РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Велико Търново, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110201655 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. П. П. с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“
№ ***, вх. „*“, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление № 24-1275-
002434 от 18.09.2024 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за допуснато от П.
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева. В жалбата се излагат доводи и твърдения, че описаната в процесното НП
фактическа обстановка не отговаря на действителността, поради което се моли
същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. С. П. от ВАТК – редовно упълномощен. Адв. П. поддържа жалбата и
изложените в нея доводи, като моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Адв. П. в предишно съдебно заседание прави
доказателствени искания за допускане до разпит на две лица при условията на
1
довеждане, като съдът уважи същите и разпита като свидетели Р. В. В. и Д. Е.
Ц.. По същество адв. П. и жалбоподателят поддържат жалбата и изложените в
нея доводи, като молят НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико
Търново, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 14.07.2024 год. екип от служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
В. Търново в състав мл. автоконтрольор Г. Г. Г. и мл. автоконтрольор И. Г. Г.
били изпратени по сигнал за настъпило ПТП на пътя *** – *** – *** в района
на км. 6+500. При пристигане на място, контролните органи установили лек
автомобил „Ауди А4“, с регистрационен номер ** **** **, който бил извън
пътното платно, в растителност, от лявата страна по посоката си на движение,
почти преобърнат. Покрай автомобила имало две момчета и едно момиче,
като едно от момчетата заявило, че то е управлявало автомобила, като това
бил жалбоподателя К. П. П. с ЕГН **********, от гр. ***, а другите са се
возили в него. При разговор с тези лица, същите обяснили, че са пътували в
автомобила посока *** и навлизайки в зоната на дясна крива, срещу тях е
навлязъл лек автомобил бял на цвят, тип „баничарка“), като към момента не
могли да посочат регистрационен номер, и заявили, че поради тази причина са
излезли извън пътното платно, вляво по посоката на движение и заради това
са самокатастрофирали. Обяснили, че не е имало съприкосновение с другия
автомобил. П. бил проверен за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна. Полицейските служители попитали П. дали иска да бъде
обработено пътнотранспортното произшествие по административен ред, като
същия заявил, че няма претенции.
По късно К. П. се явил в РУ – В. Търново, като съобщил
регистрационния номер на автомобила, за който твърдял че са се разминали.
Бил установен собственика и водача на този автомобил - Д. М. П. от с. ***,
обл. ***. От същия били снети писмени обяснения, в които посочил, че
движещия се срещу него автомобил (управлявания от жалбоподателя П.), бил
с доста висока скорост и за да не се сблъска с неговия автомобил, се наложило
да отбие плътно вдясно и да намали скоростта си на движение, като описал, че
ако не е отбил вдясно, щял да последва челен удар.
2
Били снети и писмени обяснения от К. П. и пътуващите с него Р. В. и Д.
Ц..
При така установеното контролните органи преценили, че вината за
настъпване на ПТП е на К. П., като същия не е съобразил скоростта си на
движение с пътната обстановка и релефа на местността, поради което на
22.07.2024 год. св. Г. Г. в присъствието на св. И. Г. и в присъствието на К. П.
П., съставил на последния АУАН серия GA № 1365811, затова, че на
14.07.2024 год. в 17.15 ч. на път ***-***- ***, км. 6+500по посока на движение
гр.***, управлява л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № ** **** **, собственост на П.
П. П. с ЕГН **********, като при избиране на скоростта си на движение не се
съобразява с релефа на местността в в зоната на дясна крива при суха пътна
настилка губи контрол над управляваното от него МПС, излиза вляво извън
пътното платно за движение, като се блъска в крайпътен скат и се преобръща,
реализирайки ПТП с материални щети.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
АУАН е бил връчен по съответния ред на К. П., който го е подписал
доброволно, като в графата за възражения е изписано, че има възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на П. В изпълнение
на задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващия орган е възложил
допълнителна проверка за изясняване на спорните обстоятелства. Същата е
приключила с докладна записка от инсп. И. К. с мнение, че възражението е
неоснователно, като на П. следва да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност за допуснатото нарушение.
Така въз основа на описания АУАН, Началник група в сектор „ПП“ при
ОД на МВР – В. Търново, е издал атакуваното № 24-1275-002434 от
18.09.2024 год., с което за допуснато от К. П. П. нарушение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. НП е било
връчено лично на П. на 21.10.2024 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59
от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха
разпитани актосъставителят Г. Г. Г. и свидетеля при установяване на
3
нарушението, съставяне и връчване на АУАН И. Г. Г.. Същите поддържат
напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като описват подробно
какво са установили при обработване на произшествието и впоследствие след
снемане на писмени обяснения на возещите се в автомобила и писмени
обяснения на водача на другия автомобил. Свидетелите заявяват, че при така
установената от тях фактическа обстановка са преценили, че вината за
настъпване на произшествието на П., който не е съобразил скоростта на
движение на управлявания от него автомобил с което е допуснал описаното в
АУАН нарушение.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдът
допусна и разпита в качеството на свидетели Р. В. В. и Д. Е. Ц.. В показанията
си пред съда св. В. заявява, че наближавайки завоя, в тяхното платно се е
появил бял автомобил (тип „баничарка“), който се движел доста бързо и П. за
да избегне удар с този автомобил е тръгнал настрани и са влезли в храсти и
драки. Заявява, че всичко е станало много бързо и просто са изхвръкнали
настрани. Свидетелят Ц. заявява в показанията си пред съда, че действително
на посочената дата е пътувал заедно с П. и В., като П. е управлявал
автомобила „Ауди А4“ и при един десен за тях завой насреща им се е появил
бял автомобил – баничарка, който се движил с доста висока скорост и бил
навлязъл в тяхното платно. Заявява, че П. нямал много време за реакция, като
отбил вдясно и като се опитал да върне колата на ляво пътя, се забили
отстрани в храстите, от лявата страна на пътното платно спрямо тяхната
посока на движение. Заявява, че по негова преценка К. П. е карал максимално
с около 60 км/час.
Съдът с оглед изясняване на фактическата обстановка изцяло разпита в
качеството на свидетел и водача на въпросния бял автомобил – свидетеля Д.
М. П.. Същия потвърждава в показанията си, че е пътувал с автомобил марка
„Форд“, модел „Конект Торнео“ с регистрационен № ** **** **, който е
негова собственост. Заявява, че той е управлявал автомобила, като бил сам в
колата, като на един от завоите, преди да стигне до завоя, видял, че срещу него
идва автомобил с висока скорост, който не е могъл да вземе завоя и е навлязъл
в неговата лента за движение, при което той е отбил плътно вдясно и е
намалил скоростта си на движение. Твърди, че другия автомобил преминал
много бързо покрай него и въобще не намалил скоростта, разминали се и той
4
си продължил пътя, а другия автомобил продължил надолу. Твърди, че не е
имало съприкосновение между двата автомобила, просто другият автомобил
минал много близко до него, като той бях в своята лента. Заявява, че не е
видял какво се случва с другия автомобил, тъй като вече е навлязъл в завоя и е
очаквал да има и друг автомобил след първия. Твърди, че се е движил със
скорост неповече от 45-50 км/час и е намалил, но не е имало протрИ.е на гуми
и спирачни следи от него. Категорично отрича да е навлизал в насрещната
лента за движение.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на
материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го
правят негодна основа за издаване на НП.
Настоящия съдебен състав намира за основателни изложените в
жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че описаната в процесното НП фактическа обстановка
не отговаря на действителната такава, както и че при така неизяснена изцяло
фактическа обстановка наказващия орган не е следвало да издава процесното
наказателно постановление.
Действително наказващия орган в изпълнение на задължението си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е възложил допълнителна проверка за изясняване на
спорните обстоятелства, като същата е приключила с докладна записка от
инсп. И. К. с мнение, че възражението е неоснователно, като на П. следва да
бъде ангажирана административно-наказателната отговорност за допуснатото
нарушение. В докладната записка обаче изобщо не са обсъждани
възраженията на П., както и събраните писмени доказателства (обясненията
на П. и возещите се в неговия автомобил), а само е посочено какви действия са
извършили контролните органи и че съставили АУАН, като според изготвилия
записката при изготвянето на АУАН не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон и приема, че правилно е отразена
фактическата обстановка.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
5
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност. Следователно за
налагане на административно наказание, наказващия орган следва да
установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той
деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В конкретния случай от показанията на разпитаните свидетели Р. В. В.
и Д. Е. Ц. се установява, че жалбоподателят действително е изгубил контрол
над управляваното от него МПС, но това се е случило не поради факта, че
същия е управлявал автомобила с несъобразена скорост, а вследствие на други
обстоятелства – навлизане на друг насрещно движещ се автомобил в неговата
лента за движение, което П. няма как да предвиди и да съобрази. Вярно е и че
в показанията си пред съда водача на този друг автомобил – св. Д. П. твърди
точно обратното, а именно че жалбоподателя е навлязъл в неговата лента за
движение, но съдът приема тези негови твърдения като защитна теза,
неподкрепена от други доказателства по делото. Както бе посочено
административнонаказващият орган е длъжен, за да наложи наказание на
виновно лице, да е събрал абсолютно безпротиворечиви и еднозначни
доказателства относно вината и да няма такива, които да я опровергават, а в
случая са налице именно такива противоречиви данни, които не могат да
водят до категоричен извод за виновно поведение от страна на жалбоподателя.
В този смисъл съдът намира, че наказващия орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление.
От друга страна следва да се отбележи, че настъпилите материални
щети от ПТП са изцяло по автомобила на жалбоподателя (установено е, че
автомобила е собственост на бащата на жалбоподателя) и в този смисъл
6
последния се е самоувредил. Общ принцип на наказателното правораздаване,
включително и на административнонаказателното такова е, че не е следва да
се търси отговорност за вреди, които деецът е нанесъл сам на себе си. Укоримо
и наказуемо е деяние при което са настъпили вреди за трети лица, а
установени такива в наказателното постановление няма.
Предвид изложеното съдът счита, че неправилно наказващият орган е
ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя,
тъй като това е станало при недостатъчно изяснена фактическа обстановка.
С оглед горното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно и трябва да бъде отменено.
Със жалбата е направено искане за присъждане на направените в в хода
на производството разноски. Такива в хода на делото не бяха направени. Не са
представени доказателства за направени разноски за процесуално
представителство, като е представено само пълномощно, а освен това в хода
на производството не е направено искане за присъждане на разноски, поради
което съдът намира, че не следва да присъжда такива.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-002434 от 18.09.2024
год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
гр. Велико Търново, с което за допуснато от К. П. П. с ЕГН **********, от гр.
*** нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7