№ 18285
гр. С., 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря А. В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110169824 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът М. Р. Л., ЕГН ********** и
адрес гр. С., ...., дължи сумата от 1049.63 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2021 г., ведно със законна
лихва от 22.2.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9199/22 г. на СРС. Поддържа, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот – апартамент 28 в гр. С., ............. Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период в имота на ответника топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена е частично
платена от него. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми
на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.” АД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноски. В съдебно заседание уточнява, че
задълженията са платени изцяло и претендира неплатените разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение за исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който признава иска и
представя споразумение за разсрочено плащане на задълженията. В съдебно заседание
представя доказателства за плащане и на последната вноска.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Установява се от представените от ответника преводни нареждания и не се оспорва от
ищеца, че сумите за главница и законна лихва и разноските за държавна такса са платени.
Съобразно извършеното плащане, искът за признаване дължимостта на главницата за
топлинна енергия следва да се отхвърли като погасен с плащане след завеждане на делото
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на разноските по делото. В случая не е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото. Съобразно с това ищецът има право на неплатените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен с плащане след завеждане на делото, предявеният от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване за установено, че ответникът
М. Р. Л., ЕГН ********** и адрес гр. С., ...., дължи сумата от 1049.63 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2021
г., ведно със законна лихва от 22.2.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9199/22 г. на
СРС.
ОСЪЖДА М. Р. Л., ЕГН ********** и адрес гр. С., ...., да заплати в полза на “Т. С.” ЕАД,
ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски по делото в размер на 100 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Н.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2