Решение по дело №269/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 65
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20233610200269
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Велики Преслав, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200269 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от
„РАМАКАР“ЕООД, ЕИК *********, представлявано по закон от Р. М. А. –управител със
седалище и адрес на управление с.***, община ***, област Пловдив, ул.“***“№*, срещу
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г №0051203, издаден от ОД МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния
фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения. Предвид изложеното се иска от съда
да бъде отменен изцяло. В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че ел.фиш е издаден от компетентен орган, не са
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същия да бъде
потвърден. В писмените си бележки процесуалния представител на въззиваемата страна излага
подробни мотиви в подкрепа на издадения ел.фиш и отново моли същия да бъде потвърден.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Електронен фиш Г №0051203 издаден ОД МВР-Шумен, за това че на 21.09.2022 г. в 12.58
часа, на път II-73 км.30+700, обл.Шумен в посока от гр.Шумен към гр.Карнобат, дружеството
жалбоподател, като собственик на МПС-лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Б 180 ЦДИ“, регистрирано
на територията на РБългария с peг.№ РВ6855НА и което не е спряно от движение, не е сключило
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което е административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ и
1
което нарушение било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 553.
След извършени справки на интернет страницата на "Гаранционен фонд" било установено
по безспорен начин, че към дата 21.09.2022 г. за лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Б 180 ЦДИ“с peг.№
РВ6855НА няма активна застраховка "Гражданска отговорност".
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е
собственост на дружеството-жалбоподател и след справка в търговския регистър е установен
законния представител, както седалището и адреса на управление, поради което ЕФ бил издаден на
собственика на МПС. Последният, чрез своя законен представител, в законоустановения 14
дневен срок от връчване на ЕФ е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия
орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства – част от административнонаказателната
преписка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи: По допустимостта на жалбата: съдът намира, че жалбата е процесуално допустима,
подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.
647, ал. 3 от КЗ и от надлежна страна. Относно основателността на жалбата: разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въззиваемото дружество е наказано за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно
който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За
неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.
1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо
лице или едноличен търговец. Съгласно ал. 4 на същия член когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал.
5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Съгласно горните разпоредби се установява,
че е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ
2
препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да
се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които
препраща и разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания
електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи, каквато е приложена по делото, ведно с одобрения образец.
Предвид изложеното настоящият състав, счита че процесния електронен фиш съдържа всички
реквизити съгласно ЗДвП.
Поради което, съдът счита направените с жалбата възражение в горния смисъл за
неоснователни.
Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Б 180
ЦДИ“с peг.№ РВ6855НА е автоматизирано техническо средство TFR1-M 553, монтирано в
служебен полицейски автомобил с рег. № Н4321АК. Прието е като доказателство по делото е
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което се установява, че
автоматизирано техническо средство е от одобрен тип средство за измерване, като същата
представлява трафик радарна система за контрол на движение на скоростта на МПС, инсталирана в
патрулен автомобил. От приложения по делото протокол от проверка № 1-55-22/24.08.2022 г. е
видно и че АТСС е преминало метрологична проверка. Установява се от приетите писмени
доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство, че лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Б
180 ЦДИ“с peг.№ РВ6855НА е заснет на 21.09.2022 г. в 12.58 часа, да се движи на път II-73
км.30+700, обл.Шумен в посока от гр.Шумен към гр.Карнобат, като на снимката са посочени и
точните координати. От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен
фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка
"Гражданска отговорност" към тази дата. В този смисъл към дата 21.09.2022 г. е било налице
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е
изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка "ГО". Без значение за
съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към процесната дата
безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.
В случая управление на МПС е установено чрез заснемане с автоматизирано техническо
средство по предвидения за това ред. Техническото средство е от одобрен тип и за разположението
3
му надлежно е съставен Протокол Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за използване на АТСС - система вид TFR1-М №533 на 21.09.2022 г.
Приложение към чл. 10, ал. 1, придружен с дигитална снимка. Протоколът по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на управление на МПС,
вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява
контрола, въведените ограничения и мястото, на което е поставено АТСС, както и началото и края
на работа с устройството. В случая са попълнени всички реквизити, а GPS координатите на
заснемане на процесния автомобил са видни на приложената негова снимка. С Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата са уредени правилата за използването на мобилни технически средства,
посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 11 от Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за нарушения на скоростта е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети
с мобилни АТСС. Изключения са предвидени в изречение второ на чл. 11, т. 3, съгласно което за
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават. Настоящия казус не е такъв понеже АТСС не се е намирало във движение, а е закрепено
на превозно средство, което е било временно разположено на участък от пътя. По време на
работния процес на АТСС не се изисква непосредствена манипулация от страна на контролен
орган по време на неговата работа и в настоящия казус установяването на управлението на МПС е
било напълно автоматизирано.
Предвид изложеното неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Правилно въз основа на установеното от обективна страна административнонаказващия
орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.683, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от КЗ. Същата предвижда, че за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, юридическите лица и едноличните търговци се наказват с имуществена санкция 2000 лв.
Съдът не разполага с правомощия да определи наказание различно от законоустановеното по вид и
размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е
справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да
постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00
/осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г
№0051203, издаден от ОД МВР-Шумен, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на
чл.683, ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя „РАМАКАР“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано по закон от Р. М. А. –управител със седалище и адрес на управление
с.***, община ***, област Пловдив, ул.“***“№*, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв.
ОСЪЖДА „РАМАКАР“ЕООД, ЕИК *********, представлявано по закон от Р. М. А. –
управител със седалище и адрес на управление с.***, община ***, област Пловдив, ул.“***“№*да
заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
ул.“Сан Стефано“№2 направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5