№ 1021
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110202649 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. Р. КР.-ЕГН **********, против Електронен фиш серия К №
4870382, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 1200лв. на основание чл.189
ал.4вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че процесното нарушение би могло да
бъде установено само със стационарно техническо средство, което
функционира в отсъствието на контролен орган и в този смисъл се приема, че
е следвало да бъде съставен АУАН и в конкретният случай издаването на
електронен фиш е ограничило правото на защита на нарушителя, оспорва се
изправността на техническото средство, фиксирало нарушението, оспорва се
и процедурата по установяване на нарушението и в заключение се иска ЕФ да
бъде отменен.
В съдебно заседание, въз.К., редовно призован, не се явява
лично,представлява се от адв.Г., надлежно упълномощена и приета от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, не ангажира
доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за
1
отмяна на ЕФ въз основа на аргументите, изложени в жалбата, като отново
оспорва изправността на техническото средство, както и правото на
разпитаният свидетел да го разполага и се иска присъждане на направените
по делото разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з.,
като се депозират писмени бележки преди първото с.з. по делото , с изразено
становище за доказаност и съставомерност на приетото за установено
нарушение и се иска ЕФ да бъде потвърден и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 14.05.2021г. в 20:42 часа, в гр.Варна, по бул.”Княз Борис І” в
посока на движение към кк „Златни пясъци”, до автобусна спирка „Акациите”
е било констатирано, че с автомобил марка „ Мерцедес ЦЛС 350 4 МАТИК”
с рег.№ СТ 9236РМ е било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй
като автомобилът е бил управляван със скорост 95 км. в час/ след
приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при
разрешена скорост от 50 км. в час и е прието, че превишението е с 45 км. в
час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо
средство CORDON M2 с № МD 1194 .В ЕФ като собственик е вписан въз.К..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21, ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя, като собственик и ползвател, в размер на 1200лв. на
основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.4 от ЗДвП.
В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена
от св.Д., че техническото средство е било позиционирано и в последствие
само е фиксирало превишените стойности.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – протокол,
снимка и др. писмени доказателства, приложени в преписката, приобщени в
2
с.з. и от показанията на св.Д., които съдът напълно кредитира, като
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити. Административнонаказателното производство е
проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като видно от
приобщената справка от системата на МВР, фишът е издаден на 26.05.21г. и е
бил връчен на 23.06.21г., като видно и от датата на нарушението няма как да
са изтекли каквито и да било преклузивни срокове.
Нарушителят изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени
изчерпателно, в това число ясно и категорично са визирани дата и мястото на
извършване на нарушението, разрешена скорост, установена скорост,
,констатирано превишение на разрешената скорост, модел на автомобил, рег.
№, посока на движение и т.н., поради което не е била ограничена
възможността на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, както и да
организира защитата си адекватно, включително депозирайки жалба в срок
пред компетентния съд.Следва да се отбележи, че посочването на
допустимата грешка не е сред задължителните реквизити на ЕФ, а и видно от
доказателствата по делото тази допустима грешка е била приспадната при
визиране на превишението.
Действащата редакция на чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП/ изм. ДВ бр.54/2017г./
3
не изисква обозначаване на мястото за контрол.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON
M2 с № МD 1194.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
4
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата в Ел.фиш- 14.05.21г., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, поради което възраженията в тази насока не се споделят.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки
настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен
фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г. Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС
по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния
въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните
изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, отговарящо на
метрологичните изисквания, в протокола от проверката е вписан протокола от
последващата метрологична проверка , отразен е изрично и срокът, в който
техническото средство е годно за експлоатация- до 17.02.2022г., като
5
възражения за техническата му неизправност към датата на нарушението не
се споделят.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който достатъчно изчерпателно са посочени
точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за
контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и
края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50
км/ч., за населено място.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се
наблюдава ясно рег.№ на автомобила, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол изключват всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал,
заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателя.Моделът и рег.№ на
превозното средство са идентични на посочените в ЕФ.Няма и никакво
съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с
техническото средство. За това нарушение не се изиска съставянето на АУАТ,
а доколкото св.Д. е служител на сектор ПП-ОД на МВР-Варна възраженията
дали е имал или не право да поставя техническото средство не се споделят.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че
електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и
утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението,
правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е
допуснато съществено нарушение при издаването му.
Измерената скорост на движение на автомобила е 98 км/ч./ видно от
снимковия материал/, като е приспадната допустимата грешка при
измерването в тези случаи и във фиша е отразена наказуема скорост от
95 км/ч.
6
Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.Спор, че
именно въззивникът е извършил процесното нарушение, тъй като именно той
е управлявал процесния автомобил не е възниквал в хода на АНП.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 45 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1 т.5 от същия текст е предвидил наказание глоба в
размер на 600лв.
В конкретният случай АНО е приел, че следва да наложи наказание на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4вр.чл.182 ал.4 от ЗДвП, която
регламентира наказание за нарушение, извършено по определени членове от
същата норма, включително и по чл.182 ал.1т.5 от ЗДвП но при условията на
повторност.
В конкретния случай липсват каквито и да било факти в ЕФ да се касае
за нарушение, извършено при условията на повторност, а при липса на факти
санкционираането на определен субект за такова нарушение е
незаконосъобразно, тъй като фактите императивно следва да присъстват в
санкционния акт, а не да се събират доказателства за някакви квалифициращи
елементи.
Настоящият съдебен състав намира, че прилагането на несъответстваща
на нарушението санкционна норма не съставлява съществено процесуално
нарушение. Жалбоподателят е запознат с фактите с предявяване на АУАН и
се е защитавал срещу тях, както в хода на административнонаказателното
производство, така и в хода на съдебното такова, видно от съдържанието на
жалбата. Неправилно приложената санкционна норма е имала за последица
налагането на административно наказание „Глоба“ в значително по-висок
размер от предвидения в разпоредбата на чл.182 ал.1т.5 от ЗДвП. Горното
настоящият съд, като въззивен съд, може да преодолее, чрез изменение на НП
по реда на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложим по препращане
от чл. 84 от ЗАНН/ този смисъл е и константната практика та АС-Варна,
например к. адм. д. № 1077 по описа за 2017 год.,/. Поради което и НП следва
7
да бъде изменено на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр.чл. 84 от
ЗАНН като въззивният съд следва да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение и да определи наказание в размер на 600 лв. на основание чл.189
ал.4вр.чл.182 ал.1т.5 от ЗДвП. Тази санкционна разпоредба предвижда
наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въз.К. следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ визира минимално възнаграждение 80лв. и тъй като липсва
фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з., съобразно
отхвърлената част на иска съдът намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна в размер на
40лв..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в този
размер.
С оглед крайния изход на спора и направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, формално
искането е допустимо съобразно уважената част на иска, но по делото не са
представени никакви доказателства за реално направените от жалбоподателя
разноски, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая ЕФ следва да бъде изменен и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4870382, с който за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на М. Р. КР.-ЕГН ********** е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 1200лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182,
ал.4 от ЗДвП, КАТО за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание
чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал. 1 т.5 от ЗДвП от ЗДвП налага наказание „Глоба” в
8
размер на 600лв.
ОСЪЖДА М. Р. КР.-ЕГН ********** , да заплати в полза на ОД на
МВР-Варна сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Р. КР.-ЕГН ********** за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9