Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Пловдив, 20.05.2011г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XVI гр. с., в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година, с

Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20136 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове по чл.143, ал.2 и чл.149 СК, предявени от Р.Г.Н., в качеството й на майка и законен представител на малолетния ищец П.Р.Н., ЕГН **********,***, адв. М.Н., против Р. П.Н., ЕГН **********,***, баща на детето.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, но от раждането му не живее с майката, не полага никакви грижи за него и не му дава издръжка. Излагат се съоб-ражения, че нуждите на П. са значителни, а доходите на Н. не са достатъчни, за да може да ги покрива. Твърди се, също така, че бащата работи, реализира добри дохо-ди и има недвижимо имущество. Предвид това, от Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищеца издръжка в размер на 400 лв. месечно, на-чиная от 30.11.2009г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендират се разноски.

Ответникът признава основателността на иска до размер от 120 лв. месечно, счита-но от датата на подаване на исковата молба, като моли Съда да го отхвърли за разликата над тази сума, а по отношение на претенцията за минал период – изцяло. Претендира раз-носки.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

Ответникът Р.Н. е баща на детето П.Н. – на 7 години /удо-стоверение за раждане на л.4 от делото/.

От показанията на свидетелката В. В. се установява, че за детето П. се грижи майката Р.Н.. Към настоящия момент то все още посещава детска градина, но е записано в ОУ “***”, ***, в което през учеб-ната 2011/2012г. ще бъде ученик в първи клас. Установява се, също така, че детето посе-щава курсове по рисуване, които са платени – в тази насока са представени и писмени до-казателства /л.59 – л.62/, както и че тренира футбол.

От приложената към исковата молба служебна бележка от “ПроКредит Банк Бълга-рия” АД се установява, че майката получава нетно месечно трудово възнаграждение в раз-мер от около 1 220 лв.

Бащата получава брутно трудово възнаграждение от около 800 лв., видно от прило-жените към отговора писмени доказателства. Той няма задължения към други деца.

И двамата родителя изплащат кредити.

Представени са от ответника и пет броя преводни нареждания, с които той е изпла-тил общо 500 лв. за издръжка на детето си – след завеждане на делото.

При това положение, във връзка с нуждите на детето и възможностите на родите-лите, Съдът намира, че месечно за нуждите на П. са необходими около 280 лв., които следва да се предоставят от двамата родители по равно – по 140 лв., а майката следва да поеме и непосредствените грижи за него. Този извод е съобразен преди всичко с възрастта на ищеца, който към настоящия момент израства и се обучава – ще е ученик в първи клас, отчитат се нуждите му от закупуването на дрехи, храна, учебни пособия и посрещането на други ежедневни разходи. От друга страна  и бащата реализира добри доходи и има въз-можност да дава тази издръжка. Предвид това, искът по чл.143, ал.2 от СК ще следва да бъде уважен в посочения размер, като за разликата над него до пълния предявен такъв – от 400 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен.

Предявена е и претенция по чл.149 от СК, а именно: за заплащане на издръжка за минало време – за периода от 30.11.2009г. до 30.11.2010г. По принцип законодателят е до-пуснал възможността за търсене на издръжка за минал период – най-много за една година преди завеждане на иска, тъй като се презюмира съществуването на нужда на ищеца и то-гава. В случая доказателствената тежест относно обстоятелството, че такава необходимост не е била налице поради даването на издръжка лежи върху ответника. По делото не са ан-гажирани доказателства за това. Ето защо, претенцията по чл.149 от СК за исковия период се явява доказана по основание. Относно размера, Съдът намира, че същата е основателна до такъв от общо 700 лв., по 100 лв. месечно. За разликата над тази сума до пълния предя-вен размер от 4 800 лв. искът следва да се отхвърли – за 500 лв. поради плащане, а в останалата си част – като неоснователен. Върху главницата следва да се присъди и закон-ната лихва, считано от 30.11.2010г. до окончателното й изплащане.

По съразмерност и компенсация страните не си дължат разноски.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пловдив – сумата от 251.60 лв. държавни такси.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпъл-нение на решението.

Водим от горното, Съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Р.П.Н., ЕГН: **********,***, да заплаща на малолетното си дете П.Р.Н., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Г. Н., съдебен адрес:***, чрез адв. М.Н., издръжка в размер от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, начиная от 30.11.2010г., месечно и периодично, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над тази суми до пълния й предявен размер от 400 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.П.Н., ЕГН: **********,***, да заплати на малолетното си дете П.Р.Н., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Г. Н., съдебен адрес:***, чрез адв. М.Н., издръжка за минало време – за периода от 30.11.2009г. до 30.11.2010г., в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2010г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4 800 лв., както следва: за 500 лв. поради плащане, а в останала част – като неос-нователна.

ОСЪЖДА Р.П.Н., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Пловдив – сумата от 251.60 лв. /двеста петдесет и един лева и шестдесет стотинки/ – дължими държавни такси.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от посочения в съдебното заседание ден на обявяването му – 25.05.2011г.

 

                                                                                            Съдия:/п/

Вярно с оригинала.

АД