№ 15415
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110115051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Б. А. Н., А. А. Н., А. И. Н., С. С. Н. и В. И. Л. за признаване за установено, че
дължат разделно, както следва : Б. А. Н. - 1/16 част, А. А. Н. - 1/16 част, А. И. Н. - 2/16 части, С. С.
Н. - 1/16 част и В. И. Л. - 10/16 части от следните суми : сумата от 129,71 лева - цена за доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.09.2020г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л***, аб.
№151083, ведно със законна лихва от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 34,89 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 20.06.2023г., сумата
от 8 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. - м.09.2020г.,
ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 2,20 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2020г. - 20.06.2023г, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39243 по описа за 2023г. на
СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Термокомплект“ ООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата В. И. Л. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Възразява, че липсват доказателства за това средствата за търговско измерване
да са сертифицирани и да са преминали през метрологична проверка. Възразява срещу акцесорните
претенции с позоваване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.32 и чл.33 ОУ.
Оспорва наличието на договор между страните за доставка на ТЕ, доколкото ответницата не е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва процесният имот да е топлоснабден.
1
Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът Б. А. Н. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл.131 ГПК, доколкото
срокът по чл.131 ГПК е изтекъл на 06.06.2024г. (четвъртък), а отговорът е подаден на 07.06.2024г. В
подадения отговор исковете се оспорват. Възразява, че не са представени доказателства за това
средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през метрологична
проверка. Възразява срещу акцесорните претенции с позоваване на нищожност поради
неравноправност на клаузите на чл.32 и чл.33 ОУ. Оспорва наличието на договор между страните за
доставка на ТЕ, доколкото ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Оспорва процесният имот да е топлоснабден. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът Б. Н. се е позовал на изтекла погасителна
давност.
Ответникът А. А. Н. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл.131 ГПК, доколкото
срокът по чл.131 ГПК е изтекъл на 06.06.2024г. (четвъртък), а отговорът е подаден на 07.06.2024г. В
подадения отговор исковете се оспорват. Възразява, че не са представени доказателства за това
средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през метрологична
проверка. Възразява срещу акцесорните претенции с позоваване на нищожност поради
неравноправност на клаузите на чл.32 и чл.33 ОУ. Оспорва наличието на договор между страните за
доставка на ТЕ, доколкото ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Оспорва процесният имот да е топлоснабден. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът А. Н. се е позовал на изтекла погасителна
давност.
Ответницата С. С. Н. е подала чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва съществуване
на облигационно правоотношение между страните. Договорът между „Термокомпект“ ЕООД и
етажната собственост не бил надлежно сключен, поради което претендираните суми за дялово
разпределение били недължими. Оспорва се надлежното отчитане и размера на претендираните
задължения.
Ответникът А. И. Н. не е подал отговор на исковата молба. С молба от 19.03.2025г. се е позовал
на извършена на 17.09.2020г. продажба на имота, завещан на П.Р. и В. Л., както и на това, че П.Р. е
завещала притежаваните от нея ½ ид.ч. от имота на трети за спора лица – Е.Л. и М.Л.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца или че наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот акт № 34, том
I, рег. № 1346, дело № 27 от 2014г. от 07.03.2014г. се установява, че Л. И. Н. е признат за собственик
на процесния апартамент. От приетите като доказателства саморъчно завещание на Л. И. Н. и
протокол за обявяването му от 01.07.2019г. (л.22 и л.24 от делото) се установява, че Л. И. Н. е
завещал процесния имот на В. И. Л. и П. И. Р., поради което съдът приема, че въз основа на
2
завещателното разпореждане В. Л. и П.Р. са придобили по ½ ид.ч. от процесния имот (арг. чл.30,
ал.2 ЗС). С нотариален акт № 121 том IV дело 642 от 2020г., в който е обективиран договор за
продажба от 17.09.2020г., В. Л. и П.Р. са продали процесния имот. От приетото като доказателство
удостоверение за наследници се установява, че П. И. Р. е починала на 12.01.2021г., като е оставила
за свои наследници А. И. Н. (брат), В. И. Л. (сестра), С. С. Н., И.С. Н. (последните двама деца на
брата на наследодателката С. И. Н., починал през 2005г.), А. А. Н. и Б. А. Н. (последните двама деца
на брата на наследодателката А. И. Н., починал през 2008г.). При това след смъртта на П.Р.
притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота е придобита по наследствено правоприемство от : А. Н. –
1/8 ид.ч., В. Л. – 1/8 ид.ч., С. С. Н., И.С. Н., А. А. Н. и Б. А. Н. – по 1/16 ид.ч. – чл.8, ал.1 и чл.10,
ал.2 ЗН. При посочените квоти наследниците на П.Р. отговарят за задълженията й след нейната
смърт – чл.60, ал.1 ЗН. След смъртта на П.Р. В. Л. притежава общо 5/8 ид.ч. от имота (1/2 ид.ч. по
завещание от Л. Н. и 1/8 ид.ч. по наследство от П.Р.). Ирелевантно е позоваването от страна на отв.
А. Н. на саморъчно завещание на П.Р. от 10.02.2020г. (л.139 от делото), в което е посочено, че
същата завещава на трети за спора лица – Е.К.Л. и М.К.Л., ½ ид.ч. от процесния имот или сумата
от продажбата на нейната част. От една страна това е частно завещателно разпореждане и поради
това не променя извода за това кои са наследници на П.Р. и съответно кои лица отговарят за
нейните задължения съгласно чл.60, ал.1 ЗН. От друга страна след съставяне на посоченото
саморъчно завещание П.Р. е продала притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот, поради което
предмет на завещанието от 10.02.2020г. е получената продажна цена срещу разпоредената ½ ид.ч.
от имота.
Предвид горното през периода м.05.2019г. – 16.09.2020г. (дата преди продажбата на имота)
имотът е бил съсобствен при равни квоти между П.Р. и В. Л.. За посочения период те имат
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди- арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР
на ЗЕ, и те и ищеца са били обвързани по облигационно правоотношение с източник договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите –
чл.150, ал.2 ЗЕ. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са
публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при
отпечатването им (л.46 и сл. от делото). Първото публикуване на Общите условия (което е
доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен
характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024
г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.
От заключението по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа. Установява се още, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че
консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна
енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия
през предходния отчетен период/. След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът,
който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата
между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна
консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на
чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
3
В заключението на вещото лице е посочено, че в имота радиаторите са
демонтирани/затапени и не е ползвана, нито начислявана топлинна енергия за отопление на имот.
Топлинна енергия за подгряване на вода е разходвана само за периода м.05.2020г. – м.09.2020г. и е
за този период е извършен отчет на 4 бр. водомери за топла вода. Начислявана е топлинна енергия,
отдадена от сграданата инсталация, съгласно нормативните изисквания.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на потребеното количество ТЕ за процесния
период възлиза на сумата от 125,63 лева, формирана като разлика между фактурираните суми по
прогнозна консумация в размер на 242,20 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни
сметки в размер на 116,57 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че общият топломер, монтиран в
абонатната станция, е преминавал съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите
на ДАМТН редовно на всеки 2 календарни години на метрологичн проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност, като свидетелствата за проверка са
подробно описани на стр. от 3 от заключението на вещото лице. Отделно от това следва да се
посочи, че средствата за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители или
индивидуални топломери и средствата за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване
са собственост на клиентите на топлинна енергия (чл.140, ал.4, изр.2 ЗЕ) и тяхна грижа е
поддържането им в изправно съС.ие.
Не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Неоснователно е възражението за неравноправен характер на клаузата, уреждаща
правилата, по които клиентът изпада в забава. В случая е установен конкретен срок за изплащане на
задълженията, който тече след периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва се претендира след изтичане на 45 дни от датата, на която е издадена общата
фактура, в която е начислен размер на задължението според реалното потребление.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на
съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на
задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на
задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.
При това за процесния период клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащане на цената
за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата
възлиза на сумата от 33,79 лева.
Давността не се прилага служебно (чл.120 ЗЗД), поради което съдът дължи да се произнесе
по това възражение само в полза на ответниците, които са направили такова възражение в срок.
Такова възражение в законоустановения срок е направено от ответницата В. Л. – в срока за отговор
4
на исковата молба, както и от ответниците А. Н. и Б. Н., които са направили възражението в
законоустановения срок по чл.414 ГПК, като същото следва да бъде взето предвид от съда съгласно
задължителните разяснения по т.11а от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 13.07.2023г. При това погА.о по давност е вземането за м.05.2019г. – м.05.2020г., вкл.
За периода м.06.2020г. – м.09.2020г., когато не е изтекла погасителната давност, няма потребление
на топлинна енергия, което е видно от заключението на вещото лице. При това върху задълженията
за периода м.06.2020г. – м.09.2020г. не се дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
След смъртта на П.Р. за задълженията й спрямо ищеца следва да отговарят наследниците й
при посочените по – горе квоти – чл.60, ал.1 ЗН.
Предвид горното спрямо ответниците В. Л., А. Н. и Б. Н. исковете за цена за топлинна
енергия следва да се отхвърлят. Спрямо останалите ответници исковете следва да се уважат, както
следва : спрямо А. Н. – 1/8 част и С. Н. – 1/16 част от следните вземания : 125,63 лева – цена за
доставена топлинна енергия през процесния период, ведно със законната лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422 ГПК) и
сумата от 33,79 лева – акцесорно вземане. Исковете до пълните предявени размери спрямо отв. А.
Н. и отв. С. Н. следва да се отхвърлят.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Термокомплект“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
5
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици и договор
№ 310 от 10.09.2002г. между етажните собственици и третото лице – помагач, което дружество е
избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. В
посочения договор е уговорена и абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на разхода отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуални сметки (раздел IV). Следва да се посочи, че този договор не
може да бъде източник на задълженията за размер на цена на услугата дялово разпределение през
процесния период, защото така сключеният договор между етажните собственици и топлинния
счетоводител (лицето, извършващо дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на
договор между топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5
от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на
Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие
сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в
договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето,
което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване на
разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ. Такъв договор е сключен и това е приобщеният по
делото договор от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между топлофикационното дружество и третото лице –
помагач „Термокомплект“ ООД (л.37 и сл. от делото).
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач индивидуални справки за отопление и топла вода относно
процесния имот през процесния период е видно, че относно процесния имот е доставена услугата
дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки, за която услуга съгласно чл.36, ал.1
ОУ се дължи цена за услугата дялово разпредление. При това искът за цена за услуга дялово
разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
6
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За исковото
производство пълният размер на разноските, направени от ищеца, възлизат на 825 лева (държавна
такса – 25 лева, депозит за вещо лице – 300 лева, депозит за особен представител на С. Н. – 400 лева
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото
и невисокия правен интерес). В тежест на Б. Н. и на А. Н. следва да се присъдят разноски в размер
на по 1,22 лева, в тежест на В. Л. – 12,16 лева, в тежест на А. Н. – 49,97 лева и в тежест С. Н. – в
размер на 408,55 лева (само на отв. С. Н. следва да възложат съразмерно разноските за особен
представител, защото същият представлява само нея).
За заповедното производство пълният размер на разноските на ищеца е 75 лева (25 лева – д.
такса и 50 лева – юрк.възнаграждение). От тези разноски в тежест на Б. Н. и на А. Н. следва да се
възложи сумата от по 0,21 лева, в тежест на В. Л. – 2,14 лева, в тежест на С. Н. – 4,49 лева и в
тежест на А. Н. – 8,98 лева.
На адв. Билева, предоставила безплатна правна помощ на отв. В. Л. в заповедното
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди
адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Неговият пълен размер съдът определя на 50
лева, поради това, че правната помощ се изчерпва с подаване на възражение по чл.414 ГПК, за
което не се изисква обосновка и което се подава по образец, връчван на длъжника заедно със
заповедта за изпълнение. Подлежи на присъждане съразмерната част от възнаграждението или
сума в размер на 47,71 лева.
