РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. гр. Хасково, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20245640102265 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „КРИСЯХТ“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 19, вх. Б,
ет. 7, ап. 42 срещу "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Александър Стамболийски” № 23 А, с
която се иска осъждането на ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД да заплати сумата от 5000 лева, представляваща незаплатена част от
общо дължима сума от 17 600 лева недължимо заплатен ДДС по фактура №
*******, издадена от "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, както и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 2128,61 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 26.02.2020 г. до 29.04.2024 г. Предявени са и искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните
суми: сумата от 475,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от ******* г. до 02.07.2021 г.; сумата от 321,67 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от ******* г. до 25.01.2022 г.; сумата от
376,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ******* г. до
04.05.2022 г.; сумата от 461,12 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от ******* г. до 03.10.2022 г. и сумата от 493,90 лева, представляваща
1
обезщетение за забава за периода от ******* г. до 01.12.2022 г.
В исковата молба е изложено, че на ******* г. “Крисяхт” ЕООД е
закупило от „Тиди Импекс“ ЕООД движима вещ: **********, корпус номер :
*******. Продавачът „Тиди импекс“ ЕООД издал данъчна фактура № *******
Данъчната основа на продажбата била 88 000 лв., а начисления ДДС от
продавача бил в размер на 17 600 лв. - обща стойност - 105600 лв. Сумата е
заплатена от „Крисяхт“ ЕООД на „Тиди импекс“ ЕООД по банков път на
*******г. На 01.07.2020 г. в град Никити, Гърция е подписан приемо -
предавателен протокол между продавача „Тиди импекс“ ЕООД и купувача –
„Крисяхт“ ЕООД. С нея движимата вещ - моторната яхта - е била предадена
на купувача. Ищецът подал молба по законовия ред на ЗДДС, за да си
възстанови заплатения ДДС по тази данъчна фактура за покупката на
движимата вещ. Издаден е Ревизионен акт № ******** от Ф.С.Й. - данъчен
орган, възложил ревизията и Т.Н.В - ръководител на ревизията, с който е
отказано правото на данъчен кредит по данъчна фактура № *********,
издадена от „Тиди импекс“ ЕООД. Ревизионният акт е обжалван, но с Решение
№ 1200/09.08.2021г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. София е потвърдил
ревизионния акт. С решението е прието, че „Тиди импекс“ ЕООД
незаконосъобразно е начислило ДДС върху тази продажба, защото по смисъла
на ЗДДС тя е освободена доставка. Ответното дружество в съгласие със
становището НАП издало 01.05.2021г. ДКИ /данъчно кредитно известие / №
******* към данъчна фактура № ********* След това - отново на 01.05.2021г.
е издало нова данъчна фактура за продажбата – но този път само с данъчна
основа от 88 000лв. и без начислен ДДС.
Ответникът започнал да връща на части парите за недължимо
заплатения ДДС в размер от 17 600 лева, като плащанията постъпили по
следния начин: на 02.07.2021 г. ответникът наредил по банков път на ищеца
сумата от 4600 лв.; на 25.01.2022г. наредил по банков път сумата от 2000 лв.;
на 04.05.2022г. наредил по банков път сумата от 2 000 лв.; на 03.10.2022г. ,
наредил по банков път сумата от 2000 лв. и на 01.12.2022г. - още 2 000 лв. В
исковата молба се поддържа, че към момента на предявяване на исковете
ответното дружество е възстановило сумата общо от 12 600 лева,
представляваща недължимо заплатен ДДС, като за остатъка от 5000 лева се
иска осъждането на ответника да заплати същия заедно с претенциите за
обезщетение за забава.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
е изложено, че не се оспорват твърдените в исковата молба факти. Сочи се, че
ответното дружество с оглед влезлия в сила ревизионен акт на НАП за
недължимост на ДДС по процесната покупко-продажба на моторна яхта е
издало нова фактура и данъчно кредитно известие с периодични частични
плащания, като не е получавало покани от ищеца за връщане на сумата.
Поддържа се, че цялата дължима сума в размер на 17 600 лева е заплатена,
включително претендираната с исковата молба част от 5000 лева. По
отношение на предявените искове за обезщетение за забава е направено
възражение на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД за изтекла погасителна давност.
Също така се оспорва размера на акцесорните искове. Иска се отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски,
като се има предвид също, че ответното дружество не било станало повод за
завеждане на делото.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на ******* г. “Крисяхт” ЕООД е закупило от „Тиди Импекс“
ЕООД движима вещ: **********, корпус номер : *******.
Не се спори, че „Тиди импекс“ ЕООД незаконосъобразно е начислило
ДДС върху тази продажба, защото по смисъла на ЗДДС тя е освободена
доставка, това се установява и от решение № 1200/09.08.2021 г. на директора
на Дирекция ОДОБ София, с което е потвърден ревизионен акт ************
(л. 10 от делото пред СРС).
От представените писмени доказателства се установява, че „Тиди
импекс“ ЕООД е издало на 01.05.2021 г. ДКИ /данъчно кредитно известие /№
************* към данъчна фактура № ******* и на 01.05.2021г. е издало
нова данъчна фактура за продажбата – но този път само с данъчна основа от
88 000лв. и без начислен ДДС.
Страните по делото не оспорват факта, че към момента на предявяване
на исковете ответното дружество е възстановило на ищеца сумата общо от 12
600 лева, представляваща недължимо заплатен ДДС.
Установява се от платежно нареждане от 03.07.2024 г., че „Тиди импекс“
3
ЕООД е превело по сметка на “Крисяхт” ЕООД спорната сума от 5000 лева,
което обстоятелство е било отделено като безспорно между страните с
протоколно определение от 17.12.2024 г.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
като достоверно и компетентно изготвено. От същото се установява
“Крисяхт” ЕООД е извършило плащането в размер на 105600,00 лв. по банков
път на ******* г. от банковата сметка на дружеството в Банка
******************************** по банковата сметка на „Тиди импекс"
ЕООД в Банка **********************. Осчетоводено е на ******* г. със
следната счетоводна операция: Дт 401 Доставчици, партньор Тиди импекс
ЕООД 105600,00 лв. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ищеца са
отразени следните плащания, отнасящи се до връщането на сумата от 17600
лв. от страна на „Тиди импекс" ЕООД, като недължимо заплатено ДДС по
данъчна фактура № ******* от страна на „Крисяхт" ЕООД:
- на 02.07.2021 г. - 4600 лв., по вид документ: банково извлечение;
- на 25.01.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;
- на 04.05.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;
- на 03.10.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;
- на 01.12.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;
- на 03.07.2024 г. - 5000 лв., по вид документ: банково извлечение. По
счетоводни данни, постьпилата сума в „Крисяхт" ЕООД от „Тиди импекс"
ЕООД за периода от 02.07.2021 г. до 03.07.2024 г. възлиза на 17600,00 лв. В
счетоводството на „Тиди импекс" ЕООД документа е осчетоводен на
01.05.2021 г. по сметка 709 Други приходи, на стойност -88000,00 лв. Начислен
е ДДС продажби по сметка 4532 в размер на -17600,00 лв. По счетоводни
данни, общо платената сума от страна на „Тиди импекс" ЕООД към „Крисяхт"
ЕООД за периода от 02.07.2021 г. до 03.07.2024 г. възлиза на 17600,00 лв. В
заключението се посочва, че по отношение на претендираното от „Крисяхт"
ЕООД обезщетение за забава - дължимото обезщетение за забава за
съответното плащане възлиза на:
1. За плащане на 02.07.2021 г. в размер на 4600,00 лв. - дължимо
обезщетение за забава от ******* г. до 02.07.2021 г. е в размер на 475,37 лв.
4
2. За плащане на 25.01.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо
обезщетение за забава от ******* г. до 25.01.2022 г. е в размер на 321,69 лв.
3. За плащане на 04.05.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо
обезщетение за забава от ******* г. до 04.05.2022 г. е в размер на 376,70 лв.
4. За плащане на 03.10.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо
обезщетение за забава от ******* г. до 03.10.2022 г. е в размер на 461,15 лв.
5. За плащане на 01.12.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо
обезщетение за забава от ******* г. до 01.12.2022 г. е в размер на 493,93 лв.
6. За дължимите, но незаплатени 5000 /пет хиляди/ лева - дължимо
обезщетение за забава от дата ******* г. до 29.04.2024 г. /датата на подаване
на настоящата искова молба/ е в размер на 2128,66 лв. Дължимото
обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба - 29.04.2024 г.
до 03.07.2024 г. /датата, на която е посrьпило плащането от 5000 /пет хиляди/
лева/ е в размер на 126,36 лв.
Вещото лице сочи, че дължимото обезщетение за забава за съответното
плащане и от датата, на която е издадено ДКИ ********** г. възлиза на:
1. За плащане на 02.07.2021 г. в размер на 4600,00 лв. - дължимо обезщетение
за забава от 01.05.2021 г. до 02.07.2021 г. е в размер на 80,51 лв.
2. За плащане на 25.01.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение
за забава от 01.05.2021 г. до 25.01.2022 г. е в размер на 150,01 лв.
3. За плащане на 04.05.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение
за забава от 01.05.2021 г. до 04.05.2022 г. е в размер на 205,02 лв.
4. За плащане на 03.10.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение
за забава от 01.05.2021 г. до 03.10.2022 г. е в размер на 289,47 лв.
5. За плащане на 01.12.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - 01.05.2021 г. до
01.12.2022 г. е в размер на 322,25 лв. б. За дължимите, но незаплатени 5000
/пеrхиляди/ лева от дата 01.05.2021 г. до 03.07.2024 г. е в размер на 1823,90 лв.
дължимо обезщетение за забава от дата 01.05.2021 г. до 03.07.2024 г. е в размер
на 1823,90 лв.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
5
Съгласно Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния
съд първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало
след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение. Всеки правен субект,
който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и
да черпи изгодни правни последици от този факт. Тъй като порокът на
договора в посочените случаи не може да бъде отстранен (по принцип), когато
по него е била осъществена престация (от едната или от двете страни), следва
да се проявят правните последици на чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД, понеже изначално
липсва правно основание, оправдаващо даването.
Фактическият състав на претенцията за връщане на даденото без
основание говори за получаване без основание, а за да бъде получено нещо се
предполага, че преди това то трябва да бъде дадено. Става въпрос за
конкретни активни действия, които водят до пряко имуществено разместване
между даващия и получаващия, за разлика от чл. 59 ЗЗД, където
имущественото разместване не се дължи на пряка предметна престация. Тези
действия могат да са фактически, когато е налице начална липса на основание,
но могат да бъдат и правни – в случаите на отпаднало основание, когато
например се престира по договор, който впоследствие е развален или
унищожен. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между
даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от
съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез
даването.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая приложима е именно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, доколкото по делото не е
спорно, а и от събраните писмени доказателства се установи, че с ревизионен
акт № *********** е отказано правото на данъчен кредит по данъчна фактура
№ *******, издадена от „Тиди импекс" ЕООД. Ревизионният акт е обжалван,
но с Решение № 1200/09.08.2021 г. Директорът на Дирекция „ОДОП" гр.
6
София е потвърдил ревизионния акт. С решението е прието, че „Тиди импекс"
ЕООД незаконосъобразно е начислило ДДС върху тази продажба, защото по
смисъла на ЗДДС тя е освободена доставка. Ето защо още при самото
получаване на сумата от 17 600 лева, представляваща начислен ДДС по
данъчна фактура № ******* за ответното дружество „Тиди импекс" ЕООД
изначално е липсвало основание да получи тази сума, доколкото
незаконосъобразно е начислило ДДС върху продажбата на процесната стока.
