№ 16176
гр. ****, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110128198 по описа за 2023 година
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й.
С решение № 16772 от 13.09.2024 г., постановено по настоящото дело, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решението № 16173 от 28.08.2025 г., е допуснато извършването на
делба между Н. П. К. и Л. П. К., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ***,
находящ се в г***, с площ от 87,84 кв. метра, с идентификатор ******, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрена със Заповед № РД-8-14/06.03.2009 г. на
Изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо
самостоятелния обект от 18.01.2023 г., с адрес на обекта по схема от кадастъра – г*** ап.
***, самостоятелният обект се намира на ет. 8, в сграда с идентификатор *** предназначение
– жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – едно, с площ
по документ 87,84 кв. метра, ведно с избено помещение № *** с площ от 5,19 кв. метра,
заедно с 1,435% ид. части от общите части на сградата от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж: ***41,
***43, под обекта - ***36, над обекта - ***48, при следните квоти за Н. П. К. – 5/6 ид.
части и за Л. П. К. 1/6 ид. части.
В съдебно заседание след допускане на делбата по чл. 346 от ГПК ищецът Н. П. К.
лично и чрез нейния адвокат е заявила искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на
делбения имот, както е посочила, че притежава 5/6 ид, части от него и няма друго жилище,
евентуално прави искане делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична
продан, както и заявява искане по чл. 344, ал. 2 във вр. с с чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
месечно обезщетение считано от датата на влизане в сила на определението. Претендира
1
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В предоставения срок за отговор и в съдебно заседание след допускане на делбата по
чл. 346 от ГПК Л. П. К. не е взела становище по исканията, като и по способа за извършване
на делбата. Не претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира
следното:
Делбената маса, така както е определена с решението по допускане на делбата,
включва следния съсобствен недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се
в г***, с площ от 87,84 кв. метра, с идентификатор ******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ****, одобрена със Заповед № РД-8-14/06.03.2009 г. на Изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо
самостоятелния обект от 18.01.2023 г., с адрес на обекта по схема от кадастъра – г*** ап.
***, самостоятелният обект се намира на ет. 8, в сграда с идентификатор *** предназначение
– жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – едно, с площ
по документ 87,84 кв. метра, ведно с избено помещение № *** с площ от 5,19 кв. метра,
заедно с 1,435% ид. части от общите части на сградата от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж: ***41,
***43, под обекта - ***36, над обекта - ***48.
По делото няма данни за настъпили промени в делбената маса след постановяване на
решението в първата фаза на делбата.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза допусната за установяване на поделяемостта и средната пазарна
цена на имуществото, предмет на делбата, което не е оспорено от страните и на което съдът
дава вяра като компетентно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че процесният имот е разположен на осмия
етаж на шестнадесет етажна монолитна жилищна сграда, построена през 80-те години на XX
век по метода на едроплощния кофраж. Сградата се намира в ****, в непосредствена
близост до кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“, след тунела, в близост до метростанция
и голям търговски център (мол). Около сградата има учебни, детски и здравни заведение,
както и търговски заведения и детски площадки. От южната страна на сградата към бул.
„***“ има голям празен терен, който ако се застрои, би нарушил гледката на юг. Околното
пространство не е добре изградено, тъй като няма достатъчно паркоместа и улиците са с
дупки и неравности по асфалта, тротоарите са разбити и тревните площи не се поддържат.
Сградата е изпълнена без топлоизолация на външни стени и с дървена дограма с по 6
апартамента на етаж. Сградата е с изложение север-запад-юг. Жилището, обект на делбата,
се намира на осмия етаж, с разположение запад и юг, не е с изпълнена изолация, но
дървената дограма е подменена с пластмасова, без отопление, като състоянието му
2
предполага основен ремонт. Жилището е с площ от 87,84 кв. метра, с един вход и се състои
от дневна с тераса пред нея, разположена на юг, кухня на юг, с излаз към балкона пред
дневната, две спални, разположени на запад с балкон пред едната, баня и тоалетна, отделна
тоалетна и Г-образен коридор, от който се влиза в стаите и санитарните възли, поради което
е неподеляемо по смисъла на чл. 203 от ЗУТ. Пазарната цена на съсобствения имот при
използване на метода на сравнителните продажби според местоположението му и
актуалното състояние, изчислена от експерта е в размер на 114411,60 евро или 223770,00
лева, а средната пазарна наемна цена е в размер на 800 лева на месец.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от
следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК или чрез изнасяне на
имота на публична продан.
Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства
на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите. Затова от съществено значение е обстоятелството дали е
възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и
становището на съделителите по начина на нейното извършване и по-специално
обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато същият е
жилище.
В настоящия случай ищцата Н. П. К. е предявила претенция за възлагане на
съсобствения недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК като е представила
доказателства, които не са оспорени, че не притежава друго жилище.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на
условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
За да бъде уважено искането по чл. 349, ал. 2 ГПК следва имотът да е жилищен по
предназначение, т. е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на
изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да
е възникнала от наследяване; съделителят, който предявява претенцията, да е живял в имота
към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. От
представените по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява по безспорен начин, че съсобственият недвижим имот е жилищен
и е реално неподеляем.
По отношение на третата предпоставки, съгласно Т ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.
3
дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС комбинирана /смесена съсобственост/ е тази, която е
възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена съпружеска
общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. При наличие на такъв
вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на публична продан, за да може
съсобствениците да получат най-справедливо парично възмездяване. В последващата
съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, се за т.н. комбинирана съсобственост
се посочват случаите, когато такава съсобственост не е налице. В Решение № 239 от
06.08.2012 г. по гр. дело № 81/2011 г. на І ГО на ВКС е възприето, че когато вещта е била в
режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не
възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл.14, ал.7 от СК от 1968 г., при
която преживелият съпруг получава само своя дял от общото имущество, а делът на
починалия съпруг се наследява от децата. Прието е също така, че когато наследниците
извършат помежду си разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй
като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само
уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. В Решение № 86 от
09.03.2012 г. по гр. дело № 1100/2011 г. на ІІ ГО на ВКС, е прието, че разпоредителните
сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава
наследствен за всички тях, в съсобствеността не участват трети за наследството лица, а и в
духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците (така Решение
№ 18 от 27.02.2013 г. по гр. дело № 572/2012 г. на I ГО на ВКС).
Съсобствеността между страните по отношение на делбения имот е възникнала при
прекратяване на СИО със смъртта на съпруга, като преживялата съпруга впоследствие се е
разпоредила с правна сделка с нейните права в съсобствеността в полза на една от дъщерите
си – съделители в настоящото производство, поради което имотът е останал наследствен по
смисъла на чл. 349, ал. 2 от ГПК и възлагането му е допустимо.
В конкретния случай, обаче, не се установява последната от предпоставките за
приложение на нормата на чл. 349, ал. 2, изр. първо от ГПК по отношение на съделителя,
поискал възлагане, а именно че при откриване на наследството ищцата е живяла в имота.
Съгласно т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС под
изискването „да е живял в него“ практиката предполага трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим
имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че
претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни
конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не
може да почива на предположение, например въз основа на регистрацията на постоянен
адрес. В конкретния случай, не се установява без съмнение, че Н. П. К. е живяла в имота.
Напротив, както се установява от молбата от 05.02.2025 г., в която е заявена претенцията по
чл. 344, ал. 2 от ГПК – ответницата Л. П. К., а не ищцата е тази, която ползва имота като
живее в него заедно с нейното семейство. Ето защо доколкото не се е установява една от
предпоставките за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, делбата не може да се
4
извърши чрез този способ.
Делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, доколкото делбената
маса се състои само от един имот, който е неподеляем на квотите на страните в
съсобствеността.
По същата причина не е приложим и редът по чл. 353 от ГПК, доколкото от
допуснатия до делба имот не може да бъде обособен достатъчен брой дялове, за да може
всеки от съделителите да получи реален дял.
Ето защо съсобствеността следва да бъде прекратена чрез изнасяне на процесния
имот на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, тъй като този способ се явява
единствената възможност за ликвидиране на съсобствеността върху имота, предмет на
делбата.
Получената от проданта цена следва да бъде разпределена от съдебния изпълнител
между съделителите съобразно определените с решението по допускане на делбата квоти в
съсобствеността.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
При делба на съсобствена вещ между съделителите могат да възникнат спорове,
произтичащи от лишаването на някои от тях от ползването на вещта. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС предвижда възможност в тези случаи да се иска присъждане на парично
обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според
притежаваните права. Материална предпоставка за уважаване на искането по чл. 344, ал. 2
ГПК е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. Поканата може да
бъде отправена преди завеждане на делото за делба, както и с исковата молба или в хода на
висящото производство, най-късно в първото заседание от втората фаза на делбата, какъвто
е настоящия случай. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в
производство по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна мярка до приключване на делбата
и/или с решението по втората фаза на делбата. В първия случай обезщетението е само за
периода от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата.
Във втория случай съдът присъжда обезщетение за предходен период, считано от
отправянето на писмената покана до съдебното предявяване на претенцията.
С молба депозирана в първото открито съдебно заседание след допускане на делбата
Н. П. К. е заявила искане по чл. 344, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС като молбата е
връчена на ответницата Л. П. К. на 14.02.2025 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Според ал. 2 когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Употребеният в ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин „си
служи“ е синоним на използвания в ал. 2 „се използва лично” (така ТР № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС). Правото да си служи с общата вещ е ограничено от правата на останалите
5
съсобственици, дотолкова доколкото това право съществува. За да възникне правото на
обезщетение ищеца следва да установи наличието на съсобственост върху вещ; ползване на
вещта лично от единия съсобственик, в това число и поведение, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и
отправена писмена покана за заплащане на такова обезщетение.
