№ 21572
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110127795 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответниците Ж. Х. Т.,
ЕГН: ********** и К. И. Т., ЕГН: ********** за следните суми, дължими солидарно:
сумите 6 860,86 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период
от 07.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 895,74 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 26.02.2025 г., сумата 77,81 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 07.03.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 17,02 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2022 г. до 26.02.2025 г., които суми касаят имот: ап. 20, находящ се в гр.
София, жк. „Овча купел-1“, бл. ... ет. 4, аб. № 359671 и за които на 26.03.2025г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13781/2025г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,
поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на
продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за
забавено плащане.
1
Ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Т. не са подали отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение оспорват
наличието на облигационни отношения с ищеца. Позовават се на изтекла погасителна
давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД не изразява становище
по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: По
подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 13781/2025г. по описа на СРС, 81
състав, по което на 26.03.2025г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Ж. Х. Т., ЕГН: ********** и К. И. Т., ЕГН: ********** за следните суми,
дължими солидарно: сумите 6 860,86 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 07.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 895,74 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 26.02.2025 г., сумата
77,81 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. , ведно със законна лихва за период от
07.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 17,02 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2022 г. до 26.02.2025 г., които суми касаят имот: ап. 20,
находящ се в гр. София, жк. „Овча купел-1“, бл. ... ет. 4, аб. № 359671.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците лично, които са подали
възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземанията си спрямо тях в посочените размери, за които е издадена
заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
2
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В настоящия случай от представен и неоспорен от страните по делото Договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 08.07.1993г. се
установява, че ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Т. са придобили собствеността по
отношение на жилище № 20, находящо се в блок № ... ет. 4, жк. „Овча купел 1“, който
имот, съгласно прието удостоверение, издадено от ГИС София с изх. № 68-00-
1658/09.12.2014г., е с настоящ адрес: жк. „Овча купел“, блок ... вх. А и вх. Б. Видно от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
Столична община, Кирковски районен съд е, че към датата на придобиване на имота
страните са били в граждански брак, сключен на 04.04.1982г. Към датата на сключване
на брака между ответниците, действащ е бил СК от 1985г. /отм. 2009г./, съгласно чл.
19, ал. 1 от който, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
3
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, а
съгласно ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето
защо съдът приема, че доколкото процесният имот е придобит от ответниците по
време на сключения между тях граждански брак в режим на СИО, същите отговарят
солидарно за задълженията, свързани с общата им собственост. В качеството на
титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае
обект с абонатен № 359671.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Нелбо Инженерин" ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици (л. 24).
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало 5 броя отоплителни тела, както и
2 броя водомери за топла вода. Вещото лице дава заключение, че дяловото
разпределение през процесния период е извършвано на база реален отчет. Изяснява се
още, че за сезон 2022/2023г. топлата вода е начислявана прогнозно, поради изтекла
годност на водомерите, а за сезон 2023/2024г., поради това, че водомерите не са
сменени, топлата вода е изчислявана на база брой (2 лица) потребители по 140л/ден за
един човек, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. От същото се изяснява,
че дължимата от ответниците сума за процесния период за доставена топлинна
енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 6890,94 лева.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания във възражението подадено по ч.гр.д.
№781/2025г., по описа на СРС, 81 с-в, което следва да бъде разгледано.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
4
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13781/2025г. по описа на СРС, 81 състав – 07.03.2025г.
/арг. чл.116, б. „б“ ЗЗД/.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 07.03.2025г., то следва
да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., вкл. не
са погасени по давност, доколкото най – старото вземане за м.05.2022г. е станало
изискуемо на 15.07.2022г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки
е за сумата от 6890,94 лв., съответно искът предявен за сумата 6860,86 лева е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение. По делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 31 от делото/, че
услугата е извършвана в процесния период. В допълнение към това се установява, че
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период м.05.2022г. до м.04.2024г. е в размер на 77,81 лв., поради което
искът е основателен и следва да се уважи в претендирания размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
5
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2018г. и 2019г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото исково производство са в размер от 587,31 лв., представляващи държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, както и сумата 182,19 лева, представляваща
разноски за производството по ч.гр.д. № 13781/2025г. по описа на СРС, 81
състав.
Ответниците също имат правото на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, като такива са заявени само за заповедното производство по ч.гр.д. №
13781/2025г. по описа на СРС, 81 състав, а именно за предоставена безплатна
адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38 ЗА, като това е изрично уговорено в
договорите. При това положение в полза на адвоката се дължи възнаграждение от
общо 96,00 лв. (по 48,00 лв. за защита на всеки от ответниците), формирано по
съразмерност от минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г., издадена от
Висшия адвокатски съвет (400 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ж. Х. Т., ЕГН:
********** и К. И. Т., ЕГН: **********, ДЪЛЖАТ НА „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, следните суми, солидарно: сумите 6 860,86 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 07.03.2025г. до изплащане на
вземането, сумата 77,81 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. , ведно със законна лихва за
период от 07.03.2025г. до изплащане на вземането, които суми касаят имот: ап. 20,
находящ се в гр. София, жк. „Овча купел-1“, бл. ... ет. 4, аб. № 359671 и за които на
26.03.2025г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 13781/2025г. по описа на СРС, 81 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
895,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за период от
15.08.2023 г. до 26.02.2025 г., както и иска за сумата 17,02 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022г.
до 26.02.2025г.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. Х. Т., ЕГН: ********** и К. И. Т.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********,
солидарно сумата 587,31 лв., разноски за исковото производство и сумата 182,19 лв.,
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 13781/2025г. по описа на СРС, 81
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. А. Н., САК сумата от 96,00
лева, представляваща разноски за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ответниците в производство по ч.гр.д. № 13781/2025г. по описа на
СРС, 81 състав.
Решението е постановено при участието на "Нелбо" АД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7