№ 1616
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Х. Въззивно гражданско дело №
20213100500936 по описа за 2021 година
Производството въззивно и е образувано възоснова на четири допустими въззивни
жалби, две от които подадени от съделителите Б. М. Б., ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. , всички
представлявани от адв. А.Д. от САК, срещу Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344
/2020 г. по опис на ПРС и Решение № 260061 от 16.11.2020 г., с което е допусната
поправка на очевидна фактически грешка и допълване на предходното, и останалите две от
съделителя Н. В. Н., представляван от адв. В.Г. от САК, срещу Решение № 384 от
27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020 г. по описа на ПРС Решение № 260061 от 16.11.2020 г. с
което е допусната поправка на очевидна фактически грешка и допълване на предходното.
В жалбите се излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на
процесуалните правила и е необосновано. Отправено е искане за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което до делбата бъдат допуснати дворното място и всички
постройки в него, между всички съделители.
Съдът констатира, че жалбите са редовни, подадени в срока за обжалване от
страни обосновали правен интерес от иницииране на въззивно производство за
проверка валидността, допустимостта и правилността на Решение № 384 от 27.12.2019
г. по гр.д. № 344 /2020 г. и Решение № 260061 от 16.11.2020 г. с което е допусната
поправка на очевидна фактически грешка и допълване на Решение № 384 от 27.12.2019 г.
по гр.д. № 344 /2020г.
Преписи от жалбите са връчени на насрещните страни и са постъпили писмени
отговори, с които съделителят М. В. Н. ги оспорва като неоснователни.
Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020г. в необжалваната част /в
частта в която е допусната делба върху Нива, находяща се землището на с. Блъсково,
1
община П.: масив 081010, кат. IV, с площ от 2,303 дка, местност ДЮЗЛЮКА, при
граници - № 081013, № 081008, № 081005, № 081004, № 000129 и НИВА , находяща се в
землището на с. Блъсково, община П.: масив 081004, кат. IV, 2,913дка, местност
ДЮЗЛЮКА, при граници: №081005, №081021, №000068, №000129, №081010 между
съделителите и при квоти, а именно: именно: 1/3 ид.ч./една трета идеална част/ за Б.
М. Б. ЕГН:********** от гр.София; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за Н. В. Н. ЕГН:**********
живущ в Р. Германия; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за М. В. Н. ЕГН:********** от гр.П.; 1/6
/една шеста/ ид.ч. за ПЛ. ИВ. Г. ЕГН:********** от гр.Стара Загора и 1/6 /една шеста/
ид.ч. В. ИВ. Г. ЕГН:********** от гр.София/ е влязло в закона сила.
Предмет на въззивното производство е валидността, допустимостта и
правилността на Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020 г. и Решение №
260061 от 16.11.2020 г. с което е допусната поправка на очевидна фактически грешка и
допълване на Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020г . в частта в която е
допусната, на основание чл.69 ЗН, делба на следните недвижими имоти, находящи се в гр.
П., както следва:
2/3 /две трети/ идеални части от дворно място цялото с пространство от 517кв.м.
съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на града при граници: ул.,, *****,,, УПИ №№
VI-1975, VII-1973, IV-1597 и прилежащото към самостоятелен първи етаж от
построената в него жилищна сграда и първи жилищен етаж от построената в него
двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка между съделителите и при квоти: по 1/3
/една трета/ идеална част за Б. М. Б. ЕГН:********** от гр.София и М. В. Н.
ЕГН:********** от гр.П. и по 1/6 /една шеста/ идеална част за ПЛ. ИВ. Г. ЕГН:**********
от гр.Стара Загора и В. ИВ. Г. ЕГН:********** от гр.София, като Н. В. Н. с ЕГН
********** се изключва от делбата на този имот, както и на следния недвижим имот,
находящ се в гр.П. а именно :
1/3 ид. части от дворно място, цялото с пространство от 517 кв.м. съставляващо
УПИ V -1974 в кв.97 по плана на град. П., при граници: ул.,, *****,,, УПИ №№ VI-1975,
VII-1973, IV-1597 и самостоятелно Жилище /апартамент/ находящ се на целия втори
жилищен етаж в същата жилищна сграда със самостоятелен вход от западната страна на
сградата със застроена площ от 130.16 кв.м. състоящ се от хол, всекидневна с кухня, две
спални, баня, тоалет, дрешник, коридор и две тераси, ведно с ½ /една втора/ идеална част от
общите части на сградата, построени върху дворното място с пространство от 517кв.м.
