О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 260314 Година 2020, 03.09 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На трети септември, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Алексатндър
МУРТЕВ
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1872 по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№3892/01.06.2020г., подадена от Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния си представител- адв.Т.С.,***, срещу Решение
№110/01.04.2020г., постановено по гр.д.№653/2019г. по описа на Районен съд-
Несебър.
С посоченото решение, Несебърският районен съд
е осъдил Р.Г.Д. да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от 15000 лв., представляващи причинени на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени физически болки и
страдания, липса на възможност Б. да се обслужва сам и да се полага грижи към
семейството си, липса на социален живот, вследствие нанесени от ответника
телесни повреди на 16.07.2015 г., около 00,00 ч., в КК „Слънчев бряг“, хотел
„БлуСъмър“, в апартамент на петия етаж, чрез нанасяне на удари с метална щанга
в тялото и крайниците на Б.И.Б.; сумата от 6006,35
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 15000 лв., за
периода от 16.07.2015 г. до 25.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба- 26.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил
Р.Г.Д., да заплати на Б.И.Б., сумата от 243,20 лв., представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по лечение и прегледи, вследствие нанесени от ответника
телесни повреди на 16.07.2015 г., около 00,00 ч., в КК „Слънчев бряг“, хотел
„БлуСъмър“, в апартамент на петия етаж, чрез нанасяне на удари с метална щанга
в тялото и крайниците на Б.И.Б., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба- 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1697 лв., представляващи направени от
ищеца разноски.
С жалбата се изразява недоволство от
обжалваното решение в частта, в
която е уважена исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на деликт, в размер на 15000 лева, ведно с присъдените
лихви и разноски.
Жалбоподателят
счита, че същото е неправилно в обжалваната част и се иска неговата отмяна.
Излага становище,
че първоинстанционният съд не изследвал в пълнота редица обстоятелства от
значение за определяне лимита на отговорност за непозволено увреждане (пряка
причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на извършителя на деянието и
настъпилия вредоносен резултат; претърпени
болки и страдания, вследствие нанесени телесни повреди).
Навежда доводи, че в конкретни
случай, съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като
от събраните по делото доказателства(включително от материалите по досъдебното
производство), следвал извод, че е налице съпричиняване. Развива съображения в
тази насока.
Твърди, че безспорно
се установило от свидетелските показания, че
възстановяването на ищеца (въззиваем) протекло в рамките на нормалния оздравителен
процес, като същият не загубил трудоспособността си и продължил да упражнява
професията си.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено
в обжалваната част и съдът да постанови ново, с което предявените искови
претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъдат уважени до
размера от 5000 лева.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ответника- адв.С.-***.05.2020г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 01.06.2020г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца, адв.А.-
БАК, на
30.06.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез процесуалния представител- адв А.- БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли
за нейното отхвърляне.
Изразява несъгласие с твърденията на въззвиника за неправилно приложение
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Позовава се на практика на ВКС. Посочва, че
справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди, следвало да обхваща конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател.
Оспорват се и наведените в жалбата възражения, че първоинстанционният съд не извършил
цялостен анализ на обстоятелствата, касаещи причинно- следствената
връзка на непозволеното увреждане.
Подробно се изброяват предпоставките за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди(характер и тежест на увредите, интензивност
и продължителност на болките и страданията- психически и физически, степен на
възстановяване).
Твърди, че съдът в пълнота изследвал причинната връзка и съпоставил
относимите обстоятелства, очертани в ППВС№4/1968г., без да отдава изолирано или
прекомерно значение на едни ли други от тях.
Посочва, че в резултат от проведеното пълно и главно доказване по делото
(при ангажиране на писмени, гласни доказателства и експертиза), по категоричен
начин била доказана тежката здравословна картина на ищеца(въззвиаем). Безспорно
се установило, че вследствие нанесените от въззивника телесни увреждания,
оздравителният процес продължил дълъг период от време(повече от обичайното за
такива травми), появили се усложнения, ищецът развил захарен диабет, като
принудителната социална изолация дала допълнително негативно отражение върху
емоционалното му състояние.
Излага становище във връзка с направеното от въззивника възражение за
съпричиняване, на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, като счита същото за
преклудирано.
Навеждат се доводи, че при постановяване на първоинстанционното решение,
съдът изследвал в пълнота доводите, възраженията и твърденията на страните,
като се придържал към принципа на чл.12 от ГПК.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че депозираната въззивната жалба от Р.Г.Д. , чрез адв.С. ***, не отговаря на изискванията на чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.87 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.С. да го представлява само пред Районен съд -Несебър и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд.
Съдът констатира, че към въззиванта жалба не са
представени доказателства относно представителната власт на адв. С. за
производството пред БОС, поради което следва да бъде указано на въззивника да потвърди извършените без представителна власт
процесуални действия по подаване на
въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№1872/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 14.09.2020г. от 11.10 ч., за която дата и час на
страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на Р.Г.Д., да представи доказателства за представителна власт на
адв.С.-*** пред въззивната инстанция, в
срок до 14.09.2020г.
На страните да се връчи препис от
настоящото определение. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: