№ 155
гр. Варна, 27.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д. В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20233000500233 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ К. К. Д. , редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Д. Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Д. П. А., редовно призована, не се явява, представлява се от назначения
й особен представител адв. Т. С..
К. Д. Д., редовно призован, явява се лично.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. Д., чрез процесуален
представител адв.Б. против решение № 348/21.03.2023г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1085/2022г. в частта, в която е отхвърлен предявения
от него против К. Д. Д. и Д. П. А. иск за прогласяване нищожността на сделка,
обективирана в точка втора от договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 06.10.2000г., сключен с нот.акт № 179, том І, рег. № 4609, нот.д. №
149/2000г. на нотариус В. Петров при ВРС, с която в полза на ответниците е
учредено вещно право на ползване върху самостоятелен имот с
идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КК на гр.Варна, съставляващ
апартамент № 2, находящ се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 3, ет.2,
ведно с прилежащата му изба и ид.ч. от общите части на сградата и 17.8 кв.м.
ПИ 10135.1508.221, поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1
ЗЗД вр. чл.130, ал.4 СК, както и в частта, в която е отхвърлен предявения от
въззивника против Д. П. А. иск за предаване владението върху гореописания
недвижим имот, на основание чл.108 ЗС.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за
неправилност на така обжалваното решение. Твърди се, че съдът е разгледал
предявения от него иск за нищожност на основание, каквото не е заявявал.
Сочи, че не е твърдял симулативност на оспорваната от него клауза от
договора като прикриваща дарение, а че същата е нищожна поради
противоречието й със закона – нарушаване на разпоредбата на чл.130, ал.4 СК
/чл.73, ал.3 СК отм./, тъй като учреденото право на ползване е безвъзмездно и
даденото от неговите законни представители съгласие за учредяването му е в
нарушение на цитираната разпоредба. Твърди се, че указания за установяване
симулативност не са давани от съда, а тази правна квалификация на
фактическите му твърдения е дадена едва с решението. В условията на
евентуалност твърди, че решението е неправилно, основавайки това
оплакване на аргументи по съществото на спора. Наведени са и нови доводи
за нищожност – нарушение на чл.38 ЗЗД, който порок счита, че съгласно ТР
№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е следвало да констатира служебно.
Конкретни оплаквания относно решението в частта по отхвърления иск за
предаване на владението не са наведени. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение като недопустимо,
2
евентуално неправилно и постановяване на друго, с което исковете му да
бъдат уважени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. П. А.,
представлявана от назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв.С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Ответникът К. Д. Д. не е подал отговор, като съдът отчита, че към
датата на постановяване на настоящото определение срокът му по чл.263 ГПК
не е изтекъл.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият писмен
отговор. Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноските. Представям решение по сходен казус, което е влязло в сила, за
сведение на съда.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Нямам искания по доказателствата.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Д.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам искания по
доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
жалба изцяло. Поддържаме изцяло становището, което сме изразили за
неправилността на първоинстанционното решение. Изложили сме в пълен
обем и мотивирано оплакванията си и Ви моля да се произнесете по тях във
въззивното си решение, да отмените първоинстанционния акт и да действате
според правомощията, които имате ако установите, че решението е
недопустимо или неправилно.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите жалбата
като неоснователна, ведно с всички законови последици. Считаме, че със
сделката от 06.10.2000г. е обективирано косвено дарение с тежести - право на
ползване върху дарения имот от страна на родители към дете, мамолетно
тогава. Косвеното дарение с тежести от страна на родителите към сина не е
3
нищожно, а напълно законно – този извод с навършването на пълнолетие е и
приет от съда. Не може да се иска само отмяната на тежестта без да се иска
отмяната на цялото дарение. Сроковете за това обаче отдавна са изтекли.
Унищожаемост може да се иска в 3-годишен срок, който е изтекъл. Що се
отнася до това, че е следвало да има назначен особен представител - видно е,
че дарението е прието от съда. Освен това считаме, че не е морално от страна
на надарения ищец, сега въззивник, поради което считаме, че иска е
неоснователен както за нищожността му, така и относно чл. 108 от ЗС тъй
като видно е налице основание да се държи имота. Моля да ми бъде издаден
РКО.
АДВ. Б./реплика/: Решението, което Ви представих преди малко по гр.
д. № 1566/2019г. на Варненския окръжен съд, е именно в смисъл, че този вид
сделки не е унищожаема, а е нищожна.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Д.: Уважаеми апелативни съдии, напълно съм
съгласен със становището на адв. Б.. Имота е закупен 2000г. с лично мои
средства, които са от продажбата на друг недвижим имот. Сина ми е бил
малолетен и ние неговите родители го представляваме по сделката пред
нотариуса. В т. 2 от нот.акт в наша полза бе учредено безвъзмездно
ограничено право на ползване върху недвижимия имот. Поради това учредено
право на ползване сина ми не живее в жилището, в него живее само
ответницата, а аз съм живял там, но преди време. Когато се запознах с
исковата молба разбрах, че закона забранява извършване на дарение с
имущество на малолетни деца, каквото в случая се явява безвъзмездно
учреденото ограничено вещно право в т.2 от нот.акт. Установих, че в т.1 от
нот.акт продавача е прехвърлил без никакви условия и ограничения
собствеността върху целия имот на купувача и от този момент продавача не е
собственик. След като е учреден имота в т. 2 от нот. акт продавача няма как
отново да се разпореди със същия имот, защото той вече не е в неговия
патримониум, а в патримониума на купувача. Оттук следва извода, че т.2 от
нот.акт е лишена от предмет. Същият извод за липса на предмет на сделката в
т.2 от нот. акт прави ВКС с решение № 1487/14.01.2008г. по гр. д. №
1323/2006г., ГО – по аналогичен нот. акт на същия нотариус. Моля да имате
предвид становището по произнасяне на разноските.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
4
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5