Присъда по дело №428/2024 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ по НОХД № 428/2024 г.
по описа на Софийски окръжен съд

Софийска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за
разглеждане в Софийски окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия К. Д. К., роден на ******** г. в гр. С., българин, български
гражданин, със средно специално образование, разведен, неосъждан, живущ в
гр.С., ул.“Ц. С.“ №**, ЕГН: **********, за това, че: На 24. 07. 2016 г., на път
ВП 81-6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона за птицеферма „Д.“,
в посока от гр.С. за гр.К., С. обл., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № ****, е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл.20, ал.1 (изм.ДВ, бр.43 от 2022 г.)
- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ като по непредпазливост причинил смъртта на В.
В. С. с ЕГН: ********** от гр.К., обл.С., настъпила на 25.07.2016 г. -
престъпление по чл.343, ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор Д. М.
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К. К., като сочи, че
извършеното от подсъдимия престъпление е доказано по несъмнен и
категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие,
на които се позовава. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ от една година и шест месеца, като съдът отчете като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно
минало и дългата продължителност на наказателното производство, водено
спрямо подсъдимия, за което той няма вина. Държавният обвинител сочи, че
като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени и
субективните действия на пострадалия С., който е допринесъл за
съпричиняване на престъпния резултат. Прокурорът предлага изтърпяването
на наказанието „лишаване от свобода“ на осн. чл.66 от НК да бъде отложено за
срок от три години, като на подсъдимия бъде наложено и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.
а., повереник на частните обвинители Й.С., И.В. и И. С., не е участвал в
последното заседание и съдебните прения. Същият е депозирал молба по
делото на 07.03.2025 г., в която сочи, че намира, че подсъдимият е виновен в
извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли
съда при постановяване на присъдата си да вземе в предвид, посочените в
молбата решения на върховната съдебна инстанция, както и да отчете
обясненията, които подс. К. К. е дал в един ранен етап на производството, тъй
като все още не е била формирана защитната му теза.
Защитниците на подс. К. К. - адвокат П., адвокат Д. и адвокат С. искат
съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подзащитния им по
повдигнатото му от прокуратурата обвинение, като всеки един от тях излага
1

подробно своите аргументи в насока невиновността на подс. К.. Намират, че
повдигнатото срещу подзащитния им обвинение не е доказано по категоричен
и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Изразяват
становище, че от наличните по делото доказателства се установява, че
подсъдимият е изпълнил императивните си задължения да се движи със
съобразена с пътните условия скорост и единствено внезапната поява на
велосипедиста в опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия, е
станала причина за настъпване на съставомерните последици. В тази връзка се
оспорва от защитата предложения от заключенията на повторната тройна АТЕ
и комплексната медико - автотехническа експертиза механизъм на развитие на
произшествието, като несъответен на обективните находки, залегнали в
огледния протокол, на констатациите изводими от съдебномедицинската
експертиза, относно уврежданията на пострадалия, на свидетелските
показания на свидетелите Б. Б. и А. Г. (с нова фамилия И.). Сочи се, че от
доказателствата по делото следва да бъде изключен протокола за оглед на
местопроизшествието, като съставен в нарушение на разпоредбата на чл.137,
ал.1 от НПК. В тази насока се твърди от защитниците, че този протокол е
съставен без участието на поемни лица, тъй като от показанията на
разпитаните такива като свидетели (свидетелите Б. С. и М. А.) се
установявало, че същите на практика не са присъствали при извършването на
процесуално-следственото действие. Изтъква се, че при формиране на
фактическите си изводи, не следва да бъде кредитирано от съда заключението
на комплексната медико-автотехническа експертиза, като вътрешно
противоречиво и необосновано. В тази връзка се оспорват от защитника -
адвокат Д. експертните констатации относно мястото на удара между двете
превозни средства, скоростта на движение на лекия автомобил и опасната зона
за спиране на същия, механизма на възникване и развитие на
автопроизшествието. Адв. С. сочи, че от медицинските документи,
съдържащи се в кориците на делото, става ясно, че пострадалото лице имало
стари травми, за които не е ясно с каква давност са. Намира, че с оглед на
обстоятелството, че след като в аутопсията няма отразени данни за старите
травми, претърпени от пострадалия, то тогава не може да се приеме като
причина за смъртта на пострадалия единствено настъпилото на 23.07.2016 г.
ПТП. Излага твърдения за непредотвратимост на удара между лекия
автомобил, управляван от подзащитния й и велосипедиста и следователно до
наличието на случайност на деянието, както и на наличието на спасителна
маневра, извършена от нейния подзащитен. С всички тези аргументи,
защитата изразява становище, че обвинението срещу подсъдимия К. К. е
недоказано, поради което и същият следва да бъде признат от съда за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
чл.343, ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Адв. П. и адв. Д. правят
алтернативно искане, в случай, че съдът прецени, че подзащитният им е
виновен в извършването на престъплението по чл.343, ал.1 от НК, то следва
да вземе под внимание продължителния срок на разглеждане на делото, както
2

и обстоятелството, че подс. К. е оказал помощ на пострадалия, своевременно
на мястото на ПТП, което било потвърдено и от свидетелските показания.
Намират, че оказването на помощ от страна на подсъдимия на пострадалия
следва да доведе до преквалификация на деянието в такова по чл.343А от НК
или пък до прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наличието на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият К. К. не дава обяснения по делото. В последната си дума
иска съдът да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение и да го
оправдае.
С оглед пълнота на съдебния акт следва да бъде проследена
процесуалната съдба на делото. Въз основа на внесен обвинителен акт за
същия случай в Окръжен съд – С. е било образувано НОХД № 442/2021 г.,
което е приключило с присъда № 2, постановена на 13.02.2023 г. С присъдата
си ОС – С., 4-ти състав, е признал подс. К. К. за виновен в че: На 24.07.2016 г.
на път ВП 81-6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона на
птицеферма „Д.“, в посока от гр.С. за гр.К., С. обл., при управление на
моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с
рег.№ ....... е нарушил правото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на В. В. С.,
ЕГН: **********, поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година. На осн. чл.66,
ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за
срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е лишил
подс. К. от правото да управлява МПС за срок от 1 (една) година и 6 (шест)
месеца. Също така е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РУ на МВР
К. сумата от 4 302,42 лева, представляваща направени във фазата на
досъдебното производство разноски и по сметка на СОС, направените в хода
на съдебното производство разноски в размер на 990 лева. Срещу
постановената присъда са били подадени въззивни жалби от защитниците на
подс. К. К. – адв.Сергей П. и адв. Н. Д., въз основа на които е било образувано
ВНОХД №**27/2023 г.
С Решение № 375/08.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 727/2023 г.
по описа на АС – С., присъдата на ОС – С. и била отменена на осн. чл.334, т.1
вр. чл.335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, поради допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд и делото е
било върната на ОС – С. за разглеждане от друг състав на съда от стадия на
разпоредителното заседание (чл.247 б и следващите от НПК).
3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. Д. К. е роден на ******** г. в гр.С., с адрес по
местоживеене в град С., българин, български гражданин, със средно
специално образование, неосъждан, безработен, разведен. Същият е
правоспособен водач на МПС, категория „В” от 07.12.2001 г. и притежава
свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 19.12.2011 г.,
като е наказван по административен ред за извършено нарушение по ЗДвП три
пъти.
На 24.07.2016 г., около 06,50 часа, подсъдимият К. Д. К. се движил с
управлявания от него лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК №
....... по път ВП-81 - 6 км. от републиканската пътна мрежа, в посока от гр.С.
към гр.К..
Платното за движение в този участък от пътя било организирано
двупосочно, с обособени две полуплатна с по две ленти за движение,
разделени от еластична ограда - мантинела. Лявата и дясната лента за
движение в платното от гр.С. за гр.К. били с широчина по 3,60 м., оградени с
линия М1 и разделени с линия М3. Времето било слънчево, с добра видимост.
Платното за движение било покрито с асфалтова настилка, сухо, без
неравности и наклон, прав (хоризонтален) участък. Към 24.07.2016 г. нямало
въведени временни ограничения на скоростта на движение на МПС, като
максимално разрешената скорост на движение в този район от пътя била 90
км/ч.
В посочения участък, където се придвижвал подс. К. с управлявания от
него лек автомобил, път ВП - 81 и път FO1403 образували Т- образно
кръстовище, предназначено за движение в две посоки - две полуплатна,
разделени с обособена тротоарна площ, върху която бил монтиран билборд с
надпис „Д.”. На същото кръстовище имало поставен знак В2 – „Спри!
Пропусни движещите се с предимство по пътя.“. Подсъдимият К.
осъществявал движението с автомобила си в дясната лента на платното за
движение в посока за гр.К., със скорост от около 62 км/ч.
В същото време, в дясната лента на платното за движение на същия път,
но в противоположна посока, срещу управлявания от подсъдимия лек
автомобил, се движел с велосипед свид. Б. Б.. По това време пострадалият В.
С. управлявал велосипеда си марка „Dancceli“ по път FO1403, с посока на
движение към път ВП - 81, като достигайки кръстовището с този път,
предприел пресичане на пътното платно, предназначено за движение на
превозни средства в посока гр.К.. Когато се намирал пред мантинелата,
разделяща двете платна за движение в противоположните посоки на път ВП -
81, насочвайки се да навлезе в платното за движение в гр.К., пострадалият С.
забелязал другия велосипедист – свид. Б., с който се познавали, тъй като преди
4

години работили заедно във военно поделение. Пострадалият С. вдигнал
ръка, за да поздрави свид. Б.. Свидетелят Б. също вдигнал ръка за поздрав,
след което продължил пътя си. Вместо да пропусне движещите се по пътя с
предимство ВП-81 превозни средства, пострадалият С. навлязъл от ляво на
дясно (по посока на движение на автомобилите, пътуващи посока гр.К.) в
платното за движение в посока гр.К., въртейки бързо педалите на колелото,
движейки се със скорост от 13 км/ч. В този момент управлявания от подс. К.
лек автомобил се намирал на отстояние 68 м. и колоездачът бил видим за
него.
В същият момент, в дясната лента на платното за движение в посока от
гр.С. към гр.К., се движела свид. А. Г. (с нова фамилия И.) с управлявания от
нея лек автомобил марка „Фолксваген” с ДК № .......... със скорост от около 45
км/ч. Свидетелката забелязала свид. В. С. и велосипеда, който управлявал в
момента, в който той се намирал в средата на пътя, на мантинелата между
двете платна. След нея в дясното платно се движел подс. К. с управлявания от
него автомобил. Подс. К. предприел маневра по изпреварване на
управлявания от свид. А. И. лек автомобил като се изнесъл в лявата лента за
движение. Едва след като завършил маневрата по изпреварване и се върнал в
дясната лента за движение подс. К. отново върнал погледа си върху платното
за движение. Тогава той забелязал велосипедиста пострадалия В. С., който
продължил движението си отляво на дясно, спрямо посоката на движение на
подс. К., пред управлявания от него автомобил. Подсъдимият след като
забелязал велосипедиста веднага задействал уредите за спиране на
автомобила, на разстояние 32 метра от мястото на удара с велосипедиста, като
същевременно и насочил автомобила си в дясно към банкета на пътя, за да
избегне удара с велосипедиста.
Въпреки задействаната спирачна система и намаляването на скоростта
на автомобила от 62 км/ч на 39 км/ч, последвал удар между предната лява част
на автомобила и дясната част на предното колело на велосипеда. Велосипедът
се приплъзнал по левия калник на лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“,
кормилото достигнало предното стъкло и го счупило, след което велосипедът
бил отхвърлен на пътното платно на мястото, където бил описан в протокола
за оглед, а велосипедистът до петното червеникаво кафява течност, описано в
протокола за оглед (на разстояние 33,10 метра след ориентира и на 2,20 метра
вляво от десния край на пътното покритие е било намерено петно с
неправилна форма червеникаво-кафява засъхнала течност с размери 60 см. х
20 см).
След удара управляваният от подс. К. автомобил също се установил в
покой, вследствие на задействаната от подсъдимия спирачна система.
Подсъдимият веднага слязъл от автомобила си и започнал да крещи „Звънете
на 112“. Същият искал да помогне на пострадалия, но бил спрян от събралите
се на място хора, които му казали да не го бута, докато не пристигне лекарска
помощ. Междувременно свид. А. И. се била приближила към пострадалия и се
обадила на телефон 112, за да съобщи за инцидент и да бъдат изпратени
5

медицински и полицейски екип на място. Пострадалият С. пъшкал и както бил
в легнало положение на асфалта се опитвал да стане.
Пътното транспортно произшествие било забелязано от свид. Г. Г. и
съпругата му, който преминал в автомобила си покрай него. Свид. Г. спрял на
мястото на инцидента автомобила си, а съпругата му, която пътувала в
автомобила веднага подала сигнал на телефонния номер 112.
На мястото на произшествието пристигнал дежурен полицейски екип
при РУ на МВР гр.К. в състав свидетелите И. П. и С. С.. Полицейските
служители видели, че пострадалият велосипедист лежи на асфалта по лице, в
безсъзнание, като от главата му течала кръв. Двамата свидетели установили и
водача на автомобила – подс. К. К.. На подсъдимия била извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен
резултат. Пристигнал екип на СМП, който транспортирал пострадалия в
УМБАЛСМ „П.”, където същият въпреки оказаната му спешна медицинска
помощ, починал на 25.07.2016 г.
На 24.07.2016 г. известно време след реализиране на произшествието и
след като пострадалият бил откаран от „Бърза помощ“, на мястото на
произшествието, бил извършен оглед от разследващ орган при РУ на МВР
гр.К., резултатите от който били закрепени в протокол за оглед на
местопроизшествие (л.3-л.17, т.2 от ДП). При извършването на огледа от
разследващ полицай С.Н. от РУ – К. участвали и поемните лица Б. К. С. и М.
Д. А., както и експерт при РУ – К. - Т. Д. К. и автоекспертът от списъка на
вещите лица при СГС с № 598 - инж. В. В. И.. Огледът бил извършен за
времето от 08,50 часа до 10,00 часа. В резултат на извършеното процесуално-
следствено действие били изяснени редица обстоятелства, имащи значение за
реализираното пътно-транспортно произшествие – мястото на настъпването
му, устройството на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, разположението и техническото състояние
(деформациите) на превозните средства, участвали в произшествието, както и
били фиксирани следите оставени на пътната настилка от превозните
средства, участвали в произшествието от части (елементи) от превозните
средства, наличието на спирачни следи и местоположението на трупа на
пострадалия.
От изготвената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза
на труп № 48/2016 г. (л.91-96, т.2 от ДП) става ясно, че при извършения оглед
и аутопсията на трупа на пострадалия В. В. С., са установени следните
увреждания: черепно-мозъчна травма: охлузване с плитка разкъсно- контузна
рана в дясната тилна област на главата, подлежащо многолинейно и
многофрагментно счупване на черепа с две линейни счупвания; състояние
след трепанация в дясно и ляво на черепа за оперирани кръвоизливи под и над
твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка, двустранно челно и слепоочно
базално, като в ляво челно базално е най-обширна; стволов кръвоизлив; оток
на мозъка; малкомозъчно вклиняване; кръвонасядания по дясната мишница и
6

охлузване по десния долен крайник; две язви на стомаха и морфологични
данни за артериална хипертония.
Характерът и морфологията на описаните травматични увреждания са
дали основание на вещите лица да достигнат до извода, че същите са резултат
от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при
пътнотранспортно произшествие. Според експертите, смъртта на В. С. се
дължи на описаната в медицинските документи черепно-мозъчна травма и е
била неизбежна. Описаните увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП. Посочените резултати от
огледа на трупа и наличната медицинска документация за пострадалия, са
дали основание на експертите да заключат за наличието на причинно-
следствена връзка между констатираните при пострадалия травматични
увреждания в резултат на произшествието и настъпилия летален изход. С
оглед така категорично констатираното от вещите лица – съдебни медици, че
смъртта на пострадалия се дължи на причинена му тежка черепно мозъчна
травма, неоснователни се явяват твърденията на адв. С., изложени в хода на
съдебните прения, че причината за смъртта на пострадалия не е ясна с оглед
наличието на стари увреждания у пострадалия, които не били изследвани.
Дори и пострадалият да е имал стари травми, те не са били констатирани при
аутопсията му, и респективно не са довели до неговата смърт.
По делото е била назначена и изготвена съдебна автотехническа
експертиза от вещото лице инж. В. В. (л.102-104, т.2 от ДП). Следва да бъде
отбелязано, че настоящият съдебен състав не кредитира с доверие
заключението на тази експертиза в частта, касаеща непредотвратимостта на
произшествието от страна на подс. К. К. като водач на лек автомобил „Опел“,
модел „Вектра“, но с оглед пълнота на съдебния акт и задължението на съда да
мотивира всяко едно свое решение, в мотивите следва да бъде посочено какво
точно е заключението и защо съдебният състав е достигнал до извода, че не
следва да му дава вяра. Така съгласно заключението на тази експертиза,
мястото на инициалния удар между лекия автомобил „Опел“ с рег. № **** и
велосипеда, управляван от пострадалия С., е посочено за установено по
дължина на платното за движение - на около 29 метра след приетия в огледния
протокол ориентир, считано по посоката на движение на автомобила и по
широчина на платното за движение - на около 2,5 метра в ляво от десния край
на пътното покритие, считано в същата посока. При извършеният от вещото
лице по тази експертиза оглед на участвалите в пътно-транспортното
произшествие превозни средства, са установени следните повреди и
деформации по лекия автомобил „Опел“ с рег. № ****: счупване на челното
стъкло в левия долен край и липсващо (счупено) ляво външно огледало за
обратно виждане. Изхождайки от гореописаните деформации по превозното
средство, експертът по тази експертиза е достигнал до заключението, че преди
автопроизшествието лекият автомобил е бил технически изправен и по него
не са констатирани неизправности от техническо естество, които да са в
причинна връзка с настъпилия удар с велосипедиста. Пак според вещото лице
по тази експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил „Опел” в
района на ПТП е била около 63 км/ч, а към момента на удара с велосипедиста
- около 34 км/ч. При посочената скорост на движение на автомобила, опасната
му зона за спиране е била изчислена от вещото лице инж. В. на 47,30 метра.
Вещото лице е посочило още, че отстоянието на автомобила от мястото
на удара в началния момент на времето за реакция на водача, когато би могъл
да възприеме наличието на велосипедиста като обект - опасност за
движението на пътното платно, се равнява на 37,20 метра, което предвид
7

изчислената от него опасна зона за спиране на автомобила, му е дало
основание да заключи, че настъпването на автопроизшествието е било
технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил (задача седма).
Така посоченото отстояние на автомобила от мястото на удара, в началния
момент на реакция е неправилно изчислено от вещото лице, което е довело и
до неправилния извод, направен от същото за непредотвратимост на
автопроизшествието. В тази си част експертизата е в противоречие както с
показания на свидетелите Б. Б. и А. И., така и със заключението на
изготвената повторна тройна автотехническа експертиза в хода на
досъдебното производство и комплексната медико-автотехническа
експертиза, изготвени без участието на вещото лице инж. В. В. по делото,
които съдът кредитира с доверие и въз основа, на които изгражда своите
основни изводи за механизма на автопроизшествието, предмет на разглеждане
по настоящото дело.
По делото са изготвени и тройна автотехническа експертиза (л.117 - 119,
т.2 от ДП) и допълнителна такава (л.2, т.3 от ДП), отново с участието на
вещото лице инж. В. В., на които съдебният състав не дава вяра, тъй като за
основа на направените изчисления са взети данните от изготвената първа по
ред автотехническа експертиза. Експертите, изготвили експертизите, са
достигнали до извод, че водачът на лекия автомобил „Опел” е могъл да
предотврати удара с велосипедиста, ако е реагирал за аварийно спиране при
отстояние на автомобила от мястото на удара, не по-късно от 52 метра, като се
има и в предвид необходимото в такива случаи запасно разстояние за
сигурност в границите на 2 до 5 м. и при местоположение на велосипедиста на
около 15 м. преди мястото на удара и около 7 м. в ляво от левия край на
полуплатното за движение в посока към гр.К.. Прието е още и че водачът на
лекия автомобил би могъл най-рано да възприеме пострадалия велосипедист
при отстояние на автомобила от мястото на удара около 62 метра.
От заключението на назначената и изготвена комплексна медико-
автотехническа от вещите лица д-р М. А., инж. А. А. и инж.П. П., която съдът
кредитира, като кореспондираща със събраните по делото доказателства и
изготвена професионално и компетентно (л.8-28, т.3 от ДП) се установява
следното: мястото на удара между процесните превозни средства се намира на
платното за движение на ВП - 81 до гр.К., до района на кръстовището с път
FO1403, по широчина - на около 2,5-3,00 м. вляво от десния край на платното
за движение считано в посоката на огледа и по дължина - на линията на 22-24
м. след линията на ориентира, считано в същата посока. Скоростта на
движение на лекия автомобил „Опел” в района на произшествието е била
около 62 км/ч, а в момента на удара е била 39 км/ч. При тази скорост на
движение на лекия автомобил от 62 км/ч, опасната зона за спиране на същия е
била 40 м.
Експертите са изследвали и въпроса за разстоянието, от което водачът на
лекия автомобил е могъл да възприеме действията на велосипедиста С., като
са достигнали до извод, че то е от порядъка на 68 метра. Посочено е, че в
8

момента на навлизане на велосипедиста С. на платното за движение на лекия
автомобил, последният се е намирал на разстояние 68 метра от мястото на
удара (мястото на пресичане на коридорите на двете превозни средства) и
велосипедистът е бил видим за него през цялото време до момента на удара.
Прието е още, че неустановеният лек автомобил, движещ се пред
управлявания от подсъдимия автомобил, не е влияел на видимостта на водача
К. от момента на навлизане на велосипеда в платното му за движение. Във
връзка с поставената им четвърта задача, вещите лица са приели, че
технически неправилните действия на другия велосипедист - свид. Б.,
изразяващи се в движение в левия край на платното за движение на
автомобила, са оказали влияние върху конкретната пътна обстановка, но не се
явяват причина за настъпилото ПТП.
Експертите, изготвили комплексната медико - автотехническа
експертиза са достигнали до изводи, че от техническа гледна точка причината
за настъпилото пътно-транспортно произшествие са субективните действия на
колоездача С., който при навлизане на път с предимство и извършване на
маневра „завиване наляво” е навлязъл в коридора на движение на лекия
автомобил „Опел Вектра”, а е следвало да пропусне движещия се по този път
с предимство автомобил. В заключението е прието още, че водачът на лекия
автомобил, движейки се със скорост от 62 км/ч, в момента на навлизане на
велосипедиста С. в платното за движение на лекия автомобил, е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, а в случая той е
предприел спиране на отстояние 32 метра до мястото на удара, от което и при
посочената скорост от 62 км/ч, не е имал такава възможност. Тази експертиза
съдът кредитира с доверие, тъй като е в синхрон с всички доказателства по
делото, като събраните писмени, гласни и писмени доказателствени средства
са разгледани и детайлно обсъдени. Само съдът намира, че следва да посочи,
че приема същата с малка корекция, като намира, че не е категорично
доказано наличието на следи от произшествието по предната броня в лявата
част на лек автомобил „Опел“, „Вектра“, тъй като същите не фигурират и не
са описани както в протокола за оглед на местопроизшествие, така и в
експертизата изготвена от вещото лице В. В., присъствал на огледа на
местопроизшествието (л.102-103, т.2). Тези следи са били установени от
вещите лица след компютърна обработка на снимките от произшествието, но
те по никакъв начин не са обективирани и възприети както от страните, така и
от съдебния състав. Съдът обаче приема напълно описания механизъм за
възникване и развитие на ПТП от вещите лица, както и че ударът между лекия
автомобил и велосипедиста е настъпил с предна лява част на автомобила, в
областта на лявата част на предната броня в дясната част на предното колело
на велосипеда. Както и че велосипедът се е приплъзнал по левия калник на
автомобила, дясната част на кормилото е достигнало до челното стъкло и го е
счупило, след което велосипедът е бил отхвърлен заедно с велосипедиста до
мястото, на което е установен при огледа, а велосипедистът до петното
червеникавокафява течност, описано в протокола за оглед.
9

В хода на досъдебното производство е извършена и съответно приета от
настоящия съдебен състав повторна тройна автотехническа експертиза,
изготвена от различни вещи лица от коментираните по-горе автотехнически
експертизи (тези изготвени с участието на вещото лице инж. В. В.) инж. С.
Д., инж. А. А. и инж.П. П. (л.39-59, т.3 от ДП), която е потвърдила
констатациите на КМАТЕ, относно мястото на удара между лекия автомобил и
велосипеда, скоростта на движение на лекия автомобил в района на
произшествието и в момента на същото, опасната зона за спиране на
автомобила при конкретните пътни условия и скорост. Във връзка с
поставеният въпрос за разстоянието до мястото на удара, от което водачът на
лекия автомобил е могъл да възприеме действията на велосипедиста С.
(момента на навлизане на велосипедиста С. в платното за движение на лекия
автомобил), вещите лица по тази експертиза са приели друга величина - 76
метра, следователно различна от приетата от КСМАТЕ. Посочили са и че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме
велосипедиста в момента, в който велосипедът се е намирал на платното за
движение водещо към фирма „Д.”, непосредствено преди навлизането на
двуколесното превозно средство на платното за движение на ВП-81, а именно
на отстояние на автомобила до мястото на удара от 207 м. Експертите са
достигнали и до извод, че водачът на автомобила е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, при скорост на движение от 62
км/ч, ако е реагирал с аварийно спиране от разстояние 40,3 м. до мястото на
удара и 2,4 сек. преди удара (отговор на пета задача).
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства - показания на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели И. А. П. ( л.77-78 от СП) и показанията на
свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл.2 от
НПК (л.68, т.2 от ДП), С. И. С.в (л.78-79 от СП) и показанията на
свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл.2 от
НПК (л.69, т.2 от ДП), Б. Д. Б., показанията на свид. от НОХД №442/2021
г., прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.3 от НПК (л.87-93) и показанията на
свидетеля от ДП, прочетени на осн.чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК (л.58,
т.2 от ДП) и на осн. чл.281, ал.1, т.3 от НПК (л.72-74, т.2 от ДП), Х. П.
(л.120-121) и показанията на свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.67, т.2 от ДП), А. Н. И. (Г.) - (л.121-123),
Г. Г. (л.123) и показанията на свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.79, т.2 от ДП), Б. К. С. (л.124-125) и М.
Д. А. (л.123-124);
писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед
на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л.3-14, т.2 от ДП), медицински
документи на пострадалия (л.78-96, т.3 от ДП), справка от ДНС 112 (л.10,
т.3 от ДП); справка от АПИ (л.106, т.3 от ДП), справки от СДВР (л.109, т.3
10

