Решение по дело №220/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 117
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20193200500220
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №117

             В ИМЕТО НА НАРОДА

                  гр.Добрич 17.05.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на тридесети април           

през две хиляди  и деветнадесета          година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

                                                                ЧЛЕНОВЕ:Е.Иванова

                                                                                  Г.Павлов                                                                                           

при  секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА…………   и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева........В.гр.д.№220

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

 

     Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

     Постъпила е въззивна жалба от „С.“ЕООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление-с.В.,обл.Добричка,общ.Г.Тошево,ул.“В.“№*,представлявано от С. Р. С.,чрез адв.М.В.-ДАК срещу Решение №101/27.11.2018г.по гр.д.№338/2017г.на ГТРС,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя иск срещу С.С. ЕГН ********** ***-за признаване за установено по отношение на ответника,че сключения договор за аренда от 14.03.2006г.  по отношение на имот№**-нива с площ от 45,*3 дка и имот №** –нива с площ от 42,501 дка ,двата имота в землището на с.П.,обл.Г.Тошево ,продължен с анекс от 25.07.2016г.,с който е удължен срока на договора с две стопански години ,не е прекратен или развален по предвидения в закона ред и съществува към момента.Отхвърлен е и иска за отмяна на вписването в СВ гр.Г.Тошево на  Заявления вх.рег.2312 от 14.08.2017г.,акт №256,том * от 14.08.2*г. и вх.рег.2367 от 22.08.2017г.,акт №292,том * от 22.08.2017г. на СВ гр.Г.Тошево за едностранно прекратяване на договор за аренда от 14.03.2006г.по отношение на двете ниви,предмет на договора,продължен с анекс от 25.07.2016г.

    Жалбата е депозирана в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

    По подадената жалба е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността й.

    Постъпила е частна жалба от ЗП М. В. И.ЕГН ********** *** срещу Определение №1 от 02.01.2019г.по гр.д.№338/2017г.на ГТРС,с което е отказано изменение на решението в частта му за направените по делото разноски.

   По подадената жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който подадената частна жалба се счита за недопустима и неоснователна.

   Постъпила е и частна жалба от  С.С.С. ЕГН **********,чрез пълномощника му адв.П.П. ДАК срещу Определение №1 от 02.01.2019г.по гр.д.№338/2017г.на ГТРС,с което е отказано изменение на решението в частта му за направените по делото разноски.

   По подадената частна жалба е получен отговор от ответната страна,с който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на същата.  

  В подадената въззивна жалба се излагат следните мотиви за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение:Съдът се е произнесъл по непредявен от ищеца иск,което от своя страна води до недопустимост на постановеното съдебно решение.Налице е противоречие между формираните от съда изводи и доказателствата по делото,както и противоречие между мотивите и постановения отхвърлителен диспозитив.

   По тези съображения решението е недопустимо,респективно неправилно и подлежи на отмяна.

   В представения от въззиваемата страна С.С. писмен отговор се излагат следните съображения:Договорът за аренда е бил с изтекъл на  30.09.2015г.срок.Анексът към него е сключен една година по-късно-на 25.07.2016г.,поради което е нищожен  и не е породил правно действие.След като ищецът няма валиден договор за аренда ,той няма интерес от   оспорване на вписването на новия договор за аренда от 14.07.2017г.

   Счита се,че подадената жалба е неоснователна и не подлежи на уважаване.

  

  Окръжният съд,като се запозна с писмените доказателства по делото и мотивите на атакувания съдебен акт,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Жалбата е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,постановен от съда в рамките на правораздавателната му компетентност .Волята на съда може ясно да се изведе от изложените в решението мотиви.То е постановено при наличието на положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска и отсъствието на отрицателни такива.Разгледан е именно предявения от ищеца иск.

  По правилността на съдебното решение:

  Като краен резултат постановеното решение е правилно и следва да се потвърди,макар и с различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви.

   Предявен е отрицателен установителен иск ,с правно основание чл.124 от ГПК за установяване,че сключеният на 14.03.2006г.,вписан под акт №* ,том *,вх.рег.№*/13.09.2006г. и анекс към него ,вписан под Акт №*,том *,вх.рег.2230/25.07.2016г.не е валидно прекратен и развален от ответника по делото,а в условия на евентуалност,че липсва прекратяване ,респективно разваляне на арендното правоотношение по сключения договор за аренда,вписан в СВ гр.Г.Тошево –акт №*,том *,вх.рег.№4242/30.12.2008г. Предявен е и  иск по чл. 5* ал.2 от ГПК във с чл.88 от ЗКИР за отмяна на извършено вписване на сключен договор за аренда ,вписан под акт №*,том *,вх.рег.2003/14.08.2017г.

  По делото са представени следните договори за аренда на двата описани в исковата молба земеделски имота:

  По отношение на земеделски имот №**,находящ се в масив *,парцел *,с площ 45,*4 дка ,в землището на с.П.,общ.Г.Тошево е сключен договор за аренда на земеделска земя от 14.07.2006г.,в който е посочено ,че действа до стопанската 2*-2015г. включително.

  За същия имот е сключен договор за аренда от 18.09.2008г. със срок на действие до 2017-2018г.включително.

  По отношение на земеделски имот №**,находящ се в масив *,парцел *,с площ от 42,501 дка ,в землището на с.П.,общ.Г.Тошево е представен договор за аренда  на земеделска земя,сключен на 14.07.2006г.със срок на действие до изтичане на стопанската 2*-2015г.

