№ 515
гр. Ловеч, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20254310101069 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Б. С. Б. от гр. Ловеч, чрез адвокат Д. Т. Т., АК –
***, съд. Адрес: *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“, ж.к.“Младост 3“, ул.“Ал. Малинов“№51, бл.0, вх.А,
ет.9, офис 20, представлявано от управителите си Десислава Веселинова Николова и Ивет
Веселинова Ванева.
В условията на обективно евентуално съединяване са предявени следните искове:
главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.21 от ЗПК, във вр. с чл.26,
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, във вр. чл.22 ЗПК –
за прогласяване нищожността на Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на *** г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, в качеството му на кредитор и
ищеца Б. С. Б., в качеството му на кредитополучател, както и евентуален иск за нищожност
на клаузата на чл.5 от Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на
*** г., като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.
Ищецът излага, че в Договора за потребителски кредит е записано, че ГПР е 48,35%,
като по никакъв начин не е изяснено как се достига до този процент. Твърди, че този размер
не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство), което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.
Счита, че неспасзването на законовите изисквания и посочването на неверен ГПР
съществено засяга защитата на потребителите, каквато цел поначало има както ЗПК, така и
1
Директива 2008/48/ЕО, която той транспонира, поради което това нарушение е съществено и
следва да води до недействителност на целия догово по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Наведени са още и доводи за нищожност на клаузата на чл.5 от сключения Договор
№ *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г.
Въз основа на изложените доводи за нищожност, ищецът моли да бъде прогласен за
нищожен сключения между него и ответника «Фератум България»ЕООД Договор № *** за
предоставяне на потребителски кредит от *** г., а в условията на евентуалност, да бъде
прогласена за нищожна клаудата на чл.5 от същия договор, предвиждаща обезпечение на
кредита чрез поръчителство /гарант/.
Претендирани са и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез юрк. Г.
Г., е депозирал писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен, по подробно изложени
съображения. Оспорва твърдението на ищеца, че поръчителството от Мултитюд Банк
(Малта) е задължително условия за сключване на кредитен договор. Поддържа, че
сключването на договор за гаранция не е задължително. Сочи, че Мултитюд Банк (Малта) е
самостоятелно юридическо лице, банкова институция, която предоставя услуги на
територията на Р България, по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния
регистър на БНБ. Излага, че договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което Фератум България не е страна. Навежда аргументи, че
прогласяването на Договор за гаранция за нищожен няма да произведе сила на пресъдено
нещо по отношение на Мултитюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на
ищеца. Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването нищожността на Договора за
гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат
оставени без разглеждане като недопустими. Намира за неоснователни твърденията на
ищеца за нарушение на чл.143 от ЗЗП. Изтъква, че чл.5 от договора ясно посочва избраната
от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Отбелязва, че в СЕФ и договора
за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към
Мултитюд Банк, които ищецът е приел доброволно. Оспорва също твърденията по ИМ за
допуснато нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. С оглед изложените обстоятелства моли съдът
да отхвърли предявения иск, като неоснователен на основанията, изложени в писмения
отговор. Претендира разноски по делото.
В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило писмено становище от
упълномощения адв. Д. Т., с което моли съдът да уважи изцяло предявения установителен
иск , като счита, че процесния ДПК е в противоречие с императивните разпоредби на ЗПК,
както и на ЗЗД, за което подробно е изложил аргументи в ИМ. Претендира разноски,
съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът – „Фератум България“ЕООД не изпраща представител в о.с.з.
Депозирана е писмена молба от юрисконсулт Г. Г., в която заявява, че поддържа подаденият
2
отговор на исковата молба и по същество моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения. Счита, че Договорът
отговаря на всички изисквания на ЗПК. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар
Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не е спорно, че на *** г. между „Фератум България“ЕООД, от една
страна като Кредитор, и ищеца Б. С. Б., от друга страна като Кредитополучател е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит. По силата на сключения договор
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сумата от 2 000 лв, със срок и начин на
плащане: на 10 вноски, платими съгласно Погасителния план, който е неразделна част от
договора. В чл.3 е уговорено, че общата сума, която Кредитополучателят следва да върне на
Кредитора е в размер на 2 380.00 лв, представляваща сбор от следните суми: сумата на
отпуснатия кредит в размер на 2000.00лв., лихва в размер на 380.00 лв. при лихвен процент
19,00 %. Съгласно т.4, Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.35,
изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия
разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
С клаузата на чл.5 от ДПК е предвидено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от Фератум Банк в полза на Дружеството, с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Съгласно постигнатата договореност, със сключването на ДПК Кредитополучателят
потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по
кандидатстване.
Установява се, че в деня на сключване на Договора за потребителски кредит е
сключен Договор за гаранция (поръчителство), със страни: „Фератум Банк , със седалище и
адрес на управление в Малта, в качеството на Гарант, и Б. С. Б., в качеството на Клиент.
Съгласно сключения договор, Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от ДПК № ***/*** г., включително и от Общите
условия, които са неразделна част от този договор. В чл.1.6 е от Договора за гаранция е
уговорено заплащането на такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на
1700.00 лв, дължима от Клиента за предоставената гаранция и платима по посочената
банкова сметка в Пощенска банка на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите,
уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от Договора: брой вноски –
10, дата на първо плащане – *** г. и краен срок на издължаване на таксата – *** г. В чл. 2.3.
от договора за гаранция е посочено, че Гарантът се задължава солидарно с Клиента да
3
отговаря спрямо Кредитора съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите,
за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кредит
между Клиенто и Кредитора в размер до 6000 лв, а Клиентът се задължава да заплати на
Гаранта такса за предоставянето на Гаранцията, която да преведе по банковата сметка на
Гаранта, в размер и по начин, посочен в договора
В рамките на настоящия процес ищецът е оспорил процесния Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ***/*** г., като нищожен, поради противоречия с
императивните изисквания на закона за потребителския кредит.
Договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит и е подчинен на съдържащата се в нормативния акт правна регламентация. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В чл.10, ал.1 от ЗПК като
условие за неговата действителност е предвидена писмената форма.
Ищецът поддържа в исковата молба, че процесният договор е нищожен на
основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД , вр . с чл.11, ал.1, т.10 поради
нарушаване изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата по договора за
поръчителство в размер на 1700.00лв. съставлява допълнителна сума, която
незаконосъобразно не е включена в размера на ГПР.
При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че
процесния договор не покрива в пълна степен императивните изисквания, съдържащи се в
Глава трета – „Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“ (чл.9 – чл.11 от
ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредита, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай, в чл.4 от процесния ДПК е посочен Годишен процент на
разходите в размер на 48.35%. Формално изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК е
4
изпълнено, тъй като посоченият размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът споделя доводите на ищеца, че този размер не отразява действителния такъв,
доколкото в него не се включват разходите за кредита, а именно възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с гаранта Фератум Банк.
Това възнаграждение следва да се включи в общите разходи по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия казус,
възнаграждението в полза на гаранта се явява разход, свързан с предмета на договора, тъй
като касае обезпечение на вземанията по договора.
От приложения по делото договор за гаранция от *** г. е видно, че за обезпечаване
на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от страна на Фератум Банк в
полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 1700 лв, разсрочено и платимо
заедно с месечните вноски по договора за кредит. При извършена служебна справка в
Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на
капитала на „ Фератум България“ЕООД е „Мултитюд АГ, което наименование е идентично
със сегашното наименование на „Мултитюд Банк ( с предишно наименование „Фератум
Банк“), като в тази връзка следва да се посочи, че печалбата на Фератум Банк, от
извършената от него търговска дейност на поръчителя се разпределя в полза на едноличния
собственик на капитала. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в
договора за поръчителство се уговори възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на Фератум България. С договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с Фератум България ЕООД, а едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит чрез заплащане на допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК.
Изложеното по-горе навежда на извода, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство представлява част от общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. В случая това
не е сторено, като посоченият размер на ГПР не отразява действителния ГПР, доколкото не
включва част от разходите по кредита с оглед безспорно установения факт, че
възнаграждението за поръчителство не е компонент, който формира ГПР. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
5
кредит, с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпостави отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващите при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, същият е сключен в отклонение с
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и следва да се прогласи за
нищожен на основание чл.26, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК, като противоречащ на закона.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, кредиторът има право да получи само чистата стойност на кредита, но не и
уговорените лихви и други разходи по кредита.
Предвид всичко изложено дотук предявената претенция за прогласяване нищожност
на Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г., следва да бъде
уважена като основателна и доказана.
С оглед уважаването на главния иск съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, поради което не
дължи произнасяне по него.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, според който направените по
делото разноски са на обща стойност 2 282,50 лв, от които:82,50 лв. – заплатена държавна
такса и 2 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения по делото
Договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК ответникът е направил възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар. С оглед така направеното възражение съдът
съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, производството
по делото е протекло в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца
не е взел лично участие, а е представил писмено становище, както и че служебно известно
на съда е, че от същия процесуален представител са заведени множество дела с идентичен
предмет. Отчитайки горните обстоятелства съдът намира, че размерът на адвокатския
хонорар следва да се редуцира, като се вземат за ориентир размерите, предвидени в Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съгласно правилото на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата За процесуално представителство и защита по дела с интерес от 1000
до 10000лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
или в конкретния случай дължимото възнаграждение е в размер на 500.00 лв., който съдът
приема за адекватен, справедлив и съответен на обема на извършената работа.
С оглед на горното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
на 582,50 лв., като искането в частта за разноските за присъждане на адвокатско
възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер от 2200.00лв. следва да бъде
отхвърлено.
Предвид изхода на процеса следва да се отхвърли искането на ответната страна за
6
присъждане на сторените от него разноски по делото.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по предявения от Б. С. Б., ЕГН **********, с
наст.адрес: *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост 3“, ул.“Александър Малинов“ №51, бл.0,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите си Десислава Веселинова Николова и
Ивет Веселинова Николова, иск с основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, Договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от *** г., сключен между Б. С. Б., с горните данни, и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост 3“,
ул.“Александър Малинов“ №51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите си
Десислава Веселинова Николова и Ивет Веселинова Николова ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Б.,
ЕГН **********, с наст.адрес: *** разноски по делото в размер на 582,50 лв. (петстотин
осемдесет и два лева и 50ст), като искането на Б. С. Б. в частта за разноските за присъждане
на адвокатско възнаграждение за разликата над 500.00лв. до пълния претендиран размер от
2200.00лв., ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост 3“, ул.“Александър Малинов“
№51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите си Десислава Веселинова
Николова и Ивет Веселинова Николова за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7