Установи се, че ответникът е започнал да връща на части парите за
недължимо заплатения ДДС в размер на 17600 лв., като плащанията са
наредени по банков път на следните дати и в размер: на 02.07.2021 г. — 4600
лв.; на 25.01.2022 г. — 2000 лв.; на 04.05.2022 г. — 2000 лв.; на 03.10.2022 г. —
2000 лв.; на 01.12.2022 г. —2000 лв. Като безспорно бе отделено и
обстоятелството, че процесната сума в размер на 5000 лева е заплатена от
ответника на ищеца след предявяване на иска на 03.07.2024 г. По този начин
сумата от 17600 лв., недължимо заплатен ДДС по фактура № *******,
издадена от „Тиди импекс" ЕООД, е изплатена изцяло на ищеца. При това
положение, предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща незаплатена
част от общо дължима сума от 17 600 лева недължимо заплатен ДДС по
фактура № *******, издадена от "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Следва да се има предвид приетото с ТР № 5 от 21.11.2019 г. по тълк.
дело № 5/2017 г. ОСГТК на ВКС разрешение, че при връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно - правоотношението е с
извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите
на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително
срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на
парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е
необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.
Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения
от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана.
7
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание,
след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от
момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо,
както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е
начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично
не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното
задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за
късното изпълнение.
В обобщение, при връщане на дадено при начална липса на основание,
от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо,
но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в
който е получил поканата на кредитора. Всяко безсрочно изпълнение е
изискуемо веднага, но не всяко изискуемо задължение е със забавено
изпълнение.
В настоящия случай нито се съдържат твърдения в исковата молба, нито
се проведе доказване досежно получаване на покана от ответното дружество
за заплащане на недължимо заплатения ДДС по фактура № *******, издадена
от "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, в общ размер на 17600 лева. Поради това и
ответникът не е изпаднал в забава за заплащане на сумата, респективно
същият не дължи претендираното обезщетение за забава в общ размер на
2128,61 лева. Исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. По
отношение на ответника - същият дължи заплащане на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца разноски по отхвърления главен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, тъй като искът срещу него се отхвърля като
погасен чрез плащане в хода на процеса, т. е. не са налице предпоставките на
чл. 78, ал. 2 ГПК. Съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1527 лв. По възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото
за неоснователно, доколкото по делото са проведени няколко открити съдебни
заседания и е извършено съдебно дирене чрез изслушване на заключение по
8
съдебно-счетоводна експертиза. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от акцесорните искове, като съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК такова се следва в размер на 447,90 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРИСЯХТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 19, вх. Б, ет.
7, ап. 42 срещу "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Александър Стамболийски” № 23 А,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща незаплатена част от общо
дължима сума от 17 600 лева недължимо заплатен ДДС по фактура №
*******, издадена от "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРИСЯХТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 19, вх. Б, ет.
7, ап. 42 срещу "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Александър Стамболийски” № 23 А,
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми:
сумата от 475,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
******* г. до 02.07.2021 г.; сумата от 321,67 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от ******* г. до 25.01.2022 г.; сумата от
376,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ******* г. до
04.05.2022 г.; сумата от 461,12 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от ******* г. до 03.10.2022 г. и сумата от 493,90 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от ******* г. до 01.12.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Александър Стамболийски” № 23 А, да
заплати на „КРИСЯХТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 19, вх. Б, ет. 7, ап. 42, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1527 лв., представляваща разноски
9
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „КРИСЯХТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 19, вх. Б, ет. 7, ап. 42, да
заплати на "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. “Александър Стамболийски” № 23 А, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 447,90 лв., представляваща разноски
пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
10