№ 1256
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20243110204926 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. И. Й., с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 24-0819-002851/26.09.2024г. на Началник група
в ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което на жалбоподателя му е наложено
наказание "глоба" в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС са срок от 2/два/месеца, на основание чл. 175 ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00лева на основание
чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП, за нарушение на чл.15 ал.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с наложените му с
наказателното постановление наказания и оспорва извършването на
нарушенията за които е санкциониран. Счита, че при съставянето на АУАН и
наказателното постановление, не били отразени правилно обстоятелствата по
нарушението, не била изяснена правилно фактическата обстановка, като
твърди и наличието на описана различна фактическа обстановка в АУАН и
НП. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично в първите съдебни заседания, а в последното заседание не се явява,
1
представлява се от адв. М., която по същество поддържа жалбата и пледира за
отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща
представител, взема становище по жалбата чрез депозирани писмени бележки
от ю.к.К.Л.А. с които оспорва жалбаата, прави искане за потвърждаванае на
НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, поради
което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 24-0819-002851/26.09.2024г. на
Началник Сектор ПП в ОД МВР Варна, е издадено за това, че при извършена
проверка от страна на контролните органи на полицаи от Сектор ПП в ОД
МВР Варна било установено, че на 29.03.2024г., около 16,30ч, в гр.Варна по
бул.“В.Левски“ в посока бул.“Княз Борис I“ въззивника е управлявал
собствения си л.а.„Форд“ с рег.№ В 4142 НН. В разстоянието между ул.“Света
Ирина“ до кръстовището с ул.“Бор“, автомобила се движил по лентата
предназначена за движение на обществения градски транспорт, която била
сигнализирана с пътна маркировка М18 от ЗДвП. След спиране на водача на
около 50метра преди кръстовището с бул.“Васил Левски“ и бул. „Осми
Приморски полк“, при поискване на документите за установяване на водача и
на управляваното от него МПС, същия е отказал да ги предаде на контролните
органи и е потеглил в посока по бул.“Осми Приморски полк“ в посока центъра
на града. Автомобила е бил последван от контролните органи и е установен в
кв.“Чайка“ между бл.11 и бл.14.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства в хода на АНП и показанията на св.М., дадени подробно
в хода на с.з. Свидетеля ясно си спомняше конкретната проверка и подробно
описва поведението на въззивника. Същата се устгановява и от св.К., който
също си спомняше с подробности както нарушенията на Й. така и
поведението му.
В резултат на констатираните нарушения св. М. съставил АУАН № GA
1200990/29.03.2024г., като жалбоподателят Й. е направил възражение по акта.
Нарушенията били квалифицирани по чл.15 ал.6 от ЗДвП, по чл.103 от ЗДвП.
2
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на съставите на различните нарушения, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционните норми, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна съдът намира нарушението за доказано.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН наказуеми са и административните нарушения,
извършени при непредпазливост, не само умишлените, но в настоящия
случай, съдът намира, че деянията са извършени умишлено, а с направените
възраженията се цели да се избегне понасянето на административно
наказателната отговорност предвидена в ЗДвП за допуснатите нарушения.
Правилно и законосъобразно са определени наказанията наложени на
въззивника по вид и размер от АНО. Съдът намира, че АНО правилно е
преценил, че възраженията срещу АУАН са неоснователни. Липсва и
несъответствие между фактическата обстановка описана в АУАН и НП.
Съдът не уважи направеното искане за прилагане към делото схема на
пътната обстановка, маркировката и пътните знаци, доколкото лично познава
участъка от пътя описан в АУАН и НП, тъй като живее и работи в гр.Варна и
често преминава по него. Факта, че св.К. в с.з. заяви, че на пътното платно е
имало аварийна лента, съдът приема, че е лапсус на свидетеля, доколкото в
градски условия е невъзможно да има аварийна лента. На съда не са
необходими специални познания за да му е известно, че аварийна лента има на
магистралите в страната, но не и в градски условия.
Съдът намира, че въпреки, че липсва изрично произнасяне от страна
на АНО за наличието или липсата на основание за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, волята на АНО в тази насока е безспорно ясно
установена с факта на издаване на НП. Съдът от своя страна също намира, че
описаните в НП нарушения не следва да се квалифицират като маловажен
3
случай, като отчита, че нарушенията не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност от други такива.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно, мотивирано и законосъобразно.
Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да уважи
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
въззиваемата страна. Като отчете сложността на производството и факта, че
същото е приключило в едно съдебно заседание, съдът намери, че размера на
същото следва да е в границите на предвидения за това минимум от
80.00лева.
Предвид изложеното и съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-
002851/26.09.2024г. на Началник група в ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което
на жалбоподателя му е наложено наказание "глоба" в размер на 100.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС са срок от 2/два/месеца, на основание
чл. 175 ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, „глоба“ в размер
на 50.00лева на основание чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП, за нарушение на чл.15 ал.6
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. И. Й., с ЕГН **********, да заплати на ОД МВР Варна
сумата от 80.00лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4