Решение по дело №16757/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3773
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20191100516757
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 26.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на  дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                         Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16757 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 11.11.2019 г. по гр.д. №50483/2018 г. на Софийския районен съд, 79 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И.Л.И. установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за  разликата над сумата от 3426,42 лв. до пълния претендиран размер от 5582,28 лв. или за сумата от 2155,86 лв., представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, жк. „******, аб. №192303, за периода 01.05.2013 г. - 31.08.2014 г., за разликата над сумата от 7,04 лв. до пълния претендиран размер от 21,12 лв. или за сумата от 14,08 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. - 31.08.2014 г., за сумата от 1333,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. - 22.08.2017 г., и за сумата от 5,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 22.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №60833/2017 г. по описа на СРС, 79 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията преди 01.09.2014 г. са погасени по давност. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на последния ден от месеца, за който се дължи, а общата фактура за отоплителен сезон 2014-2015 г. е публикувана на 15.08.2015 г., за което има издадени констативни протоколи на основание чл.593 ГПК. Твърди също, че издаването на фактурата за предоставена услуга дялово разпределение и качването и в сайта на дружеството представлява покана до длъжниците за заплащане на задължението. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И.Л.И., чрез назначения му особен представител, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която установителните искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за уважени до посочените по-горе размери, поради което решението е влязло в законна сила в тази част.

 Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.

За периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/ сума в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. – мес.04.2014 г. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на исковата молба /01.09.2017 г. - чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.

За периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за мес.05.2014 г. - мес.08.2014 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба /01.09.2017 г. - чл.422 ал.1 ГПК/  е изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура, издадена на 31.07.2014 г. и чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.

Поради изложеното, съдът намира, че вземанията за главница за топлинна енергия и  дялово разпределение за периода мес.05.2013 г. - мес.08.2014 г. са погасени по давност, както правилно е приел и СРС.

Вземанията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за мес.05.2013 г. - мес.08.2014 г. са погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД.

Анализът на посочените по-горе разпоредби от ОУ/2014 г. налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на 30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.

От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му, поради което не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респ. от кой момент.

Доколкото липсва предвиден срок за плащане на дължимите такси за дялово разпределение и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на покана, за каквато липсват представени доказателства.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №270583 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д. №50483/2018 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, в обжалваната част.

 

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.