от ДП), препис от акт за смърт и удостоверения за родствени връзки на
пострадалия, свидетелство за съдимост на подсъдимия;
изготвените експертизи по делото - съдебномедицинска експертиза на
трупа на пострадалия (л.91-96, т.2 от ДП), химическа експертиза (л.98, т.2
от ДП), автотехническа експертиза (л.102-104, т.2 от ДП), тройна
автотехническа експертиза (л. 117-118, т.2 от ДП), допълнителна тройна
автотехническа експертиза (л.2, т.3 от ДП), комплексната медико -
автотехническа експертиза (л.8-28, т.3), повторна тройна автотехническа
експертиза (л.39-58, т.3).
За да достигне до описаната по-горе фактическа обстановка на
реализираното от подс. К. К. престъпление съденият състав кредитира с
доверие показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
А. И., Б. Б., Г. Г., С. С. и И. П., включително на показанията на последно
изброените четирима свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса и
приобщени по делото чрез прочитането им по съответния процесуален ред.
Съдът е прочел показанията на част от тези свидетели с оглед липсата на
спомен, тъй като от произшествието са изминали повече от 8 години.
В подкрепа на гореизложените констатации по фактите са и
заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия,
комплексната медико-автотехническа експертиза, повторната тройна
автотехническа експертиза; обективните находки, намерени при извършеният
оглед на местопроизшествието.
В тази насока, преди всичко, съставът на Окръжен съд – С. напълно
възприема и кредитира показанията на свидетелите Б. Б., А. И., Г. Г., С. С. и И.
П., доколкото същите добросъвестно, обективно и подробно са изложили пред
съда личните си възприятия за случилото се. Тези показания кореспондират
както помежду си, така и с останалата събрана по делото доказателствена
съвкупност, а именно протокола за оглед на местопроизшествието и иззетите с
него веществени доказателства и с изготвените по делото експертни
заключения. Между събраните гласни доказателства чрез разпита на
посочените свидетели и останалия доказателствен обем по делото, съдът не
намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани детайлно
и да бъдат съпоставяни. Следва единствено да се обърне внимание на
показанията на свид. А. И., която е непосредствен очевидец на пътното
транспортно произшествие, настъпило между автомобила, управляван от
подсъдимия и пострадалия велосипедист С. и различието им с показанията на
свид. Б. Б. относно това каква е била траекторията на движение на
пострадалия С. – дали същият е пресичал перпендикулярно (както сочи свид.
И.) или е вдигнал ръка и се опитал да завие на ляво (както сочи свид. Б.).
Настоящият съдебен състав намира, че в тези показанията на двамата
свидетели не са налице съществени противоречия. Различният механизъм на
пресичане на платното в посока гр.К. от страна на пострадалия В. С., обяснен
от свидетелите И. и Б., се дължи на различния момент, в който той е бил
11

възприет от тях да пресича платното, както и е обусловен от техните
субективни възприятия и преценка. Пострадалият е бил видян по-рано от
свид. Б., когато се е преустроил от едното платно в другото и е завил, за да
пресече и когато вече е предприел самото пресичане на платното за движение
в посока гр.К., което в определен момент от движението си по платното,
според субективните виждания на свид. И. същият е извършил
перпендикулярно. На следващо място в показанията си свидетелите Б. Б. и А.
И. еднопосочно и безпротиворечиво описват пътнотранспортната обстановка -
времето и мястото на пътния инцидент, участниците в него, характеристиките
на пътния участък в зоната на произшествието и другите пътни и климатични
условия, разположението на платното за движение на превозните средства
непосредствено след катастрофата, състоянието на пострадалия.
В показанията на тези свидетели се съдържа и информация за начина на
движение на велосипеда, кормуван от пострадалия и най-общо - за
поведението му на пътя - същият идвал с велосипеда си по път FO1403, с
посока на движение към път ВП - 81, като достигайки кръстовището с този
път; намирайки се пред мантинелата, разделяща двете платна за движение в
противоположните посоки на път ВП - 81, насочвайки се да навлезе в
платното за движение в гр.К., пострадалият С. поздравил другия
велосипедист - свид. Б., след което без да спре и да пропусне движещите се по
пътя превозни средства, навлязъл в платното за движение за гр.К..
Свидетелката И. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие,
заявява че колоездачът, който бил от лявата страна тръгнал да пресича
пътното платно перпендикулярно, без да се оглежда за идващи коли. Съдът
обаче дава вяра на показанията на свид. Б., че пострадалият С. е предприел
маневра “завиване на ляво“ в посока гр. К., като едновременно с това е
тръгнал да пресича и самото пътно платно, но косо, а не перпендикулярно (под
прав ъгъл), така както е описано и в комплексната медико-автотехническа
експертиза. Показанията на свид. Б. във връзка с начина на движение на
велосипедиста С. си кореспондират с травматичните увреждания на
пострадалия, описани в съдебно-медицинската експертиза, регистрираните
забърсвания и счупвания на двете превозни средства, конкретната пътна
обстановка в района на произшествието, описана в огледния протокол,
отразена и в изготвената комплексна медико-автотехническа експертиза и
изготвената скица към нея и фотоалбума от района на произшествието, което
е още един аргумент в насока кредитиране и възприемане от съдебния състав
именно на показанията на свид. Б..
Показанията на свид. И., която е шофирала лекия автомобил,
изпреварен от този на подсъдимия, са източник и на друг интересуващ
процеса факт - че пострадалият велосипедист е бил видим за движещите се
превозни средства по пътното платно за гр.К., от голямо разстояние, още от
момента на появата му в края на мантинелата, разделяща двете платна за
движение, доколкото същата свидетелка е наблюдавала, възприела и описва в
детайли действията на пострадалия от този момент и комуникацията му с
12

другия велосипедист свид. Б., през пътното платно. Същата дори е възприела,
че двамата велосипедисти си говорят нещо, без да чува какво точно.
Свидетелят Б. в показанията си, приобщени от досъдебното производство,
описва своите преки възприятия за поведението на пострадалия велосипедист
непосредствено преди удара с автомобила, като конкретно заявява:
„….бързаше да влезе в асфалта, беше тръгнал да пресича......управляваше
велосипеда си бързо, въртеше бързо педалите….”.
По отношение на така заявените факти, коментираните гласни
доказателства на очевидци на пътното-транспортно произшествие, предмет на
разглеждане по настоящото дело, са в корелация и синхрон с останалия събран
по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите Г. Г., И. П. и
С. С., които разказват за преките си впечатления при пристигането им на
мястото на произшествието (времето и мястото на събитието, обстановката -
ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, суха пътна настилка,
разположението на катастрофиралите превозни средства на пътното платно,
техните водачи, пострадалото от произшествието лице и неговото състояние);
обективните находки, намерили отражение в протокола за оглед на
местопроизшествие; заключението на съдебномедицинската експертиза на
трупа на пострадалия В. С., установяваща причините за смъртта му;
заключенията на комплексната медико-автотехническа експертиза и
повторната тройна автотехническа експертиза, установяващи мястото на
инициалния удар спрямо характеристиките на пътното платно, мястото на
установяване на тялото на пострадалия, обстоятелството, че в момента на
удара велосипедът е бил в движение (скоростта му е била в порядъка на 13
км/ч.), условията на видимост на подсъдимия като водач на лекия автомобил,
към мястото на навлизането на велосипеда (кореспондиращи със
фактическите твърдения в показанията на свид. И./.
Показанията на свидетелите Г. Г., И. П. и С. С. следва да бъдат ценени
по делото, тъй като показанията им са подредени и логични, освен това те са
свидетели, които не са заинтересовани от изхода на делото и добросъвестно са
възпроизвели възприетите от тях обстоятелства, за които са разпитвани.
Следва да бъдат ценени и показанията им от досъдебното производство,
прочетени от съда, с оглед липсата на спомен, като липсата на спомен е
обективно свойство на човешката памет, тъй като от произшествието са
изминали повече от 8 години. Чрез показанията на тези свидетели се
потвърждават установените по делото факти и обстоятелства относно
настъпилото ПТП, времето и мястото на осъществяването му, участващите в
него превозни средства, пострадалото от злополуката лице и неговото
състояние, разположението на автомобила и на велосипеда на пътното платно
след инцидента, мястото на реализирания удар между тях. В показанията си,
свидетелите И. П. и С. С. съобщават и за възприятията си относно
поведението (реакцията) на подсъдимия К. известно време след настъпилия
удар с велосипедиста.
Фактическите данни, които се установяват от събраните по делото
13

гласни доказателствени източници (обсъдени по-горе), кореспондират и с
обстоятелствата, отразени в протокола за оглед и снимковия материал,
обективиран при извършването му и съответно приобщен по делото (л.7-14,
т.2 от ДП). Съдебният състав намира, че протоколът за оглед е съставен при
спазване на изискванията за съдържание и не са налице съмнения по
отношение законосъобразното извършване на процесуално следственото
действие и следователно протоколът е доказателствено средство както за
извършеното действие, така и за резултатите от това действие. От протокола
за оглед следва да се вземат фактически данни по отношение
характеристиките на пътното платно, състоянието на пътната настилка,
климатичните условия, разположението на превозните средства
непосредствено след произшествието и мястото на реализирания удар между
тях, повредите и деформациите по същите, установените обективни находки –
спирачни следи, следи от кафеникава течност и предмети по пътното платно.
Върху така отразените в протокола данни правилно са работили и вещите лица
изготвили комплексната медико- автотехническа и тройната автотехническа
експертизи по делото.
Съдът намира, възражението на защитниците адв. П., адв. Д. и адв. С. за
процесуална негодност на протокола за оглед на местопроизшествие за
неоснователно. Защитниците правят възражение, че от разпитите на поемните
лица Б. С. и М. А. са установяват допуснати съществени нарушения от страна
на разследващия орган при неговото съставяне, като главното нарушение се
състои в обстоятелството, че поемните лица не са присъствали при
фактическото извършване на огледа, съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1 от
НПК, а както самите те твърдят, единствено са положили подписи на
протокола за оглед. В хода на проведеното съдебно следствие са разпитани
свидетелите С. и А., които действително заявяват, че само са положили
подписи под един протокол, по молба на спрелите ги полицаи. Твърденията на
поемните лица, че не са прочели съдържанието на изготвения огледен
протокол и не са се запознали с неговото съдържание, не прави това
доказателствено средство негодно. Свидетелите С. и А. са грамотни български
граждани, в предпенсионна възраст, което означава, че това, че не са прочели
протокола за оглед на местопроизшествие се дължи на техния личен избор, а
не на други причини. При разпита си свидетелите С. и А. твърдят, че не са
участвали в извършването на самото процесуално-следствено действие като са
се включили в неговия край. Съдът намира, че не следва да цени показанията
на свид. А. и свид. С. по отношение на тези твърдения, тъй като намира, че те
не отговарят на обективната действителност. От фотоалбума към протокола за
оглед е видно, че на снимка № 2 (л.8, т.2 от ДП) са заснети точно поемните
лица заедно с разследващия полицай. Тази снимка е била направена от
експерта, участващ при огледа, за да се обозначи взетата като ориентир за
огледа „указателна табела с надпис „С. 6“. Видно от отразено в протокола за
оглед този ориентир е взет още при започване на процесуално-следственото
действие, като и съответно е направена снимка, на която присъстват поемните
14

лица, което означава, че същите са участвали още при започването на
действието от разследващия полицай. С оглед на това и съдът намира
изложените от свидетелите С. и А. твърденията, че не са присъствали и че не
са възприели как и по какъв начин са фиксирани следите от произшествието,
не отговаря на истината. За пръв път поемните лица заявяват, че фактически
не са участвали в огледа при разпита им по НОХД № 442/2021 г. пред ОС – С..
От показанията на свидетелите С. и А., дадени пред настоящия състав,
прозира подценяване и неосъзнатост на сериозността на твърденията, които
излагат пред съда, като свид. А. изразява единствено своето недоволство, че
„…ще се идва тука (има в предвид в съда) да не се занимаваме с глупости…“.
Свид. С. сочи, че на място нямало нищо, полицаите само мерели, от което
следва, че свидетелите действително са присъствали при огледа, но не са
вникнали по какъвто и да било начин в извършваните от органите на реда,
действия.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие (л.3-5, т.2 от ДП),
на поемните лица Б. С. и М. А. са разяснени правата и задълженията им в
качеството на поемни лица. В процесуалният документ е отразено, че
свидетелите С. и А. са участвали при извършването на огледа на
местопроизшествие. Същите са положили своите подписи на последната
страница на протокола, което е достатъчно. В НПК няма поставено изискване
протоколите за оглед да бъдат подписвани на всяка страница от лицата,
участвали в процесуалноследственото действие. В разпоредбата на чл.129,
ал.2 от НПК е посочено, че протокола се подписва от органа, извършил
действието, както и от другите участници в наказателното производство, в
случаите, посочени в НПК. В разпоредбите на чл.155 и чл.156 от НПК също
липсва поставено такова условие, каквото твърди адв. Д., за подписване на
всяка страница от протокола от страна на поемните лица.
На следващо място при извършването на огледа е участвал и инж. В. В.
И., специалист по ДВГ и автомобили, експерт от списъка на СГС (л.3-5, т.2
от ДП). Горното е още една гаранция за законосъобразното и правилно
извършване на огледа и измерване на относимите разстояния, откриването на
следи от ПТП и тяхното изземване от органа по разследването. В
автотехническата експертиза, инкорпорирана към доказателствения материал
от съда чрез прочитането й по реда на чл.282, ал.3 от НПК, поради настъпила
смърт на вещото лице, вещото лице инж. В. изрично е отразил, че на
24.07.2016 г. е извършил оглед на местопроизшествието в присъствието на
разследващ полицай Н. и поемните лица от протокола за оглед (л.102 на гърба,
т.2 от ДП). Гореизложеното още веднъж идва да потвърди, че протоколът за
оглед е годно доказателствено средство и че съдът следва да основава
изводите си на него, а не да го дисквалифицира, каквото искане правят
защитниците на подс. К..
По отношение на причинените при настъпилото пътно произшествие
телесни увреждания на пострадалия (характера и степента им) и механизма на
причиняването им, както и по въпроса за причината за настъпилия летален
15

изход (причинната връзка между тези увреждания и смъртта на пострадалия),
следва да се съобразят изводите на съдебномедицинската експертиза на трупа
на пострадалия, както и тези, съдържащи се в комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л.8-28, т.3 от ДП) в
медицинската й част. Това е така, доколкото заключенията на същите са
обективни, обосновани и професионално изготвени от вещи лица, в кръга на
тяхната компетентност, като при това не са оспорени от страните.
В хода на проведеното съдебно производство по делото са изслушани и
приети няколко заключения на автотехнически експертизи - на АТЕ (л.102-
104, т.2 от ДП) и допълнителни АТЕ (л.107 и л.111-112, т.2 от ДП),
изготвени от вещото лице инж. В. В., на тройна АТЕ и допълнителна такава
(съответно на л.117, т.2 и на л.2, т.3 от ДП), на комплексна медико-
автотехническа експертиза (л.8-28, т.3 от ДП) и повторна тройна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л.39-58, т.3 от ДП), като
повечето от тях са с идентични задачи. Настоящият съдебен състав извърши
собствена, обективна оценка на експертните заключения, във връзка с
останалите доказателства по делото, за да прецени на кое от тях да даде вяра.
Запознавайки се с всички изслушани и приети в хода на съдебното следствие
по делото автотехнически експертизи, съставът на СОС намери, че следва да
кредитира с доверие заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж.А. А., инж.П.
П. и д-р М. А. С. (л.8-28, т.3 от ДП). Заключенията на посочените експертизи
не се различават съществено по въпросите за скоростите на движение на лекия
автомобил и на велосипеда в момента на удара и преди него, опасната зона за
спиране на автомобила, мястото на удара на процесните превозни средства,
механизма на протичане на транспортното произшествие, причините за
настъпването му от техническа гледна точка. Единствено по въпроса от какво
разстояние водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
възприеме като реално (видимо) препятствие на пътя пострадалия
велосипедист, заключението на изготвената от вещото лице инж.В. В.
автотехническа експертиза (л.102-104, т.2 от ДП), се намира в противоречие
с всички останали експертизи, дали заключение по този въпрос.
По отношение на други от въпросите, заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза (л.8-28, т.3 от ДП) дава по-конкретни
отговори, като освен това съдържа подробна и логически издържана
мотивировка на конкретните изводи, въз основа на посочени обективни данни
по делото и използвани научни М.. Именно на базата на това експертно
заключение, преценено във взаимовръзка с констатираните в протокола за
оглед на местопроизшествието обективни находки и събраните гласни
доказателствени източници, настоящият съдебен състав е обосновал изводите
си по релевантната фактология, като е приел за безспорно установени от
фактическа страна обстоятелствата, че скоростта на движение на лекия
автомобил в момента на удара е била 39 км/ч., а тази на пострадалия
велосипедист - 13 км/ч.; че скоростта на движение на автомобила преди
16

произшествието е била 62 км/ч., а опасната му зона за спиране при тази
скорост - 40 м.; че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да възприеме действията на велосипедиста С. от момента на навлизането му
на платното за движение, на отстояние до мястото на удара 68 м.; че водачът
на автомобила, при скорост на движение от 62 км/ч., е имал техническа
възможност да предотврати произшествието при реакция за аварийно спиране
от разстояние 40,3 м. до мястото на удара; че за велосипедиста е съществувала
техническа възможност да предотврати удара с автомобила, ако при
навлизането на път с предимство, пропусне движещия се по този автомобил,
без да навлиза в коридора му за движение.
За обосноваване на възприетата по-горе фактология настоящият съдебен
състав възприе и кредитира като обосновано и компетентно изготвено
заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза (л.8-28, т.3
от ДП). Така въз основа на изводите на тази експертиза, съдът намира за
безспорно установени обстоятелствата, свързани с причинените на
пострадалия телесни увреждания и причината за смъртта му, мястото на удара
между лекия автомобил и велосипедиста, участвали в ПТП, тяхната скорост,
опасната зона за спиране, респ. предотвратимостта на произшествието за
всеки от участниците в произшествието, от какво разстояние водачът на
автомобила е имал възможност да възприеме велосипедиста. Същата е
подробна и обоснована въз основа на приобщените по делото доказателства –
писмени доказателствени средства (протокол за оглед на местопроизшествие,
скици, и др.) и гласни такива, разпитите на свидетелите по делото. В
заключението са инкорпорирани относимите и значимите части от
използваните доказателствени източници, съдържа се богат снимков
материал, изчертани са съответните скици, онагледяващи изводите. Вещите
лица са дали отговор на поставените им въпроси на базата на установени по
делото обективни данни, посочени на л.1-л.8 от експертизата и при
използване на утвърдени научни М., подробно разяснени на л.8 и л.9 от
заключението.
Основание да кредитира заключението на горепосочената експертиза,
съдът откри в обстоятелството, че същата не само че е базирана на годни
доказателствени източници, но се отличава и с необходимата задълбоченост и
яснота при отговор на поставените задачи. Експертите от коментираната
КМАТЕ са използвали данните в протокола за оглед, в събраните и приобщени
писмени доказателства, както и съдържанието на гласните доказателствени
източници. Убедително са защитили направените от тях изчисления. В
съдебно заседание потвърдиха експертните си изводи, като подробно ги
разясниха. Предвид това не се споделят развитите в съдебно заседание от
защитниците на подсъдимия доводи, оспорващи посочените от вещите лица
М. за изчисления, тъй като при използваната от тези експерти М.ка и
обосноваване на изводите им в заключението, не се наблюдава неяснота или
вътрешна противоречивост, от която да се заключи, че използваните от тях М.
за изчисления са математически погрешни. Видно от посочено в съдебно
17

заседание от вещото лице инж. А. първоначалния контакт между автомобила
и велосипеда е в зоната на дясната част на кормилото на велосипеда, при което
се виждат задиранията на автомобила на снимка №6 от фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествие, респ. вижда се къде е бил
първоначалния контакт на двете превозни средства. Вещото лице д-р А. сочи,
че описаните външни травми по тялото на пострадалия В. С. са по дясната
предмишница и дясната подбедрица в предната част. По дясната длан на
пострадалия също имало синкаво насядане, а под показалеца охлузване, тоест
в зоната на дясната ръкохватка на велосипеда. Следователно контакта на
автомобила с велосипедиста е в предната дясна част на горния и долния
крайник, а вторичния удар на велосипедиста е с терена. С оглед на горното и
заключенията на вещите лица автоексперти и съдебен медик са еднопосочни и
в синхрон помежду си.
Заключението по въпроса за предотвратимостта на удара между лекия
автомобил и велосипедиста, дадено от вещото лице инж. В. В. по АТЕ (л.102-
104, т.2 от ДП), съдът не кредитира. Основните аргументи в тази насока в
(т.3.7.1.), са нейната необоснованост и неубедителност. Така изложените
изводи на вещото лице не са обосновани с логически издържана мотивировка,
въз основа на посочени обективни данни по делото, поради което не са налице
основания за тяхното обсъждане. Още повече - в заключението си по така
изготвената еднолично от вещото лице В. автотехническа експертиза и
впоследствие при участието му в състава на допълнителната тройна АТЕ (л.2,
т.3 от ДП), вещото лице, без конкретни научни аргументи (без точно и ясно да
се обоснове) е предложил различни величини на разстоянието на лекия
автомобил от мястото на удара в първия (началния) момент, в който водачът
му е могъл да възприеме велосипедиста С. като опасност за движението.
Поради липсата на професионална, научно издържана и убедителна обосновка
на експертните изводи по този въпрос, съдът не възприе заключението на
обсъжданата експертиза в тази й част.
При тези съображения досежно кредитиране на експертните
заключения, настоящият състав възприема изцяло като обосновани и
професионално аргументирани изводите на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза. Поради това, експертните изводи от това
заключение, наред с други доказателствени източници, съдът взе в предвид
при изграждане на констатациите си по фактите.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, настоящият
състав на СОС направи следните изводи от правна страна:
От обективна страна безспорно и категорично се установи, че на
посочените по-горе време и място, подсъдимият К. К. е управлявал лек
автомобил марка „Опел”, с ДК № ......., като се движел по път ВП-81 - 6 км. от
републиканската пътна мрежа, в посока от гр.С. към гр.К.. По делото
безспорно се установи и, че по същото време, пострадалият В. С. управлявал
велосипеда си по път FO1403, с посока на движение към път ВП - 81, като
18

достигайки кръстовището с този път, предприел пресичане на платното за
движение в посока гр.К..
Намирайки се пред мантинелата, разделяща двете платна за движение в
противоположните посоки на път ВП - 81, насочвайки се да навлезе в
платното за движение в гр.К., пострадалият С. забелязал друг велосипедист –
свид. Б., с който се поздравили и след това без да пропусне движещите се по
пътя с предимство ВП-81 превозни средства, пострадалият предприел маневра
завиване на ляво, като навлязъл в платното за движение за гр.К., движейки се
със скорост от 13 км/ч. Установи се също, че в този момент управлявания от
подсъдимия лек автомобил се намирал на отстояние 68 м. и съответно
колоездачът бил видим за него (заключение на комплексната медико-
автотехническа експертиза).
Въпреки, че подсъдимият е имал видимост към колоездача от 68 метра,
когато той тръгнал да пресича платното му за движение в посока гр.К., вместо
да отдава непрекъснато наблюдение на пътната обстановка и да го възприеме,
като вземе и своевременно ефективни мерки за предотвратяване на
произшествието, той го видял твърде късно да се движи на пътното платно –
едва на 32 метра от мястото на удара. След като видял пострадалия С.,
подсъдимият реагирал с аварийно спиране едва на 32 метра от мястото на
удара с велосипеда, но от това разстояние и движейки се с посочената скорост
от 62 км/ч, същият нямал техническа възможност да спре. Последвал удар с
предната лява част на автомобила в областта на лявата част на предната
броня, в дясната част на предното колело на велосипеда, управляван от
пострадалия С.. В резултат на удара велосипедът се приплъзнал по левия
калник на автомобила, кормилото достигнало до челното стъкло и го счупило,
след което велосипедът и тялото на велосипедиста са били отхвърлени, там
където впоследствие велосипедът бил намерен и описан в протокола за оглед,
а велосипедистът, там където било открито и описано петно от червеникаво
кафява течност (оставена от главата на пострадалия) на пътното платно.
В случай, че подс. К. К. бе наблюдавал внимателно и постоянно пътя, по
който се е движил с управлявания от него лек автомобил, каквото задължение
има като водач на моторно превозно средство, съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП, то
е следвало в зоната на своята видимост, която не е била ограничена от никакви
обстоятелства като лошо метеорологично време, шофирал е през светлата част
на денонощието, не е имало други автомобили, които да пречат на видимостта
му, е трябвало да намали скоростта и да спре преди реализиране на пътното
транспортно произшествие. Следователно, по безспорен начин се установи по
делото, че подс. К. е нарушил правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, въвеждащо
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства. Контролът, посочен в чл.20, ал.1 от ЗДвП, представлява владеене на
управляваното превозно средство във всяко едно отношение и обхваща всички
действия на водача, които засягат не само техническото състояние на пътното
транспортно средство и показанията на неговите уреди, но и възможността
пътното превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено и
19

