Решение по дело №154/2025 на Административен съд - Бургас

Настоящото производство е образувано след като делото е изпратено по подсъдност от РС Бургас пред който ищцата Л. П. В. е предявила иск за заплащане обезщетение в размер [рег. номер]. представляващо трудово възнаграждение за периода от 01.12.2021г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че на основание чл. 100, ал.1 т.2 от Закона за ищцата - държавния служител във връзка с образувано дисциплинарно производство със Заповед № 0Р1/01.12.2021г. е била отстранена от заеманата длъжност „Началник на отдел „ Финасово стопанска дейност при ОДБХ до приключване на дисциплинарното производство. Заповед № 0Р1/01.12.2021г. е отменена със Заповед вх. № ВС-863/04.03.2022. на изп.директор на БАБХ, като за периода от 01.12.2021г. до 04.03.2022г. Л.В. не е получавала трудово възнаграждение и претендира заплащането му в размер [рег. номер]. тъй като е отпаднало основанието за отстраняването й от длъжност. В съдебно заседание чрез адв. М. поддържа иска и ангажира доказателства. Моли за присъждане на направените разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба с която ответникът - БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, чрез пълномощника си юрисконсулт М.М. оспорва иска, като недопустим, неоснователен, недоказан. Твърди, че липсва отменен като незаконосъобразен административен акт , като отмяната на заповедта не в резултат на призната незаконосъобразност, а е последици от изтичане на давностния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва се твърдението, че ищцата е понесла имуществени вреди и че е налице причинно следствена връзка между отмяната на заповедта за отстраняване и претендираното обезщетение. Сочи ,че държавния служител не получава възнаграждение през времето през което не изпълнява служебните си задължения. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.Представя писмени доказателства. Претендира направените разноски. В хода на производството в представено писмено становище оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.

Предявения иск е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената Заповед № РД 11-2828 / 26.11.2021г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е наредено да се образува и дисциплинарно дело № 14 по описа на Б. за 2021год. срещу служители на БАБХ между които и Л. П. В. на длъжност „началник“ на отдел „Финансово-стопанка дейност“ пи ОДБХ Бургас в качеството и на и.ф. директор на ОДБХ – Бургас за периода от 28.04.2020г.- 25.03.2021г.

Установява се от представената Заповед № ОР1/01.12.2021г. издадена от изпълнителния директор на БАБХ, че на основание чл.100, ал.1 т.2 о ЗДС във връзка с образувано дисциплинарно дело №14 по описа на БОБХ за 2021г.образувано срещу Л. П. В., същата е отстранена от длъжност „началник“ на отдел ФСД при Областна дирекция по безопасност на храните до приключване на дисциплинарното производство.

Със Заповед с вх. № ВС-863/04.03.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ на основание чл.5, ал.1 т.2 и ал.2 т. 1от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните и във вр. с одобрено Решение от 09.02.2022г. на дисциплинарния съвет на БАБХ за прекратяване на дисциплинарно дело № 14 по описа на БАБХ за 2021г. образувано срещу Л. П. В. е отменена Заповед № ОР1/01.12.2021г. за отстраняване от работа на Л. П. В.. В заповедта е посочено, че в срок от 3-работни дни от връчването на заповедта Л.В. следва да се яви на работа.

Представени са три фиша за м.декември 2021г, м. януари 2022г. и м.февруари 2022г. и м.март. 2022г. в които е посочено основно трудово възнаграждение на ищцата в размер [рег. номер].

По делото е назначена СИЕ от заключението на която се установява, че брутното трудово възнаграждение на В. за периода от 01.12.2021г. до 04.03.2022г. е в размер на 8818.64лв. включващо за м. 12.2021г. – 2755лв.; за м. януари 2022г. – 2900лв.; за м. февруари 2022г. – 2900лв.; за м.март 2022г. – 263.64лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице.

За да възникна отговорността на държавата или общината следва да се налице следните кумулативни предпоставки – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; неимуществена и/или имуществена вреда; вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода в който е била отстранена от длъжност и съответно не е получавала трудово възнаграждение от 01.10.2021г. до 04.03. 2022г. Иска е предявен за сумата [рег. номер]. и е съобразен с размера на основната месечна заплата на ищцата.

Според съда иска е основателен, тъй като са налице всички предвидени от законодателя предпоставки, за присъждане на обезщетение. Налице е отменен административен акт и причината за отмяната е без значение за производството, след като ищцата е възстановена на работа и така временното й отстраняване от работа се явява незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 204 от АПК, посочва, че за да е допустимо производството за присъждане на обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, иска за обезщетение следва де се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. Законодателят не е предвидел само отмяна на акта от съда, а въобще отмяна по предвидения ред, което не изключва отмяна на акта от съотвения орган който го е издал.

Налице са и останалите предпоставки, като имуществената сфера на ищцата е засегната, тъй като тя не е получавала трудово възнаграждение за времето на отстраняване от работа и макар да не е престирала труд, то възможността за това е била осуетена от издадената Заповед № ОР1/01.12.2021г. с която Л. П. В. е отстранена от длъжност „началник“ на отдел ФСД, която по късно е отменена.

В случая причинените имуществени вреди, за които се претендира обезщетение с предявения иск, са в пряка причинна връзка от отменения административен акт, доказани са по основание и размер и подлежат на обезщетяване от ответника. По отношение размера на претендираното обезщетение то е съобразено с размера на основната месечна заплата на ищцата и доказа се от назначената СИЕ, че вредите за периода от 01.10.2021г. до 04.03. 2022г. изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение са в размер на 8818.64лв., но тъй като се претендират такива в размер [рег. номер]. и иска не е увеличен, то за тази сума претенцията следва да се уважи.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на ответната страна по отношение на заявената от ищеца претенцията за причинените му имуществени вреди и следва на ищцата да се присъди обезщетение в размер [рег. номер]. Основателно е и искането за присъждане на лихва за забава претендира за период от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат разноски с оглед уважения иск и са представени доказателства за разноски в размер на 1060 / хиляда и шестдесет/ лева, включващи 700лв. адв. възнаграждение и 360лв. разноски за експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. А. по безопасност на храните /БАБХ/, с адрес [населено място], [улица], представлявана от Изпълнителния директор д-р С. П. да заплати на Л. П. В., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес] със съд.адрес [населено място], [улица] адв. И.М. сумата от 8 700 / осем хилади и седемстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от неполучаване на трудово възнаграждение за периода от 01.12.2021г. до 04.03.2022г. ведно със законната лихва от 18.12.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на посочената сума.

ОСЪЖДА Б. А. по безопасност на храните /БАБХ/, с адрес [населено място], [улица], представлявана от Изпълнителния директор да заплати на Л. П. В., [ЕГН] направените в настоящото производство разноски в размер на 1060,00 (хиляда и шестдесет ) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.