№ 17256
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110143844 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.150, ал.1,
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях
искове по 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците В. А. Н., А. В. Н. и А. В. Н. договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в
жилището им в гр.София, ж.к.Яворов, бл.32, ет.3, ап.ВВ2 през периода май
2019 - април 2021 г. и е извършвал услугата дялово разпределение в периода
юни 2020 - април 2021 г. Последните са се задължили да плащат цената й и
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не са платили, изпаднали
са в забава са задължени за главните вземания заедно с обезщетения за забава.
Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило
договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден обект. И това дружество се е задължило към тях да
установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответниците и да води топлинно
счетоводство. Ето защо моли за осъждането на ответниците да му платят
следните суми: 313,56 лв., претендирана като цена та топлинната енергия за
периода май 2019 - април 2021 г.; 28,38 лв. - възнаграждение за услугата
1
дялово разпределение за периода юни 2020 - април 2021 г.; 70,00 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2020 - 19.7.2023 г. , съответно 7,67 лв.
обезщетение за забава за периода 15.8.2019 – 19.7.2023 г., както и
обезщетение за направените по делото разноски, при следните квоти:
1/6 от задълженията – за В. А. Н.
4/6 – за АДРЕЙ В. Н. и
1/6 - за А. В. Н..
Ответниците В. А. Н., А. В. Н. и А. В. Н. с оспорват исковете по
основание и размер. Позовават се на погасителна давност за част от
претенциите на ищеца – чиито падежи са настъпили преди повече от три
години, считано от подаването на исковата молба. Молят за отхвърляне на
исковете.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От приетите по делото нотариален акт №92, том VІ, дело №938/1962 г.,
нотариален акт №44, том ХХХІІ, дело №66981/1992 г. и удостоверение за
наследници на М. Х. Г. се вижда, че ответниците са съсобственици на
процесния имот през исковия период при твърдените от ищеца квоти.
Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период
е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба
на топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
ответниците, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е
избрано да извършва услугата топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение. С договори
между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка и монтиране на
2
електронни радиаторни разпределители и извършване на услугата топлинно
счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на
кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответниците е начислявана топлинна енергия за топла вода и за
отопление на имота. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като
изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г.
за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Вещите лица достигат до извода, че цената на топлинната енергия,
възнаграждението за услугата дялово разпределение и лихвите върху тях се
равняват на претендираните от ищеца суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
3
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да
докажат, че са платили задълженията си.
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
4.8.2023г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 4.8.2023 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците към
периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни, считано
от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. включително. Тоест непогасени по давност са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 28.5.2020 г. В случая това са
4
вземанията за топлинна енергия за периода март 2020 – април 2021 г.,
доколкото според общите правила по договора за продажба на топлинна
енергия вземането за съответния месец става изискуемо с изтичането на 45
дневен срок от месечния отчетен период, за който се отнася, тъй като най-
старото непогасено по давност вземане - за месец март 2020 г. е изискуемо на
15.5.2020 г..
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода март 2020 – април 2021 г. задължението на
ответника е в размер на 94,52 лв. В тази част искът е основателен и следва да
уважи, а за разликата до пиния предявен размер - да се отхвърли, защото, от
една страна, ответникът не доказа да е платил непогасените по давност
задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за спиране
или прекъсване на давността в по-ранен момент от завеждането на исковата
молба.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от представенте от третото лице помагач и от
5
неоспорените от ответинка счетоводни документи на ищеца, че услугата е
извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от счетоводните отчети на ищеца за периодите, през които е
ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е
извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 28,38 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
юни 2020 – април 2021 г.
Относно исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Претенцията за обезщетение за
забава е обусловена от доказване от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответниците - твърдените правоизключващи факти или погасяването на
главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на
сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответниците да платят по този ред, т.е.
че е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът. От това следва,
че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 29,28 % от 1460 лв., т.е.
427,48 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
6
разликата над 50,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 400,00 лв. (т.е.
350,00 лв. )
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците В. А. Н. с ЕГН **********, А. В. Н. с ЕГН
********** и А. В. Н. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.Яворов, бл.32, ет.3,
ап.ВВ2 да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 94,52 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ж.к.Яворов, бл.32, ет.3, ап.ВВ2 за периода март 2020 - април 2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 4.8.2023г., до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 94,52 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на
съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес гр.София, ж.к.Яворов,
бл.32, ет.3, ап.ВВ2 за периода юни 2020 - април 2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 4.8.2023г., до изплащането на сумата;
осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК - 427,48 лв. - обезщетение за направените
от ищеца разноски по делото съразмерно на уважените части от исковете
при следните квоти:
1/6 от задълженията – за ответника В. А. Н. с ЕГН **********,
4/6 от задълженията – за ответинка А. В. Н. с ЕГН ********** и
¼ от задълженията за ответника А. В. Н. с ЕГН ********** като
ОТХВЪРЛЯ частично иска чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от
313,56 лв. и за периода май 2019 – февруари 2020 г. и - изцяло исковете по чл.
86, ал.1 ЗЗД за сумите от 70,00 лв., претендирана като обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
периода 15.9.2020 - 19.7.2023 г., и 7,67 лв., претендирана като обезщетение за
7
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.8.2020 –
19.7.2023 г.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 50,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 400,00 лв. (т.е. 350,00 лв.
)
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8