РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110111372 по описа за 2021 година
Ищецът „К. и.“ АД сочи, че ответницата Б.Б. е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е
предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от Б. данни, негов служител се е свързал с нея на
посочения телефон, като тя е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи от ищеца при неговите услови, кредит в размер на
700лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответницата е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на
договора за кредит от разстояние. Същата е потвърдила, с избиране на изпратения и от „К.
И" АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра"
№Д3008223/15.07.2019г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-pay и
получена от нея на каса на партньорски офис на „Изипей" АД срещу представена от Б. лична
карта. Съгласно формата за кандидатстване Б.Б. е имала възможност да избере опция да
предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да и бъде
предоставена такава от дружество, с което ищеца има сключен договор. С оглед формата за
кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.И.
АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към
ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената
услуга. „К.И." има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
25.10.2014г. с „Б. К." ООД, peг. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „Б. К." ООД в
1
качеството си на гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити
между кредитора и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била
одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредиторът се задължава да събира от името и за сметка на
дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от кредитополучателя. В чл.1
ал.3 е предвидено, че гаранта се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитора, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се
суми включително по съдебен ред в срок от 2г. от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно условията на сключения Договор, ищеца е поел задължение да предостави на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а той е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на
задължението - 1456лв. е платимо ведно с главницата на дванадесет месечни вноски с
начало 15.08.2019г. и крайна вноска на 15.07.2020г. Първите две вноски по кредита с
падежи, настъпили съответно на 15.08.2019г. и 15.09.2019г. са изцяло погасени от страна на
длъжника. По вноската с падеж 15.10.2019г. от страна на ответницата е осъществено
частично плащане в размер на 65.55лв. Към 05.04.2021г. не е осъществено никакво
последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
15.10.2019, 15.11.2019, 15.12.2019, 15.01.2020, 15.02.2020, 15.03.2020, 15.04.2020, 15.05.2020,
15.06.2020, 15.07.2020. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с
длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката
електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Б. не е осъществила никакво
плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Счита, че Б. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 108.56лв. На
09.04.2021г. ищецът е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение, като PC Варна по образуваното ч.гр.д. №7100/2021г. е издал заповед за
изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в
законоустановения срок. Моли се да се постанови решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите от:
583.34лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №
Д3008223/15.07.2019г., 3 189лв. договорна лихва за периода 15.10.2019г. - 15.07.2020г.
384.69лв. договорна такса „Гарант" за периода 15.10.2019г. - 15.07.2020 г. 108.56лв. законна
лихва за забава за периода 16.10.2019г. - 05.04.2021г. законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата и да се присъдят сторените по
заповедното и исковото производства разноски.
Ответната страна в даденият и срок по реда на чл.131 от ГПК е подала възражение в
2
което сочи, че на 15.07.2019г. между нея и „К.И." АД възникна правоотношение, по договор
за потребителски кредит „Екстра" №Д3008223. По същият тя е не само заемател, но и
потребител по смисъла на Закона за защита на потребителя. Сочи, че увода на приложения
договора е изцяло различен с предоставеният и от ищеца, в договора липсват подточки 2.1,
2.2 и 2.3 каквито са видими в представеният пред съда. В т.3 -олихвяване на дълга т.3.2 в
нейния екземпляр е различен като съдържание с приложения от ищеца. Същото е и с точки
4, 5 и 6, а т.7 изобщо няма. За претендираните лихви в точка 3.1 от нейния договор е
определен фиксиран лихвен процент в размер на 36%, които счита за неравноправна спрямо
нея клауза. В т.3.2 няма определен годишен процент на разходите, а съдържанието е
различно с представеното, счита липсата на размер на ГПР за порок на договора. За такса
„Гарант“ страни по приложеният от ищеца договор са кредитора „К.И.“ ООД и „В. к." ООД,
а тя не е страна и няма задължения към „В. к." ООД каквито се опитват да и възложат от
„К.И." и за които да е длъжна да плащам такса гарант. В приложените от ищеца документи
изцяло липсват данни гарантиращото дружество нещо да е направило по кредита.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети представените от ищцовото
дружество: заявка за кредит от 15.07.2019г., разглеждане на банков кредит от 27.07.2021г.,
договор за потребителски кредит от 15.07.2019г., 3бр. разписки за извършени плащания, ОУ
към договора за кредит, договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит от
25.10.2014 и представените от ответника: договор за потребителски кредит от 15.07.2019г., с
приложение №1 към него и разпечатка от електронна кореспонденция между ищеца и
ответницата. По искане на ответната страна е допусната ССчЕ чието заключение е прието от
съда като обективно и компетентно дадено.
По отношение наличието на сключен редовен договор за кредит съставът приема
следното:
Ищцовата страна е представила неподписан договор за кредит от 15.07.2019г.
съдържащ всички изискуеми се от закона реквизити и съпровождащ го, но също неподписан
погасителен план. От своя страна ответницата е представила също разпечатка на договор за
потребителски кредит и погасителен план към него, като двата документа се различават в
частите за погасяване на задължението, дължимите се лихви и правото на
кредитополучателя да се откаже от договора в 14-дневен срок от датата на сключване или от
датата на получаване на условията по договора. Предвид твърденията на двете страни и
представените от тях екземпляри на договора съставът намира, че не се спори относно
наличието на договор за заем, като основните елементи по него-страни, основание, сума и
дори срок за връщане на заема са ясни и безспорни-ищецът е дал на ответника заем в размер
на 700лв. който е следвало да бъде погасен на 12 равни месечни вноски в срок от една
година. Съгласно твърденията на ищеца и съдържанието и на двата екземпляра от договора
е сключен от разстояние при което по отношение на него са приложими освен
общоприложимите правни норми и разпоредбите на закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние ЗФУР. Съгласно разпоредбите на ЗФУР обаче договорът може да се
3
сключи редовно само при отправено от потребителя искане, като същото в случая се доказва
с представената разпечатка-разглеждане на заявка за кредит от 15.07.2019г. и отговора от
същата дата в който ищецът е уведомил ответницата, че заявката и за получаване на кредит е
одобрена. Вече коментираната заявка за кредит съдържа и уговорка за заплащане на месечна
такса гарант по вноска в размер на 42лв. или общо 504лв. Видно на следващо място и от
представения в оригинал документ от „Изи пей“ ответницата е получила сумата от 700лв.
Настоящия състав намира, че за ответницата е възникнало редовно задължение за изплащане
на получената главница от договора за кредит и възнаградителната лихва по него, без обаче
да се дължи сумата от 504лв. такса гарант. Последната сума не се дължи, тъй като от
представената заявка за кредит не се установява, че за ответницата е имало реална
възможност да избира дали да има гарант или не, като по този начин са нарушение
разпоредбите на ЗЗащП. От друга страна от представения рамков договор за гаранция по
потребителски кредити сключен между ищеца и трето лице от 25.10.2014г. Гл.ІV, чл.7, ал.1
се установява, че сумата договорена като такса гарант всъщност е уговорена от ищеца като
представител на гаранта и при това положение ищцовото дружество не се явява активно
материално правно легитимирано да търси сумата.
Освен изложеното съдът намира, че следва да се съобрази със заключението на в.л. по
приетата ССчЕ и коментарите по него от в.л. дадени в с.з., като то е посочило, че има
несъответствие между договореното и разписаното в погасителния план към договора.
Вещото лице е посочило, че начислените лихви по погасителния план са определени без да
се взема предвид стъпаловидното погасяване на главницата и размера на сумите по лихвата
остава непроменен въпреки намаления размер на главницата върху който се начислява тя.
При това положение съставът намира, че договорното отношение между страните за
предоставяне на кредит при заплащане на договорна лихва и такса гарант се явява нищожно
поради липса на постигнато съгласие относно възнаграждението което ще заплати длъжника
под формата на лихва и се дължи плащане само полученото и само до останалата непогасена
част от главницата, която при съобразяване отново на заключението на в.л. по вариант 1
стр.3 от експертизата възлиза на 577лв. до която сума претенцията следва да се уважи и да
се отхвърли за разликата до търсените 583.34лв., като към тях следва да се присъединят. За
останалите претендирани суми-189лв. договорна лихва, 384.69лв. договорна такса гарант и
108.56лв. законна лихва за забава, искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на претенцията и направените искания за присъждане
на разноски ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите от 148.32лв. по
заповедното производство и 171.11лв. по исковото производство. Ищецът от своя страна
следва да заплати на ответницата сумата от 221.99лв. разноски по делото съответстваща на
отхвърлената част от иска.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „К.И.“ АД, ЕИК**със
седалище и адрес на управление гр.София, ** и ответника Б. Г. Б. ЕГН********** от гр.**,
че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумите:
577лв. останала неизплатена главница получена във връзка с договор за кредит от
15.07.2019г., като отхвърля претенцията за разликата над тази сума до търсените 583.34лв.
главница, 189лв. договорна лихва за времето от15.10.2019г. до 15.07.2020г., 384.69лв. такса
„Гарант“ за периода от 15.10.2019г. до 15.07.2020г. и 108.56лв. законна лихва за времето от
16.10.2019г. до 5.04.2021г., , на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, като сумите са
присъдени в рамките на заповедното гр.д.№7100/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА Б. Г. Б. ЕГН********** от гр.**да заплати на „К.И.“ АД, ЕИК** със
седалище и адрес на управление гр.София, б** сумите от 148.32лв. разноски по заповедното
производство и 171.11лв. разноски по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.И.“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление гр.София, ** да
заплати на Б. Г. Б. ЕГН********** от гр.** сумата от 221.99лв. разноски по исковото
производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5