№112
Силистра,
15.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното гр. д. № 186 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 104/30.05.18г., постановено по гр.д. № 105/18г. по описа на ДРС,
е отхвърлен иска на Н.Х. и Н.Н. за осъждане на А.Ш. да преустанови всички
селскостопански дейности в имот - нива от 27.005 дка, съставляваща имот №036013
в м. Сунгулар Екинлик и нива от 15.002 дка, съставляваща имот № 013003 по плана
за земеразделяне на с.Раздел, находящ се в м. Къзъл Пелит, в землището на с.Раздел,
като неоснователен и недоказан. Осъдени са Н.Х. и Н.Н. да заплатят на А.Ш.
сумата от по 200лв. или общо 400 лв., разноски по делото.
Недоволни от решението, са останали Н.Х. и Н.Н., които го обжалват в
законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и молият съда да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено ново, с което да се уважи исковата им претенция.
Претендират
присъждане на деловодни разноски
Ответната страна А.Ш. счита, че решението е правилно и законосъобразно,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС.
Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесните ниви по
силата на наследствено правоприемство и давност, като ги владеят от 1994г.,
обработвайки ги и грижейки се за тях непрекъснато от тогава. Твърдят също, че в
края на м. октомври 2017г. установили, че някой е влязъл в нивите им и е
започвнал да ги обработва, а в началото на м. февруари 2018г. разбрали, че това
е ответникът. Молят съда
да го осъди да да прекрати по-нататъшни действия върху нивите им, с които
изввършва нарушение, а именно: навлизане в имотите им без тяхно разрешение и
извършване на селскостопанска обработка в тях.
Ответникът А.Ш. не оспорва, че
извършва селскостопански работи в процесните имоти, както и че ищецът Н.
притежава съответно право на собственост върху тях по наследство и ги е
обработвал до последната селскостопанска година. Счита обаче, че не е извършил
неоснователни действия, обработвайки през последната селскостопанска година
имотите, тъй като липсва правно основание ищците да ги владеят предвид
обстоятелството, че той е придобил идеални части от собствеността над тях.
Видно от решение № 20 от 17.02.1998 година на ОСЗ- Дулово по преписка
№20010 за с. Раздел /стр.6/, на наследниците на Ю.С. са възстановени два имота,
единият от които е нива от 27.005 дка, съставляваща имот №036013 в м. Сунгулар
Екинлик. С друго решение № 20 от 17.02.1998 година на ОСЗ- Дулово по преписка
№20032 за с.Раздел /стр. 8 / на наследниците на Н.А. са възстановени два имота,
единият от които е нива от 15.002 дка,
съставляваща имот № 013003 по плана за земеразделяне на с.Раздел, находящ се в
м. Къзъл Пелит.
Според свидетелските показания на
М.Юсуф и М.Ш. тези две ниви от момента на възстановяването им до октомври 2017
г. са обработвани от ищците – Н. и неговия баща Н.. Свидетелят И.Х., който е
пълномощник по упълномощаване на част от съсобствениците по наследство на тези
имоти, също заявява че през годините те са обработвани от ищците. Заявява също,
че са идвали и са се интересували от земите, но Н. нищо не им е казвал по
въпроса, като и през селскостопанската 2016/2017 г. нивите са обработвани от
ищците. Едва през 2017 година той, като пълномощник на част от другите
наследници, отдава имотите под наем на ответника от името на тези наследниците,
които са го упълномощили за това.
Не се спори по делото, че след сключването на този договор за наем
ответникът през месец октомври 2017 година изорава нивата от 15 дка , а нивата
от 27 дка я засява с пшеница.
По делото е представен сключен на 15.10.17г. между И.Х. и ответника договор
за наем на нива от 27 дка, представляваща имот 036013. Представено е и
пълномощно от Ф.Ш. и И.Д., с което на 14.02.17г. упълномощават И.Х. да
прехвърля, регистрира, поделя и разпределя наследствените им имоти, включително
имот 036013и имот №036013.
Представени са и два броя НА /стр.21 и 22/, съгласно които ответникът получава
2/15 ид.ч. от нива от 15.002 дка, съставляваща имот № 013003 по плана за
земеразделяне на с.Раздел, находящ се в м. Къзъл Пелит и нива от 27.005 дка,
съставляваща имот №036013 в м. Сунгулар Екинлик. По силата на тези НА
ответникът се явява съсобственик на процесните ниви.
ДРС правилно е приел за безспоно установено по делото, че процесните земи
са възстановени на наследниците съответно на Ю.С. и Н.А., че ищецът Н. Х.
попада в кръга на наследниците, както и че имотите от самото им възстановяване
се обработват от него и сина му до месец октомври 2017 година, а след това са
завладяни от от ответника.
Неправилно обаче е приел, че владелческият иск е неоснователен, тъй като
в случая е налице хипотезата, при която един от съсобствениците търси
владелческа защита срещу друга част от
съсобствениците и с уважаването на иска би се се ограничило правото на
собственост на останалите съсобственици.
В случая искът е с правна
квалификация по чл. 76 ЗС, а не по чл. 75, както го е квалифицирал ДРС. Решението
му обаче не е недопустимо, като постановено по непредявен иск, тъй като е
разгледал наведените от ищците като основание на иска факти, но е дал неправилна
правна квалификация. /В този см. и Р № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС, IV г. о.,
както и Р № 146 от 19.07.2013 г. на ВКС, II г. о., както и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно трайната практика на ВКС е
застъпвано разбирането, че когато ищецът е законен владелец, респективно
държател, на имота до завладяването му от ответника, то това владение
съставлява нарушение по смисъла на чл. 76 ЗС. Няма да е налице хипотезата на
чл. 76 ЗС, а тази на чл. 75 ЗС, ако ответникът е добросъвестен и е въведен във
владение по надлежния ред в имота /напр. от съдебния изпълнител/.
По силата на чл. 76 ЗС е необходимо нарушението да е станало по начина,
предвиден в закона - чрез насилие или по скрит начин. Това значи или
нарушението да е изразено чрез употреба на сила или заплашване по отношение на
владелеца, или да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е
могло да му бъде известно веднага, както е в случая. /В този см.
О. № 98 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5037/2008 г., IV г. о./. В случая е
установено, че ответникът е отнел владението, респ. държането на вещта от ищците,
влизайки в процесните ниви и започвайки да ги обработва без тяхно знание и
съгласие, като по този начин е препятствал възможността им те да си ги ползват.
Това действие на ответника е осъществено по скрит начин по см. на чл. 76 ЗС, а
именно в отсъствие и без знание и съгласие на ищците. Скритият начин изисква
владелецът да е поставен в неизвестност за отнетото му владение, нарушението да
е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е могло да му бъде
известно веднага, да прави трудно възприемането му от владелеца или държателя,
например като е използвано тяхно отсъствие (Решение № 1168 от 22.IV.1974 г. по
гр. д. № 543/74 г., I г. о., Определение № 98 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5037/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 340 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5754/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1365/2008 г., I г. о., ГК). В края на м. октомври 2017г. ищците установили, че
са изорани нивите, а едва на 18.02.18г. ищците установил кой е извършил това.
За скрития начин на отнемане на имота навежда и факта, че това е станало през време,
когато вече са приключили активните си селскостопански работи по нивите и не са
били постоянно там, за да видят кога точно ответникът е предприел действията в
тях.
Предмет на владелческия иск по чл. 76 ЗС е да се възстанови отнетото
владение върху имота като фактическо състояние, като съдът е ограничен да
установи само факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към
момента на разглеждане на спора. С този иск се търси единствено преустановяване
на действията, които съставляват нарушение, т.е. възстановяване на фактическата
власт на владелеца или държателя без да се държи сметка за това какви са
точните собственически отношения между страните.
При положение, че в настоящото производство безспорно са установени тези
три предпоставки /имотите
са се владяли от ищците до момента на завладяването от ответника, налице е
нарушение на владението им от страна на ответника и той владее имотите към момента/, то искът
подлежи на уважаване.
Действително в случая е налице хипотезата, при която един от
съсобствениците търси владелческа защита срещу друга част от съсобствениците, но това не е
предпоставка за недопустимост, респективно неуважаване на иска, тъй като е друг
редът за невладеещия съсобственик да претендира права върху вещта, а било и
владелчески такива.
Предвид изложеното до тук, предявеният
иск с правно основание в чл.76 ЗС следва
да бъде уважен, а решението на ДРС отменено и вместо него постановено
друго, с което да се уважи предявеният иск.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция, ответната страна
следва да заплати на жалбоподателите сумата от 850 лв. /400лв.+ 50лв.+ 400
лв./ Съгласно чл. 7, ал.5 от НМРАВ минималният размер възнаградение по този иск
не може да е по-малък от 600 лв., така че не е налице прекомерност на
възнаграждението на адвоката на жалбоподателите.
Водим от изложеното до тук, СОС
Р Е
Ш И :
ОНМЕНЯ решение № 104/30.05.18г., постановено по гр.д. № 105/18г. по описа
на ДРС, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА А.Ш. да преустанови всички селскостопански дейности в имот да
преустанови всички селскостопански дейности в имот - нива от 27.005 дка,
съставляваща имот №036013 в м. Сунгулар Екинлик и нива от 15.002 дка,
съставляваща имот № 013003 по плана за земеразделяне на с.Раздел, находящ се в
м. Къзъл Пелит, землището на с.Раздел, като
предаде владението върху тези имоти на Н.Х. и Н.Н.
ОСЪЖДА А.Ф.Ш. да заплати на Н.Х. и Н.Н. сумата от 850 /осемстотин и
петдесет лева/ лв., предствляваща направени от последните разноски пред двете
инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: