№ 11375
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110132429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на ответниците М. М., Л. К., В. Б. и Л. Н.,
инкорпорирани в подадените от тях въззивни жалби (стр. 26-27 от същите). Посочват,
че правят възражение за присъдените разноски на ищеца, като такива не му се
дължали. Нямало доказателства да е платено реално юрк. възнаграждение, а
депозитите за експертизи следвало да останат в тежест на ищеца по изложени
съображения.
Насрещната страна не е изразила становище.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбите на Л. Н., Л. К. и В. Б. са недопустими. Както е посочено в определение
№ 12945/27.10.2023г., постановено по в. гр. д. № 9565/2023г. по описа на СГС, с което
е върната въззивната жалба на Л. Н., същата е получила препис от решението на
13.04.2023г., а въззивната жалба е подадена на 22.05.2023г., поради което се явява
просрочена. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, молбата за изменение на решението в частта
за разноските се подава в срока за обжалване, когато актът е обжалваем. Очевидно в
случая този срок не е спазен от молителя Л. Н., предвид че решението подлежи на
обжалване в 2-седмичен срок от получаване на препис от същото, което прави молбата
й недопустима на самостоятелно основание. По отношение на тези трима ответници
обаче не е налице и правен интерес от искане за изменение на решението за
присъдените в полза на ищеца разноски, доколкото с постановеното по делото
решение същите не са осъдени да заплатят разноски в полза на ищеца.
Молбата на ответника М. М., инкорпорирана във въззивна жалба вх. №
142407/22.05.2023г., се явява допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
което има интерес да иска изменение на решението в частта за разноските, за които е
осъдено, подадена е в законоустановения срок и списък по чл. 80 ГПК не е необходим,
доколкото се иска изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски (в
този смисъл практиката на ВКС).
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са защитавани от
1
юрисконсулт, като възнаграждението не може да надхвърля определен размер.
Нормата на закона е ясна, поради което не се нуждае от тълкуване. Ищецът в
производството е представляван от юрисконсулт, поради което има право на
възнаграждение за това, което съдът е определил в минимален размер. Разноските за
техническа експертиза са били необходими с оглед предмета на делото и спорните
обстоятелства, а разноски за счетоводна експертиза не са били правени, доколкото
такава не е допускана. Ответникът М. е осъдена да заплати разноски съразмерно на
уважената част от исковете спрямо нея, както изисква чл. 78, ал. 1 ГПК. Ето защо, няма
основание за изменение на решението в тази част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбите на Л. Н., Л. К. и В. Б. по чл. 248 ГПК,
инкорпорирани в подадената от тях въззивна жалба (стр. 26-27 от същата).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в
подадената от нея въззивна жалба (стр. 26-27 от същата).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок за Л. Н.,
Л. К. и В. Б. и в двуседмичен срок за М. М., ищеца и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2