  В първия аренден договор със срок на действие до 2*-2015г. фигурират и двата описани имота,а по отношение на имот ** е сключен нов аренден договор ,със срок до стопанската 2017-2018г.,с който страните са преуредили взаимоотношенията си по повод този имот.

  С Анекс към договор за аренда на земеделска земя от 14.03.2007г. ,сключен на 25.07.2016г. страните удължават срока на договора с още две стопански години,считано от началото на 2016-17 стопанска  година до 2017-2018г.

  Предвид срока на договора от 14.07.2006г. следва да се счете ,че той е изтекъл към 01.10.2015г.След като вече е изтекъл ,срокът на договора не може да бъде продължаван с анекс,сключен след изтичането му.Анексът не би могъл да се разглежда като нова валидна уговорка между страните,тъй като с него те са се споразумели  процесните земеделски имоти да бъдат отдадени под наем за  две стопански години,а съгласно императивната норма на чл.4 ал.1 от ЗАЗ минималният срок на договора за аренда е пет стопански години.Поради противоречие със закона анексът е нищожен.На следващо място анексът по отношение на земеделски имот   №** е лишен от предмет,тъй като по отношение на този имот има сключен нов договор за аренда от 18.09.2008г.със срок на действие до 2018г.

   С Нотариална покана от 24.07.2017г. ответникът е отправил изявление за прекратяване на договора от 18.09.2008г.за парцел №**.Поканата е връчена от Нотариус Б.Б.  ,който съблюдавайки разпоредбите на чл.50 от ГПК и чл.47 ал.5 от ГПК я е изпратил на адреса на управление на ответното дружество,но тъй като от служители на дружеството е отказано получаване на поканата,е залепил уведомление на адреса му на управление,съобразно разпоредбите на чл.50 ал.3 и ал.4 от ГПК.Така извършеното уведомяване е редовно и законосъобразно.

   Не се споделят изводите на районния съд,че договорите са със срок повече от десет години и подлежат на разваляне по съдебен ред.Първият от сключените арендни договори е с изтекъл срок и не е валидно продължен,а вторият е прекратен по надлежния ред,на основание чл.27 ал.1 т.2 и т.4 от ЗАЗ във вр.с чл.28 от ЗАЗ.

   По тези съображения предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.Доколкото няма обвързващ въззиваемата страна договор за аренда ,той е свободен да сключи нов договор с избран от него арендатор,което е и сторено със сключването на арендния договор с ЗП М. В. И.на 23.05.2017г.вписан в СВ с Акт №* от 14.07.2017г.Вярно е ,че договорът е сключен преди вписването на прекратяването на арендния договор с ищеца по делото,но след като това вписване е извършено и предвид това,че договорът произвежда действието си считано от 01.10.2017г.,това не променя с нищо правата на страните по новия договор и не накърнява правата на ищеца по делото и жалбоподател в настоящата инстанция,тъй като за стопанската 2017-2018г. взаимообвързваща облигационна връзка между страните по делото вече не  съществува.Искът за заличаване на вписването на Договор за аренда , вписан под акт №*,том *,вх.рег.2003/14.07.2017г.е неоснователен и подлежи на отхвърляне,по изложените по-горе съображения относно изтичане на срока на договорите,прекратяването на втория от тях и недействителността на сключения анекс към първия договор за продължаване на срока му.

   Като е стигнал до същия резултат районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.

   Що се отнася до определението ,с което е отказано изменение на решението в частта за присъдените съдебно деловодни разноски,постановено на 02.01.2019г.,същото е неправилно,по следните съображения:

   Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 ответникът има право на разноски,съобразно с отхвърлената част от иска.В случая,независимо по какви съображения искът е отхвърлен изцяло,при което на ответниците следва да се присъдят сторените от тях разноски,които следва да понесе ищеца по делото.В този смисъл подадените жалби срещу Определение №1 от 02.01.2019г. по гр.д.№338/2018г.по описа на ГТРС следва да бъдат уважени и атакуваното определение –отменено.

   На ответниците по въззивната жалба се дължат направените разноски и в двете съдебни инстанции.

  Водим от изложеното Окръжният съд,

     Р  Е  Ш  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Решение №101/27.11.2018г.по гр.д.№338/2017г.на ГТРС.

  ОТМЕНЯ Определение №1 от 02.01.2019г. по гр.д.№338/2017г.по описа на ГТРС ,с което е отказано изменение на Решение №101/27.11.2018г.по гр.д.№338/2017г.на ГТРС в частта му за присъдените съдебно деловодни разноски.

   ОСЪЖДА „С.“ЕООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление-с.В.,обл.Добричка,общ.Г.Тошево,ул.“В.“№2,представлявано от С. Р. С.да заплати на С.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.съдебно деловодни разноски за първата инстанция-заплатен адвокатски хонорар  и сумата от 15 лв.-разноски във въззивната инстанция-държавна такса по подадената частна жалба.

  ОСЪЖДА „С.“ЕООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление-с.В.,обл.Добричка,общ.Г.Тошево,ул.“В.“№2,представлявано от С. Р. С.да заплати на  ЗП М. В. И.ЕГН ********** *** сумата от 15 лв.разноски във въззивната инстанция-държавна такса по подадената частна жалба.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.