№ 162
гр. Благоевград, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна С.
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900098
по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. А. Г., с ЕГН
********** И. Г. З., с ЕГН ********** и Т. Г. З., с ЕГН **********, с адрес и
на тримата: с.П., общ. П., чрез пълномощник, с която срещу „ЗЗКЛИ” АД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, р-н С.,
бул."СШ" № 67А, представлявано от П.В. Д. и В.В.И. - са предявени
осъдителни искове - за осъждане на ответника за заплати на всеки един от
ищците сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
03.05.2023 г., вследствие на което починало лицето Г. И. З., ведно с лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на
доброволната покана към застрахователя съгласно чл. 380 КЗ - 28.12.2023г. до
окончателното плащане на дължимата сума - правно основание чл.432 КЗ вр. с
чл.45 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищците в исковата молба, че на 03.05.2023г., на пътя над с. И.,
общ. С., е настъпил пътен инцидент, при който е починал наследодателят им Г.
З.. Описват механизма на ПТП, както следва - товарен автомобил марка
„МАН” с per. № ************ и прикачено към него ремарке с per. №
1
************, управляван от Т. Г. М., по време на товарене на дървен
материал, задействал ръчно механизма за освобождаване спирачките на
ремаркето, вследствие на което то се придвижило напред и затиснало
намиращия се по това време между ремаркето и влекача Г. И. З., който е
разтоварвал натоварените дърва. Сочи се, че наследодателят им получил
животозастрашаващи травми, в следствие на инцидента и починал на
06.05.2023 г., като е образувано ДП № 161/2023 г., по описа на РУ на МВР С..
Сочи се, че е съставян КП за ПТП с поспадали лица поради факта, че
първоначално полицейските служители, по указания на прокурора са
започнали производството по чл.134 от НК. Впоследствие, след събирането на
достатъчно доказателство, прокуратурата е преквалифицирала делото, като
същото прието по компетентност в ОП-Благоевград и преобразувано за
деяние по чл.343 ал.1 б.”в” от НК.
Сочи се от ищците са съответно сИ.е и лице, което е живеело с починалия
на семейни начала и в общо домакинство. Били неразделни, сплотени и
близки. Сочат, че изключително тежко преживяват загубата на любим човек,
като сочат конкретни негативни преживявания от това. При твърдения в
горната насока се обосновава правен интерес от предявяване на иск за
обезщетяване на причинените им неимуществени вреди от по 150 000 лв. за
всеки един от ищците в резултат на тежката загуба на любим и скъп за тях
човек, ведно със законната лихва от датата на поканата до застрахователя на
28.12.2023г. до изплащането.
Сочат, че вИ.ен за ПТП е водача, който попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗЗКЛИ” АД.
Твърди се, че от застрахователя са поискали обезщетение със завеждане на
претенцията на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 28.12.2023 г., видно от Молба с
вх. № 12720/28.12.2023 г., но в предвидения в КЗ тримесечен срок за
произнасяне по преписката изтекъл на 28.03.2024 г., до настоящия момент не е
постъпило предложение за изплащане на обезщетение за имуществените и
неимуществените вреди на пострадалите лица.
Правят се доказателствени искания.
Препис от исковата молба е връчена на ответната страна, която в срока по
чл. 367 ГПК е подала писмен отговор.
2
Не се оспорва допустимостта на иска. Възразява се по основателността и
размера му. Оспорват се всички твърдения на ищците, наличието на
противоправно поведение на водача на товарния автомобил МАН, както и
твърдението, че ремарке с рег.№ ************ е било прикачено по време на
инцидента към товарния автомобил. Оспорва се описания от ищците
механизъм на настъпване на инцидента, като се изтъква, че при наличие на
прикачено ремарке към товарен автомобил не би могло да бъде извършено
самостоятелно движение на ремаркето към автомобила при наличието на
твърда връзка помежду им. Оспорва се твърдения факт, че към момента на
инцидента товарния автомобил е бил управляван от лицето Т. М. .
Оспорва твърдението, че към момента на процесния инцидент ремарке с
рег.№ ************ е било прикачено към товарен автомобил марка „МАН“,
с per. № ************. В случай ремаркето се е придвижило самостоятелно
към товарния автомобил поради наличието на наклон на пътя от ремаркето
към товарния автомобил, твърдата връзка между тях не е била съчленена.
Товарния автомобил е бил в спряло, статично състояние, поради което и
разстоянието между тях е намаляло, което е довело до притискане на Г. И. З.
между двете превозни средства.
Оспорва се твърдението, че към момента на процесния инцидент Т. Г. М. е
управлявал товарен автомобил марка „МАН“, с per. № ************.
Оспорва се основателността на предявения иск срещу ЗК „ЛИ” АД.
Ответната страна сочи, че не става ясно на основание кой застрахователен
договор се претендират предявените суми. В исковата молба е посочено, че
ремаркето с рег.№ ************ се е придвижило напред и е затиснало
намиращия се по това време между ремаркето и влекача Г. И. З., от справка в
информационната система на ГФ, към датата на настъпилия инцидент —
03.05.2023г., се твърди, че ремарке с рег.№ ************ е с валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със ЗД
„БИ” АД. След като се твърди в исковата молба, че вредите са произлезли от
моторното превозно средство - ремарке с рег.№ ************, то
отговорността за причинените от него вреди са в тежест на застрахователя на
тази вещ, който се сочи че е - ЗД „БИ” АД. От друга страна, ако се приеме, че
Т. Г. М. е бил водач на моторно превозно средство, то той е бил водач на
моторното превозно средство ремарке с рег.№ ************, доколкото се
3
твърди, че водачът е боравил с органите на управление на ремаркето - ръчна
спирачка и е задвижил собственоръчно ремаркето. И в двата случая след като
по отношение на същото липсва валиден застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с
ответника - ЗК „ЛИ” АД, иска срещу него е неоснователен и същия следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Изцяло се оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав
на деликта: противоправност и вина на действията на водача; причинно -
следствена връзка между действията на застрахования към ответното
дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, като наличието на същите
е изцяло в кръга на доказване на ищците. Не е установен механизма на
настъпване на произшествието и соченият такъв от ищците в ИМ се оспорва.
В случая липсва дори издаден констативен протокол за ПТП. Оспорва се
твърдението, че процесния инцидент е пътнотранспортно произшествие.
При наличието на висящност на наказателното производство, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се иска спиране на настоящото гражданско
производство до приключване на наказателното такова.
Иска се спиране и на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК с твърдението, че
гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на
престъпление, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК, а от друга,
произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който
разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината
на дееца - чл. 300 ГПК и предвид данните за висящо ДП № 164/2021г.,
намиращо се по пр. пр. № 2556/2023г. по описа на ОП - Благоевград.
Оспорва се отговорността на водача на товарен автомобил марка „МАН“, с
per. № ************ за настъпване на процесното ПТП, твърди се, че за него
удара е бил непредотвратим и липсват доказателства,че е допуснал нарушение
на правилата за движение, в резултат на което да е настъпил вредоносния
резултат.
Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния
резултат, както се изтъква, че същият е могъл да го предотврати, като е могъл
да не стои между двете превозни средства а и се премести, а също така се
твърди, че е участвал в задвижването на ремаркето.
4
Прави се възражение, че отговорност носи и другия застраховател БИ АД, в
качеството му на застраховател на ремарке с рег.№ ************.
Прави възражение за дължимост на застрахователно обезщетение на
ищците поради наличие на изплатено застрахователно обезщетение за
твърдените от тях неимуществени вреди от ЗД „БИ” АД, в качеството му на
застраховател на ремарке с рег.№ ************.
Отделно се поддържа твърдението, че процесния инцидент е трудова
злополука, за която са приложими разпоредбите на чл.200 и сл. КТ. Ответната
страна се позовава, че в този случай се прилага съгласно чл. 212 от КТ за
неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на
работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на
работника или служителя, както и по имуществената отговорност на
работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон, а
по аргумент за противното следва извод, че за уредените въпроси
разпоредбите на гражданския закон за неприложими. В този смисъл е и ТР №
45/1990 г. на ОСГК на ВКС.
Твърди се, че в случая се касае до трудова злополука, поради което правата
на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди
подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не
са приложими тези на гражданския закон, т. е тези на чл. 45-54 от ЗЗД, като се
оспорва, че процесния инцидента е обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по реда на чл.432
КЗ.
Отделно в случай, че се установи, че инцидента е причинен от Т. Г. М. по
време на изпълнение на трудовите му задължения, то отговорността за
настъпилите вреди е в тежест на застрахователя на работодателя му по
застрахователен договор „Обща гражданска отговорност”.
Оспорват се сочените неимуществени вреди, наличието на причинно
следствена връзка между заявените неимуществени вреди и механизма на
произшествието. Оспорват се описаните такива по вид, проявление,
интензитет. Оспорват ес всички твърдения, касаещи настъпили
неимуществени вреди.
Исковете се оспорват по размер, както и се оспорва искането за присъждане
на лихва за забава от поисканата дата. Твърди се от застрахователя, че по
5
заявената застрахователна претенция има произнасяне и в този смисъл той не
е в забава.
Оспорва се размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС
Правят се доказателствени искания.
С допълнителна молба с вх.№ 10903/12.08.2024г. ответното дружество
представя заверено копие от материали по ДП № 339 ЗМ - 161/2023г. по описа
на РУ С. - 30 стр., предоставени на страната от ОП Благовеграс с писмо с вх.
№ 7689/06.08.2024г. Посочен е и втоирят посикан свидетел - В. А. Г., които се
сочи, че е очевидец и се иска прИ.аването му да се осъществи също по
месторабота - „М.“ ООД с адрес гр.П., ул.Ц.Б.“ № 45, а при неуспешно
прИ.аване по този начин да се извърши справка за адреса му.
На основание чл.372 ГПК препис от отговора на ответната страна е връчен
на ищците, които в срок са подали допълнителна искова молба.
С допълнителната искова молба ищците поддържат иска, като във връзка с
оспорения от ответника механизъм на настъпване на процесното ПТП, описан
в ИМ, в допълнителната се уточнява следния механизъм, а именно, че „на
03.05.2023г., водачът на товарен автомобил марка „Ман“ с per.№
************, Т. Г. М. запалва двигателя на автомобила и извършва маневра
„движение на заден ход“, с която да закачи към влекача натовареното с дърва
товарно ремарке с per. № ************. Поради неуспешна маневра, слиза от
кабината и отива при въздуховодите за спирачките на ремаркето. Помолил
лицата Г. И. З. и В. А. Г. да наблюдават за ремаркето и да поставят ръчно
скобата между ремаркето и влекача. Тогава водачът Т. М. без да се уверил
къде се намира Г. З., ръчно освобождава въздуховодите за спирачките на
ремаркето, които са разположени на самия влекач, чийто застраховател е
именно ответното дружество. Последното поради наклоненият терен на който
е било паркирано тръгва внезапно и притиска фатално между ремаркето и
влекача Г. З..“
От ищците се поддържа в допълнителната искова молба твърдението, че
субективните действия на водача с уредите на управление на въздуховодите за
спирачките, находящи се във влекача са основната причина за пътният
инцидент.
6
Във връзка с оспорения механизъм на ПТП и установяване на
действителните обстоятелства и начин на настъпването му се иска допускане
като свидетел на лицето В. А. Г. с адрес с.Чуричене, община П..
Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответното дружество, което в
срока по 373 ГПК е подало отговор.
В допълнителния отговор от ответното дружество се поддържат всички
направени оспорвания, възражения и доказателствени искания.
Оспорва се твърдението, че смъртта на Г. И. З. е настъпила в резултат на
действия, свързани с управлението на товарния автомобил марка „МАН“ с per.
№ ************. Твърди се, че смъртта на лицето не е резултат от
управлението на влекача, а от придвижването на ремаркето с peг. №
************. Изтъква се, че е невярно твърдението, че въздуховодите и
спирачната система на ремаркето се управляват от самия влекач. Твърди се, че
ремаркето има самостоятелна система за управление на спирачките и че
въздуховодите, които са предмет на разглеждане, касаят единствено
освобождаването на спирачната система на самото ремарке. Според ответната
страна на 03.05.2023г., при изпълнение на маневра „движение на заден ход“,
водачът Т. Г. М. е извършвал действия, свързани с подготовката на
прикачването на ремаркето към влекача, като е помолил Г. З. и В. Г. да
наблюдават процеса и да поставят скобата за свързване. Ключовото
обстоятелство е, че смъртта е настъпила след преустановяване на движението
на влекача, след излизане на водача от кабината му, в статично състояние на
влекача, при освобождаването на въздуховодите на ремаркето, което не е било
съчленено към влечака, което, в контекста на конкретния терен и наклон, е
довело до неговото неконтролирано придвижване. Сочи се, че водачът не е
задействал управление, свързано с движението на влекача по време на
инцидента, а действията му по освобождаването на въздуховодите на
ремаркето, които действия са основна причина за настъпването на смъртта.
Подчертава, се че наклонът на терена е бил значителен фактор за инцидента.
При тези факти се настоява, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат
на движението на ремаркето, а не в резултат на действия, свързани с
управлението на влекача.
Във връзка с твърдения от ответника механизъм на настъпване на
процесното ПТП се иска указване на трето неучастващо по делото лице - „М.”
7
ООД с ЕИК ************, с адрес гр. П., ул. „Ц.Б.” № 45, да предостави
процесните превозни средства за извършване на оглед на вещото лице по
поисканата САТЕ, като се поставят и допълнителни въпроси към тази
експертиза.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на
възраженията на ответника: предявеният иск е осъдителен - пряк иск на
увреденото лице срещу застраховател по застраховка ГО - пр.основание
чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД;
На този етап от производството, предвид поддържаното от ответника в
отговора твърдение, липсата на спор относно този факти и представените
доказателства /л.11/ процесуалната предпоставка за надлежно упражняване
правото на иск по чл.498, ал.3 КЗ е изпълнена, предвид което съдът приема
иска за допустим.
Възражения на ответната страна - за съпричиняване намира правното си
основание в разпоредбата на чл.432, ал.2 КЗ във вр.с чл.51, ал.2 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и
назначени са съдебно – психологична, СМЕ и САТЕ и са приети заключения
на вещи лица.
Анализа на събраните доказателства, сочи на следното от фактическа
страна:
Не е спорен фактът, а и от удостоверение за наследници изх.№
2/19.05.2023г., се установява, че ищците И. Г. З. и Т. Г. З. са наследници по
закон от първи ред – низходящи – деца на лицето Г. И. З., починал на
06.05.2023г. /извлечение от акт за смърт/. Ищецът М. А. Г. е майка на И. и Т.
З.и /удостоверения за раждане – 2 р./ и лице, което е живяло във фактическо
съжителство с починалия Г. З. /св.показания/ към момента на смъртта му.
От справка от ел.сайт на ГФ се установява, че към 03.05.2023г. МПС с ДКН
************ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период
на покритие – 17.01.2023г. – 16.01.2024г. при ответния застраховател ЗК ЛИ
АД. Този факт не е оспорен от ответното дружество и приет за ненуждаещ се
от доказване с определението по насрочване.
С молба до ответника с вх.№ 12720/28.12.2023г. ищците са поискали на
основание чл.380 КЗ заплащане от застрахователя на парично обезщетение в
8
размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния
наследодател и баща, причинена от водач на МПС, застраховано към датата на
инцидента при ответния застраховател с валидна задължителна застраховка
ГО.
В срока за произнасяне по претенцията от ответния застраховател е указано
на молителите да представят удостоверение за наследници и към приключване
на устните състезания няма данни за произнасяне по същество на искането.
От ответника е представена справка от ел.сайт на ГФ, от която се
установява, че към 03.05.2023г. МПС, но с ДКН ************ е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие – 27.05.2022г. –
26.05.2023г. при друг застраховател ЗК БИ АД.
От материалите по приобщеното НОХД № 964/2024г. по описа на ОС
Благоевград се установява, че същото е приключило с постановяване на
Присъда № 52 от 18.11.2024г., с която подсъдимият Т. Г. М., роден на
17.02.1975 г. в с. Скрът, общ. П., обл. Б. със снета по делото самоличност е
признат за вИ.ен за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343а,
ал.1, б. „б“ във вр. с чл.343 ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, във вр. с
чл.20, ал.1 и чл.96 от ЗДвП.
Присъдата е влязла в законна сила на 04.12.2024г.
В диспозитива на присъдата изрично е описан следният механизъм на
извършеното деяние, признато за престъпление по посочените текстове на
НК, както следва, а именно: за това, че на 03.05.2023 г., около 14:30 часа, по
път отворен за обществено ползване С. - И. - Мраморни кариери, на около 15
км от табелата за с. И., общ. С., обл. Б. в местността „К.“, като правоспособен
водач с категории „В“, „СЕ“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“ и „ВЕ“, при управление
на товарен автомобил „MAN FE 460 Н“ с per. № ************ и товарно
ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № ************ е нарушил правилата
за движение, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно:
чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.96 от ЗДвП,
съгласно който „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или
да потегли само“, като не контролирал непрекъснато управляваното превозно
9
средство, който контрол следвало да засяга не само техническото състояние на
ППС и показанията на съответните негови уреди, а и възможността пътното
превозно средство да се задвижи само, спрямо пътя или терена, включително
ако се намира в покой, и въпреки ,че бил длъжен да вземе мерки намиращото
се в покой ППС да не може да се приведе в движение или да потегли само, не
взел такива мерки, а включил маркуча за въздух, като по този начин освободил
спирачката на товарното ремарке и същото станало неуправляемо, като
започнало да се движи безконтролно към товарния автомобил, вследствие на
което е допуснал реализиране на пътно - транспортно произшествие,
изразяващо се в удар между товарния автомобил и товарното ремарке, при
който е притиснат между двете ППС Г. И. З. от с.К., общ.П., и по
непредпазливост е причинил смъртта му, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
Съдът не кредитира протокола за оглед на местопроизшествие, СМЕ и
САТЕ, изготвени и приобщени като доказателства по друго производство –
наказателното такова, по което има постановена влязла в сила присъда, която
съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския относно фактът дали
деянието е извършено, неговата противоправност и вИ.ността на дееца.
От справка за актуално състояние на действащи трудови договори към
30.05.2024г. /л.304/ се установява, че считано от 27.05.2024г. Т. Г. М. , вкл. и
към датата на процесния инцидент, е имал валидносключен трудов договор и
е работил във фирма „М.“ ООД, гр.П., на длъжността – шофьор на
тежкотоварен автомобил – 12 тона и повече.
Като доказателство е приета и полица № 0111230004000277/20.01.2023г. за
групова застраховка „Задължителна трудова злополука“, сключен между
„Дженерали застраховане“ АД, в качеството на застраховател и „М.“ ООД, в
качеството на застраховащ. Предмет на застраховката е застраховане срещу
риск – трудова злополука на 37 лица, работници и служители на
застраховащия. По делото няма представени доказателства, че починалото
лице Г. З. - към датата на процесния инцидент е бил работник, респ.служител
на застраховащото дружество, както и че към този момент е бил и застрахован
по посочената полица.
С Решение № 1878/26.10.2023г., постановено по адм.д.№ 602/2023г. по
описа на АС Благоевград, прието като доказателство по делото, е отменено
10
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.
№ 23051232/31.05.2023г. на главен инспектор при Дирекция „Инспекция по
труда“ – Благоевград. Няма данни решението да е обжалвано, както и дали и
кога е влязло в сила.
Като писмено доказателство е приета и застрахователна полица по
задстраховка „Обща гражданска отговорност“ №
10000100030331/02.12.2022г., сключена между „М.“ ООД и ЗД „Евроинс“ АД,
със застрахователно покритие – отговроност на застрахования в качеството му
на презовач по см. на Закона за автомобилните превози и само и единствено
съгласно Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на РБългария и Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари.
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Св.В. Г. – брат на ищцата М. Г. и чичо на ищците И. и Т. сочи, че работи в
„М.“ ООД като оператор на въжена линия и на процесния ден е взел Г. З. да му
помогне в сменянето на маркучи на машина, на която работи в местност над
с.И. Към онзи момент Г. З. се е насочил към земеделието и не е бил в трудови
правоотношения с „М.“ ООД и към датата на инцидента не е бил на работа
никъде. Сочи, че на 03.05.2023г. около 9 часа взел със себе си Г. З. със
служебен автомобил пристигнали на посоченото място. Времето било лошо,
валяло и имало мъгла. На място имало паркирани влекач /камион/ и ремарке,
които били разчленени. Водачът на камиона направил опит да съчлени
композицията – влекач – ремарке, като помолил свидетеля и З. да му
помогнат. З. слязъл от автомобила и се опитал да помогне да се свържат
камиона и ремаркето. Сочи, че ремаркето има отделни маркучи за въздух,
няма ръчна спирачка и след като се изключи въздуха от камиона ремаркето
автоматично блокира спирачките. При спирането на камиона с ремаркето
шофьорът първо изключва два маркуча, които камиона подава въздух на
ремаркето, за да потегли. Когато си оставя ремаркето отделно при разкачането
шофьорът слиза, откача маркучите и след това има едно желязо, което се
повдига, камионът си тръгва, а ремаркето си остава на място. На ремаркето
трябва да се поставят едни като стъпала, като контра, слагат се на гумите и те
стоят в ремаркето. В конкретния случай свидетелят е категоричен, че двете
ППС – ремаркето и камиона са били разкачени. Водачът е опитал да насочи
11
ксамиона към ремаркето, за да ги скаци, но поради стръпния терен на мястото
не е успял. Преценил е, че може да включи въздуха на ремаркето и с ръцете да
насочи ремаркето към буфера, за да го съедини. Свидетелят е категоричен, че
камионът произвежда въздуха. След като шофьорът е слязъл от камиона
освободил въздуха от камиона към ремаркето, но към този момент те все още
не били свързани. При съединяването на въздуха шофьорът държал
металното, за да го свърже, но ремаркето тръгнало и шофьора не могъл да
вкара металното в буфера, да ги съедини и те се разминали, като металното
влязло отдолу под камиона. По това време свидетелят и шофьорът били зад З.,
като свидетелят и шофоьорът успели да се отместят назад, но не и З., когато
ремаркето рязко завило само с едната гума и го затиснало едното рамо на
ремаркето, друго под камиона.
Свидетелят в показанията си уточнява, че е видял тръгването на ремаркето
и предупредил присъстващите да се пазят. Преди това ремаркето стояло
около час, два и не е приплъзнало. Със сигурност се завъртели гумите. Видял
как теглича се намира по средата на камиона, той се намирал от лявата страна
на шофьора, а зет му Г. /постадалия З./ е бил от дясната му страна. Свидетелат
твърди, че без да ги предупреди шофьорът слязъл и при слизането хванал с
едната страна теглича, включил въздуха. Тези манипулации той е на земята
между камиона и ремаркето, заедно със свидетеля и пострадалия и при
включването, при тръгването на ремаркето свидетелят се е изтеглил, защото е
първи, шофьорът е втори, зет му е трети. Категоричен е, че ремаркето не може
да тръгне без да му се включи въздух. Когато въздухът е изпуснат ремаркето
автоматично блокира спирачките. Тръгването на ремаркето е в следствие
пускането на въздух от влекача. Ако са били съчленени с металното средство
от влекача те нямало да се доближат едно до друго.
Свидетелят описва кък е изгреждал пострадалия и как е било притиснато
тялото, като се наложило преместване на камиона. Качили пострадалия в
джип и тръгнали да посрещнат линейката. Бил приет в болницата в С., но
поради влошаване на състоянието му тпреместне в П.. На 05.05. се обадили да
отиде някой човек да се разпише да му изключат системите. Единственият
наследник бил големият му син, който се заел с тази работа, към момента
когато сроко бил навършил пълнолетие. Външно на го показал, но както на
децата му, така и на сестрата на свидетеля, с която живеели на семейни
начала, това се отразило на психиката, и на разговорите с хората. По-малкото
12
дете било в истерия заради това, че ченето на постарадиля не било на място.
Били доста зле нещата. На сестра му й било много тежно, все още не можела
да се отпусне, особено по празниници. Напуснала работа. Цял живот били
заедно с пострадалия. Децата били много привързани към баща си. Били
ученици, сега абитуриенти. Израстнали са в работа, трудно им е, затова
свидетелят сочи, че им помага в сметките. Сестра му не може да спи, малкият
станал по-буен, по-проблемен , като му се е отразила загубата на бащата.
Буйства, сбива се.
Св.Т. М. – сочи, че процесния случай е осъждан. Сочи, че това е станало на
03.05.2023г., когато бил на работа в И., кариерите и работел в „М.“ като
шофоьор. С камиона стигнал до обекта, на който му казали да отиде да
товари. Бил сам. Това е камион ремарке, има и кран за отваряне на трупите.
Камионът и ремаркето са отделно едно от друго и със собствени
регистрационни номера. В селището влизал само с камиона, после трупите
прехвърлял на ремаркето и влизал пак с камиона да товари. При спиране
откача ремаркето от камиона, първо чрез откачане на маркучите за въздух, а
после и чрез премахване на теглича. Така ремаркето остава неподвижно.
Камионът е с дръпната ръчна спирачка и като според свидетеля управлението
на ремаркето става чрез камиона, чрез влекача. Между камиона и ремаркето
има теглич и буфер на камиона. Те са закачени, има два маркуча за въздух -
единият е главен въздух, другият е за ръчната на ремаркето, като ръчната се
намира в камиона и кабел за светлини. Откачането става механично.
Свидетелят обяснява, че като се задейства ръчната от камиона и като се
включат маркучите се задейства ремаркето. Ръчната задейства спирачките и
на камиона, и на ремаркето. Ремаркето може да остане неподвижно, дори и
когато е дръпната ръчната на влекача, дори при включени маркучи. В случая
свидетелят М. признава, че е изключил всички маркучи и металното
устройство. Сочи, че е спрял В. /св.Г./, който по това време минавал заедно с
постарадалия, да му помогне, като го напъства да даде камиона назад към
ремаркето, за да може да осъществи закачането. Сочи, че В. /св.Г./ е бил
отстрани на ремаркето, а Г. бил някъде по пътя, който бил с лек наклон.
Свидетелят сочи, че започнал да дава назаден с камион, но не успял с
маневрата, затова слязъл от камиона, който работел, дръпнал ръчната и отзад
пристъпил към закачане на ремаркето. Закачил ремаркето и включил въздуха.
Свидетелят описва, че маркучите от ремаркето ги включил към камиона.
13
Първо включил основния за въздух, като към този момент тегличът не е бил
закачен, а е бил на10, 15, максимум 20 см. от буфера. При пускане на въздух
спирачката на ремаркето се освобождава и ремаркето се задвижило. В този
момент В. /св.Г./ викнал: „Бегайте!“. Свидетелят М. сочи, че се е дръпнал само
една крачка назад, а Г. е бил зад него. Ремаркето се придвижило към камиона,
който останал неподвижен и затиснал пострадалия Г.. Това станало за секунди,
не знае причината поради която теглича не е влязъл в буфера, както и къде се е
намирал Г. и какво е правил непосредствено преди притискането му между
ремаркето и камиона. Не си спомня да е давал указания на Г., а на В. /св.Г./ да
го напътства. Свидетелят е категоричен, че първо се закача твърдата връзка, а
в случая той е свързал първо маркучите без да е осъществена преди това
твърдата връзка между влекача и ремаркето. Въздухът идва от влекача към
ремаркето. Единствено и само при работещ двигател на влекач може да се
подаде въздух от влекача към ремаркето, за да се освободи спирачката. При
потегляне на ремаркето по време на инцидента двете части са били свързани
само с маркучите. Когато Г. е бил затиснат между ремаркето и камиона
тегличът е минал под камиона и не е бил закачен, не е бил поставен.
Свидетелят признава, че ударът се е осъществил при поставен само единият
маркуч, този за въздуха и без да е съчленено ремаркето и влекача с твърдата
връзка теглич, като ремаркето не може да потегли, без към него да се подаде
въздух от влекача. Това действие според свидетеля е технически неправилно –
последователността е първо поставяне на твърдата връзка, а след това
маркуча за въздух, което той не е спазил.
По делото е приета СМЕ, изготвена на база събраните писмени
доказателства, включително и тези към досъдебното и съдебното
производство по приобщеното НОХД № 964/2024г. по описа на ОС
Благоевград. Вещото лице по тази експертиза сочи, че при извършена
аутопсия на трупа на З. е била установена тежка, несъвместима с живота
комбинирана гръдно – коремна травма и настъпили от нея усложнения, които
са били несъвместими с живота. Като конкурентна причина за смъртта може
да се приеме и механична имобилизационна асфиксия от продължително
притискане на снагата. Установените травматични увреждания и настъпилите
усложнения, неминуемо водят до настъпване на смърт и могат да бъдат
преценени по медикобиологичен признак постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Налице е пряка, непрекъсната причинно-
14
следствена връзка между получените от З. травматични увреждания от
притискане между тежкотоварен автомобил и ремарке на 03.05.2023 г. и
настъпилата в последствие смърт на 06.05.2023 г.
Според съдебно – психологическата експертиза са налице достатъчно
данни в подкрепа на хипотезата, че след претърпения инцидент, който е оказал
стресогенно въздействие върху ищците. Тя се изразява в реакция на смърт,
която се приравнява на остра стресова реакция, последвана от разстройство в
адаптацията. Според вещото лице преживяната травма е довела до ПТСР при
М. Г. и разстройство в адаптацията при Т. и И. З.и. И двете състояния
предизвикват клинически значимо тежко емоционално състояние и нарушения
в социалната, професионалната или други важни сфери от живота с основно
различна продължителност.
Получените психически травми и негативни емоционални преживявания са
в пряка причинна връзка с процесното ПТП и преживения стрес от загубата
на ближния на ищците. Вещото лице не може да посочи период за пълно
възстановяване на психиката на ищците. Преминаването през такива
невъзвратими събития е драматично, но диагностично се приема за възможно
пълното възстановяване на психиката, с възстановяване на социалното
функциониране, връщане към извършването на рутинни ежедневни дейности
и планиране на житейски цели, т. е. адаптиране към променената жизнена
среда. На това основание може да се приеме, че И. и Т. З.и са възстановили
своето функциониране, а при М. Г. се регистрират отшумяващи симптоми на
ПТСР.
Вследствие процесното ПТП и загубата на баща им, в психологичното и
емоционалното състояние на ищците И. и Т. З.и е настъпила промяна,
изразяваща се в реакция на смърт, която се приравнява на остра стресова
реакция, последвана от разстройство в адаптацията. Неочакваната загуба на
родител е в кръга на стресиращите събития в живота на човека и тя
неминуемо повлиява психо-емоционалното състояние. Загубата на пратнъора
при М. Г. е довела до посттравматично стресово разстройство. Тя все още е с
повишена психологическа чувствителност, натрапчиви реминисценции,
нарушен ритъм сън — бодърстване, променено самочувствие, водеща астено-
тревожна симптоматика. Симптоматиката на изживяно ПТСР е епизодична, не
нарушава в значима степен социалното й функциониране. Травмиращите
15
спомени се интегрират в жизнен опит на личността и те започват да ги
възприемат като част от своето минало. Може да се приеме, че към настоящия
момент ищците са възстановили социалното си функциониране, извършването
на рутинни ежедневни дейности и планиране на житейски цели, съобразено с
личностните им характеристики, житейски опит и физически възможности.
Всеки от тях е приел загубата индивидуалните си характеристики и житейска
филоС.. Личностово не са променени. При М. Г. за по-бързото отшумяване на
епизодичната симптоматика на ПТСР е препоръчително ползване на
медиК.ти. До шест месеца и редовно проследяване на състоянието й е
възможно да се приеме, че психо-емоционалното й състояние ще бъде
възстановено.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да отговори как и
дали в дългосрочен план загубата на родителя ще се отрази травмиращо до
степен на патология, но че неминуемо тази загуба се отразява на децата, но те
продължават своето социално функциониране, привикват, научават се да
живеят с новите условия, поради което няма основание да се приеме, че е
налице възможност за настъпване на патология. Става дума за обичайна
реакция на скръб, през която преминават.
От приетата САТЕ вещото лице сочи следният механизъм на настъпване на
процесния инцидент, а именно – описва мястото на произшествието се намира
до път водещ мраморна кариера, в месносттта „К.“, на разстояние от около 15
километра от табелата указваща начало на село И., община С.. Участъка на
произшествието представлява банкет непосредствено до път водещ към
мраморна кариера и горски район над село И.. От приетите доказателства по
делото се установява, че надлъжният наклон на участъка в банкета е попътен,
като има средна приблизителна стойност от около 5,82 % ( ~ 3,33 градуса ).
Вещото лице е изготвило скица на местопроизшествието, на която е
нанесъл местоположението на товарния автомобил, ремаркето и на
участниците в него. Местоположението на товарния автомобил МАН и
ремарке САМРО е било в банкета до пътя за мраморните кариери над село И.
в месност „К.“.
От техническа гледна точка причината за намаляване /стесняване/ на
надлъжното разстояние между задните габарити на товарен автомобил МАН и
предните габарити на ремарке САМРО е било самозадвижването на
16
ремаркето, което е била неконтролирано, при липсата на правилно поставен
заводски теглич, служещ за присъединяването му към тов. авт. МАН за
формирането на товарна автокомпозиция.
По данни от доказателствата товарен автомобил МАН не е бил в движение,
а ремарке САМРО се е придвижило напред и вдясно спрямо задните габарити
на товарният автомобил. По данни от доказателствата пешеходеща З. е бил в
отлево и в непосредствена блзост до теглича на ремаркето и отляво на
мислена-та надлъжна ос на товарният автомобил и в билост до предната част
на теглича на ремаркето. Водача М. се е намирал зад З., на около 0,80 0,9
метра спрямо задните габарите на тов. авт. МАН в обхвата на дасел ляв
габарит на товарният автомобил. Пешеходеца Г. е бил на около 1,50 ÷ 2,00
метра стрямо водача М. и левите габарити на тов. авт. МАН, в позиция от
която е разполагал с пряка видимост към ремаркето.
От техническа гледна точка действията установени от доказателствата на
всеки от участниците са били съответно: пострадалия З. най – вероятно е
държал и насочвал на теглича на ремаркето за прикачване към т.а. МАН. От
страна на водача М. – маневрирал е с товарен автомобил МАН в посока назад
към паркираното ремарке, а непосредствено преди инцидента е реализирал
принудително и ръчно свързване на макуча от въздушната матистрала за
сгъстен въздух от копресора към ремаркето. От страна на водача Г. – при
подаване на гласови и други сигнали и указания към водача М. за движението
на тов. авт. МАН при маневрата му в посока назад. Към момента инцидента е
бил пасивен участник. От техническа гледна точка приблизителният
позицията, в която следва да се е намирал пешеходеца З. в момента на удара, е
била под ъгъл близък до около 30 градуса и е бил обоърнат настично надясно
спрямо мислената надлъжна ос на тов. авт. МАН и на около 35 ÷ 37 градуса
надясно спрямо мислената надлъжна ос на ремаркето. Най - вероятната
позицията на З. е посочена на схемата в експертизата със значения съответно
ПН-1 и ПУ-1 .
Във връзка с поставен въпрос да се даде заключение относно
предотвратимостта на инцидента за участниците вещото лице сочи, че от
страна на водача на влекача и ремаркето М. е следвало чрез безопасно и
трайно свързване първо на теглича на тов. авт. МАН към теглича на
паркираното ремарке, след което ръчно да бъдат свързани гъвкавите връзки
17
/спирачните маркучи/ от въздушните магистрали за сгъстен въздух, чрез които
се управлява спирачната уредба и налягането на пневматичното окачване на
Ремаркето. От страна на пешеходеца З. - при своевременно предприемане на
действия за напускане на кориД. за движението на ремаркето за врето от 3,27
секунди при време до удар в тялото от 3,39 секунди е съществувала
техническа възможност за предотвратяване на ПТП .
Според експертизата към момента на задвижване на ремаркето пешеходецът
З. не е разполагал с пряка видимост към предните му габарити и възможност
да установи, че превозното средство се движи, но е разполагал с техническа
възможност да вижда теглича за присъединаване и теглене от тов. авт. МАН.
При наличието на видимост към теглича за З. е съществувала техническа
възможност своевременно да напусне кориД. за движението на ремаркето към
товарния автомобил, с което и да предотврати настъпването на инцидента.
Ремарке САМРО с рег. № ************, заводски е проектирано
произведено така, че при принудителното разкачане от теглещият влекач и на
въздушните магистрали да се задействат спирачните механизми, спирачните
механизми на паркинг спирачката на задния мост да блокират. При блокирана
паркинг спирачка в състояние на покой, ремаркето остава неподвижно до
момента на възстановяването на налягането във въздушните магистрали и
евентуално предприето бъдещо управление от водача, чрез задействане на
клапана за налягане, който управлява работата на спирачките на товарната
композиция. При конкретното ПТП ремаркето е останало неподвижно на
място за дълго време, технически дори и след като е било допълнително
натоварено почти с дървени трупи имащи тегло близко до максимално
допустимата маса на товара за превоз.
При деактивиране на спирачната система /преустановяване блокирането на
спирачните меганизми/ и респективно на работата на паркинг спирачката (
деактивиране ) при липса на правилно и безопасно прикачен теглич на
ремаркето към теглича на товарния автомобил, под действието на
инерционната сила е последвало неконтролирана самозадвижнате на
ремаркето. Самодвижаването на ремаркето е вследствие от липсата на
противодействаща спирачна сила и от породената инерционна сила от
попътния наклон на терена на вече натовареното ремарке. Стойността на
резултантната инерционна сила е била по - голяма от силата на съпротивление
18
за търкаляне на гумите по съответната настилка, която по-висока от
техническа гледна точка е довело и до задвижване на ремаркето в посока
напред.
Правилното присъединяване на теглича на ремаркето към този на товарния
автомобил /съчленяване за автокомпозиция/, технически означава, че теглича
на ремаркето по височина следва да се позиционира на приблизително една
линия спрямо нивото на терена, с теглича и с ключалката на товарния
автомобил. Това позициониране на теглича на ремаркето следва да се
реализира от водача М. чрез допълнителна помощна стойка /визуализирано в
констативната част от експертизата при огледа на експерата/ да бъде
реализирано прибилизително съосие. След правилното позициониране на
теглича на ремаркето, водача М. е следвало да направи проверка за това дали
щифта към теглича на товарият автомобил е бил вдигнат нагоре и ключалката
не е заключена, което ще възпрепятства безопасното закачане. Следва
изпълнението от водача на маневра и движение на тов. авт. МАН в посока
назад към теглича на ремаркето и влизането със слаб удар на халката от
теглича на ремаркето в ключалката от теглича на товарният автомобил. При
този слаб удар езика на ключалката освобождава щифта, който под действието
на пружина бързо преминава пред халката от теглича на ремаркето и го
фиксира. С преминаването на шифта през халката, ключалката механично се
заключва и теглича на ремаркето технически е безопасно присъединен за
движение на товарната композиция, съгласно конструктивните заводски
характеристики за правилна експлоатация.
Според вещото лице преди настъпването на инцидента и към момента на
настъпването му, двете превозни средства не са били съчленени по смисъла
на параграф 6, чл. 53 от ЗДвП . По смисъла на параграф 6, чл. 53 ( Нова - ДВ,
бр. 51 от 2007 г.) от допълнителна разпоредба към ЗДвП за "съчленено
превозно средство" се счита комбинация от превозни средства, състояща се от
моторно превозно средство и свързано с него полуремарке. В конкретния
случай, за технически "съчленено превозно средство" се счита безопасно
присъединен теглич на ремаркето, към теглича на товарният автомобил,
преминал щифт за фиксиране през халката на теглича на ремаркето и
заключена ключалка на теглича.
От техническа гледна точка консруктивното предназначението на теглича на
19
ремарке САМРО с рег № ************, освен да понася натоварнията от
тегленето, изпълнява и функция за управление на предният мост на
ремаркето. Другата съществена техническа функция на теглича на ремаркето е
да поддържа дистация между предните габарити на ремаркето и задните
габарити на товарният автомобил в движение направо и в завой, както и в
състояние на покой.
При наличие на безопасно съчленяване чрез заводски теглич на ремарке
САМРО /твърдата връзка/ към теглича на тов. авт. МАН надлъжната
дистанцията между габаритите технически се запазва според конструктивните
изисквания според почти успоредното им разположението едно зад друго. По
данни от доказателствата към момента на инцидента ремаркето технически
неконтролирано се е придвижило към неподвижният пред него товарен
автомобил МАН. При правилно присъединяване на теглича на ремаркето към
теглича на тов. авт. МАН, т.е. да са съчленени в товарна композиция едно към
друго по смисъла на параграф 6, чл. 53 от ЗДвП, при правилна експлоатация и
управление от водача, надлъжното разстояние между ремаркето и товарния
автомобил се запазва на безопасна дистанция според заводските харикте-
ристики, с които е произведено ремаркето.
В експертизата вещото лице сочи, че спирачната уредба на ремарке САМРО
с рег № ************ се управлява от водача от кабината на товарен
автомобил МАН, след като бъдат присъединени и гъвкавите връзки
/маркучите/ за движение в състав на товарната автокомпозиция /прикачено
към товарен автомобил/. Управлението се реализира от водача последством
крачна спирачка в движение и при покой, както и чрез ръчно задействан
клапан от водача, технически служещ за задействането или отмяна на
действието при управлението на паркинг спирачката. За са сработи спирачната
система на ремаркето и спирачката да бъде освободена, технически не не е
необходимо ремаркето да бъде съчленено към влекач по смисъл на параграф 6,
чл. 53 от ЗДвП. Управлението на спирачната уредба може да бъде реализирано
от водача /което е технически неправилно/ от кабината след като водачът
предварително е присъединил гъвкавата връзка /маркучи/ от въздушните
магистрали между тоарен автомобил МАН и ремарке САМРО. В този
конкретен случай теглича на ремарке САМРО технически не участва и няма
отношение към управлението и начина на работата на спирачната уредба на
товарната композиция.
20
При натоварено ремарке, наличие на попътен наклон и задействана паркинг
спирачка товарно ремарке САМРО от техническа гледна точка не може да
самопотели некотролирано без да бъде освободена или деблокирана паркинг
спирачката.
От огледа след ПТП приложен и приет като доказателство по делото не са
били установени спирачни следи, нито от ремаркето, нито от товарния
автомобил.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице по САТЕ вещото лице
уточнява действията на пострадалия и на водача като сочи, че функцията на
пострадалия е била не да следи ремаркето, а да насочна теглича на ремаркето
към теглича на влекача. Вещото лице пояснява възможното време за реакция
на пострадалия, както и че теглича на ремаркето има значението на кормилна
уредба за ремаркето. Пояснява, че задвижването на ремаркето е подадено от
влекача /товарен автомобил/. В случая ремаркето не се е самозадвижило, а
спирачната уредба е била освободена. Освобождаването на спирачната уредба
се извършва от водача в кабината на влеката, чрез въздействие върху клапана,
скойто се управлява от кабината на влекача. Вещото лице е категорично, че
задействането на спирачките на ремаркето става и се управлява от системи
/ръчка с щифт/, намираща се в кабината на влекача и се управлява от водача на
влекача.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта на иска и правната квалификация:
Твърдените факти, на които се основава иска и искането за защита, сочат на
предявен осъдителен иск - прекият иск на третото увредено лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Налице е активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес и
за тримата ищци от предявяване на иска.
Налице е специалната, нормативно установена процесуална предпоставка
/условие/ за допустимост на иска - В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към
застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. По делото е безспорно
установен фактът, че преди подаване на иска ищците са поискала от ответния
21
застраховател заплащане на застрахователно обезщетение, но по същото няма
данни застрахователят да се е произнесъл с решение за изплащане на
обезщетение за поисканите вреди, или за отказ от изплащане на такива, но
също така липсват доказателства дали и кога пострадалият ищец е представил
на застрахователя изисканите от него с нарочно писмо допълнителни
доказателства. Независимо от това - по делото е доказано преди подаване на
иска сезиране на застрахователя за заплащане на обезщетение във връзка с
процесния деликт, поради което искът е допустим.
По същество:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото
лице чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие - ТР - 2 - 2012 - ОСТК. С договора за застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие - арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
В тази връзка фактическият състав на иска включва установяване наличието
на валидно застрахователно правоотношение между водача на автомобила,
причинил увреждането и ответния застраховател, както и наличието на
фактическия състав на някои от деликтните състави по ЗЗД. Прякото право
възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е
функционално обусловено от него. Или – в кумулативност следва да е налице
противоправно деяние /действие или бездействие/, причинена вреда, пряка
връзка между вредата и увреждането, вина.
Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката
отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените
на ищците и поискани неимуществени вреди.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното събитие -
03.05.2023г. МПС с ДКН ************ /товарен автомобил, влекач/ е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие –
17.01.2023г. – 16.01.2024г. при ответния застраховател ЗК ЛИ АД. Този факт
не е оспорен от ответното дружество и приет за ненуждаещ се от доказване с
22
определението по насрочване. Не е спорен и фактът, че към датата на
инцидента ремаркето е било застраховано при друг работодател.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от САТЕ и
СМЕ, се установява механизма на настъпване на инцидента, признат като
ПТП с влязла в сила присъда на наказателен съд. С влязла в сила присъда
52/18.11.2024г., свидетелят Т. Г. М., е признат за вИ.ен за извършено по
непредпазливост на престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.343 ал.1,
б. „в“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.1 и чл.96 от ЗДвП.
В диспозитива на присъдата изрично е описан следният механизъм на
извършеното деяние, признато за престъпление по посочените текстове на
НК, както следва, а именно: за това, че на 03.05.2023 г., около 14:30 часа, по
път отворен за обществено ползване С. - И. - Мраморни кариери, на около 15
км от табелата за с. И., общ. С., обл. Б. в местността „К.“, като правоспособен
водач с категории „В“, „СЕ“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“ и „ВЕ“, при управление
на товарен автомобил „MAN FE 460 Н“ с per. № ************ и товарно
ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № ************ св.М. е нарушил
правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и
чл.96 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на спряно за престой или паркирано
пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе
в движение или да потегли само“, като не контролирал непрекъснато
управляваното превозно средство, който контрол следвало да засяга не само
техническото състояние на ППС и показанията на съответните негови уреди, а
и възможността пътното превозно средство да се задвижи само, спрямо пътя
или терена, включително ако се намира в покой, и въпреки ,че бил длъжен да
вземе мерки намиращото се в покой ППС да не може да се приведе в
движение или да потегли само, не взел такива мерки, а включил маркуча за
въздух, като по този начин освободил спирачката на товарното ремарке и
същото станало неуправляемо, като започнало да се движи безконтролно към
товарния автомобил, вследствие на което е допуснал реализиране на пътно -
транспортно произшествие, изразяващо се в удар между товарния автомобил и
товарното ремарке, при който е притиснат между двете ППС Г. И. З. от с.К.,
общ.П., и по непредпазливост е причинил смъртта му, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
23
Съгласно чл.300 ГПК влязла в сила присъда е задължителна за гражданския,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали деянието
е извършено, неговата противоправност и вИ.ността на дееца. При влязлата в
сила присъда по делото следва да се приеме за установено, че при нарушение
на правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.1 ЗДвП/ по непредпазливост
св.М., като водач на товарен автомобил „MAN FE 460 Н“ с per. №
************ и товарно ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. №
************, е причинил телесни увреждания на пострадалия З., в резултат
на което е настъпила и смъртта му. Извършеното от св.М. деяние е
противоправно, извършено в нарушение на правилата на ЗДвП. Деянието е
вИ.но извършено /арг. чл.300 ГПК – влязлата в сила присъда на наказателния
съд/.
Ето защо оспорванията на ответника в отговора му по предявения иск на
посочените по- горе обстоятелства – относно липсата на извършено от водача
на влекача деяние, неговата противоправност, нарушаването на
конкретнопосочена разпоредба от ЗдВП, вината на водача, както и че
настъпилият инцидент е ПТП, т.е. застрахователно за ответника събитие, са
неоснователни.
Противоправното поведение на водача на МПС, застраховано при
ответника, е в пряка причинна връзка с причинената на постадалия Г. З. вреда
и причиненото е в резултат на ПТП. В тази връзка са изводите, както на САТЕ,
относно механизма, така и от СМЕ, относно вредоносния резултат, поради
което и това оспорване от ответника е несъстоятелно.
Както от САТЕ, така и от диспотизива на присъдата на наказателния съд и
от показанията на св.М. е установен безспорният факт, че по време на
процесният инцидент между влекача и ремаркето, между които е бил
притистнат пострадалия, не е имало поставена твърда връзка, чрез поставяне
на т.нар.теглич на ремаркето към това на влекача, т.е. и двете пътни превозни
средства не са били свързани с твърда връзка. В същото време обаче, както
САТЕ установява, така и св.М. признава, че по време на настъпване на
вредоностоното деяние ремаркето е приведено в движение в резултат на
действия, извършени от водача М. върху влекача, чрез свързване на единия от
маркучите на ремаркето за въздух към влекача и освобождаване по този начин
спирачките на ремаркето. При този механизъм на ПТП, установен и с
24
присъдата и потвърден с изводите от приетата по настоящото дело САТЕ, се
установява, че в случая притискането на пострадалия З. от ремаркето към
стоящия по това време неподвижно влекач /камион, товарен автомобил/ е в
резултат на задвижване на ремаркето към влекача в резултат на въздействие
/волево действие/ от водача на влекача на спирачните механизми на
ремаркето, чрез освобождаването им от кабината на влекача и причиняване на
притискането към момент, когато между влекача и ремаркето не е имало
осъществена твърда връзка, но при поставена такава между ремаркето и
влекача на маркучите за въздух, чрез което ремаркето е приведено в движение.
Този механизъм на настъпване на вредоносното деяние съдът счита за
безспорно установен, поради което оспорванията на ответника в тази насока
са също неоснователни.
Предвид така установения механизъм на настъпване на травматичните
увреждания спрямо спрямо постарадалия З. е неоснователно оспорването на
ответника на липсата на материално основание за предявяване на иска срещу
него като застраховател на МПС – товарен автомобил /влекач/ и поддържане
на тезата, че материално отговорен за вредите следва да е застрахователя на
ремаркето. Това възражение също е неоснователно, поради следното:
В КЗ законодателят е разграничил вредите, причинени от влекач или
ремарке в случаите, когато същите са застраховани при различни
застрахователи, когато от тези вещи бъдат причинени вреди на трети лица.
Съгласно чл. 479, ал.1 КЗ /в редакцията на разпоредбата към датата на ПТП
– 0305.2023г./ вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е
функционално зависимо от него по време на движение, и/или когато то се е
откачило по време на движение, се покриват от застрахователя на теглещото
МПС. Съгласон ал.2 – вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с МПС
и не е функционално зависимо от него, не е било в движение, както и при
самозадвижване, се покриват от застрахователя на ремаркето.
Установеният механизъм на настъпване на увреждането сочи, че ремаркето
е било задвижено в резултат на въздействие от водача на влекача чрез
освобождаване на спирачките на ремаркето в резулат на въздействие от
влекача, т.е. при подаден въздух към ремаркето от влекача, а това може да
стане само при работещ двигател на влекача. При удара на ремаркето в
неподвижния влекач двете превозни средства са били свързани само с един
25
маркуч, този за въздуха, но не и при поставена твърда връзка помежду им. В
резултат на това следва да се приеме, че макар твърдата връзка между двете
превозни средства – влекач и ремарке да не е била осъществена по врема на
удара и респ.притискане на пострадалия от ремаркето към влекача, то двете
превозни средства са били функционално свързани помежду си, като
придвижването на ремаркето е осъществено посредством въздействие върху
влекача и свързането на ремаркето към влекача чрез маркуча за въздух. По
този начин причинената вреда е пряко следствие и резултат на неправомерно
въздействие върху влекача, от което е въздействано върху друга вещ –
ремаркето и при неправомерно въздействие върху влекача, а не върху
ремаркето, от страна на водача на влекача в нарушение на чл.20 ЗДвП.
Ето защо, материално отговорен в случая е застрахователят на влекача, а не
на ремаркето, тъй като вредите са причинени от неправомерно въздействие
върху влекача към момент, когато ремаркето функционално /възможността от
покой да се приведе в движение/ е било свръзано към влекача и от системи,
стоящи в и задействани от влекача. В този смисъл не е налице някоя от
хипотезите на чл.479, ал.2 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя
на ремаркето – последното да не е било в движение, да се е замозадвижило
или да не е било свързано с влекача /теглещото превозно средство/, по какъвто
и да било начин, включително и функционално.
Неоснователно е оспорването на ответника, че действията на водача на
влекача не представляват нарушение на ЗДвП, доколкото това обстоятелство е
установено с влязла в сила присъда на наказателен съд.
Не е налице установено поведение на пострадалия, което може да се
определи като такова по съпричиняване на вредоносния резултат по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка
с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
26
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II
ТО и мн. други). Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Такива доказателсва от ответния
застраховател не са посочени и събрани. Както св.Г., така и св.М. сочат, че по
време, когато св.М. е предприел действия по освобождаване на свързания вече
към влекача маркуч на ремаркето и по подаване на въздух, с което са
освободени спирачките на ремаркето, както св.Г., така и пострадалият не са
знаели за извършваните до този момент действия от св.М., както и за тяхната
последователност. Св.М. признава в показанията си, че не е искал помощ от
пострадалия, както и не е предупредил за това какви действия възнамерява да
предприеме и извърши. В този смисъл действия по привеждане на ремаркето в
движение, извършени от св.М. следва да се счетат, че са извършени
изненадващо, както за св.Г., така и за пострадалия, поради което не е налице
извод за съпричиняване на вредоносния резултат. Само по себе си стоенето в
близост до паркирани пътни превозни средства не може да се счете за
противоправно действие от страна на пострадалото лице, без данни същото да
е било предупредено за възнамеряваните действия от страна на водача на
влекача.
Неоснователно е твърдението на ответника, че процесният инцидент е
трудова злополука. За това липсва издаден акт по чл. 57 и сл. от КСО, който да
определя инцидента като трудова злополука. Причинените на пострадалия
вреди не са трудова злополука спрямо него, тъй като от събраните
доказателства не се установи постарадалия З. към датата на настъпване на
27
вредоносното деяние да е бил в трудово правоотношние с конкретен
работодател и по –специално с дружеството „М.“ ООД.
От приетите като доказателства застрахователни полици, не се установи по
тях на ищците от други засрахователи да са били изплащани застрахователни
обезщетениия за каквито и да било покрити застрахователни рискове,
включително и по процесния случай.
На това основание следва да се приеме за установен и фактът на причинени
на ищците неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Ищците по делото са от кръга лица, които имат право на деликтно
обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт на техен близък,
причинена от деликт, изяснен с приетите от Пленума на ВС постановления №
4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК.
По отношение легитимацията на ищците като правоимащи лица по смисъла
на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление №5 от 24.11.1969г. на
ПВС /отглеждано, но неосИ.ено дете, отглеждащия го и лицето, което
съжителства на съпружески начала с починалия/ и само по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
При претърпени неимуществени вреди се дължи обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост
по см. чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в
ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на
ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС,
IV г. о. и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според съдебната
практика справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги съобразяването на конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
28
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за
ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаИ.ръзки,
установени по делото.
Следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС
№ 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). От значение да определяне на размера на
обезщетението по справедливост следва да се отчетат установените от
страните по делото конкретните обективни факти и връзки между тях,
конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента, механизма на
причиняване на вредите, вида, естеството на вредите, интензитета и
продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия,
характера и тежестта на увреждането, обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените
вреди, вероятната прогноза за отзвучаването на травмите и възстановяване на
вредите, евентуални загрозявания, осакатявания и др., за това по какъв начин
за в бъдеще претърпените вреди ще се отразят върху начина на живот на
пострадалия, конкретното поведение на причинителя на вредата, респ. на
пострадалия и др. обективни данни и обстоятелства /така решение № 276 от
12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и
мн.др./.
Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от
настъпилото застрахователно събитие. При съобразяване на горните
изброени обективни обстоятелства и критерии, както и съдебната практика
при определяне на размера на причинени неимуществени вреди в резултат на
смърт на близък роднина, на ищците следва да се присъдят изцяло
поисканите размери парично обезщетение. На първо място следва да се
29
отчете, че в показанията на разпитания свидетел Г. се установи, че ищците и
починалото лице са били много близки и неразделни като семейство. Ищците
И. и Т. З.и са били негови деца, а ищцата М. Г. майка на децата му и лице, с
което са живеели на семейни начала заедно в едно общо домакинство.
Установи се, че между пострадалия и ищците до настъпване на инцидента е
била налице създадена връзка на обич, близост и подкрепа, съществуваща от
значителен период от време, през което са били неразделни, живеели са заедно
в едно домакинство и съответно са разчитали един на друг. В този смисъл от
събраните гласни доказателства, на които съдът дава вяра, тъй като липсват
данни, които да опровергават противното, се установява, че се касае до загуба
от ищците на изключително близък човек, с който са изградили приживе
силна дълбока емоционална връзка. Отношенията им приживе са били като
на близки хора, което сочи на извода, че загубата на толкова близък човек
неминуемо води да претърпяване на по-силен по вид и интензитет негативни
преживявания като болка и страдания от загуба на любим човек. Относимо
към определяне на размера на дължимото обезщетение в поискания размер са
и обстоятелствата, при които е настъпило вредоносното деяние - неочаквано,
внезапно и при изключително травмиращи и стресиращи обстоятелства. Става
дума за загуба на близък човек на сравнително зряла възраст – 54 г., при липса
на данни за здравословни проблеми и заболявания, който е оказвал много
силна подкрепа и грижа на цялото семейство. Починалият е бил глава на
семейството, подпомагал е издръжката му и е осигурявал морална и
емоционална подкрепа на чреновете му. Към момента на смъртта, внезапно и
неочаквано ищците И. и Т. З.и са били във възраст, в която най – много са нсе
нуждаели от подкрепа и разбирането на бащата. Съдебно – психологическата
експрезита сочи на силен шок и стрес, изживян от децата от узнаване на факта
на смъртта на своя баща и начина на настъпването й. Същото важи и за
ищцата М. Г., която експретизата сочи, че ищите като цяло в резултат на
деликта са били в състояние на остра стресова реакция , която е довела М. Г.
до ПТСР, а децата й до разстройство в адаптацията.Аргумент, относим към
определяне на размера на поисканото обезщетение е и фактът, че се касае до
причинени неимуществени вреди като резултат от най – тежката загуба в
човешкия живот – това на любим и близък човек, с когото преобладаващата
част от живота си споделил и живял в общо домакинство.
С оглед на изложените обстоятелства и при подчертаване на разбирането
30
му, че човешкият живот не може да се оценява с материални ценности, съдът
намира, че обезщетението за конкретните нематериални вреди на всеки от
ищците а следва да се определи в поискания размер от по 150 000 лв. на всеки
един от тях, като този размер освен справедлит и съответен на конкретно
установените по вид и интензитет неимуществени вреди се явява и съобразен
с раземра, който съдебната практика присъжда за близки по вид и размер
вреди.
По иска за лихва:
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие е основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане
на законната лихва върху главницата.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание
чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение / решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.№
2466/2018 г. на ВКС, І т.о.; решение № 167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/2018г. на
ВКС, ТК, 2 т.о. и др./. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава, считано от по-
ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 – чл. чл.497, ал.1, т.1
КЗ или с изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3. Доколкото в случая не е налице първата хипотеза на
чл.497,ал.1, т.1 КЗ , следва да се приеме, че ответния застраховател дължи
31
лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на
отправяне до застрахователя на доброволна покана по чл.380 КЗ –
28.12.2023г.- до окончателното изплащане на сумите.
По разноските и дължимите по производството държавни такси:
Въз основа на определения размер на обезщетението за всеки един от
ищците, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
ОС Благоевград държавна такса по всеки иск върху уважения размер илисума
от 18 000 лв. общо за трите иска, както и сумата от 983,67 лв. за изплатени от
бюджета на съда съдебно – психологическа експертиза, както и пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми при
липса на доброволно изпълнение.
Ищците са упълномощили адвокат Г.Й., който е осъществил защитата им
при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, видно от договора за правни защита и
съдействие – л.336 от делото /за адв.Я. има доказателства за учредено
представителство, но не и при условията на чл.38 ЗА/. Изявленията на
страната за оказване на безплатна помощ по чл.38 ЗА, обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /така определение
№ 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/, освен ако
насрещната страна направи изрично оспорване в тази насока, каквото няма
направено по делото. По тези въпроси е налице противоречивасъдебна
практика, което е даво основание на ВКС да образува тълкевателно
прозиводство, по което все още няма прозинасяне. Независимо от това,
настоящият съдебен състав възприема за справедливо следното разрешение –
при уговорено писмено в договор или устно в съдебно заседание при
условията на чл.33 ГПК осъществяване на защитата от адвоката при някоя от
хипотезите на чл.38 ЗА, това договаряне задължава съда да приеме възникване
на процесуалното представителство при тези условия. При направено обаче
оспорване и успешно насрещно доказване на противното от насрещната
страна, съдът не следва да определя възнаграждение на адвоката по чл.38 ЗА,
с оглед на основни принцип в правото – от една страна на диспозитивното
начало – произнасяне само в рамките на твърденията и оспорвания на
страните, както и с оглед на приципа на добросъвестността – чл.3 ГПК –
страните следва да упражняват предоставените им права добросъвествно и в
съответствие с добрите нрави, а не при злопотреба с права.
32
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на
чл.38 ЗА съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат, който в случая е поискал такова
на това основание и в минимален размер. Под минимален размер следва да се
счете, че е поискано присъждане на такова в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа
/загл.изм.ДВ бр.14 от 2025г./, с оглед вида и размера на спорния материален
интерес или в случая се получава минимално дължима по тази наредба сума
от 10650 лв. само за единия от исковете /арг. чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата/. При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
следва да включва ДДС. По делото обаче пълномощника на ищеца не е
поискал присъждане и на ДДС към възнаграждението и по делото липсват
данни адвоката да е регистриран по ДДС, за да се добави към размера
възнаграждение и дължимо ДДС.
До приключване на устните състезания от ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва
да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на
Европейските общности, които по арг. на чл.633 ГПК са задължителни за
съдилищата в страната /Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 СЕС,
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС/.
От тези решения може да се обобщи принципната постановка, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения, гарантирани с правна
норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и
съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания
материален интерес. Ако съдът установи, че поискания размер като
минимален такъв с оглед на конкретния сучай не съответства на реално
свършената работа може да откаже да приложи минимума, а посочени в
наредбата да полза само като ориентир. Във всички случаи следва да се държи
сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа. В тази връзка
33
възражението на насрещната страна по размера на адвокатското
възнаграждение като прекомерно е основателно.
В случая и по трите кумулативно съдинени осъдителни, извършената работа
е една и съща. Става дума за ангажиране на едни и същи доказателства,
извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи
процесуални права, приключване на делото при събиране на неголям брой
доказателства, при упражняване на класически институти на процесуалното и
материално право. Исковете са предявени и поддържани на основание един и
същ правопораждащ юридически факт. Ето защо в конкретния случай не са
налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо
възнаграждение поотделно и за трита осъдителни иска, при положение, че
работата по всеки един от тях е идентична, сходна. В същото време съдът не
намира основание да намали дължимото възнаражедние при условията на
чл.38 ЗА в размер под минималния такъв, дължим за едни иск според
цитираната наредба, която в случая може да се ползва за ориентир, тъй като
по делото от страна на ответното дружество са направени множество
оспорания и доказателствени искания, което изисква осъществяване на
процесуална защита по всяко едно възражение, респ.оспорване. Това определя
дължимото възнаграждение от 10 650 лв. за съответно на заявения материален
интерес, изхода от спора, както и от реално свършенат от адвоката на ищците
работа, вкл. и предвид броя на съдебните заседание и реалното участие във
всяко едно от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЗКЛИ” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1700, р-н С., бул."СШ" № 67А, представлявано от П.В. Д. и
В.В.И. да заплати на М. А. Г., с ЕГН **********, на И. Г. З., с ЕГН **********
и на Т. Г. З., с ЕГН **********, с адрес и на тримата: с.П., общ. П., чрез
пълномощник, сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева на всеки
един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на причинени увреждания – смърт на 06.05.2023г. на
техния близък и респ. наследодател Г. И. З., в резултат на ПТП, настъпило на
03.05.2023г. по път отворен за обществено ползване С. - И. - Мраморни
34
кариери, на около 15 км от табелата за с. И., общ. С., обл. Б. в местността „К.“,
ведно със законната лихва върху присъденото на всеки от ищците
обезщетение, считано от датата на отправяне до застрахователя на покана по
чл.380 КЗ – 28.12.2023г.- до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ЗЗКЛИ” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1700, р-н С., бул."СШ" № 67А, представлявано от П.В. Д. и
В.В.И. да заплати на адв.Г. Й., на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 10650 /десет хиляди шестстотин и петдесет/ лева
за осъществено процесуално представително на ищците.
ОСЪЖДА „ЗЗКЛИ” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1700, р-н С., бул."СШ" № 67А, представлявано от П.В. Д. и
В.В.И. да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград 18 000 /осемнадесет
хиляди/ лв. държавна такса върху уважения размер на всеки от исковете,
сумата от 983,67 /деветстотин осемдесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева за изплатена от бюджета на съда психологическа експертиза,
както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на сумите при липса на доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването пред Апелативен съд С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
35