№ 4488
гр. Варна, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100502048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби:
1. Въззивна жалба вх. № 44796/04.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Р. В. К.,
ЕГН: **********, с адрес в град ****, чрез процесуален представител адв. П. Н. от
АК-Варна, срещу решение № 1515/30.04.2024 г., поправено с решение №
2310/19.06.2024 г. постановено по гр. д. № 13533/2023 г. по описа на РС-Варна в
отхвърлителната му част, с което съдът е отхвърлил предявения от Р. В. К., ЕГН
**********, от гр. ***, срещу Община ****, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за
сумата над 5000 лева до пълния предявен размер на претенцията от 9000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от контузия на лявото ходило, травматичен оток по
лявото ходило, ожулване по дясното коляно, в резултат на настъпил на 26.07.2023 г.
инцидент - падане вследствие на хлътнала тротоарна плоча от тротоар пред блок 121,
***, в близост до вх. 1, ведно със законната лихва считано от датата на деликта -
26.07.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД.
Жалбоподателят - Р. В. К., счита първоинстанционното решение в обжалваната му част
за неправилно. Счита, че размерът на обезщетението, определен от първоинстанционния
съд, за претърпените от нея неимуществени вреди – болките и страдания, които е изпитала в
следствие на процесния инцидент, не е справедлив и не е съобразен с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. По същество моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде
постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
Община Варна, чрез процесуален представител юрк. С.Д., с който въззивната жалба се
оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и първоинстанционно решение в обжалваната
му част да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
2.Въззивна жалба вх. № 37494/10.05.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Община
– Варна, чрез процесуален представител юрк. С.Д. от АК-Варна, срещу решение №
1515/30.04.2024 г., поправено с решение № 2310/19.06.2024 г. постановено по гр. д. №
1
13533/2023 г. по описа на РС-Варна в осъдителната му част, с което РС-Варна е осъдил
Община ****, да заплати на Р. В. К., ЕГН **********, от гр. ***, сумата от 5000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Р. В.
К. болки и страдания от контузия на лявото ходило, травматичен оток по лявото ходило,
ожулване по дясното коляно, в резултат на настъпил на 26.07.2023 г. инцидент -падане
вследствие на хлътнала тротоарна плоча от тротоар пред блок 121, ***, в близост до вх. 1,
ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 26.07.2023г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД.
Жалбоподателят – Община Варна, счита първоинстанционното решение в обжалваната
му част за неправилно. Счита, че по делото не е доказано, че към датата на злополуката, на
мястото на инцидента е съществувала неравност на тротоарното платно; счита за недоказана
причинно следствената връзка между предполагаемото деяние и настъпилите увреждания.
Счита размера на обезщетението, определен от първоинстанционния съд, за претърпените от
Р. В. К. неимуществени вреди за необосновано завишен. По същество моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
предявеният иск да бъде отменен. В условията на евентуалност моли, размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Р. В. К.,
чрез процесуален представител адв. П. Н. от АК-Варна, с който въззивната жалба се оспорва.
Моли се същата да бъде отхвърлена и първоинстанционно решение в обжалваната му част
да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
В двете подадени въззивни жалби и в отговорите по тях не са направени искания за
събиране на доказателства.
Съдът, като съобрази двете подадени въззивни жалби и отговорите по тях, намира
следното:
Всяка една от постъпилите две въззивни жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежно легитимирана страна, срещу акт подлежащ на въззивно обжалване, при
наличието на правен интерес от обжалване и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.
Жалбите са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане и разгледани по
същество в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 44796/04.06.2024 г. по описа на
РС-Варна, подадена от Р. В. К., ЕГН: **********, с адрес в град ****, чрез процесуален
представител адв. П. Н. от АК-Варна, срещу решение № 1515/30.04.2024 г., поправено с
решение № 2310/19.06.2024 г. постановено по гр. д. № 13533/2023 г. по описа на РС-Варна в
отхвърлителната му част.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 37494/10.05.2024 г. по описа на
РС-Варна, подадена от Община – Варна, чрез процесуален представител юрк. С.Д. от АК-
Варна, срещу решение № 1515/30.04.2024 г., поправено с решение № 2310/19.06.2024 г.
постановено по гр. д. № 13533/2023 г. по описа на РС-Варна в осъдителната му част.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително и по
телефона, като им се изпрати и препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3