Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 14971 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 215643
от 12.09.2019 г. по гр.д. № 7383/2018 г. по описа на СРС, 118 с-в е признато за
установено, че В.К.М., ЕГН ********** дължи на „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******, на
основание чл.422, вр. чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 575,46 лева,
представляваща непогасена част от задължение по Споразумение от 09.04.2013г. за
признаване и разсрочване на задължение по сключен между длъжника и Българска пощенска банка АД Договор за
кредитна карта BG EUROLINE ОТ 24.11.2003г., вземанията по който са прехвърлени
на заявителя с Договор за цесия от 15.11.2007г., ведно със законна лихва за
периода от 27.10.2017 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер
на 175,33 лева за периода от 28.10.2014 г. до 27.10.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.11.2017г. по ч.гр.д.№ 77080/2017г. на СРС, 118 състав, като е отхвърлен като
неоснователен иска за главница за разликата над сумата от 575,46 лева до пълния
предявен размер от 969.52 лева и иска за лихва за разликата над сумата от
175,33 лева до пълния предявен размер от 295,72 лева.
С постановеното
решение е осъден ответникът да заплати на ищеца, на основание на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 89,73 лева – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 77080/2017г. на СРС, 118 състав и сумата 267,65 лева – разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете; осъден е ищецът
да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 121,98 лева –
съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на
чл.422 ГПК искове е подадена въззивна жалба от ищеца „Д.К.“ АДСИЦ с излагане на
доводи за неправилност на постановеното решение. По изложено становище при
постановяване на решението районният съд не е съобразил, че с разпоредбата на
т.6 от сключеното Споразумение страните са договорили, че при неизпълнение на
задълженията по него /т. 4.2-т.4.6/ редукцията на дължимата сума посочена в т.
3 от споразумението /от 1313.52 лв. на 919.46 лв./ става невалидна, като цялата
непогасена сума посочена в т.3 - 1313.52 лв. става изискуема, намалена с
извършените плащания. Предвид това неправилно СРС приспаднал заплатените от
ответника – длъжник две плащания на сумата в общ размер на 344.00 лв. /200.00
лв. и 144.00 лв./ от редуцирания размер на общото задължение 919.46 лв., а не
от целия размер на дълга 1313.52 лв. Така съдът е достигнал до неправилен извод
за непогасената част от дълга, която при съобразяване цитираната разпоредба от
споразумението е 969.52 лв. Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната
част и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В.К.М.
не е подала писмен отговор в срок и не изразява становище по подадената
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
Страните не
спорят и се установява, чрез представеното пред първата инстанция Споразумение
от 09.04.2013 г., че задължението на В.К.М. по договора за кредитна линия BG
EUROLINE с „Българска Пощенска Банка“ от 24.11.2003г., което вземане от своя
страна е било прехвърлено на ищеца „Д.К.“ АДСИЦ с договор за цесия от
15.11.2007 г. /съобщена на длъжника ответник на 09.04.2013 г./ възлиза на
сумата 1313.52 лв. посочена в т.3 от сключеното споразумение. В същото е
отразено, че се сключва с оглед изпълнение на задълженията по него, като в
случая длъжника е заявил и кредитора е приел да бъде погасено задължението,
чрез разсрочено плащане – шест броя ежемесечни вноски, считано от м.април 2013
г., като първата вноска в размер на 200 лв. е дължима в срок до 08.04.2013 г.,
а всяка следваща в размер на 143.89 лв. е дължима всеки месец, най-късно до 08
число на месеца, за който се отнася. Последната вноска се счита за
изравнителна, като крайния срок за пълно погасяване на задължението –
08.09.2013 г. Изрично е посочено, че при така избраният начин на разсрочено
плащане дългът се редуцира на 30% от задължението, чийто остатък става 919.46
лв. при условие на разсрочено плащане /т.4.1, пр. 2- т.4.6/. В т.6 от
споразумението страните договорили, че при неизпълнение на което и да е от
условията на т.4.2-т.4.6/ от страна на длъжника, редукцията на дължимата сума
посочена в т. 3 от споразумението /от 1313.52 лв. на 919.46 лв.- с 30%/ става
невалидна, като цялата непогасена сума посочена в т.3 - 1313.52 лв. става
изискуема, намалена с извършените плащания.
Страните не
спорят и се установява, чрез представените доказателства, че след подписване на
споразумението ответницата е платила две погасителни вноски – на 10.04.2013г. –
сумата от 200 лева и на 14.05.2013г. – сумата от 144 лева. За остатъка от дълга
по споразумението по т.3 – 969.52 лева (1313.52 – 200 - 144), ответницата не
завява правопогасяващи възражения, поради което
предявеният срещу нея иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен до непогасения остатък от дълга в размер на 969.52 лв. Като е отхвърлил
иска за разликата над сумата 575,46 лева до сумата 969.52 лв. съдът е
постановил неправилно решение. Доводите на въззивника в този смисъл, настоящия
състав намира за основателни.
