№ 709
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Н. Ст. Метанов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Людком“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез особения представител адв. В. срещу решение № 601 от 21.05.2022г., постановено по
т.д. № 78/2022г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-4, с което по иск на прокурора е
прекратено ответното търговско дружество, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ.
Въззивникът/ответникът - „Людком“ ЕООД счита, че обжалваното решение е недопустимо и
неправилно. Твърди, че прекратяването на ответното търговско дружество на
претендираното основание и по иницирания от СГП ред е недопустимо. Твърди, че при
процесната фактическа обстановка – смърт на управителя и едноличен собственик на
капитала, съществуването на такова дружество е напълно безпредметно, предвид липсата на
органи чрез които да участва в търговския оборот. Според него, в закона е уредено
специално основание, различен ред и момент, от който настъпва прекратяването на такова
дружество и при смърт на физическо лице, което е едноличен собственик на капитала на
ЕООД. Наличието на специален ред по за прекратяване на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ,
изключвало приложението на общия такъв по чл. 155, т. 3 от ТЗ. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение/има впредвид обезсилване/ и производството по делото да
бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК. Особеният представител моли да му бъде
присъдено възнаграждение за тази инстанция.
Въззиваемият/ищецът – прокурор при СГП, не е подал отговор на въззивната жалба и
1
не се явява в открито съдебно заседание.
Въззивната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащо на обжалване решение
на СГС, в законоустановения срок, от страна имаща право и интерес от обжалването, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След служебно извършена проверка на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото
фактическата обстановка, по която страните не спорят. Видно от Акт за смърт № 1793 от
12.12.2019г. се установява, че Л. Н. Я., ЕГН ********** е починал на 11.12.2019 год. Той е
законен представител и едноличен собственик на капитала на „Людком“ ЕООД. От
удостоверение за наследници се установява, че починалото лице е оставило за наследници
по закон – съпруга Н. П. Я., дъщеря С. Л. Б. и син Н. Л. Я.. От съдържанието на обявения в
търговския регистър актуален учредителен акт на „Людком“ ЕООД, се установява, че в него
липсва клауза, с която да се дерогира нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
За да уважи предявения конститутивен иск за прекратяване на ответното търговско
дружество, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че със смъртта на
управителя, автоматично били прекратени неговите функции и до датата на предявяване на
исковата молба – 12.01.2022г., не бил вписан нов законен представител. С изтичането на 3-
месечния срок за избор на нов управител, били осъществени елементите от фактическия
състав на чл. 155, т. 3 ТЗ, за прекратяване на ответното търговско дружество.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Неоснователно е твърдението на особения представител, че при смърт на управителя и
едноличен собственик на капитала, и бездействие на наследниците му, конститутивният иск
по чл. 155, т. 3 от ТЗ е абсолютно недопустим.
Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ урежда специална хипотеза на прекратяване на
еднолично дружество с ограничена отговорност, което се прекратява със смъртта на
едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат продължаване на дейността. Това прекратяване обаче не настъпва по силата на
закона, а с решение на съда - чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Цитираната правна норма е приложима за
всички ООД и ЕООД. Единствено съдът може да установи дали са налице предпоставките
на тази разпоредба - дали в дружествения договор не е предвидено друго или пък
наследниците на починалия не поискат да продължат дейността и в случай, че тези
предпоставки са налице - да постанови решение за прекратяване на дружеството, което
решение служебно изпраща на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването и за
откриване на производство по ликвидация, което вписване в търговския регистър има
конститутивно действие съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ.
Няма правна логика законодателят да легитимира прокурора да предяви иск по чл. 155, т. 3
ТЗ, в която хипотеза предмет на доказване са два лесно доказуеми факта - дружеството няма
вписан управител в продължение на тримесечен период, а в хипотезата на чл. 157, ал.1 ТЗ,
2
когато следва да бъдат установени много по-трудно доказуеми факти и обстоятелства - да
подава заявление за вписване в търговския регистър за вписване на започване на
производство по ликвидация.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако законодателят
искаше да легитимира прокурора като заявител в регистърно производство, щеше да
направи това изрично с разпоредба на ТЗ и/или ЗТРРЮЛНЦ. Още повече, че не съществува
регистърно производството в Република България, в което прокурорът да е заявител.
В случая не е налице и законодателна празнота, която да налага прилагане по аналогия на §
5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, като в закона ясно, с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ТЗ, е
предвидено, че “При прекратяване на дружеството на основание чл. 154, т. 1 , 2 и 5 и чл. 155
от ТЗ се открива производство за ликвидация“, т.е. производството за ликвидация е
предпоставено именно от произнасяне с решение по същество от компетентния съд.
В настоящият случай не се установяват част от елементите от фактическия състав на чл. 157,
ал. 1 ТЗ, като в търговския регистър не е вписано прекратяване на ответното търговско
дружество, поради което и настоящият съдебен състав счита, че предявеният на основание
чл. 155, т. 3 ТЗ е допустим и следва да бъде разгледан по същество, както е приел и
първоинстанционният съд, произнасяйки се по съществото на правния спор.
На настоящия съдебен състав е служебно известно съществуващото противоречие в
установената практика на ВКС, което преодоляване е предмет на т. 1 от Тълкувателно дело
№ 1/2020 год. на ОСТК на ВКС, по което няма произнасяне до постановяването на
въззивното решение.
Релевантния по делото факт е установен с официален свидетелстващ документи – акт за
смърт, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, на основание чл. 179,
ал. 1 ГПК. Законният представител е починал на 11.12.2019 год. Отрицателният факт, че
дружеството няма вписан управител в продължение на повече от три месеца след неговата
смърт, се установява от липсата на вписан такъв в Търговския регистър.
Съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ - по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. Следователно предявеният конституивен иск е
основателен и законосъобразно и правилно е уважен от първоинстанционният съд.
По съдебните разноски:
Въззивният съд определя 600 лева за възнаграждение на особения представител, което се
дължи от ответника, на основание чл. 29, ал. 4 ГПК.
С оглед изхода на правния спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката
на САС 40 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 601 от 21.05.2022г., постановено по т.д. № 78/2022г. по описа
на Софийски градски съд, т.о., VI-4, с което по иск на прокурора е прекратено „Людком“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА „Людком“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. С. В. сумата от 600
лева, представляваща възнаграждение на особения представител за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Людком“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски апелативен
съд сумата от 40 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4