Сочените предпоставки за уважаване на искането съдът счита за установени по
делото. При определяне размера на обезщетението съдът възприема заключението на
вещото лице, съгласно което средната пазарна наемна цена за ползване на цялата вещ е 800
лева месечно или по 667,67 лева за притежаваните от ищцата 5/6 ид. части съгласно
експерта. С оглед изложеното ответникът дължи обезщетение за ползването в размер на
средния пазарен наем от датата на влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК,
вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, така както е поискано от страната.
По разноските:
Ищцата Н. П. К. е поискала присъждане на сторените разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК – за държавна такса, която не се установява да е
плащане, депозит за вещо лице в пълен размер от 900 лева, такси за вписване и съдебни
удостоверение, както и ***00 лева за адвокат.
Съгласно Определение № 103 от 6.07.2020 г. на по ч. гр. д. № 1464/2020 г. на I ГО на
ВКС производството по съдебна делба е особено исково производство, а регламентиращите
го процесуални норми са специални по отношение на общите норми, уреждащи
гражданския процес. При наличие на съсобственост върху вещи и вещни права съдебната
делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, поради което предявяването
на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска
за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира
съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК.
В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един
спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните
съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите
деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така,
както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове -
например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК
предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Последните намират
приложение и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. при оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който
следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения /т. 9 на
Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС, определение № 55/20.04.2010 г. по гр. д.
№ 22/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 5***/2010 г. на
6
ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, І-во г. о.,
определение № 46/23.02.2017 г. по ч. гр. д. № 4824/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./.
С оглед изложеното разноските по водене на делото, в т. ч. за адвокат, както и тези за
определяне на стойността на общата вещ доколкото искът за делба и способът за нейното
извършване не се е оспорват от ответницата, остават за страната, така както ги е сторила.
На страната следва да се присъди сумата от 400 лева (л. 62) представляваща сбор от
100 лева, за съдебно-техническа експертиза, която е заплатила вместо задълженото лице Л.
П. К., както и 300 лева за депозит за вещо лице във връзка с уваженото искане по чл. 344, ал.
2 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
На основание чл. 8, предл. първо от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на
дяловете. Последната следва да бъде определена съгласно пазарната стойност на делбения
имот, изчислена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, а именно в
размер на 223770 лева.
Ето защо дължимата държавна такса се разпределя между страните по следния начин:
за Н. П. К. – 4% от 5/6 от 223770 лева – 7459 лева; за Л. П. К. – 4% от 1/6 от 223770 лева или
1491,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до
делба с решение № 16772 от 13.09.2024 г., по гр. дело № 28198/2023 г. на СРС, III ГО, 87
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решението № 16173 от 28.08.2025 г., недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, с площ от 87,84 кв. метра,
с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****,
одобрена със Заповед № РД-8-14/06.03.2009 г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект от 18.01.2023
г., с адрес на обекта по схема от кадастъра – г*** ап. ***, самостоятелният обект се намира
на ет. 8, в сграда с идентификатор *** предназначение – жилищна сграда-многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, брой нива на обекта – едно, ведно с избено помещение № ***
с площ от 5,19 кв. метра, заедно с 1,435% ид. части от общите части на сградата от
правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори
на същия етаж: ***41, ***43, под обекта - ***36, над обекта - ***48.
Получената от публичната продан сума да се разпредели между съделителите,
както следва:
за Н. П. К. – 5/6
7
за Л. П. К. – 1/6.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, ***, ап. ***, на основание
чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплаща на Н. П. К., ЕГН **********, с адрес в
гр. ****, **** сумата 666,67 лв. месечно обезщетение за лишаване на Н. П. К. от
ползването на 5/6 идеална част от АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се на в г***, с площ от
87,84 кв. метра, с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. ****, одобрена със Заповед № РД-8-14/06.03.2009 г. на Изп. директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект от
18.01.2023 г., с адрес на обекта по схема от кадастъра – г*** ап. ***, считано от датата на
влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС до
приключване на делбеното производство с влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, ***, ап. ***, да заплати на
Н. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 400 лева – разноски за депозити за експертизи.
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, ***, да заплати, на
основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по сметка на Софийски районен съд за държавни такси - държавна
такса в размер на 7459 лева.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, ***, ап. ***, да заплати, на
основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по сметка на Софийски районен съд за държавни такси - държавна
такса в размер на 1491,80 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта по искането с правно основание
чл. 344, ал. 2 ГПК по реда на чл. 344, ал. 3 ГПК - с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8