използвано от трети лица, но и положението му спрямо останалите участници
в движението спрямо пътя или терена, включително и ако се намира в покой
(Решения № 842/1975 г., № 1234/1976 г., № 960/1980 г. на трето н.о. на ВКС).
Както е посочил и АС – С. в Решение № 375/08.11.2023 г., постановено по
ВНОХД № 727/2023 г. по описа на САС по-съвременната съдебна практика на
върховната инстанция (решение № 222/2014 г. на второ н.о. ВКС) включва в
чл.20, ал.1 от ЗДвП и изискването за непрекъснат контрол на превозното
средство и всеобхватното и непрекъснато наблюдение на пътната обстановка
на движението на пътното транспортно средство по пътя, като в хода на
процеса по управление задължава водачите да не отклоняват вниманието си.
Респективно чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водача на ППС да контролира
непрекъснато ППС – по време на движението да не отклонява вниманието си,
да следи внимателно, непрекъснато и всеобхватно пътя, обстановката по него
и движението на автомобила, както и на останалите участници по пътя. В
случая подс. К. К. не е изпълнил вмененото му задължение от чл.20, ал.1 от
ЗДвП като водач на ППС - лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ като не е
наблюдавал внимателно и всеобхватно пътната обстановка, което е довело до
твърде закъсняло задействане на спирачната система на управлявания от него
автомобил. С оглед обстоятелството, че подсъдимият не е проявил внимание
да контролира превозното средство и конкретното негово положение спрямо
останалите участници в движението какъвто е и велосипедистът В. С., не е
възприел своевременно опасността, която представлява неправомерно
пресичащият пътното платно велосипедист, въпреки, че е имал обективна
възможност да я възприеме и да спре своевременно преди настъпването на
удара между автомобила и велосипедиста. Подс. К. е закъснял да предприеме
в случая мерки за безопасност, което независимо от субективните причини, на
които се дължи това (дали на липса на концентрация и невъзприемане на
факторите на пътя, или на неправилна преценка на тези фактори),
представлява нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП (в този смисъл е решение №
64/27.05.2016 г. по н.д.№ 176/2016 г. на първо н.о. на ВКС). При проява на
съответното внимание да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и да
съобрази движението на превозното средство, ударът за водача е бил
предотвратим. Поради това, следва да бъде отхвърлено възражението на адв.
С., че деянието се явява за подс. К. случайно по смисъла на чл. 15, ал. 1 НК
или пък че същият е извършил спасителна маневра.
Видно от заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза (л.8-28, т.3 от ДП), водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да възприеме действията на велосипедиста С. от момента на
навлизането му на платното за движение в посока за гр.К., на отстояние до
мястото на удара 68 м. Подсъдимият при изпълнение на задължението си да
наблюдава непрекъснато и внимателно пътното платно и участниците в
движението е бил длъжен и е могъл да види велосипедиста, който
неправомерно пресича пътното платно и да предприеме обезопасителни
мерки. Водачът на МПС е длъжен да наблюдава в цялост платното за
20

движение, което правило подс. К. не е спазил и така е нарушил чл.20, ал.1 от
ЗДвП като е допуснал настъпването на пътния инцидент с велосипедиста В.
С..
По делото без съмнение се установи, че участъкът от пътя в района на
местопроизшествието е прав, равнинен, асфалтовото покритие гладко и без
неравности, времето сухо и слънчево, видимостта добра, подсъдимият е
шофирал със скорост напълно в границите на максимално допустимата за
съответния участък от пътя. Следователно ако подсъдимият е наблюдавала
внимателно и постоянно пътя, по който се е движил с управлявания от него
лек автомобил, в зоната на своята видимост, е следвало да забележи
намиращия се на пътното платно, и навлизащ в неговото платно за движение
велосипедист, да намали скоростта си на движение и да спре. След като обаче
не е сторил това, подс. К. не е изпълнил задължението си, визирано в
горепосочената разпоредба от ЗДвП – да наблюдава непрекъснато пътното
платно, което негово поведение е в причинна връзка с настъпилия резултат -
причиняване смъртта на велосипедиста С.. Предвид на така изложеното,
съдът намира, че подсъдимия К. К. е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, и че това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия В. С..
При преценка поведението на подсъдимия и неговата вина, настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде взето под внимание и поведението
на велосипедиста - пострадалия В. С.. Пострадалият С. също е допуснал
нарушение на своето задължение като участник в движението, предвидено в
чл.50, ал.1 от ЗДвП - при навлизане на път с предимство да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по него като това неговото поведение
безспорно е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат се налага с
оглед на безспорно установените обстоятелства, че пострадалият
велосипедист С. е предприел маневра „завиване на ляво“, а след това и
пресичане на платното за движение посока гр.К. като е навлязъл на път с
предимство - платното за движение на управлявания от подсъдимия
автомобил, без преди това да пропусне движещите се по този път превозни
средства. Изводите за извършените от пострадалия действия на мястото на
произшествието, съдът прави въз основа на данните, получени от показанията
на свидетелите Б. Б. и А. И. и от заключението на комплексната медико-
автотехническата експертиза (л.8-28, т.3 от ДП). Съгласно това заключение,
велосипедистът С. е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, като при навлизане на път с предимство, пропусне движещия
се по този път автомобил, без да навлиза в коридора му за движение.
Посочено е още в заключението и, че ако велосипедистът беше извършил
маневрата по най-краткия път, в лявата лента за движение и премине в дясната
част на платното за движение, след като пропусне движещия се в дясната
лента автомобил, възможността му да предотврати удара е реална.
Следователно, пострадалият велосипедист като участник в движението, е
21

допуснал нарушение на правилото по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Ето защо съдът
прие, че пострадалият С. с действията си, с който е нарушил визираното в
цитираната разпоредба от ЗДвП правило за движение, е допринесъл за
настъпването на вредните последици. За наличие на съпричиняване на
последните, не се изисква нарушението на правилата за движение от страна на
пострадалия да е виновно, достатъчно е това нарушение да е в причинна
връзка с тези вредни последици, както е и в настоящия случай /в този смисъл
р.№ 47/1980 г. на 3 н.о. на ВС/.
Обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
общественоопасните последици, като не е изпълнил задължението си по чл.50,
ал.1 от ЗДвП, от своя страна не изключва отговорността на подсъдимия, в
какъвто смисъл са отправени защитни възражения. Това е така, тъй като
същият е допуснал нарушаване на правилото по чл.20, ал.1 от ЗДвП и е могъл
да предотврати настъпването на автопроизшествието, ако се бе съобразил с
предписанията на посочената разпоредба, да контролира непрекъснато
управлявания от него лек автомобил, като владее управляваното превозно
средство, но и внимателно и концентрирано и непрекъснато наблюдава
пътната обстановка, ката че всички препятствия и опасности за безопасното
движение да бъдат възприети своевременно да и да бъдат избегнати.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посоченото правило
за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е причинил смъртта
на В. С.. От събраните по делото доказателства, безспорно и категорично се
установява, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на
пострадалия се явяват именно получените от него травматични увреждания
вследствие на удара му от лекия автомобил, управляван от подсъдимия. В
частност, от заключението на съдебномедицинската експертиза (л.91-96 т.2
от ДП) безспорно се установи наличието на пряка и непрекъсната причинна
връзка между тежката черепно-мозъчната травма, получена от пострадалия в
резултат на произшествието и настъпилия смъртен изход. Следователно, от
обективна страна, както бе посочено по-горе, е налице и пряка причинна
връзка между очертаното нарушение на правилата за движение по пътищата
от страна на подсъдимия К. и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
едно лице, тъй като по делото безспорно се установи, че ако подсъдимия бе
спазил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП, то същият обективно е могъл
да предотврати настъпването на пътното произшествие.
От субективна страна, подсъдимият К. К. е извършил посоченото
деяние при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, тъй
като същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, като е трябвало непрекъснато да контролира управлявания
лек автомобил, като своевременно забележи навлизането на пострадалия С. в
платното за движение към гр.К. и предприеме мерки за спиране и
предотвратяване на инцидента.
22

