№ 492
гр. Стара Загора, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500233 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
„А.Л.“ ЕАД гр.С., чрез юриск. Е.С. срещу разпореждане № 569 от
07.02.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1926/2021г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което се спира изпълнението на Заповед № 538 от 17.06.2021г.
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 1926/2021г. по описа
на РС – Казанлък; указва се на заявителя в едномесечен срок от съобщението
да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Частният жалбоподател обжалва в срок разпореждането на районния
съд, което намира, че не съответства на процесуалните правила и следва да
бъде отменено. Излага съображения, че ПДИ до длъжника била връчена по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК и след 14 дни съобщението следвало да се смята за
редовно връчено. След това ЧСИ следвало на основание чл. 47, ал. 6 ГПК да
назначи особен представител на длъжника, във вр. чл. 430 ГПК и да
разпореди документите да се приложат по делото. Счита, че не са налице
предвидените в разпоредбата на чл. 420 ГПК основания за спиране на
производството по делото. Липсвали доказателства за подадено възражение
по чл. 414 ГПК. Сочи, че правилото на чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК се отнасяло само
за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в която хипотеза заповедта се
връчвала от съда, а не от СИ. Моли съдът да отмени обжалваното
разпореждане и да даде указания изпълнението и изпълнителния лист да не се
спира и да укаже на ЧСИ С. да приложи чл. 47, ал.6 ГПК, във вр. чл. 430
ГПК.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице, които има право на жалба.
С обжалваното разпореждане КРС е спрял изпълнението на Заповед №
538 от 17.06.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 1926/2021г. по описа на РС – Казанлък; указал е на заявителя в
едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск по чл. 422
ГПК за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Изложил е
съображения, че видно от приложените от ЧСИ С. документи, издадената
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.10 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал.5 ГПК.
Въззивната инстанция намира, че определението на Казанлъшкия
районен съд е правилно.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от „А.Л.“ ЕАД гр.С. срещу Е.Р.З. за парично
вземане в размер на 5455.49 лв. – част от задължение по запис на заповед,
заедно със законната лихва. Издадена е заповед № 538 от 17.06.2021г., по
ч.гр.д.№ 1926/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд за вземането и
разноски. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден
изпълнителен лист, получен на 10.09.2021г.
Приложени са по делото документи от ЧСИ С.,удостоверяващи
връчване на съобщение със заповед за изпълнение и поканата за доброволно
изпълнение до длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с данни, че
лицето в момента живее и работи в Г., посочено е че данните са от бащата на
адресата Р.Е. З.. Залепено е уведомление на адреса. При справка за трудови
договори на длъжника е установено, че няма данни за активни трудови
договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК, съдът следва да укаже
на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Разпоредбата на
чл.415, ал.2 ГПК предвижда, че когато дава указания за предявяване на иск в
случаите на ал. 1, т.2 ГПК съдът постановява спиране на изпълнението ако е
издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.
В настоящия случай хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 2 и чл. 415, ал.2 ГПК
е налице. Длъжникът е получил Заповед за изпълнение и ПДИ при условията
на чл. 47, ал.5, връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
удостоверил е това с посочване на източника – бащата на длъжника - Р.Е. З..
Налице са предпоставките на чл. 415, ал.2 и чл. 415, ал.1 т.2 ГПК за спиране
на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
2
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател в жалбата, че
ЧСИ е следвало да приложи документите към делото, да ги смята за редовно
връчени и да назначи на длъжника особен представител на основание чл. 47,
ал.6 във вр. чл. 430 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното
разпореждане като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 569 от 07.02.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 1926/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3