Присъда по дело №79/2010 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 78 постановена на 26.04.2010 г.

ПО НОХД  № 79 / 2010г. по описа на Районен Съд – Гълъбово

Обвинението е срещу подсъдимия Д.Г.Т., за това, че на 19.11.2009г., в гр.Гълъбово, чрез използване на техническо средство /клещи/ е отнел чужди движими вещи – 600 /шестстотин/ метра меден проводник “ПВА 1” – 6 кв.мм., на стойност 374.41 лева от владението на МОЛ при „Национална компания Железопътна Инфраструктура” – „Е.” – Пловдив – Д.З.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК

 

Представителят на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията. Предвид обстоятелството, че делото се разглежда при условията на глава двадесет и седма от НПК, пледира на подсъдимия Д. Т. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Защитникът на подсъдимия Т. *** моли съда да наложи наказание под минималния размер, предвиден в закона за престъплението.

Подсъдимия Д.Г.Т. се признава за виновен по повдигнатото му обвинения и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание. 

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

 

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия Т. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

На 19.11.2009г. Д.Г.Т. отишъл в района на ЖП - гарата в гр.Гълъбово. Подс.Т. решил да прекъсне и вземе медни проводници от въздушната електропреносна мрежа в района на ЖП-гара „Гълъбово”. Съоръженията от електропреносната мрежа в района на железопътната гара в гр.Гълъбово са собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура” - „Е.” - гр.Пловдив.

Използвайки клещи, подс.Т. срязал и свалил медните кабели от едно междустълбие от въздушната линия към Пост №1 - в района на гарата. Свалените кабели с обща дължина от 600 метра, подс.Т. ***.

Същия ден, св.Д.З.Д. – на длъжност „ел.техник” в Национална компания „Железопътна инфраструктура” - „Е.” - гр.Пловдив получил съобщение от дежурния диспечер за прекъсване на захранването към Пост №1 в района на жп-гара гр.Гълъбово. Св.Д. извършил проверка, при която констатирал липсата на кабелите от въздушната линия между два стълба. Въздушната линия между двата стълба се състои от три медни кабела без изолация - тип „ПВА 1”, със сечение 6 кв.м.

В дома си в гр.Гълъбово, подс.Т. с помощта на същите клещи нарязал отнетите кабели на малки парчета. На 19.11.2009г., подс.Т. отнесъл част от отнетите кабели с тегло 3,2 кг. в пункт за изкупуване на метали собственост на „Сплав Комерс” АД гр.София, находящ се в гр.Гълъбово. Последователно, съответно на 21.11.2009г., 23.11.2009г. и 25.11.2009г. подс.Т. отнесъл и предал в същия пункт за изкупуване на материали общо 21,4 кг. от отнетия меден проводник. За предаване в пункта за изкупуване на метали в гр.Гълъбово медни кабели с общо тегло 24,6 кг., подс.Т. получил сумата 145,93 лева. Тези пари му били заплатени от св.Д.Н.И. – касиер в „Сплав Комерс” АД гр.София - база гр.Гълъбово.

С протокол за доброволно предаване от 01.12.2009г. свид.И. *** 350 грама от медния проводник, който подс.Т. предал в базата за изкупуване на метали през периода от 19 до 25.11.2009г.

След разкриване на подс.Т., като извършител на деянието, той предал в РУ на МВР-Гълъбово клещите тип резачки, които използвал за отнемане и нарязване на медните кабели.

Видно от назначената при разследването съдебно-оценителна експертиза стойността на  1 /един/ линеен метър - тип „ПВА 1” - със сечение 6 кв.мм  /употребяван/, възлиза на 0,624 лева, като стойността на отнетия от подс.Т. кабел от този тип с обща дължина 600 метра, възлиза на 374,41 лева.

Видно от назначената при разследването трасологическа експертиза предадените от свид.И. медни проводници са срязани с предадените с протокола за доброволно предаване от подс.Т. клещи тип резачки. Ето защо съдът счита, че деянието извършено от подсъдимия Т. следва да се квалифицира като такова по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като кражбата е извършена с помощта на техническо средство.

ПРАВНА ОБСТАНОВКА:

Д.Г.Т. с ЕГН **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, разведен, осъждан.

Д.Г.Т. е многократно осъждан за извършени от него престъпления против собствеността. Последните му осъждания са както следва:

-С присъда по НОХД № 498/2004г. на РС-Раднево за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б „б” от НК, на подс.Т. е наложено наказание 9 месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила на 24.11.2004 година.

- С присъда по НОХД №455/2004г. на РС-Раднево за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.,, т.3 и т.4 във вр. чл.20, ал.2 и чл.18 от НК във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на подс.Т. е наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила на 17.03.2005г.

- С определение № 143/23.06.2005г. на РС-Раднево е определено едно общо наказание на подс.Т. по НОХД №455/2004г. и НОХД №498/2004г. в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Така определеното общо наказание по НОХД № 455/2004г. и НОХД №498/2004г. на РС-Раднево подс.Т. ***, като е освободен на 29.12.2005г.

Предвид предишните осъждания на подсъдимия Т., настоящото деяние е извършено в условията на „опасен рецидив”, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„а” от НК, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от 1 /една/ година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянието – 19.11.2009 г., не са били изтекли 5 /пет/ години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди – по НОХД №455/2004г. и НОХД №498/2004г., на РС-Раднево, съгласно чл.30, ал.1 от НК. Ето защо съдът счита, че престъплението на подс.Т. е извършено в условията на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

 

     Изложената фактическа и правна обстановка се установява от събраните на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, които съдът цени при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, а именно: докладна записка от 18.12.2009г., заявление с рег. №ЗМ 192/01.12.2009г., докладна записка от 10.12.2009г., докладна записка от 19.11.2009г., жалба с рег. № ЗМ 195/11.12.2009г., обяснение – 4 бр., заверено копие от покупко-изплащателна сметка №№0072931, 0072914, 0072934, 0072939, писмо № СЗ 96/19.11.2009г., писмо №№ 3550/27.11.2009г., 3517/25.11.2009г., протокол за доброволно предаване – 2 бр., квитанция № 0011975/ справка за съдимост, писмо с изх. № 170/10.02.2010г. от Регионален инспекторат по образованието – Стара Загора, протокол за разпит на свидетел – 3 бр., постановление за назначаване на експертиза – 2 бр., заключение на съдебно оценителната експертиза, приемо-предавателен протокол, протокол за извършена експертиза, съдебно-трасологическа експертиза, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, протокол за разпит на обвиняем, протокол за предявяване на разследване – 2 бр. и заключително постановление, както и от показанията на свидетелите Д.З.Д. и Д.Н.И., дадени в хода на досъдебното производство и заключенията на вещите лица.

В съвкупността си показанията на всички свидетели като преки гласни доказателства са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

Цитираните доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимият Д.Г.Т. е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ      

 

 При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Д.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

 

Подсъдимият Д.Г.Т. е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението /отнел чужди движими вещи - 600 метра меден проводник, тип “ПВА 1” – 6 кв.мм / и е установил своя трайна фактическа власт върху тях /имал е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои - така както намери за добре, което той всъщност е направил – предавайки ги срещу заплащане в пункт за вторични суровини/.

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимия Т. се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимия Д.Г.Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

 

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи - многобройните осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК и то за престъпления по глава V от НК – против собствеността, което налага извода, че деянието му няма инцидентен и случаен характер. Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия Т., и на самия него - в качеството му на извършител, в рамките на квалификацията е относително висока.

 

Намирайки, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че за извършеното от престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона минимален предел (три години), изразяващо се в 2 /две/ години „лишаване от свобода”, което подсъдимия Т. да изтърпи при "строг" първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип.

 

На основание чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага по-благоприятната норма на чл.58а от НК, действаща към момента на деянието в сравнение с действащата към момента на постановява на съдебния акт.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Т. наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

На основание чл.189, ал.3 от НК, съдът присъди в тежест на подсъдимия Д.Г.Т. направените по делото разноски възлизащи на 223 лева.

 

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причините и условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на подсъдимия и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

      

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                        / Хр.Ангелов /