доверие на ответника. Посочено,че
през изтеклата година отношенията с ответника са били все така добри ,като
последният е уверявал ищцата ,че преведените от нея пари са налични.След
изтичане на уговорения срок с Д. за връщане на заема,същият многократно в
разговори при посещенията му в дома на ищцата я е уверявал, че парите й са
налични и във всеки момент може да си ги получи. Твърди се,че една година
по-късно здравословното състояние на ищцата рязко се е влошило,през
месец юли 2022г.е била хоспитализирана в УМБАЛ - Плевен ,с хипертонична
болест и коксартроза,че след изписването й от болницата известно време Д. е
продължил да я обгрижва ,но по-късно е спрял да комуникира с нея и е
избягвал всякакви срещи и разговори.Ищцата е сезирала Прокуратурата за
връщането на дължимата сума в размер на 31 113 лв., но получила отказ за
разглеждане на случая.
С молбата е уточнено,че срокът за връщане на заема е 1 една година от
момента на предоставяне на сумата - 12.12.2019г.,че между нея и Е. Т. Д. е
налице устен договор за заем , като на 12.12.2019г. ищцата с два банкови
2
превода от сметките й в Банка ДСК е превела по банковата сметка на
ответника Е. Д. общо сумата 31 113лв.
В съдебното заседание на 24.06.2025г.,на което бе даден ход по същество
ищцата чрез своя пълномощник адвокат Т. К. от ПАК поддържа подадената
искова молба и моли съда да постанови решение,с което предявеният иск
бъде уважен.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38,ал.2 ЗА,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни
доводи и съображения тази насока са изложени в депозираната от
пълномощника писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника Е. Т. Д. ,чрез неговия пълномощник адвокат Е. П. от
ПАК.Ответникът счита,че по никакъв повод не е дал основание за завеждане
на делото, с предмет на иска да бъде осъден да заплати сумата в размер на 31
113 лв.,като счита,че не дължи лихви върху посочената сума и разноски по
делото.С отговора ответникът не отрича , че е получил посочената в исковата
молба сума ,но при съвсем други обстоятелства като твърди, че не е отказвал
да върне сумата.М. С. е дъщеря на първа братовчедка на ответника,с която са
били много близки,както и с Мария.През лятото на 2019г.майката на ищцата е
починала,като ответникът е поел грижите около погребението й,вкл.платил е
разходите за изработка и поставяне на паметник на гроба.Твърди се,че след
смъртта на майката на ищцата ,последната почти всекидневно се е хранела и е
пребивавала в дома на ответника,а той безкористно е полагал грижи за
нея,като знае,че ищцата е диагностицирана и не е добре със здравето.Твърди
се,че ищцата не е полагала грижи за здравето си-употребявала е
алкохол,пушила е по две кутии цигари на ден,а в същото време е приемала и
лекарствени средства,като според ответника е получавала малка пенсия в
размер на около 160лв. Посочено е,че със средства на ответника той й е
закупил нов хладилник и др.дребни неща,изхранвал я е,с неговия автомобил
многократно я е водил по лекари и болници за лечение,като твърди,че той не е
искал да му бъде превеждана процесната сума,че това е станало по настояване
на ищцата,която се е опасявала,че може да умре и след като няма
наследници,парите й ще бъдат взети от държавата.Ответникът отрича да е
искал парите в заем,както и отрича да е имал намерение с тях да купува
жилище.Твърди,че е закарал ищцата до клона на ДСК в гр.Пордим, където са
преведени парите,като служителката на банката е обяснила на ищцата да не
превежда цялата сума,а да си остави известна част от парите,но ищцата е
настоявала цялата сума да се преведе на ответника.Според последния никъде
в основанието за превод не е посочено заем и сумата не е дадена в
заем.Изложени са доводи,че процесната сума е непокътната по сметката на
ответника към настоящия момент,независимо,че той безвъзмездно се е
грижил за ищцата с храна,уреди, транспорт по болници и
лекари,лекарства.Преди година и половина психичното състояние на ищцата
рязко се е влошило ,на моменти е била добре ,на моменти много зле,в
моментите които не е била на себе си ответникът е понесъл много
3
незаслужени обиди и отношенията им са охладняли , но той е продължил да
полага грижи за нея. Впоследствие ищцата е решила , че друга тяхна
братовчедка ще полага грижи за нея по- добре,тази жена е от С.,започнала е
да се грижи за нея , но не за дълго,тъй като двете не са се разбирали и М.