На адв. Димитрова, предоставила безплатна правна помощ на отв. А. Н. в заповедното
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди
адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 47,71 лева съгласно съображенията,
изложени по - горе.
На адв. Симеонов, предоставил безплатна правна помощ на отв. Б. Н. в заповедното
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди
адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 47,71 лева съобразно съображенията,
изложени по - горе.
На адв. Л., представил безплатна правна помощ на отв. В. Л. в исковото производство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът
определя адв. възнаграждение в размер на 200 лева, като се има предвид че съдът не е обвързан от
Наредба за възнаграждения на адвокатска работа (предишно наименование „Наредба за
минималните размери на адвокатското възнаграждение) съгласно решение на СЕС по дело C –
438/2022г. и като се има предвид че е подаден отговор на исковата молба, напълно идентичен по
съдържание с отговора на останалите ответници от адвокатската кантора с еднакъв адрес на
упражняване на дейността и делото е с нисък материален интерес. Подлежи на присъждане
съразмерната част от възнаграждението или сумата от 190,85 лева.
На адв. К., представила безплатна правна помощ на отв. Б. Н. в исковото производство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 190,85 лева по съображения, изложени по -
горе.
На адв. И., представил безплатна правна помощ на отв. А. Н. в исковото производство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 190,85 лева по съображения, изложени по
– горе.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Б. А. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 – адв. И., А. А. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 – адв. К. и В. И. Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 – адв. Л., дължат на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, разделно, както следва : Б. А. Н. - 1/16 част, А. А. Н. - 1/16
част и В. И. Л. - 10/16 части, от сумата от 8 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м.05.2020г. -м.09.2020г., вкл., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените срещу тези ответници искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат при условията на разделна отговорност, както
следва : Б. А. Н. - 1/16 част, А. А. Н. - 1/16 част и В. И. Л. - 10/16 части от следните суми : сумата от
129,71 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.09.2020г. до имот на
адрес : гр. София, ж.к. „Л***, аб.№151083, ведно със законна лихва от 13.07.2023г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от
34,89 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2020г. - 20.06.2023г. и сумата от 2,20 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 16.07.2020г. -
20.06.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че А. И. Н., ЕГН **********, с
адрес : гр. София, ж.к. „И*** и С. С. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ж.к.
„Илинден“ , бл. 46, вх.10, ет.3, ап.6 – адв. Ж., дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, както следва : А. И. Н. - 2/16 части и С. С.
Н. - 1/16 част, от следните суми : сумата от 125,63 лева - цена за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. - м.09.2020г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л***, аб.№151083, ведно със
законна лихва от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, сумата от 33,79 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 20.06.2023г. и сумата от 8 лева -
възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. - м.09.2020г., вкл., ведно със
законна лихва за периода от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че
А. И. Н. и С. С. Н. дължат разделно, както следва : А. И. Н. - 2/16 части и С. С. Н. - 1/16 част, от
цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 129,71 лева, от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 34,89 лева и от сумата от 2,20 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата
16.07.2020г. - 20.06.2023г.
ОСЪЖДА Б. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31,
ет.1 – адв. И., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1,22 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 0,21 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА А. И. Н., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „И***, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 49,97 лева – разноски за настоящото
производство и сумата от 8,98 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 46,
вх.10, ет.3, ап.6 – адв. Ж., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
408,55 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 4,49 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА А. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31,
ет.1 – адв. К., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1,22 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 0,21 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА В. И. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31,
ет.1 – адв. Л., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 12,16 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 2,14 лева – разноски за заповедното
8
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН
**********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 47,71 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Светломира Йорданова Димитрова,
ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 47,71 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Виктор Филипов Симеонов, ЕГН
**********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 47,71 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 190,85 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Е. К. К., ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 190,85 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Ноколай И. И., ЕГН **********,
адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2
ЗА сумата от 190,85 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG48SOMB
9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач -
„Термокомплект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „А.
Стамболийски“ № 97, ет.1.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9