Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032
гр. Севлиево, 04.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 486/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу М.Ю.А., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че
сключил, като цесионер договор за цесия от 29.11.2019 г., с прехвърлител
на вземанията "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, което дружество, от своя
страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
12.07.2019 г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД по
договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и
начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка
„ТЕЛЕНОР" прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, между които е и вземането спрямо
ответника М.Ю.А. по договор М03225611 от 07.07.2017 г. в общ размер на 614,01
лева. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други. В т. 9, б. „в" във връзка с т. 12 от подадено от ищеца
заявление по чл. 410 ГПК, за вземанията предмет на делото, кредиторът-ищец
описал, че длъжникът му дължи сума представляваща, неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение е претендирал и
обезщетение за неизпълнение, които суми придобил по силата на договорите за
цесия. Въз основа гореописаните договори за цесия ищецът придобил вземанията
спрямо ответника по сключен между него и „ТЕЛЕНОР БЪЛЕАРИЯ" ЕАД договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03225611 от 07.07.2017
г., по който са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер
********** по тарифен план „Тотал" с месечна абонаментна такса 10,99 лева
с ДДС за срок от 24 месеца, като с допълнително споразумение от 01.12.2017 г.
са изменени ценовите условия, при които е предоставяна услугата на мобилен номер
**********, като цената на месечния абонамент се променя на 30,99 лева с ДДС за
срок от 24 месеца, ведно с което абонатът взел устройство Nokia 5 Black на
изплащане с договор за лизинг от 01.12.2017 г. на 23 месечни лизингови вноски
всяка в размер на 8,99 лева с ДДС без първоначална вноска. Вземанията по
описания договор на обща стойност 614,01 лева били обективирани във издадените
на ответника фактури №**********/15.12.2017 г., №**********/15.01.2018 г.,
№**********/15.02.2018 г., №**********/15.03.2018 г. и №**********/15.04.2018
г.. Цената на иска представлявала сбор от задълженията на ответника, както
следва: 158,34 лева - цена на потребените и незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор с индивидуален клиентски номер М03225611 от 07.07.2017г., по
които са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по
тарифен план „Тотал" с месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС за срок
от 24 месеца, като с допълнително споразумение от 01.12.2017 г. са изменени
ценовите условия, при които е предоставяна услугата на мобилен номер
**********, като цената на месечния абонамент се променя на 30,99 лева с ДДС за
срок от 24 месеца; 179,80 лева - двадесет на брой незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 01.12.2017г. на устройство Nokia 5 Black на 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 8,99 лева с ДДС без първоначална вноска;
275,87 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с индивидуален
клиентски номер М03225611 от 07.07.2017 г., по които са предоставяни
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план
„Тотал" с месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца,
като с допълнително споразумение от 01.12.2017 г. са изменени ценовите условия,
при които е предоставяна услугата на мобилен номер **********, като цената на
месечния абонамент се променя на 30,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Ответникът не бил погасил в срок задължението към кредитора, с оглед което
ищеца заявява, че претендира и мораторна
лихва в размер на 99,32 лева за периода от 04.05.2018 г до 06.12.2019 г.,
начислена върху сумата по фактура № **********/15.04.2018 г.. Основанието за
начисляването на неустойка по процесния договор било неизпълнение на
задължението на ответницата да заплати цената на предоставените и потребени от
нея далекосъобщителни услуги през предходните отчетни периоди, а именно
неплащането на сумите по фактури № **********/15.12.2017 г., №
**********/15.01.2018 г., № **********/15.02.2018 г.. Съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Ответницата
била неизправната страна по договора, тъй като не изпълнила задължението си да
заплати в указания срок потребените от нея услуги, което обусловило правото на
мобилния оператор съгласно чл. 75 от ОУ и т. 11 от индивидуалния договор да
прекрати облигационното правоотношение предсрочно и да получи неустойка в
размер на три месечни абонаментни такси, каквито били уговорени в индивидуалния
договор. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.
79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените
фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник
сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си
заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника било обусловило правото на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от
догворите. Изрично над подписа на ответника, положен на всеки един от
представените договори бил поместен текст в т. 11 от индивидуалния договор,
която гласи: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер посочен/а в него, по вина на инициатива
на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартите за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМкарта/номер до
края на този срок. " Обезщетението за неизпълнение било начислено
съобразно изрично договореното, а именно: дължимите месечни абонаментни такси
до края на срока на действие на договора. Т.нар. неустойка имала обезщетителен
характер, а не санкционен. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето
им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 26 от Общите условия, всички
услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД. Съгласно чл. 23, месечната
цена за провеждане на разговори се дължала и се заплащала от потребителя
ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично.
По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал за мобилен телефонен
номер **********, не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността
на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била
фактура и в срок не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си. С оглед на изложеното ищеца претендира признаване за
установено по отношение на ответницата съществуване вземания на ищеца по
договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03225611 от
07.07.2017 г., по които били предоставяни далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал", по
допълнително споразумение от 01.12.2017 г., по договор за лизинг от
01.12.2017г. за устройството Nokia 5 Black,
обективирани във фактури №**********/15.12.2017 г., №**********/15.01.2018
г., №**********/15.02.2018 г., №**********/15.03.2018 г.,
№**********/15.04.2018 г. за периода от 15.11.2017 г. до 14.04.2018 г., за
следните суми: 158,34 лева - цена на потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги; 179,80 лева - незаплатени лизингови вноски; 275,87
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с индивидуален клиентски
номер М03225611 от 07.07.2017 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1435/2019 г. по описа на PC
Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвана писмена молба заявява отказ от иска
за мораторна лихва в размер на 99,32 лева, начислена за периода от 04.05.2018
г. до 06.12.2019 г., поради което производството е прекратено в тази част. В докладвана
писмена молба развива съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, заявява, че от доказателствата се е установила основателност на предявените
искове. Оспорва размера на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и иска намаляването му, като прекомерно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установяват се от съвкупната преценка на договор
за мобилни услуги от 07.07.2017 г., ценова листа от 07.07.2017 г., допълнително
споразумение от 01.12.2017 г., договор за лизинг от 01.12.2017 г., фактури
№**********/15.12.2017 г., №**********/15.01.2018 г., №**********/15.02.2018
г., №**********/15.03.2018 г. и №**********/15.04.2018 г., следните
обстоятелства: М.Ю.А. е сключила с
„Теленор България" ЕАД твърдяните от ищеца договор за предоставяне на
мобилни услуги и договор за лизинг, с посоченото в исковата молба съдържание.
Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените вземания
на мобилния оператор, произтичащи от договорите за мобилни услуги и лизинг,
предвид липсата на доказателства за заплащането им. Общият размер на
неплатеното задължение за ползваните телефонни услуги на основание сключените
договор за мобилни услуги е в размер на сумата 158,34 лв.. Поради неплащане на
задълженията по процесните фактури, договорите с М.Ю.А. са прекратени като за задължението за заплащане
на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и изискуемия остатък от
лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство е
издадена фактура №**********/15.04.2018 г., на стойност 614,01 лева, от които:
158,34 лева - цена на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги от
предходен период; 179,80 лева - незаплатени лизингови вноски; 275,87 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 07.07.2017 г.. Процесните
фактури за ползваните услуги, неплатени лизингови вноски и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор не са оспорени по настоящото дело.
Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и "ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ" ООД, писмено потвърждение
за сключена цесия от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, от договор за цесия от 29.11.2019
г. между "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, извлечение от приложение
№ 1 към него от 03.02.2020 г., пълномощно за уведомяване и уведомление за цесия, че са извършени твърдяните
от ищеца и описани в исковата молба цесии.
От приложеното ч. гр. д. № 1435/2019 г. на РС –
Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу
длъжника – ответник по делото, заповед № 806/16.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 614,01 лева – главница,
представляваща незаплатени суми по договор за мобилни услуги от 07.07.2017 г.,
с "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, прехвърлени на "ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ" ООД, сред което прехвърлени на ищеца; мораторна лихва в размер на
99,32 лева, начислена за периода от 04.05.2018 г. до 06.12.2019 г.; ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна
такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в
законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и
валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им
елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на
твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените
в неустоичната
клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата,
както и всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от съвкупната преценка на договор за мобилни услуги от 07.07.2017 г.,
ценова листа от 07.07.2017 г., допълнително споразумение от 01.12.2017 г.,
договор за лизинг от 01.12.2017 г., фактури №**********/15.12.2017 г.,
№**********/15.01.2018 г., №**********/15.02.2018 г., №**********/15.03.2018 г.
и №**********/15.04.2018 г., че М.Ю.А. е сключила с „Теленор България" ЕАД твърдяните от
ищеца договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг, с посоченото
в исковата молба съдържание. Ответникът
не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния
оператор, произтичащи от договорите за мобилни услуги и лизинг, предвид липсата
на доказателства за заплащането им. Общият размер на неплатеното задължение за
ползваните телефонни услуги на основание сключените договор за мобилни услуги е
в размер на сумата 158,34 лв.. Поради неплащане на задълженията по процесните
фактури, договорите с М.Ю.А. са прекратени
като за задължението за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите и изискуемия остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора
за лизинг мобилно устройство е издадена фактура №**********/15.04.2018 г., на
стойност 614,01 лева, от които: 158,34 лева - цена на потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги от предходен период; 179,80 лева - незаплатени
лизингови вноски; 275,87 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
от 07.07.2017 г.. Процесните фактури за ползваните услуги, неплатени лизингови
вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договор не са оспорени по
настоящото дело. С оглед изложеното установиха се предпоставките за уважаване на предявените
искове: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и
валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им
елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на
твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените
в неустоичната
клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата. С оглед становището на ответника не се налага по детайлно обсъждане на
предпоставките за уважаване на исковете. Установи се от представените договори за
цесия и наличие на договори за цесия между ищеца и твърдените му праводатели.
Установи се и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесиите са
съобщени на ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и
приложенията към същата на процесуалния представител на ответника. В посочения
смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г.,
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
С оглед изложеното, установи се основателност на
исковете за следните суми: 158,34 лева - цена на потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги; 179,80 лева - незаплатени лизингови вноски; 275,87
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с индивидуален клиентски
номер М03225611 от 07.07.2017 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение № 806/16.12.2019 г. по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1435/2019 г. по описа на PC Севлиево, като за
посочените суми, следва исковете да се уважат.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и прекратяване на производството по делото в друга част, съдът намира,
че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по
делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва
да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 589,62 лева, за заплатена
държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на
ответника и за адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на исковете, само
за част от предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери,
че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1435/2019
г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до сумите: 21,52 лева за
заплатена държавна такса и 309,88 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода по делото, ответника също има
право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е представил
доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат. Неоснователно е
възражението за намаляване размера на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, предвид, че същото е в минималноустановения в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер, при съобразяване и на включения в същото ДДС.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., съществуват парични вземания за
следните суми: 158,34 лева - цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги; 179,80 лева - незаплатени лизингови вноски; 275,87 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от 07.07.2017 г., дължими по договор за мобилни
услуги от 07.07.2017 г. и договор за лизинг от 01.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, към длъжника М.Ю.А., с
ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед № 806/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1435/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Ю.А., с
ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от Ю.Б.Ц., направени по гр. д. № 486/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 589,62 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Ю.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., направени по ч. гр. д.
№ 1435/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на: 21,52
лева за заплатена държавна такса и 309,88 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: