РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Бургас, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. С.
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500189 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод въззивна жалба от М. К. Р. с ЕГН-
********** и Г. С. Р. с ЕГН-********** и двамата с адрес: гр. Б., ул. “Ф.“№
**,вх. *,ет. *,подадена чрез пълномощника им адв.А. Т. от *АК против
съдебно решение № 260241 от 12.08.2022г.постановено по гр.д.№13/2021г.по
описа на БОС,с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО,че ответниците М.
К. Р. с ЕГН-********** и Г. С. Р. с ЕГН-********** и двамата с адрес: гр.
Б.,ул. “Ф.“№ **,вх. *,ет. * дължат солидарно на Х. Г. Р. ,гражданка на
***,родена на **********г. и на М. Е. Р.,гражданка на ***,родена на
**********г.,в качеството им на наследници на А. Н. Р., сумата от 140 000
евро,представляваща главница по предоставен и невърнат заем по договор за
заем,сключен между страните на 21.03.2016 г.с нотариална заверка на
подписите,сумата от 60 000 евро,представляваща договорената лихва,както и
законната лихва върху главницата,начислена за периода от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
10.12.2019г.до окончателното изплащане,за които вземания в полза на
наследодателя А. Н. Р. са били издадени заповед за изпълнение №852 от
14.05.2020г.и изпълнителен лист №1510 от 18.05.2020г.по ч.гр.д.№10465
/2019г.по описа на БРС.
1
С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно и
незаконосъобразно.Въззивниците считат,че не са налице
официални,респективно-изходящи от длъжниците документи,от които да се
установи,че заемната сума е предадена на заемателите,а оттам- да е
възникнало вземането на ищеца за връщането и.Посочват,че представените
платежни документи –платежни нареждания и банкови извлечения от
банкови сметки на заявителя са негодни да установят предаването на
сумата,тъй като са частни документи,изхождащи от лице,различно от
длъжниците ,поради което същите не удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане против тях. Съгласно договора за заем,заемодателят се е
задължил да предаде уговорената сума в срок от два дни от сключването на
договора по банков път и банкова сметка на Г. С. Р. С представените от
ищеца платежни нареждания обаче не се удостоверява,че заемната сума е
постъпила по банковата сметка на въззивника Р. Изложени са правни
аргументи относно правната същност на договора за заем и релевантните за
установяване факти при спор относно възникването на облигационното
правоотношение и изпълнението на задълженията на страните по такъв
договор.Посочва се,че заемателят следва да установи факта на реалното
предаване на сумата при условията на пълно и главно доказване,а в случая,от
представените по делото доказателства не се установява,че заемната сума е
предадена,от което следва,че правоотношение между страните не е
възникнало и не е породило правните си последици. Поддържа се възражение
за нищожност на клаузата на чл.5 от договора за заем,с която е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 60 000 евро до края на срока на договора,с
твърдения за нищожността и поради противоречие с добрите нрави- правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД.Изложени са доводи,че заемодателят е поставил
заемателите в неравностойно положение,възлагайки им тежестта да платят
възнаградителна лихва в прекомерно висок размер,като се е възползвал от
затрудненото им финансово и материално състояние и преклонната им
възраст.Позовават се на практика на ВКС по въпроса за прекомерността на
договорната лихва.В заключение посочват,че решението на БОС,в което не са
били възприети като основателни твърденията и възраженията им е
неправилно. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на
решението на БОС като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на
решение от въззивния съд,с което предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Нямат доказателствени искания.
В депозирания писмен отговор въззиваемите са оспорили въззивната
жалба,изразявайки становище за неоснователността и. Посочват,че по делото
са били ангажирани доказателства,установяващи валидно възникнало заемно
правоотношение между страните по него- заемодател наследодателят на
ищците и заематели- ответниците.Предаването на сумата от 140 000 евро е
било доказано с представените платежни нареждания и банкови извлечения
от банковата сметка на първоначалния ищец А. Р.,от представения
нотариален акт за договорна ипотека и представените извлечения от
2
банковата сметка на ответника Г. Р.,от които е видно,че по негова сметка в
уговорения в договора за заем срок,са постъпили преведени от А. Р. суми.
Доказателства за връщане на предоставената в заем сума не са ангажирани от
ответниците. Намират за неоснователно и възражението за прекомерност на
уговорената договорна лихва,поради нарушаване на добрите нрави,като в тази
връзка се позовават на доказателствата по делото,от които е установено,че
инвестицията,за която е предоставен заемът е била направена за покупка на
имот,който не е жилищен и не е придобиван от ответниците за задоволяване
на жилищните им нужди. Ответниците са притежавали жилищен имот в гр.
Б.,който са прехвърлили на дъщеря си Т. Р. срещу задължение за гледане и
издръжка,но са си запазили правото на обитаване и
плодоползване,притежавали са и други недвижими имоти в гр. Б. и с. И. в., а
така също и са имали доходи от друго имущество.Прави се довод,че
договореното възнаграждение е близко до законната лихва върху
предоставена в заем сума за срока на договора,поради което същото не е
прекомерно.Изразяват становище,че изхождайки от събраните по делото
доказателства,в това число и показанията на св. Н. Р. и св. Т. Р. ,се налага
извод,че решението да сключат процесния договор е било взето от
ответниците съзнателно,добре обмислено и реализирано с цел получаване на
високи доходи от имота,в който са инвестирали и водени от желанието си да
реализират тези допълнителни доходи са взели заем от А. Р.,тъй като това е
била последната част от имота,след придобиването на която,ответниците са
станали изключителни негови собственици.По изложените съображения
считат,че не следва да се приема,че се касае за нарушаване на добрите нрави
поради прекомерност на договорната лихва,а за решение на ответниците да
реализират свои инвестиционни намерения.Молят решението на БОС да бъде
потвърдено изцяло като правилно,законосъобразно и обосновано.Нямат
доказателствени искания,претендират разноски.
В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени,не се явяват и не
изпращат представител.Представена е писмена молба от пълномощника им
адв. А. Т.,в която се поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.
Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,не се
явяват.Представляват се от адв.Д.,която оспорва въззивната жалба и моли
решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Не
сочи нови доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и законосъобразно,в съответствие с твърденията в исковата
молба и вида на търсената съдебна защита БОС е дал правна квалификация на
предявените искови претенции по чл.422 ал.1 ГПК вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД вр.
чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Бургаският апелативен съд,след поотделна и съвкупна преценка на
3
събраните по делото доказателства,твърденията и възраженията на страните
по делото и съобразно закона,установи следното от фактическата и правна
страна на спора:
Между страните по делото не е било спорно,че на 21.03.2016г.между
наследодателя на въззиваемите – А. Н. Р./починал в хода на
първоинстанционното производство/ като заемодател и въззивниците Г. и М.
Р.и като заематели е бил подписан договор за паричен заем ,с нотариално
заверени подписи на същата дата/л.10 и 11 от делото на БОС/. Съгласно
чл.1/ал.1-4/ от договора заемодателят се е задължил да предаде на
заемателите в собственост парична сума в размер на 140 000 евро,а те са се
задължили да я върнат солидарно в уговорените в договора срокове,както и
да изплатят на заемодателя като възнаграждение уговорената
лихва.Заемателите са поели задължение да използват получената сума целево
– за закупуване на недвижим имот- 137.17 кв.м.ид.части от поземлен имот с
идентификатор № 07079.614.*** по КККР на гр. Б.,целият с площ 823 кв.м с
адрес: гр. Б.,ул. “Ц.“№** с цел бъдещо общо застрояване на имота,като
изрично е било уговорено,че използването на заетата сума в отклонение на
горната уговорка е недопустимо. В чл.2 на договора заемодателят е поел
задължение да предаде заетата сума в срок от 2 дни от сключването на
договора по банков път и по банкова сметка на Г. Р.,посочена от него. Не е
спорно също така,че на 26.04.2016г.Р. и Р.и с нот.акт № 317,дело
№259/26.04.**** г.на нотариус Н. М. са сключили договор за учредяване на
ипотека върху идеални части от недвижим имот за обезпечаване вземането на
Р. по договор за паричен заем от 21.03.2016г. Договорната ипотека е била
учредена върху 155 кв.м.ид.части от поземлен имот с идентификатор №
07079.614.*** по КККР на гр. Б.
Ответниците са навели възражение,че не са налице официални и
изходящи от тях документи,от които да се установи,че сумата по договора за
заем им е била предадена,поради което и вземането на ищеца не е възникнало.
По отношение на представените от ищеца банкови документи ответниците са
възразили,че същите са частни документи,изходящи от лице,различно от тях
като заематели,поради което са негодни да удостоверят предаването на
сумата по договора за заем,същите не удостоверяват и постъпване на сумата
по сметка на Г. Р. Това възражение се поддържа и във въззивната им жалба.
Въззивният съд споделя изцяло изложените от БОС мотиви,които са
обосновали крайния му извод за основателността и доказаността на
предявения иск и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Правоизключващото възражение на ответниците Р.,поддържано и във
въззивната им жалба ,което е в смисъл,че представените платежни
нареждания не могат да установят реалното предаване на сумата по договора
за паричен заем, БАпС също намери за неоснователно. Страните са уговорили
в договора за паричен заем,че предаването на сумата ще се осъществи по
банкова сметка,посочена от Г. Р.,като в съответствие с тази договореност
4
заемодателят Р. е осъществил няколко банкови превода на 21.03.2016г.и на
22.03.2016г.В представените платежни нареждания заемодателят е посочил
ясно основанието за извършените банкови преводи- договор за заем от
21.03.2016г. Освен платежните нареждания ищецът е представил и банкови
извлечения от собствените си банкови сметки,от които се установява
безпротиворечиво,че преводните нареждания са били изпълнени и наредените
суми са били преведени по банковите сметки на Г. Р..При това положение
въззивният съд споделя извода на БОС,че предаването на сумата по договора
за заем е установено от представените по делото банкови документи,които
първоинстанционният съд е анализирал подробно в решението си. БОС също
правилно е отбелязал,че този извод се подкрепя и от установеното пълно
съвпадение на общия размер на преведените от Р. суми със сумата по
договора за паричен заем,както и от факта,че преводите са извършени в
рамките на два дни,съобразно уговореното в договора.Освен това,в
платежните документи Р. е посочвал и основанието за превода- договор за
заем от 21.03.2016г. При така уговореното в договора между страните
предаване на сумата от заемодателя - по банкова сметка на Г. Р. и
представените банкови документи- платежни нареждания,извлечения от
банкови сметки и др.,подробно анализирани от БОС ,въззивният съд напълно
споделя извода на първата съдебна инстанция,че ищците са установили факта
на предаването на сумата по договора така,както е било уговорено в него и
договорът за паричен заем следва да се счита за сключен между страните на
22.03.2016г. В подкрепа на това становище е и фактът,че месец по-късно Р.и
са учредили договорна ипотека в полза на Р.,обезпечаваща полученият от тях
паричен заем от 140 000 евро и то върху имота,за покупката на който е бил
сключен договорът за паричен заем.
Правилно,законосъобразно и в съответствие с утвърдената съдебна
практика БОС е приел за неоснователно възражението на ответниците за
нищожност на клаузата в чл.5 на договора за заем което правилно е
квалифицирал с правно основание чл.26 ал.1 предл.трето ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави.По този въпрос първата инстанция е изложила
подробни и обосновани мотиви,които също се споделят изцяло от въззивния
съд. БОС е извършил конкретна преценка на случая към момента на
сключване на договора,отчел е и установения по делото факт,че заемът е
сключен с конкретна цел- покупка на имот с инвестиционна цел,при
реализирането на която въззивниците са очаквали да получат печалба- да
придобият самостоятелни обекти в нова сграда,която ще се построи в
имота.Правилно БОС е съобразил и факта,че договорената възнаградителна
лихва не надвишава двойно законната лихва,както и че по делото няма
никакви данни заемодателят да се е възползвал от
неопитност,неинформираност,финансова зависимост или крайна нужда на
заемателите.
Водим от горните мотиви, Бургаският апелативен съд достигна до
извод,че решението на БОС ,с което е уважена изцяло исковата претенция е
5
правилно,обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора след въззивното обжалване право на
присъждане на разноски за въззивното производство съобразно чл.78 ал.3
ГПК имат въззиваемите Х. и М. Р. Разноски за въззивното производство обаче
съдът не им присъжда,тъй като не са представили доказателства за заплатени
разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260241 от 12.08.2022 г.,
постановено по гр. дело № 13/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от датата на връчването му на страните, пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6