ползва услугите на социален патронаж. Ответникът е разбрал,че ищцата е
подала жалба срещу него в прокуратурата,че й е откраднал парите,дал е
обяснения,като преписката е прекратена, тъй като той не е отричал , че е
получил парите , но не за да купува жилище ,а защото М. се е страхувала да ги
държи по своята сметка.Ответникът твърди,че неколкократно е молил ищцата
да си уредят отношенията,като й върне парите по посочена от ищцата сметка.
М. е обещала,но и до настоящия момент не е предоставила сметка по която да
се върнат парите,напротив заплашила е ответника,че ще търси лихви и
отказва да комуникира с него.За ответника е странно и необяснимо
твърдението на ищцата ,че му е предоставила сумата през 2019 година със
срок за връщане от една година ,а до момента не я е потърсила за такъв дълъг
период от време, през който ежедневно е била и се е хранила в дома му ,а той е
полагал грижи за нея.
В съдебното заседание на 24.06.2025г.ответникът Е. Д. чрез своя
пълномощник адвокат Е. П. от ПАК моли съда да постанови решение,с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и
направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.240 ЗЗД във вр.с чл.79 ЗЗД. С оглед изложените в ИМ
обстоятелства и направеното уточнение на ИМ е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.240 ЗЗД във вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 31 113лв.,като
ищцата твърди,че по устен договор е предоставила в заем на ответника
сумата 31 113лв.,която е преведена с два банкови превода от 12.12.2019г.,а
ответникът се е задължил да върне сумата в срок от една година от датата на
преводите,т.е.до 12.12. 2020г.
Ответникът не оспорва,че е получил процесната сума от 31 113лв.,като
оспорва основанието,посочено в исковата молба,че сумата му е дадена в заем,
със срок за връщане една година,като твърди,че сумата му е предоставена за
съхранение,че е правил опити да върне процесната сума на ищцата,но същата
е отказвала да предостави банкова сметка,по която де се преведат парите.
С изготвения от съда проекто-доклад,съгласно определение № 264 от
17.02.2025г.,приет за окончателен в съдебното заседание на 11.03.2025г.,по
който страните не са направили възражения, е прието за безспорно
обстоятелството,че на 12.12.2019г. ищцата с два банкови превода в „Банка
ДСК“ е превела по сметката на ответника с първия превод сумата 30 186,58
лв. и с втория сумата 926.43 лв. или общо сумата 31 113,01лв.,която е
получена от последния. Извършеното плащане се удостоверява от
представените с исковата молба 2 броя извлечения от банковата сметка на
ищцата М. С. в “Банка ДСК“АД за периода 01.06.2013г.до 31.06.2022г.От
4
„Банка ДСК“ , финансов център Плевен бяха изискани е представени 2 броя
операционни бележки/л.50-53/от които също се установява,че на
11.12.2019г.банковата сметка на М. Г. С. по срочен влог е закрита,като сумите
по сметката,съответно 30 186,58лв. и сумата 926,43лв.са преведени по
сметката на Е. Т. Д. в същата банка
Безспорно от представените с ИМ писмени доказателства се установява,
че с ЕР на ТЕЛК от 26.02.2020г.на ищцата М. Г. С. е призната 95% ВСУ без
чужда помощ,с водеща диагноза Болест на Crohn на дебелото черво и други
съпътстващи заболявания,подробно описани. Впоследствие с ЕР на ТЕЛК
№91464 от 21.05.2024г.,на ищцата е призната 100 % ВСУ с чужда
помощ,пожизнено ,с водеща диагноза :Друга първична коксартроза ,както и
други заболявания,подробно описани.От представената епикриза от „УМБАЛ
Д-р Георги Странски“е видно,че за периода 05.07.2022г.до 11.07.202г.ищцата е
била на лечение в Клиника по вътрешни болести.
Няма спор,че в хода на съдебното производство бе дадена възможност на
ищцата да посочи номер на банковата си сметка,за да й бъде преведена от
ответника процесната сума ,като едва в последното съдебно заседание на
24.06.2025г.,на което бе даден ход по същество,от нейния пълномощник бе
представен номер на банковата й сметка в „Банка ДСК“.
От представените от ответника и приети в последното съдебно заседание
писмени доказателства-6 броя пощенски записи,безспорно се установява,че на
20.06.2025г.ответникът Е. Т. Д. е заплатил на ищцата М. Г. С. процесната сума
общо в размер на 31 113лв., съответно с 5 броя пощенски записа по всеки от
тях е преведена сума в размер на 6000лв.или общо 30 000лв., а с последния
пощенски запис е преведена сумата 1 113лв.И в шестте пощенски записа
като основание за извършените преводи е посочено“възстановяване на дадена
сума за съхранение по гр.д.№907/204г.на ПлОС“.В съдебното заседание на
24.06.2025г. пълномощникът на ищцата-адвокат Т. К. от ПАК не оспори
извършеното плащане на процесната сума ,а направи възражение по приемане
на пощенските записи,единствено поради вписаното в тях основание за
плащане на сумите.
