№ 4353
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110117605 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Е. Т. М., ЕГН ********** и
адрес: гр. София, ...., дължи сумата от 1 355,58 лева представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, 240,71 лева мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., 20,78 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, 4,37 лева мораторна лихва за период от
31.01.2019 г. до 29.12.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 617/22 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот –
апартамент № 108 в гр.София, .... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало
с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота
топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от ответника. Твърди, че съгласно Общите
условия, одобрени 2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността
на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на
продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
1
Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
но ответникът възразил срещу издадената заповед, което обуславя интереса от търсената с
иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете.
Оспорва да е потребител на ТЕ, тъй като не е собственик или ползвател на имота. Оспорва
дължимостта на цената за дялово разпределение и на лихвите за забава. Не оспорва
стойността на доставена ТЕ. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Първият спорен по делото въпрос е дали през исковия период ответникът е притежавал
качеството потребител на топлинна енергия, обуславящо възникването и съществуването на
облигационна връзка между него и ищеца по договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. В този смисъл
правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на
собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на
същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
2
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответникът е собственик на имот - апартамент № 108 в гр.София,
.... В тази насока е приложеният по делото договор за покупко-продажба на жилище,
сключен на 09.11.1982 г. по реда на ЗТСУ, въз основа на който ответникът придобил
собствеността върху него. Като собственик, той е станал клиент на топлинна енергия и
съответно е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия и
дължи цената й.
Като безспорно е отделено по делото обстоятелството, че в апартамента е доставена
топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. на стойност 1 355.58 лева, която
цена ответникът не доказа да е платил.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-
1/2020 г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с
договор, сключен на 30.09.2002 г. от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период и ответникът дължи цената й, която съгласно представеното по
делото извлечение по абонатен номер възлиза на 20.78 лв. за периода 1.12.2018 г. -
30.4.2020 г.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за топлинна енергия, което е частично основателно. Задълженията за
плащане на месечните вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от
изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с
решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
3
отнасят. След като заявлението е подадено на 07.01.2022 г. /от когато се считат предявени
исковете/, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 07.01.2019 г., са погасени по
давност. Ето защо като погасен по давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за
периода 1.5.2018 г. - 31.10.2018 г. вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода
1.11.2018 г.-30.4.2020 г., която възлиза на 1148.83 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността
на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане –
това, което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 194.31 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в
общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 32.43 лв. и 120
лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 128.22 лв. Относно разноските в
заповедното производство, дължими са 69.34 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2
ЗА, съразмерно с отхвърлената част от исковете се дължи на адвокат С. К. възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ на ответника, съответно в размер на 63.53 лв. за
исковото производство и на 47.65 лв. за заповедното производство.
Воден от горното съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Е. Т. М., ЕГН
********** и адрес: гр. София, ...., дължи сумата от 1148.83 лв. представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, 194.31 лв.
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., 20.78 лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 617/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: главница за топлинна
енергия за разликата над 1148.83 лв. до предявените 1 355.58 лв. лв. и за периода 1.5.2018
г. - 31.10.2018 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 194.31 лв. до претендираните
240.71 лв., и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер 4.37 лв. за период от 31.01.2019 г. до 29.12.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Т. М., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ...., да заплати в полза на „Т.
София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 128.22 лв. разноски в исковото производство и сумата от 69.34 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., да
заплати на адвокат С. К. К. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 63.53 лв. и за заповедното
производство в размер на 47.65 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6