№ 11502
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110143936
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците И. И. М.а и Б. А. М. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки.
Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е
сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се
удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава, като сумите
се разпределят, както следва: по отношение на И. И. М.а – 3/4, а именно: 589,98 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до
окончателното плащане, както и 94,59 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 21.06.2021 г.; по отношение на Б. А. М. – 1/4, а именно: 196,66 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до
окончателното плащане, както и 31,53 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 21.06.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И. И. М.а и Б. А. М. са подали отговор на
1
исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че същите са недопустими.
Оспорват ползването на топлинна енергия, както и получаването на покана за плащане с
публикуване на фактурата, поради което по същество ги считат за неоснователни.
Поддържат, че вземанията за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. са били заплатени от тяхна
страна, ведно със законната лихва, в подкрепа на което представят платежно нареждане от
30.09.2021 г., като навеждат довод за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за периода м.05.2017 г. – м.05.2018 г. Оспорват действието на договорите между
етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, както и между ищеца и фирмата
за дялово разпределение, тъй като сроковете им са изтекли. С тези съображения отправят
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия
предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците И. И. А. и Б. А. М. се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи
същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на
представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том I, нот. дело №
57/13.02.2001 г. /л. 11 от делото/ се установява, че ответникът Б. А. М. е надарил родителите
си А. М. А. и И. И. А. с процесния апартамент № 38, находящ се в .... заедно с мазе № 38 и
1,349 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж, поради
което следва да се приеме, че считано от осъществяването на горепосочената безвъзмездна
разпоредителна сделка – 13.02.2001 г. всяко едно от надарените лица е станало носител на
по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. Това е така, доколкото от една
страна по делото не са агажирани доказателства, че към 13.02.2001 г. те са били съпрузи, а
от друга страна дори това да е било така, вещните права, придобити по време на брака по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил – арг. чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г.
/отм., но действащ към релевантния период/, поради което в случая те са придобили равни
права върху дарения им имот – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място, видно от
2
представеното удостоверение за наследници с изх. № РИЛ21-ТД26-566/12.08.2021 г. /л. 41 от
делото/ А. М. А. е починал на 22.09.2017 г., оставяйки за свои наследници по закон
ответниците И. И. А. /съпруга/ и Б. А. М. /син/, с оглед на което по силата на наследствено
правоприемство всеки един от тях е придобил половината от притежаваната от
наследодателя им 1/2 идеална част от процесния апартамент № 38, т. е. по 1/4 – арг. чл. 9, ал.
1 ЗН. Ето защо, съдът приема, че след смъртта на наследодателя им на 22.09.2017 г. двамата
ответници се легитимират като носители на съответна идеална част от правото на
собственост върху имота, за който се отнася исковата претенция, както следва: за И. И. А. –
общо 3/4 идеални части /1/2 идеална част, придобита в лично качеството по силата на
дарението от 13.02.2001 г. и 1/4 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на
съпруга /, а за Б. А. М. – 1/4 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на баща
му/, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата му
молба твърдения. Нещо повече, в тази насока липсва изрично оспорване от тяхна страна с
отговора на исковата молба още повече, че същите са навели довод за извършено погасяване
на част от процесните вземания за цена на топлинна енергия, с което принципно са
потвърдили пасивната си легитимация да отговарят за тях. По делото не се твърди, а и не се
доказва да са се осъществили последващи прехвърлителни сделки с процесния имот, или да
са настъпили други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради
което съдът прави извод, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. негови собственици
се явяват именно ответниците. Ето защо, именно те се явяват и потребители, респ. клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, поради което са и задължени лица за заплащане на
продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в
съсобствеността – 3/4 /по отношение на И. И. А./ и 1/4 /по отношение на Б. А. М./, като
ирелевантно се явява обстоятелството кой реално е ползвал имота, респ. кой се води титуляр
на партида с аб. № 304492, както и налице ли е сключен писмен договор с ищеца, тъй като
обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката не поставя такова
изискване.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва двамата ответници или техният наследодател да са възразили срещу прилаганите от
ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с
него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период те са били носители на съответна идеална част от правото на собственост върху
процесния апартамент № 38 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
3
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 27.08.2002 г. и списък към него,
договор от 11.09.2002 г. /л. 15-19 от делото/, договор при общи условия за извършване на
услугата за дялово разпределение от 02.11.2007 г., индивидуални справки за топлинна
енергия и протоколи за реален отчет /л. 100-103 от делото/, а и с оглед изложеното в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: ...1, са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „... /тогава „.../. Съдът
намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че договорът
между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма обвързващо действие,
тъй като е сключен от лице без представителна власт и срокът му е изтекъл. Представеният
в заверен препис списък на етажните собственици /л. 18-19 от делото/ е подписан от тях,
включително и от наследодателя им – А. М. А., като ответниците нито твърдят, нито
доказват решението на общото събрание да е било атакувано от него по реда на ПУРНЕС
/отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че това
решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответниците по делото предвид
установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение
на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание,
осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по отношение на
всички субекти в общността, вкл. и ответниците. Нещо повече, по делото се установява, че
за процесния период услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна
собственост се е извършвала именно от третото лице – помагач „..., като видно от приетите
документи за връчване на изравнителни сметки и формуляри за реален отчет, подписани от
името на абоната, страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като
потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до
адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно
счетоводство и след изтичане на уговорения в него срок. За пълнота следва да се отбележи,
че съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение,
за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната
собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от 11.09.2002 г. лице,
което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия
избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят
права от неизпълнението на собственото си задължение.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...1, е измервана
чрез определени от ЗЕ средства за измерване – 2 броя общи топломери, които са отчитани в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз
основа на показанията от 3 броя радиатора с разпределители и 1 брой тръбно отоплително
тяло; сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на показанията на 1 брой
водомер, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в
4
т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 124 куб.
м. и на етажната собственост – 9 782 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите
топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния
период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1)
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. възлиза на 1 192,71 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури /1 166,93 лв./ и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки /25,78 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че въз основа
на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период. От страна на ответниците се твърди
погасяване на част от процесната сума, като същите се позовават на представеното от тях
платежно нареждане от 30.09.2021 г. /л. 50 от делото/ за сумата от 715,36 лв. с посочено в
него основание за плащане „по фактура 304492/2019“, от която обаче не става ясно дали
касае задължения, включени в рамките на исковия период. Нещо повече, вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза е констатирало, че платената сума от 715,36 лв. е
послужила за погасяване на текущи задължения, а не на процесните такива, като при
липсата на коректно посочване в платежното нареждане на номера и датата на фактурата, а
не на абонатния номер и номера на инсталацията, както е в случая, съдът не би могъл да
извърши преценка дали счетоводното отразяване на същата е извършено в съответствие с
волята на платеца. При наличието на изрично оспорване от ищеца в тежест на ответниците е
било да установят, че платените от тях суми касаят именно процесните вземания, което
обаче те не са сторили при условията на пълно и главно доказване, поради което следва да
се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. се равнява на посочения по-горе размер от 1 192,71 лв., като ирелевантно за
неговата дължимост се явява отправянето на изрична покана за плащане от ищеца.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
5
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 27.07.2021 г.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва
след и на 27.07.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на ищеца се претендират
вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като в
този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите, начислени за периода
от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. включително. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г.,
публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца,
за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м. май 2018 г. е
станало изискуемо на 15.07.2018 г., т. е. преди 27.07.2018 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения - тези за м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г.,
м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.02.2018 г.,
м.03.2018 г. и м.04.2018 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла погасителна
давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, част
от които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура № **********/31.07.2018
г. и чрез включването им в нея е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случая,
съдът приема, че крайният размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на
ответниците следва да бъде определено въз основа приетия от съдебно-техническата
експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 1 192,71 лв. следва да се приспаднат сумите, които
са погасени по давност за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г., които предвид данните
по таблици № 4 и № 5 от заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна
енергия за процесния период и средномесечното изравнение след края на отчетния такъв,
възлизат на 571,01 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият
размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2019 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза
на 621,70 лв. /1 192,71 лв. – 571,01 лв./. При съобразяване на дълга на всеки от ответниците,
то И. И. М.а се явява задължена за сумата от 466,27 лв. /3/4 от 621,70 лв./, а Б. А. М. се явява
задължен за сумата от 155,43 лв. /1/4 от 621,70 лв./, до които размери предявените срещу тях
главни искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за
разликата до пълните предявени размери съответно от 589,98 лв., или за размера от 123,71
лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. /по отношение на И. И. М.а/ и от 196,66
лв., или за размера от 41,23 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. /по отношение
на Б. А. М./.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.07.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на мораторна лихва предполага
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
6
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на лихвата за забава върху възприетата от съда главница за цена на топлинна
енергия в общ размер на 621,70 лв., дължима за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., се
равнява на сумата от 57,74 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2018 г. до
21.06.2021 г. Отново при съобразяване дълга на всеки един от ответниците, то И. И. М.а се
явява задължена за сумата от 43,30 лв. /3/4 от 57,74 лв./, а Б. А. М. се явява задължен за
сумата от 14,44 лв. /1/4 от 57,74 лв./, до които размери предявените срещу тях акцесорни
искове за лихва за забава следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до
пълните предявени размери съответно от 94,59 лв., или за размера от 51,29 лв. /по
отношение на И. И. М.а/ и от 31,53 лв., или за размера от 17,09 лв. /по отношение на Б. А.
М./.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 524,78 лв.,
представляваща сторени разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: за
платена държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ, платена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, липсата на фактическа и правна сложност на
делото. При съобразяване на дълга на всеки един от ответниците поотделно, то дължимите
от тях разноски са, както следва: И. И. А. – сумата от 393,59 лв., а Б. А. М. – сумата от
131,19 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да се присъди
сумата от 127,81 лв., представляваща сторени разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а именно: за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 29.09.2021 г. /л. 98
от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер
на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
сумата от 466,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в ...., за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 43,30 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 466,27 лв. до пълния предявен размер
от 589,98 лв., или за размера от 123,71 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г.,
както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 43,30 лв. до пълния
предявен размер от 94,59 лв., или за размера от 51,29 лв.
ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
сумата от 155,43 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
7
топлоснабден имот, находящ се в ...., за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 14,44 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 155,43 лв. до пълния предявен размер
от 196,66 лв., или за размера от 41,23 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г., както
и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 14,44 лв. до пълния предявен
размер от 31,53 лв., или за размера от 17,09 лв.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 393,59 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 131,19 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на И. И. А.,
ЕГН **********, с адрес: .... и Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 127,81 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8