Спорни са въпросите на какво основание ответникът е получил от
ищцата процесната сума в размер на 31 113лв.,доказано ли е твърдението на
ищцата за сключен между страните на 12.12.2019г.устен договор за заем,със
срок за връщане на заетата сума една година до 12.12.2020г.
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани и гласни
доказателства.От показанията на свидетелката Д. Е.ева Д.а, дъщеря на
ответника се установява,че страните са първи братовчеди, допреди две години
са били в много близки отношения, тъй като ищцата е сама жена,а
родителите на свидетелката са се грижили за нея – с храна,водили са я по
болници,като М. и баща й живеят в с. К. ,но в различни къщи. Същата
твърди,че парите са преведени от ищцата на баща й,тъй като тя е сама жена,
няма семейство и деца, възрастна е,с цел парите да не останат за
5
държавата,като от баща си знае,че не е ставало въпрос за заем и отрича да са
закупили жилище с процесната сума,както и да са имали идея за закупуване на
жилище.Свидетелката посочва,че баща й се грижил ищцата да води по-
здравословен начин на живот,тъй като тя пие кафе и пуши цигари,като
причината да се влошат отношенията им според нея е упражняваният от баща
й контрол да не пуши,да не пие ,който не е допадал на ищцата.Същата
установява,че преди да се влошат отношенията между страните,преди около
две години ,баща й е водил ищцата по болници и изследвания,водил я е на
зъболекар,в „Сърце и мозък“,в Окръжна болница,но в момента нямат
контакти. Според свидетелката парите са преведени в сметката на баща й,те
не са изтеглени и не е проблем парите да се върнат,правени са опити,но
неуспешни, тъй като ищцата няма банкова сметка.Посочва,че в
периода,когато страните са били в добри отношения,ищцата не е имала
прахосмукачка, хладилник, готварска печка,нито печка за отопление и всички
тези уреди са купувани от баща й.Според свидетелката ищцата прекалява с
кафето, пие алкохол – бира, пушила е по две кутии цигари на ден, което за 80-
годишна жена не е нормално,а контролът ,упражняван от баща й е свързан с
грижата за нейното здравословно състояние.Същата посочва,че ищцата често
се е хранила в къщата на баща й ,задължително съботите и неделите и два-три
пъти през седмицата. Твърди,че по телефон-стационарен и мобилен,също
закупен от нейния баща са правени опити да се свържат с ищцата.
От показанията на свидетеля В.В.М. се установява, че познава
страните,а с ответника Е. Д. са приятели, като през последните години
отношенията между тях са били много добри. Посочва,че тъй като колата му е
по-голяма, той лично е пренасял по-тежки предмети и битова техника до
жилището на М.-хладилник,печка и други,закупени от Е.,два пъти е карал
ищцата,която е трудно подвижна до „Сърце и мозък“.Свидетелят
установява,че последните две години поддържа връзка с Е.,но не и с М. и не
е участвал в нищо свързано с нея. Е. му е споделил,че става въпрос за пари,че
не е трябвало да пази парите на ищцата и съжалява защо го е
направил.Същият посочва,че има нормални взаимоотношения с М.,ходили са
на кафе един-два пъти,купувал й е цигари,а според него тя е пушила
прекалено много,за което Е. й е правил забележка. Според свидетеля
основната причина да се разделят е контрола на Е. и Анушка/ съпругата на
Е./,тъй като М. е прекалявала с цигари, лекарства, които не са й изписани от
лекар и от там са станали дразгите между тях.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства,съдът приема за недоказано твърдението на ищцата ,че
процесната сума от 31 113лв.е преведена на ответника на 12.12.2019г.на
основание сключен устен договор за заем,със срок за връщане на сумата една
година ,т.е.до 12.12.2020г.В изготвения от съда проект-доклад на ищцата е
указано,че носи доказателствена тежест и следва да установи горепосочените
обстоятелства.В тази насока не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на твърденията за сключен между страните договор за заем.В
6
представените писмени доказателства-извлечения от банковите сметки на
ищцата и операционните бележки,издадени от „Банка ДСК“АД също не е
отразено ,че преводите в полза на ответника на процесната сума, са на
основание заем.
В писмената си защита, пълномощникът на ищцата излага
съображения,че между страните е налице заем за послужване по смисъла на
чл.243 ЗЗД.Недопустимо е едва в писмената защита,депозирана след
приключване на съдебното дирене в съдебното заседание на 24.06.2025г.,да се
въвежда друго основание на предявения иск , различно от посоченото в ИМ и
в молбата уточнение към нея ,а именно че сумата се претендира на основание
сключен устен договор за заем.Отделен е въпроса,че договорът за заем по
чл.240 ЗЗД и заемът за послужване ,съгласно чл.243 ЗЗД са два различни
договора.Предмет на заема за послужване винаги е индивидуално определена
вещ /движима или недвижима /, която се предоставя за временно и
безвъзмездно ползване на заемателя . Заемът за послужване не може да има за
предмет парична сума, тъй като тя представлява родово определена вещ.
Предмет на родово определени вещи,включително и на парични суми е заемът
, регламентиран в чл.240 ЗЗД.В този смисъл въведеното с писмената защита
ново основание на предявения иск за наличие на сключен между страните
заем за послужване на процесната сума от 31 113лв.при условията на чл.243
ЗЗД е недопустимо и не следва да се обсъжда.
Безспорно е и не се оспорва от ответника,че сумата от 31 113лв.
действително е преведена от ищцата по неговата банкова сметка в „Банка
ДСК“ на 12.12.2019г.с два превода,като неговите твърдения са ,че сумата му е
преведена за съхранение,тъй като ищцата е възрастна,самотна жена,трудно
подвижна и се е нуждаела от обгрижване.Установи се от показанията на
свидетелите,че страните са братовчеди,допреди 2 години отношенията между
тях са били добри,ответникът е полагал грижи за ищцата,закупувал й е битова
техника,водил я е по болници,тя често се е хранила в дома му. От
представените и неоспорени от ищцата 6 броя пощенски записи по безспорен
начин се установи,че в хода на съдебното производство,след завеждане на ИМ
, на 20.06.2025г. ответникът чрез 6 броя преводи е заплатил на ищцата изцяло
претендираната сума общо в размер на 31 113лв.Извършеното плащане ,след
предявяване на иска е факт,който съдът следва да съобрази, съгласно
чл.235,ал.3 ГПК.
С оглед изложеното искът с правно основание чл.240 ал.1 във вр.с
чл.79 ЗЗД следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
Относно разноските съдът намира,че е налице хипотезата на чл.78
ал.2 ГПК и ищцата следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 3 140лв.,заплатено в брой адвокатско възнаграждение
,съгласно договор за правна защита от 10.02.2025г.,в който е отразено,че
сумата е изплатена в брой на пълномощника и списък по чл.80 ГПК.Налице
са и двете кумулативни предпоставки на чл.78,ал.2 ГПК. Ответникът Е. Д. с
7
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.С
отговора по чл.131 ГПК същият не е оспорил получаването на сумата, изразил
е готовност да възстанови цялата сума на ищцата,като е посочил,че причина
сумата да не бъде възстановена е поради факта,че ищцата няма банкова
сметка. С отговора е оспорено единствено твърдението,че сумата е получена
на основание договор за заем.Безспорен факт е,че въпреки дадените от съда
указания в проекто-доклада ищцата да посочи банкова сметка или друг начин
за плащане,съгласно чл.127 ,ал.4 ГПК най-късно до датата на първото съдебно
заседание-11.03.2025г.,едва в последното съдебно заседание на 24.06.2025г.бе
представена банкова сметка на ищцата.По тези причини и плащането на
процесната сума е извършено от ответника чрез пощенски записи.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. С. , ЕГН ********** от
с.К.,обл.Плевен,ул.“Б.Б.“***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Т. К. от
ПАК, гр. Плевен, ул. “Д.К. „*** срещу Е. Т. Д. от
с.К.,обл.Плевен,ул.“М.“***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Е. П. от
ПАК,гр.Плевен,ул.“Ц.С.“*** иск с правно основание чл.240 ЗЗД във вр.чл.79
ЗЗД за сумата 31 113лв., претендирана на основание сключен устен договор за
заем на 12.12.2019г., ведно с претенцията за присъждане на законна лихва
върху сумата от датата на завеждане на ИМ-12.12.2024г. КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.2 ГПК М. Г. С., ЕГН ********** от
с.К.,обл.Плевен,ул.“Б.Б.“ ***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Т. К.
от ПАК, гр. Плевен, ул.“Д.К. „*** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. Д. от с.К.,
обл.Плевен, ул. “М.“ ***, със съдебен адрес за призоваване:адвокат Е. П. от
ПАК, гр. Плевен, ул.“Ц.С.“*** деловодни разноски в размер на 3 140 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
8