Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр.Бяла, 02.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, II-ри граждански състав, в публично заседание
на 24-ти октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при
секретаря Мариета Йорданова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 335 по описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила
искова молба от ЕТ "М - ************”, със седалище и адрес на управление
град Две могили, област Русе, улица "Васил Друмев” № 1, против
"РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА” ООД, със седалище и адрес на управление село
Острица, област Русе, улица “Витоша” № 13, с която моли съда да постанови решение по силата на което да приеме за
установено съществуването на вземане на ЕТ "М - ******” от
"РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА” ООД, за сумата от 1000.00 лв. (Хиляда лева и нула
стотинки), представляваща неизплатен остатък по фактура № 82/20.10.2016 година,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 23.01.2018 година -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и всички
разноски по заповедното производство по ЧГД № 99/2018г. по описа на Районен съд
- Бяла, и тези по настоящото.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, който счита така предявеният иск за
неоснователен. Не оспорва факта на наличието на облигационна обвързаност между
страните, издаването и осчетоводяването на фактурата и
частичното плащане по нея. Оспорва
обстоятелството извършената работа да е била приета без забележки. Моли за
отхвърляне на исковата претенция и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събрания доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното:
От данните по приложеното по ч.гр.д.№ 99/18г. по описа
на РС-Бяла се установява, че в
производство по чл.410 ГПК в полза на ищеца
е била издадена заповед №45 от 23.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение срещу "РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА” ООД за
сумите: 1000лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.01.2018г. до окончателното изплащане, както и за разноските по
заповедното производство – 25лв. държавна такса. В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е посочено, че паричното вземане е за извършена от заявителя изкупна дейност на длъжника,за което е била
издадена фактура № 82/20.10.2016г. за сумата от 1800 лв.,като длъжника е
направил частично плащане по фактурата в размер на 800 лв. В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника и заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането.
С отговора на исковата молба ответника не спори наличието
на облигационна връзка между страните, както и направеното частично плащане, но
оспорва работата да е била приета, поради нейното некачествено изпълнение.
По делото и двете страни са поискали допускане на
гласни доказателства, но не са ангажирали такива.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
От
събраните и приети по делото писмени доказателства несъмнено се установява по
безспорен начин, наличието на облигационна
връзка след между ищеца и ответника за
процесния период, за който се дължи претендираното възнаграждение. Същото
недвусмислено се потвърждава и от направеното с отговора на ИМ признание,че
ответника е заплатил частично сумата от 800 лв.
По
делото е приета фактура от 20.10.2016., акцептирана от представител на ответното
дружество и неоспорена от същото касателно
авторството на нейния издател и получател.При това положение съдът
намира иска за основателен и доказан. Когато
страната, на която се противопоставя документът, носещ нейния подпис оспори, че
подписът е неин, е налице оспорване на автентичността на документа, което
именно е обект на проверката по чл.193 от ГПК. Обратно- ако тази страна не
отрича автентичността на собствения си подпис под документа, то и самото
производство по оспорване няма обект, тъй като при частните документи се
оспорва само авторството на изявлението, но не и неговото съдържание. Не на последно място съдът счита,че изразената
процесуална позиция от ответната страна включва имплицитно признание за наличието
на облигационно правоотношение между страните по делото за процесния период.
Спорно пред настоящата инстанция е обстоятелството,
дали извършените от ищеца изкупни дейности, за които е била издадена процесната
фактура са приети от ответника.
Право на изпълнителя е да претендира приемане на
изработеното, респ. задължение на възложителя е да прегледа работата и да
направи незабавно всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае
за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно – чл.264, ал.2 ЗЗД. Трайно е разбирането в
съдебната практика и правна доктрина, че приемането по смисъла на чл.264 ЗЗД е
задължение за възложителя. В случай, че последният не е извършил своевременен
преглед след предаването на трудовия резултат и не е предявил незабавно
възражения за явни несъответствия на предаденото в качествено отношение, се
счита, че работата е приета – чл.264, ал.3 ЗЗД, като доказателства в насока на
противното не са ангажирани от ответното дружество.
С оглед на изложеното, претенцията на ищеца за
заплащане на уговореното възнаграждение в размер посочен с исковата молба е
основателна.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищцовата страна сумата от 25 лв.,
представляваща направени разноски по делото за заплатена д.т.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
Приема за установено по отношение на „РИБОВЪДСТВО
ОСТРИЦА” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Острица,
област Русе, улица “Витоша” № 13 съществуването на вземане на ЕТ "М - **********”,ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Две могили, област Русе, улица "Васил Друмев” № 1,
за сумата от 1000.00 лв. (Хиляда лева), представляваща неизплатен остатък по
фактура № 82/20.10.2016 година за извършена от ищеца изкупна дейност, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 23.01.2018 година - датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена ЗИПЗ по ЧГД № 99/2018г. по описа на Районен съд –
Бяла.
Осъжда „РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление село Острица, област Русе, улица “Витоша” № 13
да заплати на ЕТ "М - ******”,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Две могили, област Русе, улица "Васил Друмев” № 1 сумата в
размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/разноски по заповедното
производство,както и сумата в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, представляваща
разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/