В случая не е налице такава изненада от поведението на пострадалия
велосипедист, за да се приеме наличие на оневиняващото основание по чл.15
от НК по отношение на подсъдимия, а проявена от него непредпазлива вина,
тъй като пострадалия е могъл обективно да бъде забелязан от подсъдимия, от
момента на навлизането на колоездача на платното за движение в посока за
гр.К., на разстояние до мястото на удара 68 метра, попадал е и извън опасната
зона на управлявания от подсъдимия автомобил и за подсъдимия
произшествието с пострадалия е било технически предотвратимо.
Следователно, ако подсъдимият е контролирал непрекъснато превозното
средство и внимателно е наблюдавал пътното платно, същият е могъл да
реагирал своевременно със задействането на спирачната система, то същият
обективно е могъл да предотврати удара с велосипедиста.
С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия К. К. с деянието
си е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1, б.”в”, във вр.
чл.342 ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, и го
призна за виновен в извършването на това престъпление.
Противно на доводите на защитата, поддържани в хода на съдебните
прения, съставът на Окръжен съд – С. прие, че поведението на подсъдимия
след деянието, не следва да се отчита като правнозначим факт за смекчаване
на наказателно-правното му положение. По делото не се събраха
доказателства, че след деянието подсъдимия К. е извършил действия, които
обективно са били насочени към оказване на помощ на пострадалия, което пък
да сочи несъмнено на наличие на обстоятелството по чл.343а, ал.1, б.”б” от
НК - „деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия”. От теорията и от богатата съдебна практика е
установено, че за да намери приложение намалената отговорност по
посочения привилегирован състав от закона, е необходимо деецът след
деянието, при което е било увредено здравето на друго лице, да е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и оказаната
помощ обективно да е била необходима. В този смисъл ППВС № 1/1983 г., Р.
№ 586/2001 г., 2 н.о., Р. № 10/1989 г., 3н.о., Р. № 486/1969 г., 3 н.о., Р. №
162/1970 г., 3 н.о., Р. № 276/1972 г., 3 н.о., Р. № 579/1975 г., 3 н.о. Дали деецът е
направил всичко, зависещо от него, се преценява във всеки конкретен случай с
оглед на неговите възможности, обстановката, в която е действал, както и
характера на действията, които е извършил. Второто изискване на закона пък е
налице, когато тази помощ е била необходима - пострадалият да е бил жив по
време на оказване на помощта и последната да е била насочена обективно и
субективно към спасяване живота или запазване на здравето на пострадалия
от пътнотранспортно произшествие. Обстоятелството, че животът на
пострадалия не е бил спасен или че смъртта е била непредотвратима, е без
значение за приложението на обсъждания законов състав (в този смисъл Р. №
162/28.02.1970 г., 3 н.о. на ВКС). В настоящия случай е безспорно установено,
че смъртта на пострадалия С. не е настъпила веднага след реализирания удар
между управлявания от него велосипед и лекия автомобил, управляван от
подсъдимия. В тази насока са показанията на свидетелите А. И. и Б. Б., които
са били очевидци на възникването и развитието на пътното произшествие,
така и показанията на свидетелите С. С., И. П. и Г. Г., които са пристигнали на
мястото в един по-късен момент. Този факт следва да се приеме за установен и
по експертен път от заключението на съдебно-медицинската експертиза на
трупа на пострадалия (л.91-96, т.2 от ДП), която не съдържа данни смъртта на
23

пострадалия да е настъпила мигновено. Установено е също така, че веднага
след сблъсъка между двете превозни средства, подсъдимият слязъл от
автомобила си и се отправил към велосипедиста, за да види какво се е
случило, но не е докосвал пострадалия, не го е премествал, не му е оказвал
първа помощ, както сочи адв. П. в хода на съдебните прения. В този смисъл са
и фактите, изложени от дадени от свидетелите А. П. и С. С., които в
качеството им на полицейски служители, пристигнали на мястото на
инцидента. Те твърдят, че водачът на автомобила не е пипал пострадалия, за
да не му навреди, бил е много притеснен и съдействал с каквото можел.
В подобен смисъл са и показанията на свидетелите Б. Б. и А. И., които
пък са очевидци на пътното-транспортно произшествие, но не разказват
подсъдимият да е извършил такива активни действия, с които реално да е
помогнал на пострадалото лице. От техните показания става ясно, че спрелите
на мястото на произшествието хора са спрели подсъдимия да не пипа
пострадалия, тъй като не било ясно какви увреждания точно е получил той.
Освен това, от посочените свидетелски показания се установява, че сигнал за
настъпилата транспортна злополука на телефонния номер 112 са подали
свидетелката А. И. и съпругата на свидетеля Г. Г., а подсъдимият единствено е
помолил дошлите на местопроизшествието лица да подадат такъв сигнал,
което обаче негово поведение не може да запълни съдържанието на
привилигирования състав на чл.343А от НК (в този смисъл Р. 525/1969 г., 3
н.о., Р. 1001/23.11.1981 г. на 3 н.о.). С оглед на гореизложеното става ясно, че
подсъдимият не е предприел конкретни действия по спасяване живота на
пострадалия след инцидента. При това положение и с оглед липсата на
конкретни фактически данни, с действията си подс. К. да е изпълнил
изискването да направи всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, то съдебният състав намира, че липсва основание за
преквалификация на деянието или пък отчитане на едно такова поведение като
смекчаващо отговорността на подс. К. обстоятелство, така както иска адв. П.,
защитник на подсъдимия.
При определяне размера на наложеното на подс. К. К. наказание
„лишаване от свобода“, настоящият съдебен състав взе в предвид степента на
обществена опасност на деянието, която е сравнително висока с оглед на
настъпилия от него общественоопасен резултат - смъртта на друго лице, както
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който има профила на
примерен гражданин и е неосъждан.
След като анализира смекчаващите и отегчаващите наказателната
отговорност на подс. К. обстоятелства, степента му на обществена опасност и
тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко
едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице
предпоставките за приложение по отношение на подсъдимия на разпоредбата
на чл.55, ал.1, т. 1 от НК, а именно многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства.
Съдът прие като смекчаващи вината на подс. К. следните
обстоятелства: чистото му съдебно минало; изрядното му процесуално
24

поведение; дългата продължителност на настоящото наказателно
производство, която не е по вина на подсъдимия. Като смекчаващо вината на
подс. К. обстоятелство несъмнено следва да бъде отчетено и значителната
степен на съпричиняване от страна на пострадалия С., който като водач на
превозно средство, не е изпълнил задължението си по чл.50, ал.1 от ЗДвП –
същият е пресякъл пътното платно на непозволено за това действие място, без
да се огледа и да пропусне движещите се с предимство по пътя превозни
средства.
Съдът не отчете наличието на отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Така изложените смекчаващи отговорността на подсъдимия К.
обстоятелства, съдът прие за многобройни такива. Ето защо, съдът намери, че
при тяхното наличие и най-лекото наказание от две години „лишаване от
свобода“, предвидено в особената част на НК за конкретното престъпление,
ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия К.. С оглед на това и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът определи на този подсъдим наказание
лишаване от свобода за срок от 9 (девет) месеца.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подс. К. наказание,
по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба,
подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе от съда
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, същият не
представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по
отношение на него могат да се постигнати и без ефективното му изтърпяване.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед реализиране на целите на чл.36
от НК и добрата социална интеграция на подсъдимия в обществото и водения
от него примерен начин на живот, не налагат отделянето му от заобикалящата
го обичайна страна и изолирането му от обществото в пенитенциарно
заведение. С оглед на това съдът отложи изпълнението на наложеното на
подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3
(три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343 г, вр. чл.343, вр. чл.37 т.7 от НК, съдът наложи на
подс. К. К. и кумулативно предвиденото за извършеното от него престъпление
наказание „лишаване от право да управлява МП“ за срок от 1 (една) година,
считано от влизане на присъдата в сила. Размерът на наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, съдът определи при отчитане на
обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“. Това наказание също е
определено при многобройност на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия К. К. да заплати по сметка на РУ на МВР гр.К. - сумата от 4
302,42 лева, представляващи направени във фазата на досъдебното
25

производство разноски, както и по сметка на Софийски окръжен съд -
направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 1 780
(хиляда седемстотин и осемдесет лева) лева.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Председател:

26

Номер на акта:	10
Дата:	7 март 2025 г.
Съдия:	Мариета Неделчева

Дело:	20241800200428
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 юни 2024 г.

Присъда по дело №428/2024 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите