Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 13.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 505 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 45
000 лв.
В исковата молба на Л.М.О. се твърди, че на 16.01.2019 г., около 07.40
часа, в гр. С. е настъпило ПТП, при което пострадала като пешеходец. Твърди се,
че пресичала ул. „Ген. Жостов“ на кръстовището с ул.
„Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“, когато била
ударена от лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. № ******, управляван от К.Н.П.,
извършващ маневра „завой наляво“.
Твърди се, че вината за пътния инцидент е на водача на лекия автомобил,
който не я пропуснал да премине през кръстовището, въпреки задължението му да
го направи. В следствие на ПТП-то ищцата получила счупване на горния край на тибията /голям пищял/, оток, деформация на ляво коляно,
силни болки и невъзможност за движение на крайника. Изложени са твърдения, че
била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено наличие на разместена
фрактура на латерален тибиален кондил
на лява подбедрица. Била оперирана като фрактурата й
била фиксирана с три канюлирани винта. Левият крак й
бил обездвижен за дълъг период от време, през който не можела да стъпва и имала
непрекъсната нужда от чужда помощ. Твърди се, че търпяла силни болки, налагащи
прием на обезболяващи медикаменти.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран
правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача
на лек автомобил „Ситроен“, да й заплати сумата от 45 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Д.Ж.и З.“ АД, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на
предявения иск. Заявено е и възражение за съпричиняване.
Претендират се разноски.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към нея.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
Б..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 08.02.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена с оглед съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен
протокол № К-22/16.01.2019 г. на СДВР –
отдел «ПП», показанията на свидетеля В.Б.С.в съдебно заседание от
06.07.2020 г. и изводите на изслушаната по делото СТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението
си вещото лице е посочило,
че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца и при предприемане на своевременна маневра за аварийно
спиране да спре преди мястото на удара. Пешеходецът е дете на 17 години към датата
на ПТП. Местопроизшествието е осъществено
на кръстовище в непосредствена
близост до училище. Съобразно
дефинитивната норма на §6 т. 54 от ДР на ЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, където именно е предприето пресичане от страна на пострадалата
пешеходка. Правото на пешеходеца
на предимство при преминаване на кръстовище по
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично с това на преминаване по пешеходна пътека /
в този смисъл ТР 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС. Налице е и нарушение на разпоредбата
на чл. 5 ал.2 т.1 от от страна на водачката на лекия автомобил, което обуславя нейното противоправно
виновно поведение. ПТП-то е осъществено в светлата част от денонощието и липсват данни ищцата
да е била в тъмно облекло или такова, правещо я трудно различима от околната
среда, с оглед наведените твърдения в писмения отговор на ответното дружество. С оглед на тези съображения и при съблюдаване на ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за основателност
на заявеното възражение за съпричиняване, заявено при насрещно доказване от ответника.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ /основно и
допълнително заключение/. В двете експертизи, д-р К.А.С. е посочил, че при
пътния инцидент ищцата е получила счупване на големия пищял на лява подбедрица в горната му част. Посочено е, че е проведено
оперативно лечение по спешност, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с 3 винта. Вещото лице е посочило, че при
ищцата са налични два оперативни белега от външната част на лява колянна става в долния й надлъжен ход. Посочено е, че през
периода на лечение същата е търпяла болки и страдания, които през първите 30
дни са били с по-интензивен характер. В допълнителното си заключение, вещото
лице е посочило, че най-вероятно увредата на хрущяла
на капачката е вследствие на удара при процесното ПТП
като от същата се търпят болки при клякане и качване по стълби. В съдебно
заседание от 06.07.2020 г. вещото лице е посочило, че възстановителният период
за тази увреда е от порядъка на 6 до 8 месеца. Претърпените
неблагоприятни последици за ищцата се установяват и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Ц.Х., братовчедка на ищцата, в
съдебно заседание от 06.07.2020 г., които настоящият съдебен състав кредитира
при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, които са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, претърпяната хирургическа интервенция, наличните
белези при ищцата, с оглед на които критерии, настоящият съдебен състав намира,
че справедливо би било да се присъди сума от 30 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер от 45 000 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 08.02.2019
г.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /между стр. 3
и стр.4 в делото/. Заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК от
страна на ответника с оглед фактическата и правна сложност на делото,
процесуалните действия извършени по него, цената на иска и размера на
минималните адвокатски възнаграждение, визирани в Наредба 1/2004 г. е
неоснователно. Припадащата се част от същото с оглед уважената част от иска
възлиза на 1 253, 33 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част от иска, което е в размер на 203, 33 лв. Депозитът за свидетел подлежи на
възстановяване, а не следва да се възлага в тежест на ищцовата
страна.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 633, 33 лв. – дължима ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДД.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Л.М.О., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. С.Н. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 16.01.2019 г. в гр. С., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2019 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 45 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДД.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. С.Н. сумата от 1 253, 33 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.М.О., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв.
С.Н. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ДД.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 203, 33 лв. - разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ДД.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1 633, 33
лв. – ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: