Определение по дело №1035/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК).

Образувано е по частна жалба от Ж.П.Б., подадена чрез пълномощник,, срещу Определение №1260/10.08.2023г., постановено по гр. дело №2243 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането на Б. за допълване на Определение №888/01.06.2023г., постановено гр. д. №2243/2021г. на същия съд, в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че неоснователно и незаконосъобразно районният съд отхвърлил искането за присъждане на разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Ж.Б. била конституирана като заинтересована страна по оспорването на издадената в нейна полза заповед на кмета на община Хасково. На същата било изпратено копие от жалбата, като ѝ била предоставена възможност да вземе отношение по нея. Ангажирала адвокатско представителство посредством сключване на съответния договор за правна помощ и пълномощно, като в договора бил отразен размерът на договореното възнаграждение, както и че същото било платено. Начинът на плащане не бил споменат, но предвид обстоятелството, че договорът бил сключен с физическо лице било очевидно, че възнаграждението било изплатено в брой. Коментираните разноски следвало да бъдат присъдени в тежест на оспорващия заповедта Паунов, тъй като били предизвикани от негово валидно правно действие, което впоследствие било оттеглено. Претендира се отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което искането за разноски да бъде уважено.

Насрещната страна – кмет на община Хасково, не е изразил становище по частната жалба.

Като прецени доводите изложени от частния жалбоподател и данните по делото, Административен съд – Хасково, в настоящия състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е било искане от Ж.П.Б. по чл.248 от ГПК – за допълване на Определение №888/01.06.2023г. по гр. д. №2243/2021г. на Районен съд – Хасково в частта на разноските, което съдът е оставил без уважение с обжалваното Определение №1260/10.08.2023г., постановено по гр. д. №2243/2021г.

От данните по делото се става ясно, че от В. А. П. е била подадена жалба до Районен съд – Хасково против Заповед №1505/31.08.2021г. на кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на З. Ж. П., както и против Заповед на Областния управител на област Хасково №ДС-28-1/11.06.2019г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на жилищен район „Куба-1“ в землището на гр.Хасково.

От Удостоверение за наследници №ГРАОН1-60 от 07.01.2022г. (л.16 от ЧКАД №473/2022г.) се установява, че сред наследниците на З. Ж. П. е Ж.П.Б..

Предвид така направеното оспорване, с Определение №798/26.10.2021г. по гр. д. №2243/2021г. съдът разделил производството по делото, определяйки последното да се движи по подадената от П. жалба против Заповед №1505/31.08.2021г. на кмета на община Хасково, а по оспорването на същото лице против Заповед на Областния управител на област Хасково №ДС-28-1/11.06.2019г. – да се образува отделно производство.

Видно от данните по делото такова производство е било образувано с номер на делото №2478/2021г.

След разделяне на производството, с Определение №817/28.10.2021г. РС спрял производството по гр. д. №2243/2021г., до приключване на производството по гр. д. №2478/2021г. по описа на РС – Хасково.

На 12.04.2022г. до РС – Хасково, чрез пълномощник, е била подадена молба вх.№5869/12.04.2022г. (л.32) от настоящия частен жалбоподател Ж.П.Б., като наследник на З. Ж. П., за прекратяване на гр. д. №2243/2021г. по описа на съда с аргументи за липса на правен интерес от оспорване от страна на В. А. П.. С молбата е било направено искане за присъждане на разноски и представен списък по чл.80 от Гражданския процесуален кодекс.

На 24.03.2023г. с Решение №174, постановено по гр. д. №2478 РС – Хасково е отхвърлил подадената от В. А. П. жалба против Заповед на Областния управител на област Хасково №ДС-28-1/11.06.2019г.

На 13.04.2023г. до РС – Хасково е била подадена молба вх.№4946/13.04.2023г. (л.70) от В. А. П. за оттегляне на жалбата, подадена от него против Заповед №1505/31.08.2021г. на кмета на община Хасково.

С Определение №888/01.06.2023г. РС е възобновил производството по гр. д. №2243/2021г. и го е прекратил, поради оттегляне на жалбата.

На 22.06.2023г. чрез Системата за сигурно електронно връчване до РС – Хасково, чрез пълномощник, е било подадено заявление вх.№8106/22.06.2023г. (л.84) от Ж.П.Б. за допълване на Определение №888/01.06.2023г., постановено по гр. д. №2243/2021г. в частта за разноските. След отстраняване на констатирана от съда нередовност на заявлението е било заведено отново под вх.№8376 от 28.06.2023г. (л.89).

С обжалваното пред настоящия съд Определение №1260/10.08.2023г., постановено по гр. д. №2243 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково, е оставено без уважение искането на Ж.П.Б. за допълване на Определение №888/01.06.2023г., постановено гр. д. №2243/2021г. на същия съд, в частта за разноските.

За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски, тъй като на първо място Ж.П. В. не била конституирана с нарочен съдебен акт като надлежна страна в процеса, който факт, произтичал от обстоятелството, че производството по делото било спряно и до момента на възобновяването му по него не били извършвани процесуални действия по водене на делото. Това на свой ред давало основание да се приеме, че липсвало валидно възникнало гражданско облигационно правоотношение между страните, основано на процесуалния закон, което да обоснове отговорност за разноски в същото. На следващо място, доколкото производството по делото било спряно и по същото не били извършвани процесуални действия по съществото на спора, то не можело да бъдат причинени разноски „по водене на делото“. Дори и да се приемело обратното, по делото не били налице доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което не можело да се направи категоричен извод за реално заплащане, а оттам за действително сторени разноски по делото.

Настоящият състав на касационната намира постановеното определение за правилно.

В случая не се отрича качество на заинтересована страна на частната жалбоподателката Б., което същата би следвало да придобие при евентуално развило се съдебно производство пред Районен съд Хасково.

По скоро в настоящия спор от съществено значение е обстоятелството, представени ли са пред районния съд от процесуалния представител на жалбоподателката безспорни доказателства за плащане на претендираните разноски за адвокатски хонорар.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 143, ал.4 от АПК, съответно чл. 78 ГПК, Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. – в този смисъл са изрично постановките на т. 1 от ТР 6/ 2012 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК. Както е посочено в самото тълкувателно решение, следва да е представена разписка за плащането на адвокатското възнаграждение, без значение дали ще бъде инкорпорирана в нарочен акт или в самия договор за правна защита и съдействие и без значение дали същият ще е обективиран върху обикновен лист или върху бланка, утвърдена от адвокатската колегия. В конкретния случай липсва надлежен документ, удостоверяващ плащането на адвокатското възнаграждение, а изявлението, направено от процесуалния представител на жалбоподателката в частната жалба пред настоящата инстанция, че разноските са платени, първо, не е направено под страх от наказателна отговорност по чл. 313 ал. 1 от НК. Второ, дори и да имаше предупреждение за наказателна отговорност, това изявление би било ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 313 ал. 1 от НК предвижда наказателна отговорност за този, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а изявлението за плащане не е установено по силата на закон, указ или постановление на МС. Най – сетне, това изявление не съставлява разписка, която да удостовери действително извършеното плащане от страна на жалбоподателката на адвокатското възнаграждение. Поради тази причина правилно и в съответствие със закона районният съд е оставил без уважение молбата на Ж.Б., подадена чрез пълномощника адв. Б.К. за изменение на първоинстанционното опредление в частта му за разноските и присъждане на адвокатски хонорар в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл.236, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1260/10.08.2023г., постановено по гр. д. №2243 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането на Ж.П.Б. за допълване на Определение №888/01.06.2023г., постановено гр. д. №2243/2021г. на същия съд, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	председател:
	Членове: