РЕШЕНИЕ
№ 12117
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110107868 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Ц. Г. Т. и И. Г.
Т..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 145, находящ се в гр. ......... Твърди, че за
процесния имот се дължат:
сумата 191, 55 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 37, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
31.01.2023 г.;
сумата 34, 37 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 7, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 05.03.2020 г. – 31.01.2023
г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
исковите суми в условията на разделност – всеки от тях по 1/2. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците Ц. Г. Т. и И. Г. Т..
С молба от 04.07.2023 г. ответникът Ц. Г. Т. твърди, че задължението е изцяло
погасено чрез плащане.
Третото лице-помагач на страната на ищеца .......... не взима становище по
1
исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
08.08.1985 г. Б. П. Г. е придобил собствеността на следния недвижим имот: апартамент
№ 145, находящ се в гр. ........., състоящ се от: стая, кухня и сервизни помещения.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Б. П. Г. е
починал на 12.12.2016 г., като е оставил наследник по закон: ......... - сестра, починала
преди наследодателя – на 13.11.1973 г., със синове: Ц. Г. Т. и И. Г. Т..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 10.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор със ......, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 01.10.2005 г., сключен между ЕС като възложител и ......
като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор от 02.11.2007 г., сключен между ........... – възложител и
.......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представена е разписка от EasyPay от 21.06.2023 г., с която в полза на ищеца е
платена сума в размер 321, 40 лв. с посочено основание – настоящото гражданско
дело.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
2
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 08.08.1985 г. се установи, че Б. П. Г. е придобил собствеността на
процесния имот. Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Б.
П. Г. е починал на 12.12.2016 г., като е оставил наследник по закон: ......... - сестра,
починала преди наследодателя – на 13.11.1973 г., със синове: Ц. Г. Т. и И. Г. Т..
Съгласно чл.10, ал.2, ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови
братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци, с оглед на което като
съсобственици на имота се легитимират ответниците Ц. Г. Т. и И. Г. Т. при квоти по
1/2 за всеки от тях. От качеството им на съсобственици произтича и качеството им на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, поради което
възражението на ответника в обратен смисъл се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от ...........
3
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за исковия
период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; налице е
забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия,
с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер
на исковата сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово
разпределение, чиято цена възлиза на исковата сума; налице е забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата
сума.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали
вземания за стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея,
цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите
суми.
В хода на процеса е заплатена сума в размер на 321, 40 лв., с която изцяло са
погасени: сумата 191, 55 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.; сумата 37, 82 лв. мораторна лихва върху
нея за периода 15.09.2020 г. – 31.01.2023 г.; сумата 34, 37 лв. главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2019 г., сумата 7,
66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 05.03.2020 г. – 31.01.2023 г. и разноски за
държавна такса в размер на 50 лв.
Останала е непогасена законната лихва върху двете главници от датата на
исковата молба – 14.02.2023 г. до датата на плащането – 21.06.2023 г., в размер на
сумата 9,17 лв., определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор /https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено
в хода на процеса, право на разноски има ищецът.
Държавната такса в размер на 50 лв. е заплатена. В полза на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 5 лв. разноски за 1 бр. издадено
съдебно удостоверение и сумата 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от.........., ЕИК ....... срещу Ц. Г. Т., ЕГН ********** и
И. Г. Т., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за:
сумата 191, 55 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 145, находящ се в гр. ........ за периода
м.05.2019 г. - м.04.2021 г.;
4
сумата 37, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
31.01.2023 г.;
сумата 34, 37 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2019 г.;
сумата 7, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 05.03.2020 г. – 31.01.2023
г. – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Ц. Г. Т., ЕГН ********** и И. Г. Т., ЕГН ********** да заплатят на
...........ЕАД, ЕИК ......., сумата 9, 17 лв., представляваща законна лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2023 г. до датата на плащането –
21.06.2023 г., върху главницата от 191, 55 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия, и главницата от 34, 37 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Ц. Г. Т., ЕГН ********** и И. Г. Т., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
30 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ...........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5