РЕШЕНИЕ
№ 1177
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330119632 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК
вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември“
№ 250, представлявано от *****, представляван от пълномощника си *****, против Г.
К. М., ЕГН **********, с *****, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, Г. К. М. има задължения към „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Пловдив за представени от експлоатационното дружество
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 720,79
лева /седемстотин и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ за период
08.01.2018г. – 13.07.2021г. и мораторна лихва към главницата за период 31.03.2018г. до
30.06.2021г. в размер на 113,47 лева /сто и тринадесет лева и четиридесет и седем
стотинки/ за обект с адр.****** за които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК №
*****г. по ч.гр.д. № 13086/2021г. по описа на РС – Плводив.
Сочи се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК – Пловдив, както
и че е собственик на водоснабдения имот, като имота представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №******.
1
Твърди се, че потребителят има два броя измервателни устройства – водомери с
№******, като инкасаторът не е начислявал вода от 08.05.2019г. до 04.03.2021г., тъй
като е установил че потребителят е в чужбина.
Твърди се, че ответника не е заплатил своевременно задълженията си по
издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаването на всяка една от тях.
Във връзка с изложеното било образувано частно гр. дело № 13086/2021 г. по
описа на ПРС, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца
се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415
ГПК.
Моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване.
Претендира разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител по
реда на чл. 47 ГПК – адв. В.П. е депозирал отговор на искова молба с който оспорва
иска като неоснователен.
Оспорва се ответника да има качество на потребител на ВиК по смисъла на
ЗРВКУ, както и ответникът да има задължения по приложените от ищеца опис на
фактури, тъй като по същите не са налице подписи на потребителя или негов
представител.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Със заповед по чл. 410 ГПК № ****г. по ч.гр.д. № 13086/2021г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредено ответник Г. К. М. да заплати за предоставени от
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, в размер на 720,79 лева /седемстотин и двадесет лева и седемдесет и
девет стотинки/ за период 08.01.2018г. – 13.07.2021г. и мораторна лихва към
главницата за период 31.03.2018г. до 30.06.2021г. в размер на 113,47 лева /сто и
тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ за обект с адр. *****.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК поради което и на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е предявен настоящия установителен иск.
Ищецът представя следните писмени доказателства: справка за водомерите на
2
абоната, обобщена справка за задължения, опис на издадените фактури за начисленото
количество вода, копие от карнетите за процесния период, копие от нотариален акт,
копия от справка по лице от Имотен регистър, копие от протоколи .
Безспорно по делото се установява, че ответника е потребител на услугата
предоставена от ищеца, тъй като същият е собственик на процесния водоснабден имот,
което обстоятелство за което обстоятелство ищецът представя нот.акт № ****** и
справка за собственост от Агенция по вписванията – Имотен регситър, които
несъмнено индицират собствеността, а от тук и спрямо ответника са приложими и
действащи Общи условия на ищеца за извършване на доставка на питейна вода и
отвеждането на канална вода.
Съдът констатира, че протоколите за отказан достъп от дати 08.05.2019г.,
07.10.2019г. са съставени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал.5 и чл. 24, ал.4 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за Общите условия за предоставяне на ВиК услуги –
подписани от инкасатора и от един свидетел като и в протокола от 07.10.2019г. е
отразено, че ответникът е в чужбина.
Следователно, ищецът доказва при условията на главно и пълно установяване
фактът на основанието на претенцията си за главницата. Налице са предпоставките за
служебно начисляване потребено количество вода в претендираните размери при
условията на методиката уредена в ОУ чл. 49 вр. с чл. 24, ал.4 и чл. 25, ал.2.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза изготвена от вещото лице Й. П. за
исковия период плащания не са извършени, размерът на задълженията е така както е
посочен в исковата молба като счетоводството на ищеца е редовно водено,
изчислените суми по отделните главници съвпадат с данните от приложените карнети
като отчетените дани в карнетите са намерили точно отражение в процесните фактури.
За периода от 11.08.2018г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК
11.08.2021г. е фактурирана сума в размер на 415,36 лева за главница и сума в размер на
37,79 лева за мораторна лихва
Начислените суми за главница са правилно осчетоводени съобразно
приложения механизъм за определяне потребеното количество вода. Правилно са
начислени и мораторните лихви.
Следователно, ищецът установява безспорно размерът на задълженията за
главница и лихви.
По възражението на ответника за нередовност на представените карнети съдът
намира, че същото е неоснователно. Съгласно приложимата уредба на Наредба № 4 от
14.09.2004г. и ОУ на дружеството не се изисква да има подпис на инкасатора при
извършване на отчета. Изискуем е подпис на потребителя, респ. негов представител
като не е необходимо същият да е пълномощник. В допълнение следва да се посочи, че
всеки абонат има задължение да осигурява достъп до имота си, а ако не може да
3
осигури такъв да уведоми инкасатора като в конкретния случай липсва каквото и да
било съдействие на ответника за установяване реално потребеното количество вода, с
оглед на което и същият не може да се ползва от това си поведение и да черпи изгодни
за себе си права.
Искът за главница следва да се отхвърли за сумата от 221,13 лева за периода от
08.01.2018г. до 06.06.2018г. като се има предвид падежът на всяка фактура – 30 дни
считано от датата на издаването й при което фактурите издадени в посочения период
от 08.01.2018г. до 06.06.2018г. са погасени по давност на основание чл. 111 буква „в“
ЗЗД тъй като заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 11.08.2021г. и за всички суми
по издадени фактури след 10.07.2018г. давността е прекъснала на основание чл. 116
буква „в“ ЗЗД.
Искът за главницата следва да се уважи за сумата от 499,66 лева за периода от
10.07.2018г. до 13.07.2021г.
Моратораните лихви за сумите по фактурите в периода от 08.01.2018г. до
06.06.2018г. също са погасени по давност но до колкото по всяка фактура се начислява
отделна мораторна лихва по делото не е установено точно размерът на тази лихва,
която се явява погасен, респ. заключението по съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице П. е неточно тъй като вещото лице дава период на мораторни лихви от
11.08.2018г. до 11.08.2021г. а периодът на погасената главница е друг – 08.01.2018г. до
06.06.2018г. и до колкото лихвите се явяват акцесорни вземания по аргумент за
противното за главниците по отделните фактури, които не са погасени по давност и
мораторните лихви също не са погасени по давност.
До колкото в исковата молба се претендира мораторна лихва за период от
31.03.2018г. до 30.06.2021г. и след като се установи, че за периода от 31.03.2018г. до
11.08.2018г. не е установен размерът на погасената мораторна лихва искът за
последната се уважава в пълен размер.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважената част на исковете за заповедното производство и за
настоящата инстанция 554,57 лева.
В полза на ответника не се следват разноски тъй като същият не е направил
такива, респ. разноските за особения процесуален представител е назначен за сметка на
ищеца.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. М., ЕГН **********, с *****
ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от ***** сумите за които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК №
****г. по ч.гр.д. № 13086/2021г. по описа на РС – Пловдив както следва:
499,66 лева главница, която представлява неплатена сума за консумирана,
питейна и отведена канална вода за периода от 10.07.2018г. до 13.07.2021г. за
водоснабден имот с адрес: ***** ведно със законната лихва за забава върху тази сума
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за главница за сумата над 499.66
лева до пълния претендиран размер от 720,79 лева за периода от 08.01.2018г. до
06.06.2018г. като погасен по давност на основание чл. 111 буква „в“ ЗЗД;
113,47 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2018г. до 30.06.2021г.
КАТО ОСЪЖДА Г. К. М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВиК – Пловдив ЕООД
сумата от 554,57 лева разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 13086/2021г.
по описа на РС – Пловдив и за настоящата инстанция по гр.д. № 19632/2022г. по описа
на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5