Както бе
посочено в т.6 от цитираното споразумение е предвидено, че дългът се редуцира с
30 %, като остатъкът по него става 919,46 лева при условие за разсрочено
плащане, а именно на шест броя ежемесечни вноски считано от м.април 2013г., което
задължение ответницата не е изпълнила.
Чрез
приетата пред настоящата инстанция ССчЕ, чийто изводи
съдът кредитира, се установява, че размера на мораторната лихва върху
непогасената главница по задължението на длъжника по споразумението – 969.52
лв. за периода от 28.10.2014 г. до 27.10.2017 г. е в размер на 295.41 лв.,
поради което до този размер претенцията по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважена до този размер. С оглед това
постановеното решение следва да бъде отменено в частта на отхвърляне на
претенцията за разликата над присъдения размер 175,33 лева до сумата 295.41 лв.
и потвърдено за разликата над сумата 295.41 лв. до сумата 295,72 лева, в която част претенцията е
отхвърлена като неоснователна.
Поради
частично разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде отменено в посочените части.
По разноските:
Въззивникът претендира сторените в производствата разноски, които с оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Сторените от въззивникът – заявител разноски: по ч.гр.д.№ 77080/2017г. на СРС,
118 състав /заповедно производство/ са в размер на 151.22 лв., които следва да
му бъдат присъдени в цялост; по гр.д. № 7383/2018 г. по описа на СРС, 118 с-в
са в размер на 451.05 лв., които следва да му бъдат присъдени в цялост; по
настоящето въззивно производство са в размер на 832.27 лв., които следва да му
бъдат присъдени в цялост. При тези изводи постановеното от СРС решение следва
да бъде отменено и в частта на разноските присъдени в полза на ответника, като
допълнително на ищеца бъдат присъдени и съответните части от посочените суми
при съобразяване, че с постановеното решение СРС е присъдил една част от тях.
По така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 215643 от 12.09.2019
г. по гр.д. № 7383/2018 г. по описа на СРС, 118 с-в, в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни предявените от „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ****** срещу В.К.М., ЕГН **********
искове по чл.422, вр. чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че В.К.М. дължи на „Д.К.“ АДСИЦ сумата от 394.06 лв. /разликата над
сумата 575,46 лева до сумата 969.52 лв./, която сума представлява непогасена
част от задължение по Споразумение от 09.04.2013г. за признаване и разсрочване
на задължение по сключен между длъжника и Българска пощенска банка АД Договор
за кредитна карта BG EUROLINE ОТ 24.11.2003г., вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 15.11.2007г., ведно със законна
лихва за периода от 27.10.2017 г. до изплащане на вземането, и в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен иска за признаване за установено, че
същата дължи мораторна лихва в размер на 120.08 лв. /за разликата над сумата 175,33
лева до сумата 295.41 лв./ за периода от 28.10.2014 г. до 27.10.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 07.11.2017г. по ч.гр.д.№ 77080/2017г. на СРС, 118 състав, както и в частта
на разноските, с която „Д.К.“ АДСИЦ е осъден да заплати в полза на В.К.М.
сумата 121,98 лева – съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В.К.М., ЕГН ********** дължи на „Д.К.“
АДСИЦ, ЕИК ******, на основание чл.422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД:
- сумата 394.06
лева /разликата над сумата 575,46 лева до сумата 969.52 лв./, представляваща
непогасена част от задължение по Споразумение от 09.04.2013г. за признаване и
разсрочване на задължение по сключен между длъжника и Българска пощенска банка
АД Договор за кредитна карта BG EUROLINE ОТ 24.11.2003г., вземанията по който
са прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 15.11.2007г., ведно със
законна лихва за периода от 27.10.2017 г. до изплащане на вземането, и
- сумата
120.08 лв. /разликата над сумата 175,33 лева до сумата 295.41 лв./ - мораторна
лихва върху сумата 969.52 лв. за периода
от 28.10.2014 г. до 27.10.2017 г.,
за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.11.2017г. по ч.гр.д.№ 77080/2017г. на СРС, 118 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 215643 от 12.09.2019 г. по гр.д. № 7383/2018 г. по
описа на СРС, 118 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ****** срещу В.К.М., ЕГН ********** искове по
чл.422, вр. чл.415,ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че В.К.М. дължи на „Д.К.“ АДСИЦ
сумата от 0.31 лв.- мораторна
лихва върху сумата 969.52 лв. за периода
от 28.10.2014 г. до 27.10.2017 г.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН ********** да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 61.49 лв. –разноски за заповедното
производство /извън присъдените от СРС 89.73 лв./; сумата 183.40 лв.-разноски
за исковото производство пред първата инстанция /извън присъдените 267.65 лв./
и сумата 832.27 лв.-разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.