съставляващо V -1974 в кв.97 по плана на града, както и гараж със застроена площ от 21
кв.м. построен в североизточната част на дворното място съделителите М. В. Н.
ЕГН:********** от гр.П. и Н. В. Н. ЕГН:********** живущ в Германия при равни квоти –
по ½ /една втора/ идеална част за всеки един от тях като Б. М. Б., ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. са
изключени от делбата на този имот. /С болдиран текст са посочени допуснатите поправки
по реда на чл. 247 от ГПК/.
Съобразно обявения във въззивното производство ДОКЛАД, ищците Б. М. Б., ПЛ.
ИВ. Г. и В. ИВ. Г., всички представлявани от адв. А.Д. от САК са предявили против Н. В.
Н., представляван от адв. В.Г. от САК, и М. В. Н. представляван от адв. Х.Г. от ВАК, иск за
делба на следния недвижим имот:
ДВОРНО МАСТО цялото с пространство от 517кв.м. съставляващо УПИ V -1974 в
кв.97 по плана на града при граници: ул.,, *****“, УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597
ведно с построените в дворното място
ДВУЕТАЖНА КЪЩА с прилежаща маза,
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и
2
ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в североизточната част на дворното място, по
твърдението на ищците, че съсобствеността е възникнала от наследствено правоприемство
от праводателите П.И.Д. и М.К.Д., на които първата ищцата Б. М. Б. е низходаща, а
останалите двама ищци ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. техни внуци, придобили наследствени права,
след смъртта на починалата им дъщеря В.М. Г.а, а ответниците Н. В. Н. и М.В. Н. също
техни внуци, придобили право на собственост, след смъртта на починалата им дъщеря –
К.М.Х.. Правото на собственост за праводателите П.И.Д. и М.К.Д. е обосновано с
представен от ищците нот. акт № 27/46 г. за собственост на дворното място и поради
липсата на твърдение за изрично друго придобивно основание по отношение на построените
в имота сгради, съдът приема, че посоченото придобивно основание е приращение.
Отправено е искане за делба при квоти, съответни на наследствените права, които според
ищците са 1/3 за Б. М. Б. и по 1/6 за всеки от останалите ищци и ответници /съделители/.
Ответникът М. В. Н. в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва
претенцията за делба, като въвежда правоизключващи възражения за възникнала по
наследяване съсобственост, които обосновава с извършена приживе от общите
наследодатели Д. правна сделка обективирана в нот. акт № 13/91 г. по отношение на 2/3 ид.
части от дворното място и по отношение на целия първи етаж, в полза на трите си дъщери,
срещу задължение за издръжка и гледане. По отношение на втория етаж ответникът твърди,
че е съсобственик само със своя брат ответникът Н.Н., а за праводателите им твръди, че са
го придобили след упражнено право на строеж. За доказване на това твърдение представя
нот. акт № 150/2002 г. Излага още, че от 2005 г. възоснова на правна сделка – дарение, само
той /ответникът М.Н./ е придобил от родителите си 1/3 ид. част от първи жилищен етаж, 1/3
ид. част от избен етаж и ведно със съответните ид. части от дворното място и 1/3 от 2/3 ид.
части от дворното място и представя нот. акт № 28/2005 г.
Ответникът Н. В. Н. не оспорва фактическите твърдения изложени в исковата
молба, че е внук на М. и П. Демиреви, и син на тяхната дъщеря К.М.Х.. Не оспорва и
твърденията за универсалното наследствено правоприемство за всеки от съделителите.
След указания дадени от въззивния съд, е постъпила молба от съделителя М. В. Н., в
която твърди, че по отношение на втория етаж е възникнала съсобственост само между него
и брат му. Съсобствеността е възникнала по наследствено правоприемство от техните
родители, които от своя страна се легитимирали като собственици възоснова на отстъпено
право на строеж, обективирано в нот. акт № 1484 от 07.06.2002 г. По отношение на дворното
място, същият съделител твърди, че притежава 1/ 3 ид. части от 2/3 ид. части и претендира
да е собственик на 1/3 ид. част от първият жилищен етаж.
Постъпила е молба и от ищците съделителите Б. М. Б., ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. , в
която е оспорен като нищожен нот. акт № 13/91 г. по съображения за липсата на форма и в
условията на евентуалност, се оспорват правата на собственост на праводателите. Със
същата молба ищците са оспорили констативен нот. акт № 150/ 2002 г.
Срещу допустимостта на оспорването, като преклудирано е направено възражение от
съделителя М. В. Н..
Съдът, след извършена служебна проверка на съдебните актове в обжалваната им
част, намира същите за валидни и допустими, а по изложените в жалбата оплаквания за
неправилност и необоснованост, намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Б. М. Б.,
ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. , против Н. В. Н. и М.В. Н. иск с правно основание чл. 34 от ЗС с
твърдението, че съсобствеността произтича от наследяване, след смъртта М.К.Д., починал
на 13.11.1994 г. и съпругата му П.И.Д., починала на 09.09.1991 г. В исковата молба се
твърди, че са имали три деца, съответно – дъщеря К.М.Х. починала на 08.07.2007 г. и
оставила двама наследници Н. В. Н. и М.К.Д.; дъщеря Б. М. Б. и дъщеря В.М. Г.а,
3
починала на 18.03.2018 г. и оставила двама наследници ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. . Съобразно
представените удостоверения за наследници и приложимите материално правни норми в
Закона за наследството, след смъртта на съпрузите Д., се застъпва заключението, че са
наследени поравно от своите три дъщери, а след смъртта на две от тях, наследници са
техните деца децата, съответно квотите в съсобствеността са – за Б. М. Б. 1/3, а за всички
останали по 1/6.
Обекти на съдебна делба, в обжалваните части от постановените от
пръвоинстанционния съд съдебни решения са:
ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от 517кв.м. съставляващо УПИ V -1974 в
кв.97 по плана на града при граници: ул.,, *****“, УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597
ведно с построените в дворното място ДВУЕТАЖНА КЪЩА с прилежаща маза,
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в
североизточната част на дворното място.
Ответникът М. В. Н., не оспорва наличието на съсобственост, но въвежда
фактически твърдения за различни правопораждащи съсобствеността факти, като твърди, че
приживе М.К.Д. и съпругата му П.И.Д., са прехвърлили 2/3 ид. части от правото на
собственост върху дворното място и първи жилищен етаж от сградата на трите си дъщери
срещу задължение за издръжка и гледане, а в последствие през 2002 г., неговите родители К
и В.Х. са придобили собственост върху целия втори етаж и гараж построен в източната част
на дворното място, чрез реализиране на строителство възоснова на отстъпено право на
строеж. През 2005 г. родителите на ответника М. Н. са му дарили собствеността върху 1/3
ид. част от 2/3 ид. части от дворното място, 1/3 от първия етаж1 1/3 ид. част от избения етаж,
ведно със съответните ид. части от общите части на сградата. Възоснова на така изложените
фактически твърдения, ответникът е оспорил квотата в съсобствеността, твърдяна от ищците
и е претендирал за делба само на 2/3 ид. части от дворното място и първи жилищен етаж от
сградата и на първи жилищен етаж от двуетажната сграда, като по отношение на втория
жилищен етаж е претендирал за съсобственост само със своя брат Н. В. Н.. Поддържа това
становище и пред въззивния съд, но не представя доказателства.
Ответникът Н. В. Н., в писмен отговор, на основание чл. 131 от ГПК не оспорва
твърдението изложено от ищците, че е наследник на К.М.Х. и на В.Н.Х. и признава, че
неговият дял в общото наследство е 1/6 ид. част. Заявява, че не са му известни
документи,които да обективират правата на собственост, така както се твърдят за
съществуващи от неговия брат.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице,
изслушано във въззивното производството, настоящият съд приема за доказани следните
факти:
Съпрузите Д. са придобили право на собственост върху празно дворно място с
пространство от 517.66 кв.м. през 1946 година и този факт се установява от не оспорен от
страните нот. акт № 27/46 г. на Провадийски околийски съдия.
Видно от скица, издадена от Кмета на Община П. през 2018 г. имотът се
индивидуализира като парцел V1974 в кв. 97 по плана на гр. П., заснет е като имот с
пространство от 517 кв.м. , урегулиран със Заповед № 3440 от 11.12.1979 г.
Според скица издадена през 2018 г. в имота са нанесени като съществуващи - една
двуетажна масивна жилищна сграда и три масивни стопански постройки.
Приживе, съпрузите Д. са прехвърлили на трите си дъщери 2/3 ид. части от дворното
място и заедно с построената на първи етаж жилищна сграда, срещу задължение за
издръжка и гледане. Зачитайки тази правна сделка, следва че при откриване на
4
наследството, след смъртта на съпрузите Д., техните три дъщери са наследили по равно 1/3
ид. част от дворното място и втория жилищен етаж и останалите едноетажни постройки, а
преди това, чрез правна сделка, също по равно но заедно със своите съпрузи са
притежавали 2/3 ид. части от дворното място и от първи жилищен етаж. Придобивните
основания, към 13.11. 1994 г. са легитимирали трите сестри като съсобственици на цялото
дворно място и всички самостоятелни обекти в него при равни квоти, независимо че в
квотата на всяка от тях участва и съответния съпруг.
Пред първоинстанционния съд, съделителят М. В. Н., оспорва правото на
собственост на останалите съделители в горепосочените квоти, като представя нотариален
акт №90, т.4, дело №719, вх.рег.1484/ 07.06.2002г., за придобито право на собственост от
неговите наследодатели К.М.Х. и В.Н.Х. чрез осъществено право на строеж за
апартамент, находящ се на целия втори етаж в масивна двуетажна жилищна сграда, със
самостоятелен вход от западната страна на сградата, със застроена площ от 130.16 кв.м,
състоящ се от вход, всекидневна с кухня, две спални, баня, тоалет, дрешник, коридор и две
тераси, ведно с 1/2 ид.части от общите части на сградата , както и гараж, със застроена
площ от 21 кв.м, построен в североизточната част на имота.
Възоснова на правна сделка, обективирана в нот. акт №46, т.ХХ, дело №3968,
вх.рег.7055/ 22.12.2005г./ СВ-П. , родителите му К.М.Х. и В.Н.Х., са му дарили 1/3 ид част
от 2/3 ид.части от дворно място, цялото от 517кв.м, съставляващо УПИ V-1974, кв.97, по
плана на града, при граници на цялото място: ул.Марко Сапарев, ПИ /парцели/ VI-2917, VII-
1973 и IV-1597, заедно с 1/3 ид.част от жилище, находящо се на целия първи жилищен етаж
в построената в това дворно място жилищна сграда, както и 1/3 ид.част от избения етаж, в
същата сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, като
дарителите са си запазили правото на ползване на избения етаж, безвъзмездно, докато са
живи.
От заключението на СТЕ, събрано като доказателство във въззивното производство,
неоспорено от страните и кредитирано от съда, като обективно и компетентно дадено, се
установява, че първият изработен план на гр.П. е кадастрален от 1903г. Уличната регулация
на града е утвърдена с указ №71/1903г. Следват дворищни регулации по квартали, като за
процесния имот има формиран парцел. От сканирана основана на плана от 1903 г. се
установява, че допълнително са отразените сгради. Следващият кадастрален план е от
1953г.-1956г. Процесният имот е с пл.№1527. Изработеният регулационен план, върху КП-
1953г.-1956г е одобрен със Заповед №437/24.11. 1956г. в частта за улична регулация и със
заповед №5213/11.10.1957г. в частта за дворищна регулация. По утвърденият план за имот
№1527 има обособен парцела с № IX-1527 в кв.116. В разписния лист към плана са записани
П. и М. Д.. Действащият кадастрален план на гр.П. е от 1977г. -1979г. Със заповед №3440 от
11.12.1979г. е одобрен застроителния и регулационен план на града. В последствие през
1992г. е извършена актуализация на застроителния и регулационен план на централната част
на гр.П. на основание заповед №378/16.09.1992г. на Кмета на община П.. Процесният имот
се индивидуализира с пл.№1974, видно от представената сканирана основа по КП-1979г. на
града. Към настоящия момент действащия план е от 1979г., където процесният имот е с пл.
№1974, а площта на имота е 529кв.м /изчислена графически след сканиране и
векторизиране/. В този КП са били нанесени всички съществуващи постройки към
настоящия момент.
В разписния лист към плана от 1979 г. са били вписани М.К.Д., П.М.К. – н.а.
№27/1946г., добавени са имената К. М.ова Н.а, В.Н.Х., в последствие - К.М.Х., Б.М. Х., В.М.
Х., и накрая М. В. Н..
В имота съществуват четири постройки и същите са отразени в КП.
1.Двуетажна жилищната сграда, с полуприземен енаж -мазе, на която таванската
плоча в една част-източната се явява площадка /отразена в кадастралния план/. Къщата е
5
масивна , с бетонни плочи, стени- тухлени, а покривът е с дървена конструкция покрита с
цигли. Подходът към първия жилищен етаж се осъществява от две места, от изток и от
запад. Първият жлищен етаж е с по малка квадратура от втория жилищен етаж. На първият
етаж са разположени четири помещения - две спални, хол, кухня- всекидневна и два
коридора. На етажа липсват мокри помещения /баня е тоалетна/. По стълбищна клетка
разположена в южната част на сградата се достига до втория жилищен етаж и до
подпокривното пространство. На втория жилищен етаж са разположени : кухня,
всекидневна, хол , две спални, два балкона, коридор и по-отделно баня и тоалетна.
2.На западната фасада има масивна стопанска постройка, ползвана за лятна кухня, а
в северна посока и подход за полуподземния етаж-мазе.
3.На границата на имота от север и запад има постройка, отбелязана в КП-1979г.,
като масивна стопанска-МС, ползвана за склад с компрометиран покрив, а границите и
тоалтна.
4.Гараж – масивен, разположен в североизточната част на дворното място, на
северната граница на имота, долепен до част от северната фасада на жилищната сграда.
Вещото лице, не е установило наличието на строителни книжа /права на строеж,
строителни разрешения, планове/, които да се съхраняват в Община П.. В дневниците и
архивите на община П., не са намерени вписани, одобрени инвестиционни проекти и
строителни книжа на сградите в имота - писмо от Община П.-изх.№ УТ-319/1/01.09.2021 г.
Поради липсата на каквито и да е данни за извършени строителства в имота, вещото лице не
може да установи дали и кога са извършвани преустройства на сградите. По делото не са
установени разрешителни волеизявления или индиции за такива, изходящи от общинската
администрация за надстрояване и пристрояване. Такива не са представи и от ответника М.В.
Н., който претендира изключителни права на собственост заедно с брат си върху втори
жилищен етаж възоснова на наследяване от родителите им, които са го придобили в режим
на СИО, чрез построяване на втори жилищен етаж възоснова на отстъпено право на строеж.
Относно оспореното от ответника като преклудирано процесуално право на ищците
да правят възражения, срещу действителността на заявените от него придобивни
основания, настоящият съд намира следното: В особеното исково производство - съдебна
делба, съдът следва да установи правата на собственост на съделителите и да се произнесе
по действителността на заявените от тях придобивни основания. Видно от съдържанието на
нот. акт № 28/2005 г. съделителят М. Н. е приел от родителите К. и В.Х. дарение на 1/3 ид.
част от 2/3 ид. части от дворно място и 1/3 и част от първи жилищен етаж и 1/3 от избата.
При сключване на този договор е представен нот. акт от 1991 г., с който К. и В.Х. са
придобили общо с останалите сестри и техните съпрузи 2/3 ид. части от цялото дворно
място, заедно с първи жилищен етаж. Този договор, не е произвел вещно прехвърлително
действие, защото сградата е била двуетажна, но еднофамилна и са прехвърлени реални
части от нея. Договорът е действителен по отношение на дворното място, доколкото няма
пречка земя и сграда да са собственост на различни лица или на повече лица от изгладените
върху нея сгради. От горното следва, че дарението извършено от родителите на М. В. Н. в
негова полза по отношение на дворното място, следва да бъдат зачетени, при делбата на
дворното място. По отношение обаче на първи жилищен етаж следва да се съобрази
обстоятелството, че със заключението на вещото лице е установено, че този етаж не е
самостоятелен обект, а реална част от друг самостоятелен обект – двуетажна еднофамилна
сграда. Сделки с реални части от самостоятелни обекти, произвеждат вещно
6
прехвърлително действие, само ако отговорят на изискванията за самостоятелен обект.
По отношение на втория жилищен етаж и гараж в североизточната част на дворното
място, съдът приема следното: Ответникът М. В. Н. е представил констативен нот. акт,
според съдържанието на който неговите родители К. и В.Х. през 2002 г. са се легитимирали
като изключителни собственици на втори жилищен етаж и гараж, на ½ ид. част от общите
части на сградата и на целия гараж построен в североизточната част на дворното място.
Констативният нот. акт е оспорен от ищците и в тежест на лицето, което претендира права
от този акт е да докаже придобивното основание на праводателите си. Видно от
съдържанието на к.н.а № 150/2002г. К. и В.Х. са придобили собственост възоснова на
отстъпено право на строеж, което според данните от нот. акт е реализирано възоснова на
разрешение за строеж № 4 от 20.03.1971 г. Пред съда не представен и нот. Акт № 14/1970 г.
и неговото съдържание остава скрито за настоящия процес. Пред съда не е представено и
разрешение за строеж № 4 от 20.03.1971 г. издадено от Община П., а от заключението на
вещото лице, не се установява Община П., да е издател на такова разрешение. Напротив,
вещото лице базира заключението си на удостоверение за липсата на строителни разрешения
издадено възоснова на изрично съдебно удостоверение, във връзка с т. 6, т.7 и т. 8. От
заключението на вещото лице, се установява, че няма одобрени инвестиционни проекти и
строителни книжа за всички сгради на сградите в имота /удостоверение от Община П.-
изх.№ УТ-319/1/01.09.2021г. В дневниците и архивите на община П., не са намерени вписани
одобрени инвестиционни проекти и строителни книжа на сградите в имота. В
техническата служба не са запазени строителни книжа, съответно не може да се даде
заключение, относно извършени преустройства в двуетажната сграда, в това число
пристрояване и надстрояване. От съществено значение за установяване правата на
съделителите е времето, на възникване на сградите в дворното място и в кой от действащите
планове са заснети съществуващите в имота постройки, има ли заличени такива и
нововъзникнали и кога за първи път е отразено съществуването им. Вещото лице е
изследвало картните основи, изработени за гр.П. и по конкретно за процесния имот. От
картните основи, се установява, че в КП от 1953-1956г. в имот пл.№1527 има заснети -
основна сграда с отбелязан геодезически знак- 1 ½ МЖ-масивна жилищна постройка, с
отразени два навеса от изток и заснет навес до западната фасада на постройката. В дъното
на имота в северозападната и част е съществувал трети навес със заснета тоалетна /КЛ.- по
геодезичен знак/. По КП от 1977-1979г. на гр. П., са нанесени няколко постройки, които и
при извършения оглед на терена са съществуващи на място. Основната сграда е двуетажна
жилищна постройка, с обособена площадка пред първия жилищен етаж-в източна посока.
На западната фасада има едноетажна пристройка с условен знак – МС - масивна
стопанска/към момента на огледа се ползва за лятна кухня/. В дъното на имота е заснета
сграда с условен знак-МС /към момента на огледа се ползва за стопански нужди. В имота
има и външна тоалетна. Вещото лице заключава, че двуетажната жилищна сграда в имот
№1974 в гр.П. е еднофамилна постройка, като обосновава този извод с факта, че на
първия жилищен етаж липсват мокри помещения, няма баня и тоалетна. Първият етаж
не съответства на изискванията НАРЕДБА № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони" и
проектирането на жилищни сгради и жилища.
От гореизложеното, следва че двата етажа на двуетажната постройка не са
самостоятелни обекти, към нито един момент от съществуване на сградата, поради което
7
сделки с реални части от самостоятелни обекти са нищожни поради противоречие със
закона и не могат да бъдат зачетени при определяне на квотите в съсобствеността. От
приложените към заключението скици се установява, че сградата е заснета като двуетажна
през 1979 г. , но това не променя факта, че липсват два самостоятелни обекта на права на
собственост – първи жилищен и втори жилищен етаж. Настоящият съд приема, че всички
сгради заснети в КП и съществуващи в дворното място, са описани коректно в заключението
на вещото лице и по отношение на тях е налице съсобственост между всички съделители
произтичащи от качеството им на наследници на общите наследодатели М.К.Д. и П.М.К.,
като само по отношение на дворното място, съделителят М. В. Н. притежава по-голям дял,
придобит чрез дарение от неговите родители през 2002 г. От съдържанието на акта се
установява, че са му дарени 1/3 от 2/3 ид. части от цялото дворно място. След смъртта на М.
и П. Д., техните дъщери са наследили общо1/3 ид. част от дворното място, а приживе са
притежавали заедно със съпрузите си общо 2/3 ид. части, затова при извършване на
дарението. К. е била собственик на 1/9 по наследяване, а заедно със съпруга си на 2/9
придобити чрез договор за издръжка и гледане. Тъй като страни по сделката от 2002 г. са и
двамата съпрузи, следва че са прехвърлили 2/9 ид. части от дворното място, които са
придобили, чрез договора за издръжка и гледане. В нот. Акт предмет на сделката е 1/3 от
2/3, които са прехвърлени през 1991 г., което означава 1/9 от 2/9 от цялото дворно място.
След смъртта на К.М.Х. наследената от родителите й 1/9 част от дворното място е останала
в наследство на двамата й синове М. и Н..
От дворното място съделителят Б. М. Б. притежава 1/3 ид. част, съделителят ПЛ. ИВ.
Г. 1/6 ид. част, съделителят В. ИВ. Г. 1/6 ид.част, съделителят М. В. Н. притежава 5/18 ид.
части, а съделителят Н. В. Н. притажава 1/18 ид. част /или общо двамата последни 1/6 ид.
част.
Сградите в дворното място, съделителите притежават според наследствените си
права. Това е така, защото сделките сключени приживе от наследодателите са
недействителни, нищожни поради противоречие със закона. Няма доказателства, който и да
е от тях или техните наследодатели да са усредявали право на строеж, надстрояване или
пристрояване и възоснова на упражнено такова право да е възникнал самостоятелен обектна
право на собственост.
Обжалваните решения на първоинстанционния съд са неправилни, поради
неустановени релевантни факти за правилно приложение на материално правните норми
както по отношение на обектите, които следва да бъдат допуснати до делба, така и по
отношение на правата на съделителите.
Решенията са необосновани, тъй като е постановени при липсата на логически връзки
в мотивите. Решенията следва да бъдат отменени в обжалваната част и вместо тях до делба
да се допусне дворното място с четирите отделни сгради, между всички съделители при
посочени по-горе квоти.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020 г. по опис на ПРС и
8
Решение № 260061 от 16.11.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактически
грешка и допълване на предходното, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА до съдебна делба на ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от
517кв.м. съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на града при граници: ул.,, *****“,
УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 ведно с построените в дворното място
ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА с прилежаща маза, СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в
североизточната част на дворното място, между съделителите като Б. М. Б. с ЕГН *********
от гр.София, ПЛ. ИВ. Г. с ИГН ********** от гр.Стара Загора и В. ИВ. Г. с ЕГН**********
от гр.София, М. В. Н. с ЕГН ********** от гр.П. и Н. В. Н. с ЕГН ********** от Германия
/съдебен адрес адв. В.Г. САК/ при следните квоти:
За ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от 517кв.м. съставляващо УПИ V -1974
в кв.97 по плана на гр. П. при граници: ул.,, *****“, УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 -
Б. М. Б. с ЕГН ********* - 1/3 ид. част, за ПЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** 1/6, за В. ИВ. Г. с
ЕГН********** – 1/6, за М. В. Н. с ЕГН ********** – 5/18 и за Н. В. Н. с ЕГН **********
- 1/18 ид. части и за построените в дворното място ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА
КЪЩА с прилежаща маза, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с
площ от 21 кв.м. построен в североизточната част на дворното място, за Б. М. Б. с ЕГН
********* 1/3 ид. част, ПЛ. ИВ. Г. с ИГН ********** - 1/6 ид. част, за В. ИВ. Г. с
ЕГН********** – 1/6 ид. част, М. В. Н. с ЕГН ********** 1/6 ид. част и за Н. В. Н. с ЕГН
********** 1/6 ид. част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9